№ 168
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501674 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с
чл.344, ал.1, т.1 и 3 и чл.74, т.4 от КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата-
работничка Д. ИВ. Д. от гр.С.З. против негативната за нея част от Решение №
260709/07.09.2021г., постановено по гр.д.№ 3912/2020г. по описа на РС- С.З.,
с която са били отхвърлени предявените й искове за признаване уволнението
за незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа, за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ в размер
на 5 460 лв. месечно за времето, през което е останал без работа за 6 месеца, и
по чл.74, ал.4 от КТ за признаване на недействителен на трудовия договор №
3/14.01.2020г. в частта за работното време, със законните последици от това.
Счита, че така постановеното решение в атакуваната му част се явява
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни
съображения в тази насока. С оглед на изложените съображения и на осн.
чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови
решение, с което да отмените в атакуваната негативна за нея част от Решение
на РС- С.З., и вместо него да постановите друго изцяло позитивно за нея,
ведно със законните последици от това, като дължимите й суми се приведат
по посочената от нея лична банкова сметка. Няма свои нови доказателствени
искания пред въззивния съд.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
1
писмен Отговор на въззивната жалба от ответника- работодател „К.**С.“-
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С..
Въззивният ОС- С.З., като се съобрази със събраните по
първоинстанционното дело писмени и гласни доказателство, поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, като обсъди становищата на всяка
една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение,
намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Предмет на настоящото въззивно обжалване са част от предявените
обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1,
т.1 и 3 във вр. с чл.74, т.4 от КТ, които са били отхвърлени с атакуваното
първоинстнационно Решение.
Въззивната жалба на въззивницата/бивша работничка/ се явява
процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването
му на Решението на РС, тоя има пряк и непосредствен правен интерес от
обжалването му поради отхвърляне на тази част от исковите й претенции от
РС, и същата е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- С.З. до
настоящия въззивен ОС- С.З.. Атакуваното с Въззивната жалба
първоинстанционно Решение на РС- С.З. е валидно постановено в съответната
писмена форма от родово и местно компетентния РС- С.З., същото съдържа
всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е
напълно валидно постановено.
Разгледана по съществото процесната въззивна жалба се явява
неоснователна, необоснована и недоказана, поради следните съображения :
Въззивният ОС- С.З. в настоящия си състав счита, че в
първоинстанционното производство РС- С.З. задълбочено, правилно и пълно
е установил във възможната част фактическата и правната обстановка по
казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до
едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое
Решение, а подадената срещу една негова част въззивна жалба от бившата
работничка е изцяло неоснователна и недоказана.
От събраните по делото в първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупно с оглед
становищата и доводите на страните, се установява следното :
Без никакво фактическо и правно значение за предмета на спора и без
никакво значение за приложеното от работодателя основание за прекратяване
на трудовото му правоотношение се явява оплакването, че РС не бил взел
предвид всички обстоятелства и доказателства по делото. Съгласно приетия
по делото на РС писмен Трудов договор № 3/14.01.2020г. ищцата- въззивница
е била първоначално назначена в ответното дружество на длъжност „продавач
консултант“, с основно месечно възнаграждение в размер на 305 лв., с
продължителност на работния ден- 4 часа, с право на платен годишен отпуск
2
20 дни, и със срок на изпитване - 6 месеца. Впоследствие със Заповед №
2/08.09.2020г. ответникът- работодател/въззиваемия/ е прекратил трудовото
правоотношение по взаимно съгласие с ищцата- въззивница на осн. чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, считано от същата тази дата/08.09.2020г./, макар че същата й е
била връчена чак на 30.09.2020г., но в този период от 10.09.20г. до 23.09.20г.
съгласно приетия по делото болничен лист № Е2020-0828744/10.09.2020г.
работничката е била в болнични с предписан домашно- амбулаторан режим
на лечение. Наред с това в самата Заповед № 2/08.09.2020г. изрично е
посочено, че на работничката следва да се изплати обезщетение по чл.224 КТ
в размер на 325, 32 лв., а съгласно официалната Справка от О.Б.- АД, по
личната сметка на работничката още на 28.10.2020г. работодателят й е превел
заплата за м.6,7,8.2020г., както и доплащането за извънредния й труд. Същото
се потвърждава и от приетите пред РС 2 бр. болнични листове и 2 бр.
Справки от НАП за осигуряването на работничката от работодателя й за
процесния период от време.
Действително въпреки задължаването му работодателят-
ответник/въззиваемия/ не е представил личното трудово досие на
работничката съгласно императивната разпоредба на чл.190 от ГПК, което
обстоятелство обаче е било взето предвид от РС.
По първоинстанционното дело са били приети без никакви оспорвания
от никоя от страните първоначално и допълнително заключение на
назначената от съда съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвила
заключенията си въз основа както на материалите по делото, така и въз основа
на справки в други, трети за делото институции/НАП, НОИ, О.Б. и т.н./.
Относно оплакването по чл.344, ал.1, т.1 от КТ- съгласно приетата по
делото на РС Заповед за прекратяването на трудовото правоотношение №
2/08.09.2020г./, същото е прекратено на осн. разпоредбата на чл.325, ал.1, t. 1
от КТ- по взаимно съгласие на страните, като работничката изрично признава,
че тази заповед й е била връчена лично, на по- късна дата от 08.09.2020г.
Въпреки това обаче, трудовото правоотношението между страните е било
прекратено, считано именно от тази посочена в заповедта дата/08.09.2020г./,
на която дата/08.09.2020г./ и на датата на връчване на заповедта/30.09.2020г.
работничката безспорно не е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност на тези две дати. Не са сочени никакви други оплаквания
и не са представени никакви други доказателства, от които да се извежда
претендирания от въззивницата фактически и правен извод за
незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото й
правоотношение с работодателя й. Поради което в тази му атакуваната част
относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обжалваното Решение на РС- С.З. се
явява изцяло обосновано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде
потвърдено, като се остави без уважение в тази й част въззивната жалба на
бившата работничка, ведно със законните последици от това.
Във връзка с това и предвид акцесорния характер на иска по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ относно заплащане на парично обезщетение за оставане без
3
работа, в тази му атакуваната част обжалваното Решение на РС- С.З. се явява
също изцяло обосновано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде
потвърдено, като също се остави без уважение в тази й част въззивната жалба
на бившата работничка, ведно със законните последици от това.
В частично отхвърлителната си част относно частично неуважените
искови претенции за част от периодите и част от сумите, при постановяване
на своето Решение РС- С.З. е стъпил на единствено възможното
доказателствено средство- заключенията на вещото лице от ССЕ по
първоинстанционното дело, тъй като очевидно и с оглед обяснениято на
самото вещо лице в откритото съдебно заседание, работодателят не му е бил
представил и изисканите от съда и от вещото лице документи за
установяване на фактическите отработени часове от работничката,
необходими за изготвяне на заключението, които са непосредствено
фактически и правно относими за изчисляване трудовото възнаграждение на
работничката. Поради което и с оглед липсата на каквито и да са оспорвания
от страна на работодателя, РС е приел за база първоначалното и
допълнителното заключения на вещото лице, и в рамките на исковите
претенции ги е уважил в доказаните им размери, ведно със законните
последици от това- лихви и разноски.
Относно оплакването за отхвърления иск по чл.74, ал.4 от КТ- за
доказване на тази искова претенция работничката е следвало пред РС да
докаже с всички възможни правни способи за доказване твърдението си за
недействителност на сочената от нея клауза относно работното й време, за
което твърди, че по устна уговорка с работодателя си то е било по 12 часови
смени по два дни. Същото обаче не е отразено никъде в писмен вид в
първоначалния трудов договор, в някакъв други допълнителен договора,
анекс или споразумение между страните, и за това не са били ангажирани от
работничката никакви убедителни гласни доказателства пред РС. Поради
което жалбата й в тази й част се явява също неоснователна и недоказана, и
следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди в тази му атакувана
отхвърлителна част първоинстанционното Решение, със законните последици
от това.
При извършената въззивна проверка от ОС се установи, че РС е обсъдил
подробно и безпристрастно всички събрани от него писмени и гласни
доказателства по делото, като е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, поради което оплакванията и възраженията във въззивната жалба се
явяват изцяло неоснователни и недоказани, и следва да се оставят напълно без
уважение, със законните последици от това.
Останалите оплаквания във въззивната жалба, свързани с нарушения на
Конституцията, нарушение на чл.130 от ГПК, замяна на районния съдия-
докладчик, неспазен 1- месечен срок за постановяване на
първоинстанционното Решение, нарушение правото на справедлив процес по
чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧ, нарушение на чл.133 от ГПК, неявяване на
процесуален представител на работодателя пред РС и пред ОС, връчване на
4
заповедта за прекратяване на ТПО по куриер и други подобни, не подлежат на
институционален съдебен контрол от настоящия въззивен ОС- С.З., поради
което съдът няма да ги обсъжда в мотивите си.
Предвид всичко гореизложено въззивният съд счита, че следва да
потвърди изцяло в атакуваната му от работничката част
първоинстанционното Решение на РС- С.З., със законните последици от това.
Предвид естеството на процесния трудов спор по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от
КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по
касационен ред, при евентуалното наличие на законови предпоставки по
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, в 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез въззивния ОС- С.З. пред ВКС- С..
Ето защо предвид горните мотиви, и на основание чл.272 от ГПК във
вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.74, ал.4 от КТ, въззивният ОС- С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260709/07.09.2021г., постановено
по гр.д.№ 3912/2020г. по описа на РС- С.З. .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по чл.280, ал.3, т.3 от ГПК в 1-
месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ВКС-
С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5