Р Е Ш Е Н И Е
№...
22.03.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 15.03.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №1399 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.288а, ал.3 във връзка с чл.288, ал.12 КЗ /отм./, (чл.559,
ал.3 КЗ /нов/) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5994,56лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
причинено от ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва за забава върху сумата от подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Искът е
предявен от Гаранционен фонд гр.София срещу Т.Д.Ж. ***. С исковата молба се
твърди, че на 23.09.2014г. в ..., е настъпило ПТП, при което ответникът, като
водач на лек автомобил марка ……., при излизане от реда на паркираните автомобили
и движение на заден ход удря паркирания лек автомобил марка ……., собственост на
дружество, регистрирано в Люксембург S+ВИНБАУ САРЛ, като причинява щети
по автомобила, които са били обезщетени от Националното бюро на Република ....
Водачът на автомобила, причинил ПТП не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Ищецът е възстановил изплатеното от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на Република ...
обезщетение по щета №120447/25.06.2015г. за имуществени вреди в размер на
5994,56лв. За изплатената сума ищецът е отправил регресна покана до ответника,
но последният не е възстановил изплатеното обезщетение. Това породило за ищеца
правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5994,56лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
причинено от ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва за забава върху сумата от подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Тъй като
ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен
трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В
срока за писмен отговор назначеният на ответника особен представител изразява становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за
настъпилото ПТП, за виновността на ответника, за претърпените вреди, за
изплатеното обезщетение. Твърди, че не било доказано, че ответницата е виновна
за настъпилото ПТП, нито било доказано, че са настъпили твърдяните щети по МПС.
Счита, че обезщетението за материални щети по автомобила било силно завишено.
Не бил приложен Протокол за ПТП, а само двустранен констативен протокол, за
който не било ясно дали е подписан от ответницата. Не можело да се приеме, че
ответницата е признала обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Регресната
покана не била връчена лично на ответницата. Липсвали категорични данни за
вината на ответницата за настъпилото ПТП.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От
приетите по делото като писмени доказателства: копия на Документи по щета №120447/25.06.2015г. с
превод на български език – Протокол за ПТП, експертиза, писма, претенция по
щета, доклад по щета, платежни документи; Претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ, Справки от базата данни на Информационен център
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Справка за адресна
регистрация, Регресна покана с известие за доставяне, се установява по
безспорен начин, че на 23.09.2014г. в ..., е настъпило ПТП, при което
ответникът, като водач на лек автомобил марка …….., при излизане от реда на
паркираните автомобили и движение на заден ход удря паркирания лек автомобил
марка ….., собственост на дружество, регистрирано в Люксембург S+ВИНБАУ
САРЛ, като причинява щети по автомобила. Съдът намира за недоказани
възраженията на особения представител на ответника, че не било доказано, че
именно ответницата е управлявала автомобила, причинил щетите, както и, че
ответницата има вина за ПТП. По делото бе прието като доказателство копие от
Двустранен констативен протокол за ПТП, от което се установява по безспорен
начин механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача на автомобила марка
„БМВ 316i“. Очевидно ответницата е лицето, управлявало автомобила, причинил щетите,
тъй като тя е предоставила данните си за съставянето на протокола. Към
момента на причиняване на ПТП - 23.09.2014г., ответникът е управлявал увреждащото МПС,
в нарушение на чл.249, във връзка с чл.259 КЗ
/отм./, сега чл.461 във връзка с чл.483 КЗ -
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това се
установи от приетата по
делото справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд, която удостоверява, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал
увреждащото МПС, без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите /в Решение №161/13.11.2012г. по т.д. №607/2011г., II т. о.
на ВКС, се приема, че данните на Информационен център имат официално
оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на
тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“/. По делото бе
изискана и справка от третото неучастващо лице – ЗК „Лев инс“ АД, като същото
представи копие на Полица №22114002396988/24.09.2014г. за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, от което се установява, че ответницата е сключила
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на деня, следващ деня на
ПТП.
Претърпените
вреди са безспорно доказани от приложените към застрахователната преписка
документи, касаещи ремонта на увреденото МПС. Съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника относно автентичността и
достоверността на приложените документи, тъй като същите са съставени по
преписката за обезщетение на пострадалия в ..., по правилата на немското
застрахователно право и очевидно са ценени от Националното бюро на ..., предвид
представените доказателства за изплатено застрахователно обезщетение на Датското
бюро на застрахователите. Следва да се отбележи и, че по силата на чл.105
КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане, се уреждат от
правото на държавата, на чиято територия са настъпили и компенсационният орган
на държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за
компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при
определяне на отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респ. Гаранционен
фонд, няма правомощията да прави преценка по същество, /по арг. от чл.285,
ал.6 от КЗ (отм.), а е длъжен да се съобрази с определения размер на
обезщетение от чуждестранния компенсационен орган.
Въпреки
това поради оспорванията от особения представител на ответницата бе назначена
съдебна автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от
страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно. Съгласно
заключението на вещото лице предвид описания в документите по делото механизъм
на ПТП, е напълно възможно от техническа гледна точка да бъдат увредени частите
и детайлите, за които е било изплатено застрахователното обезщетение. Налице е
причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите
увреждания по автомобила, при който контактът е осъществен със задните десни
състави на лек автомобил марка „……“ при движението му на заден ход с левите
състави на лек автомобил марка „….“. Вещото лице е направило оценка на щетите,
като е взело предвид цените на труда на мястото, където е осъществен ремонта на
увредения автомобил. Както бе посочено по-горе независимо от оценката, дадена
от вещото лице, съдът следва да се съобрази с действително изплатеното обезщетение
от ищеца.
От
приетото като писмено доказателство копие на Претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ на DEUTSCHES BURO по щета, причинена от
незастраховано МПС с българска регистрация с вх.№08-01-912/14 от 25.06.2015г.
на Гаранционен фонд (лист 52 от делото) се установява, че общият размер на
обезщетението и разходите по определянето му, изплатено на увреденото лице,
възлиза на 3064,97 евро. Това обезщетение, в левовата му равностойност от
5994,56лв., е изплатено от ищеца на НББАЗ, което обстоятелство бе определено от
съда за безспорно между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по аргумент от чл.288, ал.1, т.2, б. "а" КЗ (отм.). Независимо, че Кодексът за застраховането е отменен в тази му редакция и от 01.01.2016г. действа нов КЗ, следва да се приложат материалноправните разпоредби, действащи към момента на застрахователното събитие – 23.09.2014г., а именно разпоредбите на отменения КЗ. За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти.
В случая е безспорно, че ищецът Гаранционният фонд е възстановил по щета №120447/25.06.2015г. за имуществени вреди сумата в размер на 5994,56лв., представляваща изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на ... обезщетение.
Съгласно чл.286, ал.3 от КЗ, при възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка Компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач или спрямо неговия застраховател.
След като чуждият компенсационен орган е преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в посочения размер, то Гаранционния фонд е длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. Именно затова и самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество - чл.285, ал.6 от КЗ (отм.), а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.
По безспорен начин е доказано плащането на щетата от страна на ищеца на НББАЗ. С оглед правото на регрес на ищеца, същият е изпратил до ответника регресна покана за възстановяване на платените суми. Регресната покана е получена от представител на ответника, но същият не е заплатил дължимото към ищеца.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че от събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че исковата претенция на Гаранционен фонд е основателна и доказана и по размер.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски, съгласно представения списък на разноските - за държавна такса в размер на 239,78лв., за възнаграждение за особен представител – 630,00лв., и за възнаграждение за вещо лице – 392,00лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Т.Д.Ж., ЕГН **********,***, да заплати
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков,
сумата от 5994,56лв. (пет
хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща
изплатени обезщетения за имуществени вреди на пострадал от ПТП, причинено от
ответника на 23.09.2014г. в ..., без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, по щета №120447/25.06.2015г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от подаване на исковата молба в съда – 11.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 1261,78лв. (хиляда двеста шестдесет и
един лева и 78 стотинки), представляващи платената от ищеца държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител.
Присъдената сума може да бъде внесена по
сметка на ищеца: IBAN: ***,
BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: