Р Е Ш Е Н И Е
№2297/22.5.2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и осемнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №15157 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на И.И.Р.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, с която е предявен иск срещу М.Д.А., ЕГН
********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от
3040 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 6623/17.08.2017г., постановена по ч.гр. дело № 11927/2017г. на
ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр.
чл. 266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, като се сочи, че страните се
намират обвързани в облигационно правоотношение по силата на договор за
доставка и строително – монтажни работи от 02.02.2017г.,
по силата на който ответницата в качеството й на възложител, възложила на ищеца
в качеството му на изпълнител да достави материали и извърши СМР на обект находящ се в село Куманово. В изпълнение на договора
изпълнителя осъществил следните дейности: изливане на бетонови стъпки 40/40/60 на стойност от 720 лева, изработка на метална
конструкция за под 60/40 и 40/40 – профили грундирани
и боядисани на стойност от 1120 лева, изграждане на водомерна шахта на стойност
от 180 лева, събаряне на етаж от стара къща и изба с изхвърляне на строителни
отпадъци с 4 курса на стойност от 1800 лева. Твърди, че при изпълнение на
договора се е наложило осъществяване на допълнителни СМР, а т.е. транспортиране
и депониране на отпадъци(стари сгради, външни тоалетни, дървета, клони и
камъни, на стойност от 1620 лева, както и осъществяване на услуга с багер (събаряне
на стари тоалетни, изкореняване на дървета, почистване и трасиране на терен) на
стойност от 1600 лева. В изпълнение на договора ответницата предоставила аванс
в размер на 4000 лева, като в последствие възложителя отказал да осъществи последващо заплащане в уговорения по договора срок – всеки
петък, считано от 03.02.2017г., при което намира, че у последния е налице
неизпълнение на договорните му задължения.
Посочва, че допълнителните СМР,
които е следвало да бъдат извършени не са били включени в първоначалната КСС,
като за осъществяването им възложителя на се е противопоставил. Работата е била
приета от възложителя без възражения.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че страните се намират
обвързани по силата на договор от 02.02.2017г. за
доставка и осъществяване на СМР в обект находящ се в
село Куманово. Не се оспорва също така, че при сключване на договора ищеца в
качеството му на изпълнител е получил от ответника сумата от 4000 лева.
Излага възражения, като посочва,
че за осъществяване на дейността по събаряне на старта къща, страните са
уговорили възнаграждение на изпълнителя в размер на 1800 лева, като в нарушение
на уговорката изпълнителя е поискал допълнително сумата от 1600 лева за
осъществяване на услуга с багер, предоставена от трето лица и 1620 лева за
транспортиране на отпадъци, които и до момента са намират на строителния обект.
Намира, че събарянето и извозването на отпадъците от старата къща е ясно
посочено в договора, като ответницата в качеството й на възложител не е
възложила допълнителни СМР в обекта. Сочи, че изграждането на водомерна шахта
не му е възложено, сочи, че изпълнителя е премахнал и дървета, които
възложителя не е имал намерение да бъдат премахнати.
Излага, че към 06.02.2017г.
изпълнителя е извършил дейности по договора на обща стойност от 3640 лева, от
които 1800 лева за събаряне на етаж от стара къща и изба с включено извозване
на отпадъците, 720 лева за изливане на бетонови стъпки, както и сумата от 1220
лева за изработка на метална конструкция за под.
Намира, че не са налице
доказателства за заплаща на изпълнените дейности по транспортиране е депониране
отпадъци и услуга с комбиниран багер. Оспорва истинността на представените от
ищеца писмени доказателства - дневни
актове и товарителници, като твърди че същите са с невярно съдържание. Оспорва
стойността на допълнително извършените СМР.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
договор от 02.02.2017г., по силата на който
ответницата в качеството й на възложител е възложила на ищеца в качеството му
на изпълнител да осъществи доставка на материали и СМР на обща стойност от
37203 лева. В договора е уговорено, че окончателното плащане следва да бъде
извършено след приемане на СМР с Акт обр.19. Към
договора е приложена оферта от 02.02.2017г. на обща
стойност от 37203 лева.
Представен е акт обр.19/06.03.2017г. на стойност от 3040 лева, от които 720
лева за изливане на бетонови стъпки, 1120 лева изработка на метална
конструкция за под от 60/40 и 40/40 профили, грундиране и боядисване, 180 лева изграждане на
водомерна шахта, 1800 лева – събаряне на стара къща и маза с изхвърляне на
строителни отпадъци – 4 курса, 1620 лева – транспортиране и депониране на
отпадъци (стари сгради, външни тоалетни, дървета, клони и камъни), сумата от
1600 лева – услуга с комбиниран багер (събаряне на стари тоалетни, изкореняване
на дървета, почистване и терасиране на терен. Общата сума от 7040 лева е
приспаднат аванс от 4000 лева, при което стойността на осъществените СМР в
посочения документ възлиза на 3040 лева.
По делото е представено
заключение на в.л. Д.П. по назначената ССчЕ, от което се установява, че
търговското дружество „Семиз“ ООД не е издавало в
полза на ищеца Р. фактура за осъществени услуги, като в с.з. експерта посочва,
че такава може да бъде издадена при поискване от лицето, доколкото по реда на
Закона за счетоводството такава не е задължително да бъде издаване.
Представено е заключение на
в.л. П.П. по назначена СОЕ, в която се посочва, че
след извършен оглед на терена експреса е установил, че в процесния имот в село
Куманово е осъществена вертикална планировка изразяваща се в терасиране на
терена, налични са строителни матирали – комен камък
и дървени греди. Изчислява, че по представени товарителници стойността на
допълнително извършените дейности възлизат на 2122 лева , а услугата с багер в
размер на 2520 лева.
По искане на ищеца са
разпитани свидетелите Йорданов и Ташева.
Свидетеля Йордан Георгиев
Йорданов посочва, че работи в търговското дружество „Семиз“
ООД, като изпълнява в последното длъжността „багерист“. През месец 02-03 на
миналата година е бил изпратен на обект в село Куманово, където е имал задача
да осъществи дейност по изкореняване на дървета, оформяне на терен на тераси,
досъбаряне на стара къща и допълнителни постройки – баня, тоалетна. Посочва, че
на терен е осъществено изкоп за водомерна шахта с размер метър на метър
дълбочина. Извършил е досъбаряне на стара къща, като е натоварил отпадъците на
камион, които отпадъци са били извозени от негов колега. Посочва, че ищцата е
идвала всеки ден на обекта, като му е казвала, че е доволна от осъщественото,
не е правила забележки към извършеното на място.
Свидетеля Михаела Йорданова
Ташева посочва, че познава страните, като й е известно, че дворното място в
село Куманово е на ищцата. Виждала е стара къща изградена в дворното място,
която посочва, че страните по делото са уговорили да бъде съборена. Посочва, че
й е известно, че страните са уговорили и дейност по терасиране на терена,
ищцата също така била възложила на ответника да изкорени дървета, да събори
стари постройки при което да подготви терена за строителство. Посочва, че ищеца
е използвал механизирана техника за осъществяване на дейността, която е наемал
от друга фирма. За периода от време за около един месец през който ищеца е
осъществявал дейност на обекта, ответницата не е изразявала недоволство от
осъщественото на място.
По искане на ответника е
разпитана свидетеля Мария Йорданова Николова. Свидетеля посочва, че е
присъствала на разговора между страните при договаряне на дейностите, които
ответника следва да осъществи, като излага, че същите са се разбрали да бъде
съборена стара къща, която има към нея мазе и външна тоалетна. Предложената от
ищеца оферта била приета от ответницата. Посочва, че уговорката е включвала и
извозване на отпадъците от събаряне. Къщата е била съборена наполовина, били
поставени скари за бунгала, излети са стъпки на скарите, като посочва, че
отпадъците все не извозени. Старата къща
е била изградена от камъни, при което отпадъците включват извозване на камъни,
дървен материал и др. Посочва, че ищеца е осъществил изграждане на водомерна
шахта, която дейност не му е била възложена.
Посочва, че след предаване на първоначалния аванс от 4000 лева, ищеца е
поискал още 3000 лева за материали. Излага, че страните не са уговаряли
осъществяване на дейност по терасиране на терена.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че с ответното
дружество се намират обвързани в облигационно правоотношение по силата на
договор за изработка с посочения в исковата молба предмет, че ищеца е изправна
страна по договора, в това число че е изработил възложеното съобразно
уговореното. В негова тежест е да установи, че изработеното е прието от
възложителя.
Наличието на облигационно правоотношение между страните по
спора подлежи на установяване с всички допустими от закона доказателствени средства.
В случая ищеца се позовава на налично облигационно правоотношение по договор за
изработка, който договор по своята правна същност е неформален такъв, при което
за действителността му не е необходимо съставяне на нарочна писмена форма. Въпреки
неформалния характер на договора, страните са оформили съглашението в писмена
форма, както на 02.02.2017г. са сключили договор за
доставка и СМР на обект в село Куманово. По силата на този договор ответницата
в качеството й на възложител, като собственик на терена е възложила на ищеца в
качеството му на изпълнител да осъществи дейност по доставка на материали и
осъществяване на СМР по приложение №1, което е неразделна част от договора, при
уговорена цена в размер на 37203 лева. Не е спорно между страните, че
изготвеното офертно предложение от 02.02.2017г., съставлява приложение №1 към договора за СМР.
Същото е на обща стойност от 37203 лева, от които 35403 лева за осъществяване
на СМР, сред които и 1800 лева за изработка на ВиК, с
уговорка за тази дейност, която не следва да включва санитария, включително и
сумата от 1800 лева посочена, като стойност по събаряне на етаж от стара къща с
включено извозване на отпадъците.
По същество спорът между страните е съсредоточен по три
пункта, а т.е. възложено ли е на
изпълнителя допълнителна дейност по изграждане на водомерна шахта, дейност по
транспортиране и депониране на отпадъци и услуга с комбиниран багер.
От събраните по делото доказателства и в частност
свидетелски показания на свидетелите Йорданов (на ищеца) и Николова (на ответника),
съдът приема, че шахта в обекта е изработена от изпълнителя. Спорен е както
вече съдът посочи въпроса дали тази дейност се явява допълнително възложена
такава, вкл. и въобще дали е възложена такава от възложителя.
В самия договор за СМР възложителя възлага на изпълнителя да
осъществи дейност по ВиК. Когато уговорките между
страните са непълни или неточни, то това налага тълкуване на същите по
правилата на чл.2 ЗЗД, като се търси действителната воля на страните. При
процесната уговорка изрично страните са изключили дейността по полагане на
санитария, при което следва да бъде прието по аналогия на противното, че всички
други дейности по това перо са включени в договора за СМР от 02.02.2017г. Съдът и без специални знания следва да посочи, че
дейността от изграждане на водомерната шахта е част от изграждането на ВиК инсталация, която дейност е възложена на изпълнителя по
пункт №20 от приложение №1 към процесния договор. Така доколкото тази дейност
съставлява етап от цялостната дейност по изграждане на водоснабдяване и
канализация в обекта на ответницата, то следва да бъде прието, че същата е
надлежно възложена и същевременно извършена от изпълнителя.
За да възникне вземането в полза на ищеца
в качеството му на изпълнител то той следва да е изправна страна по договора, а
именно да е извършил възложеното му и да е поканил възложителя да го приеме. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя
и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без
недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената
съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху
поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
В процесния случай съдът приема, че на изпълнителя е възложена
дейност по изграждане на водомерна шахта (като част от ВиК
инсталацията на обекта), същата е извършена, като липсват по делото
доказателства поръчващия да е релевирал възражения за извършаната работа в тази
й част. Показанията на свидетеля Йорданов в частта, в който същия сочи, че е
изградена шахтата с размер метър на метър се кредитират от съда, като също
свидетеля посочи, че на обекта в село Куманово ответницата е присъствала всеки
ден, същевременно не е отправяла забележка за неговата работа, а част от
задачата на свидетеля е било именно да осъществи изкоп за посочената шахта.
В исковата молба ищецът твърди, че му е възложена допълнителна
работа в размер на 3220 лева, от която 1620 лева – транспортиране и депониране
на отпадъци и 1600 лева услуга с комбиниран багер. В отговора на исковата си
молба ответника сочи, че тази дейност не е възлагана допълнително от
ответницата, а е включена в първоначално договорената цена.
В приложението към договора за СМР страните са уговорили, че
стойността по събаряне на етаж от стара къща и мазе с включено извозване на
отпадъците възлиза на 1800 лева. От показанията на всички свидетели разпитани в
хода на съдебното производство се установява, че в дворното място собственост
на ответницата се е намирала стара къща с мазе и външна тоалетна към нея. Отново по реда на чл. 20 ЗЗД следва да бъде
тълкувана уговорката между страните в тази й част, като следва да бъде прието
от съда, че сумата от 1800 лева включва стойността по осъществяване дейността
по събаряне на старата постройка и извозване на строителните отпадъци от
терена. Тоалетната на двора е обслужваща постройка към самостоятелния обект -
къща, при което и доколкото не е посочено изрично, че в тази стойност не се
включва нейното събаряне, така както това изрично е посочено за дейности в т.20
и т.21 от договора, то следва да бъде прието, че в уговорената цена влиза и
дейността по нейното събаряне и извозване на строителен отпадък от обекта. Не
се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства в дворното
място на ответницата да е имало и други сгради отделно от старата къща и
тоалетна към нея, което да е предпоставило и
осъществяване на допълнителна дейност по премахването им и съответно
транспортиране на отпадък от тях. От показанията на свидетеля Николова съдът
приема, че старата къща е била изградена от камък, така че реализирания от нея
отпадък под формата на камъни също следва да бъде прието, че е включен в
дейността по извозване, за която дейност страните са уговорили сумата от 1800
лева в договора от 02.02.2017г.В хода на съдебното
производство ищеца не доказа колко дървета е изкоренил, като и дали това е
допълнителна дейност която му е възложена от ответницата за да бъде уважено
искането му в тази му част.
На следващо място в исковата си молба ищеца релевира и искане за
заплащане на сумата от 1600 лева допълнителна дейност за услуга с багер с цел
събаряне на стари тоалетни, изкореняване на дървета и терасиране на терен. По
отношение на събаряне на прилежащата към къщата тоалетна, и по отношение на
сочените дървета съдът вече изложи мотиви, поради което не следва да ги
преповтаря, като спора тук е съсредоточен около осъществяване на дейността по
терасиране на терена. Тук ищеца твърди, че такава дейност му е допълнително
възложена, а ответницата отрича това обстоятелство.
От заключението на в.л. П.П., което
заключение се кредитира, като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че соченото
от ищеца терасиране на терена е реално осъществено на място, като са
осъществени изкоп на земни маси и насипване в южната граница на имота, като
стойността на тази дейност възлиза на 2520 лева. Установяване на факта, че тази
дейност е реално осъществена се установява и от показанията на свидетеля
Йорданов, който изрично посочи, че е
извършил лично тази дейност на място. Свидетеля Ташева посочи, че е присъствала
на уговорки между ищеца и ответницата, при които същата е възложила на ищеца да
осъществи различни дейности вкл. и да терасира мястото, като го приготви за
строителство. Свидетеля Йорданов също посочи, че при осъществяване на дейността
в имота, последния е бил посещаван ежедневно от ответницата, която не се е
противопоставяла на извършваните от него действия, които включват и дейност по
терасиране на терена. Единствено разпитания по почин на ответницата свидетел
Николова сподели, че ответницата не й е споделяла намерение да осъществява
такова терасиране в имота. Показанията на свидетеля Николова в тази част не се
кредитират от съда доколкото от една страна същите са опосредени
от факти, които свидетеля е узнал от самата страна по спора, а от друга с в
противоречие с останалите показания на свидетелите Ташева и Йорданов. Ташева е
възприела релевантни за спора факти и то лично, при осъществяване на разговор
между страните по спора. Така от анализа на гласните показания на разпитаните в
хода на съдебното производство свидетели съдът приема, че след подписване на
договора ответницата в качеството й на възложител е възложила на ищеца да
осъществи допълнителна дейност по терасиране на терена, която дейност той, като
изпълнител реално е осъществил. От показанията на свидетеля Йорданов и Ташева
съдът приема, че ответницата е приела изработеното, последната не е релевирала
възражения към извършеното на място от свидетеля Йорданов, нает от ищеца да
осъществи пряко дейността както по изкопаване на водомерната шахта, така и по
терасиране на терена. В тази насока са и показанията на свидетеля Ташева, която
посочва, че ответницата е одобрявала осъществяващото се на място от ищеца, като
при мотив, че е нямала пари е спряла плащанията, което обстоятелство А. е
споделила на разпитания в хода на производството свидетел лично.
От съдържанието на договора не може да бъде прието, че поръчващия
е възложил на изпълнителя дейност по терасиране на терена. Съдът прие, че
такава дейност е допълнително възложена, съответно извършена от Р., като А. не
се е противопоставила на извършеното своевременно, приела е извършеното, при
което последната дължи заплащане за тази дейност. Без значение тук е
обстоятелството, че при извършаване на тази дейност ищеца е ползвал услугите на
строителна техника собственост на трето лице, като и че това трето лице не е
издало фактура на изпълнителя в качеството му на физическо лице. Изрично в.л. Д.П.
в с.з. при приемане на заключението й посочи, че фактура се издава единствено
при поискване, като Закона за счетоводството не предпоставя
такова изрично задължение за съставяне на счетоводен документ, какъвто е
фактурата.
В договорът от 02.02.2017г. страните са
уговорили, че окончателното плащане ще бъде осъществено след приключване и приемане
на СМР с акт обр.19. По делото е представен акт обр.19 от 06.03.2017г., в който са посочени дейности по изливане
на бетонови стъпки на стойност от 720 лева, 1120 лева за изработка на метална
конструкция за под от 60/40 и 40/40 профили, грундиране и боядисване, 180 лева изграждане на
водомерна шахта, 1800 лева – събаряне на стара къща и маза с изхвърляне на
строителни отпадъци – 4 курса, 1620 лева – транспортиране и депониране на
отпадъци (стари сгради, външни тоалетни, дървета, клони и камъни), сумата от
1600 лева – услуга с комбиниран багер (събаряне на стари тоалетни, изкореняване
на дървета, почистване и терасиране на терен. Общата сума от 7040 лева е
приспаднат аванс от 4000 лева, при което стойността на осъществените СМР в
посочения документ възлиза на 3040 лева. Не се спори между страните, поради
което е прието за безспорно установено и ненуждаещо се за доказване, че
изпълнителя е извършил дейности за общо 3640 лева, от които 1800 лева за
събаряне на стара къща и извозване на строителни отпадъци, 720 лева за
изработване на бетонови стъпки, както и дейност по изработка на метална
конструкция за 1220 лева. Безспорно е също така, че изпълнителя е получил и
4000 аванс от възложителя. Така изложеното налага извода, че изпълнителя и
извършил дейност в общ размер на стойност от 5420 лева, от която 720 лева
изливане на бетонни стъпки, 1120 лева изработка на метална конструкция, 180
лева изработка на водомерна шахта, 1800 лева събаряне на стара къща и
изхвърляне на строителни отпадъци, като и дейност по терасиране на терен на
стойност от 1600 лева. От тази сума следва да бъде приспаднат предадения аванс
от 4000 лева, при което предявения иск е основателен за сумата от 1420 лева. За
разликата над уважения размер от 1420 лева до пълно предявения размер от 3040 лева
предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Върху уважения
размер на главницата следва да бъде присъдена и законна лихва за забава считано
от депозиране на заявлението в съда – 16.08.2017г. до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат
съдебно – деловодни разноски в размер на уважената част от предявения иск или
сумата от 346,03 лева, сторени в исковото производство, като и сумата от 187,21
лева разноски сторено в заповедното производство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат
разноски съразмерно отхвърлената част на предявения иск или сумата от 213,15
лева, на осн. чл. 78, ал.32 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че М.Д.А., ЕГН ********** *** дължи на И.И.Р.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** сумата
от 1420 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
16.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № № 6623/17.08.2017г.,
постановена по ч.гр. дело № 11927/2017г. на ВРС, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 1420 лева до пълно
предявения размер от 3040 лева, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл.
266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.
Осъжда М.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати на И.И.Р., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** сумата от 346,03 (триста четиридесет и шест лева и 3 ст) лева, разноски сторени в
исковото производство, като и сумата от 187,21 (сто осемдесет и седем лева и
21 ст.) лева, разноски сторени в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда И.И.Р., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес *** да заплати на М.Д.А., ЕГН **********
*** сумата от 213,15 (двеста и тринадесет
лева и 15 ст.) лева, разноски съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.32 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :