Разпореждане по дело №980/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на “. П. Б., ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.С., р-н „М.”, Б.”Ц. Ш.” №, С. “.,против разпореждане №.?.!.?/11.03.13г на РС-Р. по ч.гр.д.№262/13г по описа на с.с., подадена Ч. процесуален представител по реда на чл.419, ал.2 от ГПК.

С атакувания акт е отхвърлено като неоснователно искането на банката досежно присъждане на разноски за възнаграждение за Ю. при издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК.

Недоволен от така постановеният С. акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това настоява за неговата отмяна и присъждане на дължимото по заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 404,10лв.

Длъжникът “. Д.Е. оспорва жалбата и поддържа обжалваното разпореждане, настоявайки за неговото потвърждаване, излагайки подробни съображения.

Останалите ответници не изразяват становище по частната жалба.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите поделото се установи, че действително жалбоподателя е поискал от РС издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, претендирайки наред с останалите суми и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималният размер по чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според т.4 от заявлението по чл.417 и сл. ГПК е подадено от Ю. Т.С.,чието трудово правоотношение с банката и надлежно упълномощаване за делото от законният й представител, са удостоверени от представеното пълномощно, с нотариална заверка на подписите. Представеното пълномощно,освен правните субекти и обема на представителната власт, удостоверява още качеството на пълномощника в - „Ю.”.

При тези данни, като е отказал издаването на заповед за изпълнение досежно разноските за Ю., РС е процедирал в разрез с процесуалният и материалният закон. В разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК законодателя изрично е предвидил заплащането в полза на юридически лица и еднолични търговци на адвокатско възнаграждение, обуславяйки го единствено от защитата от Ю.. Други предпоставки, вкл. изтъкнатите от първата инстанция(плащане,размер и пр.), цитираната норма не поставя. Такива не предвиждат и специалните правила на заповедното производство.Следователно, в случай като настоящият, дължимостта на търсените разноски е факт, който първоинстанционният съд е следвало да съобрази и уважи подадената заявлението в цялост. Следва да се има предвид, че отношенията между юрисконсулта и жалбоподателя са трудовоправни, поради което изпълнение, респ. неизпълнението на задълженията от двете страни(в т.ч. заплащането за свършената работа по конкретното дело) се подчинява на режима на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, който е различен от този на договора за мандат, меродавен при адвокатското представителство. Поради това неправилно РС е счел,че отсъствието на доказателства за платено възнаграждението, води до неоснователност на искането за присъждането им.

Що се отнася до размера на дължимото възнаграждение, то по арг. на чл.11,вр. с чл.7, ал.2,т.1 от Наредба №11 същото възлиза на 9 404,10лв, в какъвто и се дължи от ответната страна.

Настоящият състав не споделя съображения на първоинстанционния съд, относно дискриминиращият характер на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, тъй като не държат смета за спецификата на фигурата на юрисконсулта, респ. правоотношенията му с представлявания и я обезсмислят, съпоставяйки я с тази на адвоката.От друга страна възприемането им би довело до неоправдана интервенция на съда в отношенията Ю. – работодател, без каквото и да е правно основание.

Впредвид изложеното разпореждането на РС е наложително да се отмени, като се постанови издаване в полза на жалбоподателя срещу длъжниците на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 9 404,10лв,представляващи възнаграждение за Ю., още повече че по делото са налице всички останали предпоставки за това.Последното ще следва да се извърши от РС, който в случай като настоящият се явява родовокомпетентен да го стори и извърши следващите се процесуални действия по администриране на производството(вж.Оп№87/10 на ВКС, І ТО на ТК и др.).

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО разпореждане №.?.!.?/11.03.13г на РС-Р. по ч.гр.д.№262/13г по описа на с.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение, респ.изпълнителен лист, в полза на “. П. Б., ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.С., р-н „М.”, Б.”Ц. Ш.” №, С. “., против солидарно отговорните длъжници: “.комерс” Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Б., О. Р., У. „В. Л.” № ; „А.” Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., Р. Л. Б. „Ч. В.” № ; “. О. ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., Р. К. С. Б. „М.” № ; “. Г. Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Б., О. Р., У. „В. Л.” № ; „И. Е. Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., Р. Л. Б. „Ч. В.” № “. Д. Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., Р. Л. Б. „Ч. В.” № „К. В. Е. У. Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление с. К., О. Я., О. М., У. „Г.” № , и Я. А. И., ЕГН *, за сумата 9 404,10лв, представляващи разноски за Ю. в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на РС-Р. за издаване заповед за изпълнение, респ. изпълнителен лист и предприемане на следващите се процесуални действия по администриране на производството.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: