Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова в.гр. дело № 12540 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 131597 от
04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 21758/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 43
с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от Т.П.К., ЕГН ********** против
„И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** иск
с правно основание чл.49, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15
000.00 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди през периода от 10.02.2015 г. до
20.04.2016 г. от публикуването на статия озаглавена „Червеи или кой източи
информационните фондове на МВР“ на 10.02.2015 г. в електронната медия
capital.bg, собственост на ответното дружество.
С постановеното
решение е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.П.К., ЕГН ********** да заплати
на „И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 1300,00 лева, представляваща направени по
производството пред първата инстанция разноски.
Срещу постановеното
решението е постъпила въззивна жалба от Т.П.К. с
изложени доводи за неправилност на постановеното решение от СРС. Според
въззивника фактическите констатации на първата инстанция са правилни и
законосъобразни. Формираните въз основа на тях правни изводи обаче са
неправилни и не съответстват на събраните доказателства.
Според
жалбоподателя, за да приеме, че изнесеното в статията не представлява
клеветническо твърдение, нито пък позоряща или невярна по отношение на него
информация първоинстанционния съд се позовава на неправилна интерпретация на мотивите
на присъдата. Този извод на съда е неправилен, тъй като в случая се касае за
противоправно деяние – съставяне и разпространение на журналистически материал
със съдържание, което има позорящ по отношение на него характер, чиято
достоверност не е доказана в производството. Според жалбоподателя, изнесените
твърдения са от естеството да засегнат честта и достойнството на ищеца, както и
да накърнят доброто му име в обществото, като поставят под съмнение и неговия
професионален морал. Самият автор на статията Р.Б.не представил информация за
източните си, което в производството е установено и чрез показанията на
свидетеля Т.. Тази анонимност сама по себе си препятства възможността да се
направи преценка дали изнесената информация е надлежно проверена и дали същата
се черпи от независими източници. Чрез анализ на събраните пред първата
инстанция доказателства може да се направи единствен обоснован извод- че тази
информация е недостоверна. Като е формирал изводи в обратен смисъл СРС е
постановил неправилно решение. Чрез събраните пред първата инстанция
доказателства – медицински документи и гласни доказателства е установено, че
ищецът е понесъл неимуществени вреди от тази публикация, които следва да бъдат овъзмездени по надлежен ред. Като е формирал извод за
недоказаност на понесените морални вреди СРС е приложил неправилно материалния
закон.
Отправя искане за
отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „И.“
АД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В с.з. на 22.06.2020 г. ответникът
изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване
на постановеното от първата инстанция решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Т.П.К., с която срещу „И.“ АД е предявен
иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 10.02.2015 г. до 20.04.2016 г. в резултат на невярна
и позоряща ищеца информация в статия озаглавена „Червеи или кой източи информационните фондове на МВР“ и подзаглавие
„Разработката срещу полицейски кадри,
близки до ГЕРБ, е била параван за достъп до системите“ публикувана на
10.02.2015 г. в електронната медия capital.bg, собственост на ответното
дружество.
По изложени
фактически доводи в гореописаната публикация се съдържал текст със следното
съдържание: „делото „Червеи“ е водено в дирекция „Вътрешна сигурност“
/преименувана на „Сигурност“ с новия Закон за МВР/, която е била ръководено от
един от най-приближените хора до вътрешния министър Ц.Й.-Т.К.. По сигнали,
някои от които анонимни, са били разработвани полицейски служители на ръководни
постове, които са били близки до ГЕРБ. Ищецът счита, че цитирания текст
представлявал клеветническо твърдение по смисъла на НК, което е от естество да
накърни доброто име на ищеца в обществото. Също така ищецът бил набеден и за „разработването
на полицейски служители на ръководни постове, които били близки до ГЕРБ“.
Смисълът, който бил вложен в цитирания текст, бил неправомерно прилагане и
използване на специални разузнавателни средства под ръководство на ищеца и то
не към кого да е, а именно към близки до определена политическа партия. По този
начин ищецът бил набеден не само в нарушаване на служебните си задължения, но и
в политическо пристрастие. Ето защо ищецът счита, че в случая се касаело за
публично разгласяване на позорно обстоятелство, достигнало до неопределен кръг
от хора, още повече, че се отнасяло до длъжностно лице, по повод изпълнение на
неговите функции. В процесната статия се поставяли под съмнение
добросъвестността на Т.К. - неговата честност, почтеност и коректност, както и
професионалните му качества. Изявленията в статията представлявали публично
разпространяване на обиди, унизителни за честта и достойнството на ищеца, в
т.ч. уронване
на престижа и на името на бивш високопоставен служител в МВР, а някои от тях
представлявали и клеветнически твърдения- разгласяване на конкретни
обстоятелства и факти, които били позорни. Публикацията оказала изключително
силно негативно емоционално въздействие върху ищеца, отразило се на ежедневието
и на работата му, на отношението на близките му и на обществеността към него.
Причинени били негативни емоции на ищеца, изразяващи се в неприятни чувства,
раздразнение, гняв, неудобство от свързаните с името му обидни и клеветнически
твърдения и квалификации, дълбоко притеснение от неоснователното публично
засягане на неговия личностен и професионален авторитет, чест, достойнство и
добро име. Неприятно били засегнати и отношенията на ищеца е неговите близки. В
резултат на публикуваната статия и негативните емоции, които последната
предизвикала, ищецът развил разстройство в адаптацията, смесена тревожно-
реактивна реакция - състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство,
нарушаващо социалното функциониране, което възниква след стресогенно събитие.
Освен това ищецът изпаднал в социална изолация и генерализирана тревожност,
което състояние представлявало психологично разстройство, което се отразявало
на справянето е проблемите в ежедневието. В качеството си на издател и
собственик на електронната медия, ответникът бил отговорен за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди.
Страните не спорят и
е установено, че ответникът е собственик на електронна медия „capital.bg“. На
10.02.2015 г. е била разпространена публична статия „Червеи или кой източи информационните фондове на МВР“ и подзаглавие
„Разработката срещу полицейски кадри,
близки до ГЕРБ, е била параван за достъп до системите“ в електронната медия,
чийто автор Р.Р.Б.е служител на ответника.
Чрез представения
заверен препис от статията се установява, че същата е била публикувана на 10.02.2015
г. на интернет страница с адрес www.capital.bg, със заглавие „Червеи или кой източи информационните
фондове на МВР“ и подзаглавие „Разработката
срещу полицейски кадри, близки до ГЕРБ, е била параван за достъп до системите“.
В статията се описва т.нар. разработка
„Червеи“, която била насочена срещу освобождавани от вътрешния министър Ц.Й.
полицейски началници през лятото на 2013 г. Сочи се, че „Делото „Червеи“ е
водено в дирекция „Вътрешна сигурност“ (преименувана на „Сигурност“ с новия
Закон за МВР), която била ръководена от един от най-приближените хора до
вътрешния министър Ц.Й. - Т.К. /ищец в производството/. Сочи се, че по сигнали,
някои от които анонимни, са били разработвани полицейски служители на ръководни
постове, които са били близки до ГЕРБ.“ В статията се посочва, че според
„високопоставен източник на „Капитал“ в МВР“, „целта на достъпа до
информационните системи на МВР“ била няколко варианта - „източване на
системата, манипулиране на информацията в нея или предаването й на чужди сили“.
Изказани са твърдения, за това че според „друг източник в МВР е „подслушван“
целият трафик през мрежите на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни
мрежи и информационни системи“, т.е. целият трафик на държавната
администрация“.
По делото са
представени и други статии на други електронни издания със заглавия
„Разработката „Червеи“ била срещу полицаи предатели 3541“, „Разработката
„Червей“ копирала цялата информация на МВР на паралелна структура?“, „Истината
за червеите“ и др.
В производството са
представени писмени доказателства, от които се установява, че по тъжба на ищеца
Т.П.К. срещу Р.Р.Б./автор на процесната
статия/ е било образувано НЧХД № 18882/2015 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав
за обида и клевета. За хода и резултата от това производство не са ангажирани
доказателства.
По делото е приложена
присъда № 1/15.01.2016 г. по НОХД № С-61/2015 г. по описа на СГС, НО 24
с-в влязла в законна сила на 19.04.2017 г., изменена с решение от 10.01.2017 г.
по ВНОХД № 0050/2016 г., от която е видно, че подсъдимият Т.П.К. /настоящ ищец/
е признат за невиновен в това, в периода от 12.09.2013 г. до 25.03.2014 г., в
гр. София, като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ НК, на което е
възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение -
МВР, при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с шест
деяния, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в кръга на службата си, като Ръководител на
орган по чл.13, ал.1, т.1 ЗСРС, да е съставил официални документи - искания за
използване на СРС, справки по исканията за използване на СРС по отношение на
Автоматизирана информационна система „Централен полицейски регистър“, в които
удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи
пред Председателя на СГС като доказателство за тези обстоятелства, поради което
и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в
престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
Със същата присъда /№
1/15.01.2016 г. по НОХД № С-61/2015 г. по описа на СГС, НО 24 с-в/ К. е признат за
виновен в това, че на 12.11.2013 г. в гр. София, от работна станция (компютър),
регистрирана и конфигурирана в мрежата за предаване на данни на МВР с име dvs-9.mvr.bg
и IP 10.5012.181 , с дефинирания му достъп - потребителски идентификатор TPKostadinov и персонална парола, предоставени му от
Началник отдел „Информационни системи“ - Дирекция „КИС“ - МВР, съгласно заповед
на Главния секретар на МВР, използвал компютърни данни, като се включил в
домейна на МВР (NTMASDOM) и в 14:05:53 ч., с паролата на Мария Велева Вълчанова
- системен администратор в сектор „КИАД - ОД-МВР - гр. Шумен“, и осъществил
достъп до компютърни данни като въвел заявка за справка по ЕГН на лице в
компютърна система - „Интегрирана регионална полицейска система - Шумен“, без
разрешение от Началник отдел „Информационни системи“ - Дирекция „КИС“ - МВР,
като деянието е извършено по отношение на друга, защитена от Закона за защита
на личните данни тайна - престъпление по чл.319а, ал.4, вр.ал.1 НК, като на
основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на три хиляди лева.
В производството са
представени кадрови справки на ищеца и трето за делото лице - Ц.Й. Й.. Представен е доклад на Националното бюро за контрол на
специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2014 г., в
който се съдържат констатации, че поисканите и разрешените оперативни способи
са много повече от реално приложените. Констатирани са нарушения на заявителите
свързани с некомпетентността на заявителя за използване на СРС на некомпетентен
орган по чл.15 ЗСРС, искания за деяния, за които е недопустимо използване на
СРС, както и такива, за които същите са неприложими.
Чрез представения
болничен лист, издаден на 29.04.2015 г. от ЛКК при Държавна психиатрична
болница - гр. Пазарджик се установява, че на ищеца е предписан
домашно-амбулаторен режим на лечение за периода от 14.04.2015 г. до 29.05.2015 г., или общо 46 календарни
дни. В болничния лист е отразена диагноза „Генерализирана тревожност“.
Чрез представения
болничен лист, издаден на 18.09.2017 г. от ЛКК при Държавна психиатрична
болница - гр. Пазарджик се установява, че на ищеца е предписан
домашно-амбулаторен режим на лечение за периода от 31.08.2017 г. до 13.10.2017
г., или общо 44 календарни дни. В болничния лист е отразена диагноза „Смесено
тревожно-депресивно разстройство“. По делото е представен и последващ болничен
лист от 24.11.2017 г. за период от 17 календарни дни, със същата диагноза.
По делото са
представени 2 бр. решения на ТЕЛК при I МБАЛ за временна неработоспособност на
ищеца до 13.10.2017 г. съответно до 13.11.2017 г. с водеща диагноза: „Смесено
тревожно-депресивно разстройство“.
Пред първата
инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.А.Б., Р.Р.Б.и А. П.Т..
Чрез показанията на
свидетеля Н.А.Б. с установява, че в началото на 2015 г. ищецът му, като негов
приятел от 30 години му споделил за публикация в електронното издание на
вестник „Капитал“, че са написани неща, които го дискредитират, уронват
престижа му и му изграждат лош имидж в обществото. Според свидетеля
публикацията не се отразила добре на Т.К.. Приятелите му спрели да му се
обаждат, много хора не контактували с него, бил затворен в себе си, отразило се
на взаимоотношенията му с членовете на семейството му. Сочи, че ищецът е приемал
лекарства за депресията си, имал престой в болница.
Чрез показанията на
свидетеля Р.Р.Б./автор на статията, предмет на
производството/ се установява, че темата се появила в новинарския поток в
началото на 2015 г., когато след извършени проверки по време на служебното
правителство, а в последствие и на постоянното правителство, било установено,
че в МВР са били извършвани нарушения, свързани с използването и прилагането на
CPC-та. Именно ищеца Т.К. бил намесен в тази тема, тъй като бил директор на
ресорната дирекция в МВР, от която тръгнали разработките, за които се твърдяло,
че са водени в нарушение на закона. След процесната статия са излизали и други,
свързани с темата „Червеи“ и с името на ищеца. Тъй като твърдените злоупотреби,
неправомерното използване на CPC-та и длъжностите, които заемали ищецът и
другото обвиняемо лице - Председател на СГС, бил налице висок обществен интерес
и по темата продължило да се пише. Свидетелят сочи, че тъй като информацията по
темата била защитена, трябвало да се среща с различни източници и да събере
повече информация по случая, с цел задоволяване на обществения интерес.
Чрез показанията на
свидетеля А. П.Т. / работел като репортер във вестник „Капитал“, издаван от
ответното дружество/ се установява, че автор на статията е свидетеля Р.Б., но
не е наясно с информацията, използвана за нея, доколкото не е бил част от
екипа, който я е съставял. Сочи, че е работил по темата „Червеи“, като е
отразявал съдебните заседания, по които Т.К. бил подсъдим. Сочи, че лично
автора на статията му е споделял, че има източници на информация в МВР, но не
му е казвал кои са.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Основен принцип в
правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е
предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението й. За възникване на
отговорност по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
Съдът, приема, че
ответното дружество, като издател на електронното издание, има качество на
възложител по отношение на авторът на статията, която публикува, защото като
възлагане на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД следва да се третира натоварването
на други лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която
възлагащия упражнява собствената си дейност-в случая дейността по представяне и
разпространение на информация чрез вестник в т.ч. чрез електронното му издание.
Тази дейност се извършва в интерес на издателя на вестника, което дефинира
положението му като възложител по отношение на авторите на публикуваните в него
статии. Възлагането на работата не предполага непременно зависимост между
възложителя и изпълнителя, поради това е ирелевантно за настоящия спор дали
ответникът и авторът са в трудово правоотношение. В случая от съществено
значение е фактът, че ответното дружество, като възложител и разпространител на
информация, чрез вестник, е имало възможност да контролира и направлява
характера и съдържанието на публикуваните статии, поради което е без значение
наличието или липсата на трудов договор между него и авторът на статията. В
този смисъл съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение № 581 от
30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение №
404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда
на чл.290 ГПК, в които е възприето, че издателят на печатно произведение, чрез
своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация,
както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване.
Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството
на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни
или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист
или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че „И.“ АД има качество на възложител по отношение
на автора на статията, поради което е пасивно легитимирана страна по
предявеният иск. В тази връзка съдът приема, че „И.“ АД отговаря за вредите,
причинени от съдържащите се в нея клеветнически твърдения по отношение на
ищеца.
Относно
противоправното действие при или по повод изпълнението на възложената работа:
Разпоредбата на
чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки
да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук
или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на
другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат
да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се
касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с
негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не
съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те
не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
3а вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този
случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната колизия на
прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и
засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл.39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл.40, ал. 1 от Конституцията на Република
България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и
доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на
всеки отделен случай.
Съобразно изразеното
становище в Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав
„оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не
могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е.
ако не съставляват обида).
В случая се установи,
че използваният в статията с посочено подзаглавие израз: „делото „Червеи“ е
водено в дирекция „Вътрешна сигурност“ /преименувана на „Сигурност“ с новия
Закон за МВР/, която е била ръководено от един от най-приближените хора до
вътрешния министър Ц.Й.-Т.К.. По сигнали, някои от които анонимни, са били
разработвани полицейски служители на ръководни постове, които са били близки до
ГЕРБ не съдържа клеветнически твърдения по отношение на ищеца. Единствения
отразен в статията факт, че Т.К. е ръководител на дирекция „Вътрешна сигурност“
/преименувана на „Сигурност“ с новия Закон за МВР, в която от своя страна е
била водена разработката „Червеи“ е
верен и по това страните не спорят.
Останалата
информация, която ищецът счита че накърнява честта и достойнството му от една
страна не е адресирана до неговата личност, а до дейността на ръководеното от
него звено. От друга-същата не представлява изложено твърдение за неверни и
позорящи личността му обстоятелства независимо от това, че по установените в
производството факти се е отразила по негативен начин на неговия личен и
професионален живот.
Според изразеното в
цитираните разпоредби и задължителна практика на ВКС, съдът намира че другите употребени
в статията изрази представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност, т.е. същите имат характер на
оценъчни съждения, които не могат да се проверяват за тяхната вярност. Същите
имат характер на изказани мнения с негативна оценка за дейността на звеното в
МВР, които не засягат пряко личното достойнство на конкретно лице. Както бе
посочено, тези негативни оценки не биха ангажирали отговорността на автора им,
респ. на възложителя, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не
съставляват обида или клевета).
От своя страна в
публикуваната статия името на ищеца се коментира във връзка с обществен въпрос,
свързан с негова дейност „като ръководител на дирекцията на МВР“ и дадената негативна
оценка за работата на звеното във връзка с разработката „Червеи“. Обстоятелства
за дейността на последната несъмнено се съдържат в постановената осъдителна
присъда представена и приета като доказателство по делото. Както правилно е
посочил първоинстанционния съд публичната критика на една публична личност по
начало е законно действие на всеки гражданин в демократичното общество. В
случая ищецът като ръководител на посочената дирекция на МВР е публична
личност, поведението му е обект на засилен медиен интерес и по необходимост
следва да понася повече намеса в личния си живот. В своята практика ЕСПЧ
последователно провежда утвърденото си разбиране, че политическите фигури и
публичните личности предварително и съзнателно приемат факта, че ще бъдат обект
на засилено обществено внимание и щателно наблюдение на всяко тяхно действие,
поради което трябва да проявяват толерантност в по-голяма степен. Границите на
допустимата критика са по-широки по отношение на политик и публична личност,
действащи в публичното си качество, отколкото по отношение на частно лице.
Настоящият състав
намира, че в производството не се установи засягане на личността и
достойнството на ищеца, чрез публикуване
на посочената статия.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на въззивника не следва да бъдат
присъдени разноски.
В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1300.00 лв. по представения списък на разноски и доказателства за реалното му
договаряне и заплащане.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 131597 от 04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 21758/2016 г. по описа на
СРС, І ГО, 43 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Т.П.К., ЕГН **********
да заплати на „И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 1300,00 лева, представляваща направени по производството пред
въззивната инстанция разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК,
в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.