Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 09.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на ДЕВЕТИ АПРИЛ през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА Й.
при участието на секретаря Лиана
Тенекева и в присъствието на прокурора Десислава Стоименова, като разгледа НЧД
№ 164 по описа за 2021 г, за да се произнесе взе предвид следното:
Районна прокуратура - Ихтиман е внесла искане
за образуване на производство за
задължително настаняване на лечение в специализирано медицинско заведение, в
което да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на Н.С.С. ***.
В съдебно заседание представителят на ИРП поддържа искането.
Осв. С. в присъствието на служебния си защитник
адв. Г. отрича да се нуждае от задължително лечение, като заявява, че желае да
се лекува в дома си.
Изготвена е съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
според която Спасовв се нуждае от задължително настаняване на амбулаторно
лечение по смисъла на чл. 155 от Закона за здравето, тъй като е опасен за
своите и на околните здраве и живот.
Служебният защитник на осв. С. – адв. Г., е на
становище, че искането на Районна прокуратура – Ихтиман е основателно, доколкото
са налице предпоставките за осъществяване на задължително настаняване и лечение.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени
доказателства, съобразно чл. 14 от НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – М.С. /майка на освидетелствания/ и Ю. К. /сестра на
освидетелствания/ се установява, че Н.С. от дълги години страда от психиатрично
заболяване. От месец януари състоянието му се е влошило. Когато не е в криза
сам си пиел лекарствата, но в последните три месеца не искал да ги взима.
Станал агресивен към майка си и баба си.
Според св. З.И., която работи в магазин в близост
до дома на С., напоследък започнал да се държи необичайно и твърдял, че в
близките му се е вселил дявола.
Съдът доби непосредствено впечатление от
състоянието на С., като установи, че освидетелстваният е ориентиран за време и
място и твърди, че осъзнава, че когато спре да приема лекарства състоянието му
се влошава. Заявява, че приема редовно лекарствата си..
От комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че осв. С.
страда от параноидна шизофрения. В заключението е отразено, че към настоящия
момент болестта му е в етап на обостряне, в който той би могъл да бъде опасен
за себе си и околните, тъй като поведението му
се влияе от параноидно-халюцинаторната симптоматика. В това състояние
при липса на съзнание за болест и под влияние на психотичната си продукция,
съществува риск да прекрати лечението си, като в тази връзка се предлага
настаняване на задължително лечение в стационарна форма за срок от един месец в
ЦПЗ-София ЕООД.
В съдебно заседание вещите
лица поддържат експертното си заключение относно заболяването на осв. С..
Психиатърът твърди, че пристъпите му са много редки, но с мощна психотична
продукция, която към момента е сравнително овладяна, няма възбудният елемент,
но все още са налице симптоми, които обуславят опасност за него или околните.
Според заключението на експертизата осв. С. не би
могъл да дава информирано съгласие за лечението си.
С оглед изложените факти, съдът достигна до
следния извод:
Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични
разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с
установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко
личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на
психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост
или съдова и сенилна деменция.
От своя страна
хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на задължително настаняване и лечение да подлежат
лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните,
за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството
доказателства се установи, че са налице
медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на
задължителни медицински мерки за лечение на освидетелствания С.. Той е лице от
кръга на визираните в чл. 155 ЗЗ – лица подлежащи на задължително настаняване и
лечение, тъй като страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1
от Закона – параноидна шизофрения, и представлява опасност както за своето
здраве и живот, така и за близките си, за околните и за обществото.
С оглед становището на вещите лица и предвид
състоянието на освидетелствания, за което съдът придоби непосредствено
впечатление, съдът приема, че С. следва да бъде подложен на задължително стационарно
лечение за срок от един месец в ЦПЗ София. Това е така, защото няма лице от
близкия му кръг, което би могло да контролира поведението и да следи стриктното
изпълнение на предписаното лечение. В случая се установи, че външният израз на
заболяването му е именно насочеността му към майка му и баба му, които предвид
възрастта си не биха могли да осигурят адекватна грижа за С..
Предвид заявеното от на вещото лице, следва да
бъде определена М.С. за лице, което да дава информирано съгласие за
провежданото лечение.
На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето
съдът намира, че следва да постанови незабавно изпълнение на решението, като
обжалването не спира неговото изпълнение, с оглед влошеното състояние на
освидетелствания.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване и стационарно
лечение в ЦПЗ София ЕООД Н.С.С. ЕГН ********** *** за срок от един месец.
Определя М.Г.С. за лице,
което да дава информирано съгласие за неговото лечение.
Решението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред Софийски окръжен
съд, като обжалването не спира изпълнението му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й./