Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260126 Година
12.02.2021 Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми януари
Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4042 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. твърди в
исковата си молба, че с ответника сключили неформален договор за
покупко-продажба на стоки - периодична доставка на **. Ищецът, като продавач,
изпълнявал надлежно своите задължения, като предал всички конкретно договорени
стоки на ответника. Купувачът приел същите без възражения, но не изпълнил
задължението си да плати тяхната цена в деня на получаването им. Така на
19.07.2020 г. ищецът доставил франко склада си и предал на ответника **,
подробно описани в съставената и подписана от страните фактура №
**********/19.07.2020 г., срещу задължението на ответника да плати цената им от
общо 5482.82 лева в деня на получаване на стоките, но това не било сторено и до
днес. На 19.07.2020 г. ищецът доставил франко склада си и предал на ответника **,
подробно описани в съставената и подписана от страните фактура №
**********/26.07.2020 г., срещу задължението на ответника да плати цената й от общо
5401.48 лева в деня на получаване на стоките, но това не било сторено и до
днес. На 09.08.2020 г. ищецът доставил франко склада си и предал на ответника **,
подробно описани в съставената и подписана от страните фактура №
**********/09.08.2020 г., срещу задължението на ответника да му плати цената й
от общо 4311.84 лева в деня на получаване на стоките, но това не било сторено и
до днес, по всички горепосочени фактури, въпреки изпратената му покана за
доброволно изпълнение с изх. № 272/17.09.2020 г. Поради забавата ответника
следвало да му плати и дължимите лихви по чл. 86 ЗЗД. Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 5482.82 лева за главница от неплатена цена на продадени стоки по
фактура № **********/19.07.2020 г., със 129.47 лева мораторна лихва от
20.07.2020 г. до 12.10.2020 г., сумата 5401.48 лева за главница от неплатена
цена на продадени стоки по фактура № **********/26.07.2020 г., със 117.04 лева
мораторна лихва от 27.07.2020 г. до 12.10.2020 г., сумата 4311.84 лева за
главница от неплатена цена на продадени стоки по фактура №
**********/09.08.2020 г., със 76.66 лева мораторна лихва от 10.08.2020 г. до
12.10.2020 г., и законна лихва върху главниците от 12.10.2020 г. до изплащането
им, както и сторените по делото разноски.
Ответникът Д. заема
становище с подадения в срок отговор, че исковете били допустими с изключение
на искането за обезпечаването им, тъй като предявената сума била изплатена в
пълен размер и не оспорвал същите по основание и размер, а ги платил доброволно
в пълен размер от 15 519.31 лева, в това число главница и лихви за забава, по
посочената от ищеца банкова сметка, ***еговори за постигане на споразумение за
издължаване на разноските по делото, а в съдебно заседание, редовно призован,
не изпраща представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 19.07.2020 г.,
26.07.2020 г. и 09.08.2020 г. страните са сключили три договора за търговска
продажба на стоки, което е видно от представените от ищеца и неоспорени от
ответника фактури №№ **********/19.07.2020 г., № **********/26.07.2020 г. и №
**********/09.08.2020 г., в които са материализирани. Тези договори несъмнено
представляват търговски сделки (чл. 318, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ).
По силата им ищецът съответно продал на ответника на 19.07.2020 г. посочените
във фактура № **********/19.07.2020 г. стоки на цена от общо 5482.82 лева с
ДДС, на 26.07.2020 г. посочените във фактура № **********/26.07.2020 г. стоки
на цена от общо 5401.48 лева с ДДС и на 09.08.2020 г. посочените във фактура №
**********/09.08.2020 г. стоки на цена от общо 4311.84 лева с ДДС, които цени
ответникът се задължил да му плати по банков път на датата на съответната доставка,
доколкото страните не са уговорили друго във фактурите (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
На датите на издаването
им ищецът е изпълнил договорното си задължение по чл. 187, изр. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 288 ТЗ и доставил на същите на ответника продадените му със съответната
фактура стоки, посочени в нея. Това обстоятелство се установява не само от
подписите на представителите на страните под всяка от тези фактури, но и от
подписите на представителите на страните под представените със всяка от тях
нареждания за експедиция (л. 5-10). Понеже
в тези фактури не е уговорен падеж за плащането на цените им, ответникът е бил
длъжен да ги плати на датите, на които ищецът му е доставил продадените му с всяка
от тях стоки (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Тежестта да докаже при това положение по
делото, че е изпълнил това си изискуемо задължение изцяло и без забава, лежи по
делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Страните не спорят, а се
установява и несъмнено от представените с отговора на ответника и с молбата от
04.12.2020 г. на пълномощника на ищеца платежни нареждания, че цените на тези
фактури в общ размер от 15196.14 лева, с претендираните от ищеца мораторни
лихви за забава в плащането им в общ размер от 323.17 лева, ответникът му е
платил изцяло на 26.10.2020 г., в хода на настоящото дело (л. 33 и 44).
Доколкото обаче това плащане е от значение за съществуването на тези вземания,
съдът следва да го вземе предвид, независимо, че е настъпило в хода на делото
(чл. 235, ал. 3 ГПК). Със същото ответникът е погасил изцяло, макар и забавено,
процесните вземания на ищеца за дължимите му се и претендирани от него с
процесните искове цени по процесните фактури в общ размер от 15196.14 лева, с
претендираните от ищеца мораторни лихви за забава в плащането им в общ размер
от 323.17 лева. Поради това тези процесни вземания несъществуват към
релевантния момент на приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това следва да се отхвърлят, като неоснователни, предявените от
ищеца искове за осъждането на ответника да му ги плати заедно със законната
лихва върху главниците от предявяването им до изплащането им.
Независимо обаче, че тези
искове следва да се отхвърлят, като неоснователни, сторените от ищеца разноски
по делото в общ размер от 1852.55 лева (от които 657.85 лева
внесена за производството държавна такса и 1194.70 лева платено адвокатско
възнаграждение), следва да бъдат възложени в тежест на ответника, защото претендираните
с тези искове вземания, са погасени от него чрез плащане забавено, едва в хода
на настоящото дело. Поради това същият е дал повод за завеждането му и дължи по
аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца, тези сторени от него разноски по същото
дело (Р 124-1957-IV г.о., Опр 605-2002–II г.о., Опр 475-2005 г.–II т.о., т. 12
от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от Г., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове за осъждането на Д., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, да му заплати по банкова сметка ***:
***, сумата от 5482.82 лева за главница от неплатена цена на
продадени стоки по фактура № **********/19.07.2020 г., със 129.47 лева
мораторна лихва от 20.07.2020 г. до 12.10.2020 г., сумата от 5401.48 лева за
главница от неплатена цена на продадени стоки по фактура №
**********/26.07.2020 г., със 117.04 лева мораторна лихва от 27.07.2020 г. до
12.10.2020 г., сумата от 4311.84 лева за главница от неплатена цена на
продадени стоки по фактура № **********/09.08.2020 г., със 76.66 лева мораторна
лихва от 10.08.2020 г. до 12.10.2020 г., и законна лихва върху главниците от
12.10.2020 г. до изплащането им.
ОСЪЖДА
Д. с п.а., да заплати на Г. с п.а., сумата от 1852.55 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: