№ 4252
(населено място), 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110147764 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „(фирма)“ ЕАД срещу
„(фирма)” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 64.62 лв. – главница, представляваща
стойност на ТЕ за периода м. 05.2017г. до м. 06.2017г. както и сумата от 11.38 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018г. до 11.06.2021г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36384/2021г. на СРС, 35 с-в.
Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск. Твърди, че имотът не се
е ползвал нито от собственика, нито е бил отдаван под наем. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
С определение на съда като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е
конституирано „(фирма)” ООД, което не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от нотариален акт № (номер) / (година)г. и нотариален акт № (номер) /
(година)г. ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период.
1
Представено е заявление за сключване на договор и договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди от 27.09.2012г. за срок от 5 години.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „(фирма)” ЕАД на потребителите в (населено място), приети от съвета
на директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в
централни ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ
(отм.) се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е
необходимо подписването на изричен писмен договор.
Видно от представените по делото нотариален акт № (номер) / (година)г. и
нотариален акт № (номер) / (година)г. ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот
за процесния период. Установява се от представените доказателства, че между страните е
сключен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди на 27.09.2012г. за срок от 5 години,
2
тоест за процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период, като неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
процесния период.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2017г. до м. 06.2017г. Заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено на 23.06.2021г.
Съгласно чл. 40 от ОУ за стопански нужди, клиентите заплащат цената за ТЕ в срок
до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Сумата за м. 06.2017г. е станала
изискуема на 20.07.2017г., а заявлението е подадено на 23.06.2021г. Ето защо, сумата за м.
05.2017г. до м. 06.2017г. е погасена по давност.
С оглед на изложеното исковете за главница и мораторна лихва следва да бъдат
отхвърлени поради погасяването му по давност.
По разноските:
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (населено място), (улица) срещу „(фирма)” АД, ЕИК (номер), със седалище и
адрес на управление (населено място), (улица) иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗД за сумата от
64.62 лв., представляваща главница за ТЕ за периода м. 05.2017г. до м. 06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.06.2021г. до окончателното изплащане на
3
задължението, както и иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 11.38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2018г. до 11.06.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 36384/2021г. на СРС, 35 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „(фирма)” ЕАД –
„(фирма)“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4