№ 1738
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110167607 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Е. П., ЕГН ********** и Ц. Й. П., ЕГН
**********, срещу „Е.М.” ЕООД, с която са предявени евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищците не дължат на ответника следните суми: 17 937,55 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № FL564479/13.01.2011 г., законна лихва за периода 04.10.2023 г. –
02.11.2023 г. в размер на 189,58 лв., неолихвяеми вземания в размер на 6 998,28 лв. към
02.11.2023 г., за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20238440402668 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, поради погасяването им по
давност, евентуално поради плащане на дълга след влизане в сила на изпълнителното
основание, и за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.02.2012 г. по ч. гр. д. №
3524/2012 г. по описа на СРС, 34 състав (съгласно молба уточнение от 17.01.2024 г.).
Ищците твърдят, че въз основа на заповед по незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 3524/2012 г. по описа на СРС, 34 състав срещу тях е издаден изпълнителен
лист на 06.02.2012 г. в полза на „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД) за
следните вземания по договор за потребителски кредит № FL564479/13.01.2011 г.: 21 330 лв.
- главница, ведно със законна лихва от 24.01.2012 г. до окончателното плащане на
задължението, 1 236,71 лв. - договорна лихва за периода 13.02.2011 г. - 19.01.2012 г., 36,80
лв. - наказателна лихва за периода 13.06.2011 г. - 19.01.2012 г. и 1 128,11 лв. - съдебни
разноски. Твърдят, че на 09.03.2012 г. за събиране на вземанията е образувано изпълнително
дело № 20127910400044 по описа на ЧСИ Т.В.Н. с рег. № 791 на КЧСИ. Сочат, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 06.04.2012 г. по отношение на Ц. П. и на 19.04.2012 г. по
1
отношение на Ц. П.. Посочват, че на 05.04.2012 г. между ищците и „Ю.Б.“ АД е сключено
споразумение (вх. № 00915/26.04.2012 г. при ЧСИ), с което е определен срок за доброволно
разсрочено плащане на задълженията по изпълнителния лист, при уговорени 45 месечни
вноски, всяка по 550 лв., дължими през периода 15.05.2012 г. – 20.11.2015 г. и една
изравнителна вноска, платима в срок от 15.12.2012 г. до 20.12.2015 г. Твърдят, че в
изпълнение на споразумението са заплатили част от месечните погасителни вноски, които са
разпределени в полза на взискателя. Твърдят, че на 18.01.2016 г. вземанията са прехвърлени
с договор за цесия в полза на „Е.М.“ ЕООД, като посоченият размер на дълга е общо 19
449,61 лв., от които 17 937,55 лв. – главница и 1 512,06 лв. – законна лихва, дължима към
31.12.2015 г. Според ищците извършените плащания представляват нови факти по смисъла
на чл. 439, ал. 2 ГПК, които следва да бъдат взети предвид при определяне на текущия
размер на дълга.
Ищците твърдят, че след преустановяване на плащанията, последното валидно
изпълнително действие от страна на взискателя е извършено на 14.06.2015 г. – налагане на
запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение, като след тази дата не са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което към
14.06.2020 г. правото на принудително изпълнение се е погасило по давност. С молба на
„Е.М.“ ЕООД от 18.03.2016 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател, но
без да са посочени изпълнителни действия, поради което давностният срок не е бил
прекъснат. Твърдят, че изпълнително дело № 20127910400044 по описа на ЧСИ Татяна
Водиченска-Никитова е прекратено на 06.07.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за
което е издадено нарочно постановление на 27.09.2019 г., влязло в сила на 01.10.2019 г. На
31.08.2023 г. ответникът е подал молба, въз основа на която е образувано изпълнително дело
№ 20238440402668 на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ за събиране на сумите по
изпълнителния лист от 06.02.2012 г., като в поканата за доброволно изпълнение е посочен
размер на дълга: 17 937,55 лв. – главница и 189,58 лв. – законна лихва, дължима за периода
04.10.2023 г. – 02.11.2023 г., неолихвяеми вземания в размер на 6 998,28 лв. (мораторни
лихви, обезщетения и т. н.), разноски по изпълнителното дело – 150 лв. и такси по Тарифата
към ЗЧСИ – 2 339,32 лв. Ищците сочат, че към датата на образуване на новото изпълнително
дело сумите са недължими – тъй като част от дълга по изпълнителния лист е погасен чрез
плащане по сключеното извънсъдебно споразумение от 26.04.2012 г., а в останалата
непогасена част – вземанията са недължими поради изтекла погасителна давност след
влизане на заповедта за незабавно изпълнение в сила. Молят за уважаване на предявените
искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете
като неоснователни. Счита, че погасителната давност за принудително събиране на
вземанията не е изтекла, тъй като изпълнително дело № 20238440402668 по описа на ЧСИ
С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ е образувано преди изтичането й и по делото са налице
множество изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Сочи, че давност не е
текла за периода до 26.06.2015 г. съгласно ТР № 3/28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
2
ОСГТК на ВКС, като следва да се съобрази и Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Твърди, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Оспорва и задълженията да са погасени
чрез плащане. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 3524/2012 г. по описа на СРС, 34 състав, се установява, че
по заявление на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД с вх. № 3103214/24.01.2012 г. срещу длъжниците Ц. Е. П.
и Ц. Й. П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
06.02.2012 г. и изпълнителен лист от същата дата, по силата на които Ц. Е. П. и Ц. Й. П. са
осъдени да заплатят солидарно на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД сумата от 21 330 лв. – главница по
договор за потребителски кредит № FL564479/13.01.2011 г., ведно със законна лихва от
24.01.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1 236,71 лв. за
периода 13.02.2011 г. - 19.01.2012 г., наказателна лихва в размер на 36,80 лв. за периода
13.06.2011 г. - 19.01.2012 г. и 1 128,11 лв. – разноски по делото, а именно: 452,07 лв. –
държавна такса и 676,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От приложените копия на изпълнително дело № 20127910400044 по описа на ЧСИ
Т.В.Н. с рег. № 791 на КЧСИ и изпълнително дело № 20238440402668 по описа на ЧСИ С.Я.
с рег. № 844 на КЧСИ се установява следното:
По молба на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД с вх. № 00455/09.03.2012 г. е образувано изпълнително
дело № 20127910400044 по описа на ЧСИ Т.В.Н. с рег. № 791 на КЧСИ срещу Ц. Е. П., въз
основа на изпълнителния лист от 06.02.2012 г. В молбата е посочен конкретен изпълнителен
способ – налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника,
включително е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
С постановлението за образуване на изпълнителното дело на 09.03.2012 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Ю.С.“ ООД (запорното съобщение е
получено на 22.03.2012 г.) и „Ф.Ш.“ ООД (запорното съобщение е получено на 22.03.2012 г.,
като с молба от 27.03.2012 г. дружеството е изразило готовност да превежда суми по
наложения запор) и запор върху банкови сметки в „О.Б.Б.“ АД, „Р.Б.“ ЕАД, „У.Б.“ АД,
„Ц.К.Б.“ АД, „Б.Д.“ ЕАД (запорните съобщения са получени на 19.03.2012 г.).
На 23.03.2012 г. на длъжника Ц. Е. П. е връчена покана за доброволно изпълнение.
По молба на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД с вх. № 00541/23.03.2012 г. като длъжник по делото е
конституиран и Ц. Й. П.. В молбата е посочен конкретен изпълнителен способ – налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжника, включително е направено възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ.
С постановление от 23.03.2012 г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Ц. П., получавано от „Ф.“ ЕООД (запорното съобщение е получено на
3
02.04.2012 г., като с молба от 04.04.2012 г. дружеството е изразило готовност да превежда
суми по наложения запор).
На 05.04.2012 г. на длъжника Ц. Й. П. е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 11.04.2012 г. е извършено разпределение на сумата в размер на 550 лв. (постъпила
на 06.04.2012 г.), от които 139,22 лв. - в полза на взискателя (за юрисконсултско
възнаграждение), а остатъкът от 410,78 лв. – за такси по ТТРЗЧСИ.
С платежно нареждане от 12.04.2012 г. в полза на взискателя е преведена сумата от
475,22 лв.
По молба на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД с вх. № 00875/19.04.2012 г. с постановление от
19.04.2012 г. е постановено спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432,
т. 2 ГПК поради сключено споразумение и вдигане на наложените запори.
По делото е прието Споразумение от 05.04.2012 г. (вх. № 00915/26.04.2012 г. на ЧСИ),
сключено между „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД и Ц. Е. П. и Ц. Й. П., с което последните са признали
съществуването на непогасено задължение, произтичащо от договор за потребителски
кредит № FL564479/13.01.2011 г., във връзка с който е предприето принудително
изпълнение. Страните са постигнали съгласие, че към датата на подписване на
споразумението задължението по главница, лихви и съдебни разноски е в размер на 24
067,62 лв., от които: главница – 21 330 лв., договорна лихва – 1 236,71 лв.; наказателна лихва
– 36,80 лв.; съдебни разноски – 1 128,11 лв., такса за образуване на изпълнително дело – 336
лв. и законна лихва от 24.01.2012 г. до окончателно изплащане на задължението.
Длъжниците са поели задължение да внасят както следва: преди подписване на
споразумението: 550 лв., от 15.05.2012 г. до 20.11.2015 г. включително (43 вноски)
ежемесечно по 550 лв., от 15.12.2015 г. до 20.12.2015 г. включително да внесат последната
изравнителна вноска, както и законната лихва от 24.01.2012 г., изчислена върху главницата
към окончателното погасяване на дълга. Вноските са дължими от 15-то до 20-то число
включително на всеки месец по банкова сметка на ЧСИ Т.В.Н., като внесените суми се
разпределят в поредност: съдебни разноски, лихви и главница. Предвидено е, че при
неизпълнение на споразумението от страна на длъжниците банката ще предприеме
незабавно действия по възобновяване на спряното изпълнително производство и за събиране
на вземането по кредита.
По делото е прието платежно нареждане от 09.04.2012 г. за внесена от длъжниците
първоначална вноска по споразумението в размер на 550 лв.
На 22.05.2012 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
20.04.2012 г. и 17.05.2012 г.), от които 219,46 лв. – за такси по изпълнителното дело и 330,54
лв. (юрисконсултско възнаграждение) - преведени в полза на взискателя на 23.05.2012 г.
На 25.06.2012 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
20.06.2012 г.), от които 42,13 лв. – за такси по изпълнителното дело и 507,87 лв.
(юрисконсултско възнаграждение в размер на 206,28 лв. и разноски за държавни такси в
размер на 301,59 лв.) - преведени в полза на взискателя на 26.06.2012 г.
4
На 23.07.2012 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
20.07.2012 г.), от които 42,09 лв. – за такси по изпълнителното дело и 507,91 лв. (мораторна
лихва в размер на 320,63 лв., наказателна лихва в размер на 36,80 лв. и и разноски за
държавни такси в размер на 150,48 лв.) - преведени в полза на взискателя на 24.07.2012 г.
На 03.09.2012 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
20.08.2012 г.), от които 42,05 лв. – за такси по изпълнителното дело и 507,95 лв. (мораторна
лихва) - преведени в полза на взискателя на 04.09.2012 г.
На 29.10.2012 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
23.10.2012 г.), от които 41,98 лв. – за такси по изпълнителното дело и 508,02 лв. (мораторна
лихва в размер на 408,13 лв. и законна лихва от 24.01.2012 г. върху сумата от 21 330 лв. в
размер на 99,89 лв.) - преведени в полза на взискателя на 29.10.2012 г.
На 10.12.2012 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
22.11.2012 г.), от които 41,93 лв. – за такси по изпълнителното дело и 508,07 лв. (законна
лихва от 24.01.2012 г. върху сумата от 21 330 лв.) - преведени в полза на взискателя на
10.12.2012 г.
На 04.02.2013 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
01.02.2013 г.), от които 41,86 лв. – за такси по изпълнителното дело и 508,14 лв. (законна
лихва от 24.01.2012 г. върху сумата от 21 330 лв.) - преведени в полза на взискателя на
04.02.2013 г.
На 19.04.2013 г. е извършено ново разпределение на сумата от 550 лв. (постъпила на
02.04.2013 г.), от които 41,68 лв. – за такси по изпълнителното дело и 508,32 лв. (законна
лихва от 24.01.2012 г. върху сумата от 21 330 лв.) - преведени в полза на взискателя на
21.04.2013 г.
По молба на „Ю.Б.“ АД с вх. № 14729/29.09.2014 г. с постановление от същата дата
ЧСИ е възобновил изпълнителното производство.
На 14.06.2015 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника Ц. П. в „Р.Б.“
ЕАД (запорното съобщение е получено на 15.06.2015 г. и с молба от 26.09.2015 г. от банката
са уведомили за налагането на запора, но че по банковата сметка няма наличност) и в
„Ц.К.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 16.06.2015 г.), запор върху трудовото й
възнаграждение, получавано от „Ф.Ш.“ООД (запорното съобщение е получено на 16.06.2015
г.), както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц. П., получавано от „Ф.“
ЕООД (запорното съобщение е получено на 16.06.2015 г., като на 19.06.2015 г. е постъпила
молба от дружеството, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено).
С молба с вх. № 13534/17.06.2015 г. длъжниците са поискали прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което искане не е уважено от
ЧСИ, предвид постъпилата молба от взискателя от 29.09.2014 г.
С молба с вх. № 05311/18.03.2016 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало да бъде конституирано
като взискател по делото в качеството му на цесионер на вземанията по процесния
изпълнителен лист, като е уточнено, че актуалният размер на задължението към 04.02.2016 г.
5
е 20 647,87 лв. – главница, разноски и лихви, за което е приложен: договор за цесия от
18.01.2016 г., сключен между „Ю.Б.“ АД като цедент и „Е.М.“ ЕООД като цесионер, ведно с
Приложение № 1 (в което се съдържа списък на прехвърлените вземания, сред които и
процесните), потвърждение от цедента „Ю.Б.“ АД за извършената цесия, пълномощно за
уведомяване на длъжниците, изходящо от цедента „Ю.Б.“ АД в полза на цесионера „Е.М.“
ООД, и с постановление от 18.03.2016 г. дружеството е конституирано като взискател.
С молба с вх. № 09544/20.05.2016 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало от ЧСИ да извърши
справки в НАП на името на Ц. Е. П. за съществуването на валидни трудови договори,
декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки и за предприемане на
съответни изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
С постановление от 20.05.2016 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати напомнително
писмо до работодателя на Ц. П. „Ф.Ш.“ ООД, като с писмо от 16.06.2016 г. от дружеството
са уведомили за налагане на запора и удържането от трудовото възнаграждение на длъжника
на суми по запора при спазване на чл. 446 ГПК.
С молба с вх. № 10507/06.07.2016 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц. П., като е уточнено, че към 27.06.2016 г.
актуалният размер на задължението е 20 252,90 лв. – главница, разноски и лихви, като на
13.10.2016 г. е изпратено напомнително писмо до „Ф.Ш.“ ООД. С писмо от 24.10.2016 г. от
дружеството са отговорили, че трудовото възнаграждение на длъжника е под минималната
работна заплата, поради което от него не се правят удръжки.
С постановление от 27.09.2019 г., влязло в сила на 19.10.2019 г., изпълнителното дело
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори.
С молба с вх. № 07414/11.10.2019 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало връщането на
изпълнителния лист, което е удостоверено с протокол от 29.10.2019 г. В молбата не са
заявени други искания.
По молба с вх. № 56962/31.08.2023 г. на „Е.М.“ ЕООД е образувано ново
изпълнително дело № 20238440402668 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ срещу
длъжниците Ц. Й. П. и Ц. Е. П. въз основа на изпълнителния лист от 06.02.2012 г. В молбата
е направено искане за извършване на справки и налагане на запор върху банкови сметки на
длъжниците, като са приложени договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., сключен с
„Ю.Б.“ АД и уведомления до длъжниците за извършената на 18.01.2016 г. цесия.
С разпореждане от 31.08.2023 г. ЧСИ е разпоредил извършването на справки и
налагане на запор върху трудови възнаграждения (получавано от Ц. П. от „П.Ф.“ ООД, като
запорното съобщение е получено на 26.10.2023 г. и с писмо от 01.11.2023 г. от дружеството
са уведомили, че възнаграждението е под минималната работна заплата за страната, поради
което е несеквестируем доход) и банкови сметки („Общинска банка“ АД, „Ю.Б.“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „А.Б.Б.“ АД – запорните съобщения са получени на 26.10.2023 г.)
на длъжниците, както и възбрана върху недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в гр.
С.............., със застроена площ от 59,29 кв. м., ведно с избено помещение № 17, с полезна
6
площ от 3,21 кв. м. и с 4,713 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, вписана с вх. рег. № 71829 на 26.10.2023 г. в Служба по вписванията
– гр. София. Със съобщение от 30.10.2023 г. от „Ю.Б.“ АД е потвърдено налагането на
запора, със съобщение от 01.11.2023 г. от „Общинска банка“ АД е потвърдено налагането на
запора, със съобщение от 06.11.2023 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД е потвърдено
налагането на запора, със съобщение от 09.11.2023 г. от „А.Б.Б.“ АД е потвърдено налагането
на запора.
В запорните съобщения, както и в съобщенията до длъжниците (получени на
30.10.2023 г.) е посочен размер на дълга както следва: главница в размер на 17 937,55 лв. със
законна лихва в размер на 189,58 лв. за периода 04.10.2023 г. - 02.11.2023 г., неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения и т. н.) в размер на 6 998,28 лв., разноски по
изпълнителното дело – 150 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ – 2 339,32 лв., дължими към
02.11.2023 г., общо 27 614,73 лв.
На 30.10.2023 г. е съставен протокол за явяване на страна по дело, в който ЧСИ е
отразил, че Ц. П. – лично и като пълномощник на Ц. П. се е запознала с материалите по
делото, получила е съобщенията по него и е заявила, че до 13.11.2023 г. ще се яви в
кантората, за да заяви начин на погасяване, за което е положен подпис от длъжника.
С разпореждане от 01.02.2024 г. изпълнителното производство е спряно на основание
чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От същото се
установява, че извършените плащания, постъпили по разплащателна сметка на ЧСИ Т.В.Н.
по изпълнителен лист от 06.02.2012 г. са общо в размер на 4 950 лв., както следва: на
06.04.2012 г. – 550 лв., на 17.05.2012 г. – 520 лв., на 20.04.2012 г. – 30 лв., на 20.06.2012 г. –
550 лв., на 20.07.2012 г. – 550 лв., на 20.08.2012 г. – 550 лв., на 23.10.2012 г. – 550 лв., на
22.11.2012 г. – 550 лв., на 01.02.2013 г. – 550 лв., на 02.04.2013 г. – 550 лв., от които в полза
на „Ю.Б.“ АД са разпределени и преведени общо 4 362,04 лв., както следва: на 12.04.2012 г.
– 475,22 лв., на 23.05.2012 г. – 330,54 лв., на 26.06.2012 г. – 507,87 лв., на 24.07.2012 г. –
507,91 лв., на 04.09.2012 г. – 507,95 лв., на 29.10.2012 г. – 508,02 лв., на 11.12.2012 г. – 508,07
лв., на 05.02.2013 г. – 508,14 лв., на 21.04.2013 г. – 508,32 лв. С извършеното разпределение
са погасени задължения по изпълнителния лист от 06.02.2012 г. и образуваното въз основа
на него изпълнително дело при ЧСИ Т.В.Н., както следва: 676,04 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 1 236,71 лв. – мораторна лихва, 36,80 лв. – наказателна лихва, 452,07 лв. –
държавни такси и 1 960,42 лв. – законна лихва. Според вещото лице, размерът на
непогасения чрез плащане дълг по изпълнителния лист към датата на изготвяне на
експертното заключение е в размер на 17 937,55 лв. – главница, ведно със законна лихва и
1 516,18 лв. – вземания за лихви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК,
7
според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на
наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за
прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, евентуално плащане на
задълженията след образуване на производствата по принудителното им събиране, както и
наличие на правен интерес от провеждане на исковата защита.
Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая длъжниците имат правен интерес от установяване, че не дължат изпълнение
на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), въз основа на което е издаден изпълнителен лист.
Безспорно е обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист. Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.)
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. С влизане в сила на заповедта
за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за
това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на
чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в
сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за
изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват
влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на
правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за
влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели
факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните
лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на
8
ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о.
на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС,
определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това
съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни
вземания (независимо от характера им на периодични плащания за изтеклите лихви и
разноски), като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищците.
В конкретния случай поканата за доброволно изпълнение с изх. № 708/16.03.2012 г.
до длъжника Ц. Е. П. й е връчена лично срещу подпис на 23.03.2012 г., а поканата за
доброволно изпълнение с изх. № 847/01.04.2012 г. до длъжника Ц. Й. П. му е връчена на
05.04.2012 г., чрез съпругата му Ц. П..
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най - късно на 08.04.2012 г. за длъжника Ц. П.,
съответно на 19.04.2012 г. за длъжника Ц. П. (с изтичането на двуседмичния срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК, в приложимата към 2012 г. редакция на закона), е започнала да тече нова
петгодишна давност, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за
различен момент на влизането на заповедта в сила.
По делото не се спори, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД по силата на договор за възлагане на вземания (цесия) от
18.01.2016 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, за което длъжниците са уведомени, предвид подаването
на исковата молба срещу този ответник.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
9
др.
В тълкувателното решение е посочено, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност
не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер.
Съобразно изложеното и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК – през месец април 2012 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност.
От представения по делото препис на изпълнително дело № 20127910400044 описа на
ЧСИ Т.В.Н. с рег. № 791 на КЧСИ се установи, че същото е образувано въз основа на молба
на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД от 09.03.2012 г. с приложен към нея процесния изпълнителен лист.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган.
Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е молбата, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, която
прекъсва давността. В настоящата хипотеза молбата по чл. 426 ГПК съдържа изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и са заявени конкретни изпълнителни действия, които да бъдат
10
предприети от съдебния изпълнител - налагане на запор върху банкови сметки и трудово
възнаграждение, налагане на възбрана върху имоти на длъжниците, налагане на запор върху
МПС на длъжниците.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящият случай. С
новоприетото ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 3
също се даде разрешение, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране
на вземания не е текла погасителна давност до обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече
давност на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно
посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган
надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане
и изпълнителното производство да е висящо. В разглежданата хипотеза няма спор, че преди
26.06.2015 г. не е отпаднало второто от двете условия - не е преустановен ефектът на чл. 115,
б. „ж“ ЗЗД. Съобразявайки задължителните постановки на посочените тълкувателни
решения съдът приема, че в периода от м. март 2012 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
По процесното изпълнително производство не са били налице и предпоставките за
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г., т. е. до тази дата двугодишният срок
на перемпцията не е изтекъл (срокът е прекъсван на 09.03.2012 г., когато е наложен запор
върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника Ц. П., с получаване на
запорните съобщения; на 23.03.2012 г., когато е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника Ц. П., с получаване на запорното съобщение; с подписване на
споразумението от 05.04.2012 г. и постъпилите по него суми; на 29.09.2014 г. с молбата на
взискателя за възобновяване на делото; на 14.06.2015 г., когато е наложен запор върху
банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника Ц. П. и запор върху трудово
възнаграждение на длъжника Ц. П., с получаване на запорните съобщения), поради което
следва да бъдат съобразявани поведението на взискателя и съдебния изпълнител след този
момент (в този смисъл са разясненията на решение № 21/11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г.
по описа на ВКС, III г. о.).
След 26.06.2015 г. от „Е.М.“ ЕООД е подадена молба за конституиране като взискател
от 18.03.2016 г., а с молба от 06.07.2016 г. е поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Ц. П.. След тази дата в продължение на период, по-дълъг от
две години по изпълнителното дело нито са били поискани, нито са извършвани
изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона на
06.07.2018 г. Независимо, че съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване
на делото поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК едва на
27.09.2019 г., то правните последици на прекратяването са настъпили, считано от 06.07.2018
11
г., като последното изпълнително действие, прекъснало давността е от 06.07.2016 г.
В актуалната съдебна практика - ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, т. 3 на същото тълкувателно решение се прие, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Част от съображенията са, че след като е предприето изпълнително
действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за
давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната.
От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се
засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. В мотивите към
цитираната т. 3 на решението е разяснено, че перемпцията и давността са различни правни
институти, с различни правни последици. Обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с
които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването
на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В тълкувателното решение са отграничени
последиците на обезсилването като израз на процесуалноправната недопустимост действия
в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при
нов изпълнителен процес, когато такъв е допустим, от разпростирането на тези последици
върху действията, с които погасителната давност вече е била
прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено,
съответно част от дълга е погасен, трети лица са придобили права и пр. Прието е, че при
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били
осъществени преди тя да настъпи, не се засягат от прекратяването на делото и нова давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния
изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение и прекъсва погасителната давност за вземането.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора -
взискател, като дори и същото да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, погасителната давност се прекъсва, ако непредприемането му
се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна
санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
12
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, а задължението за
извършването му е на съдебния изпълнител. Дали въз основа на искането е било образувано
ново изпълнително дело не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на
кредитора. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
В разглежданата хипотеза обаче ново искане от взискателя е направено едва на
31.08.2023 г., като в периода от 06.07.2016 г. (датата на последното валидно действие,
прекъсващо давността) до 31.08.2023 г. е изтекъл петгодишен давностен срок.
Следва да се посочи, че настоящият състав съобразява актуалната съдебна практика
по приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията по въпросите за значението на
перемпцията и давността в изпълнителното производство (напр. ТР № 2/04.07.2024 г. по
тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. по
описа на ВКС, IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
С тях е възприето схващането, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или
не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В разглежданата хипотеза обаче взискателят - ответник не е поискал от съдебния
изпълнител прилагане на нов способ за изпълнение до изтичане на давността за вземанията
по процесния изпълнителен лист. Давността е институт на материалното право, установен в
интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и
своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от
страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със
своята активност. Посочената практика акцентира именно върху активното поведение на
взискателя, насочено към събиране на вземанията му – прието е, че за давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора, каквото в случая не е налице –
липсват конкретни искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия срещу
длъжниците до образуване на новото изпълнително дело на 31.08.2023 г. Към тази дата
обаче, както се посочи, вече е бил изтекъл давностният срок за принудително събиране на
вземанията, включително при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
13
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците, според който за периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече.
С оглед гореизложеното, съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
по отношение на вземанията на ответника спрямо ищците е изтекла петгодишната давност
за погасяване правото на принудително изпълнение, поради което предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, не се е сбъднато вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове – че вземанията по
изпълнителния лист не се дължат поради погасяването им чрез плащане, поради което съдът
не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищците. От същите се
претендират разноски за държавна такса в размер на 950 лв., за депозит за вещо лице в
размер на 500 лв., както и адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 120 лв. с ДДС
съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.11.2023 г. и представени
доказателства за заплащане на възнаграждението в полза на адвоката. От ответника
своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за
неоснователно, тъй като уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като е съобразено и с фактическата и правната сложност на
делото и извършените от процесуалния представител на ищците действия в хода на
производството. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищците следва да се присъди сумата
от общо 4 570 лв., като на всеки от ищците се дължи половината от тази сума – или по 2 285
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц. Е. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.............., и Ц. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..............,
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищците Ц. Е. П. и Ц. Й. П. не
дължат на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, при условията на солидарност, следните
вземания, предмет на изпълнителен лист от 06.02.2012 г., издаден във връзка със заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3524/2012 г. по описа на СРС, 34 състав,
за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20238440402668 по описа на
ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, а именно: сумата от 17 937,55 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № FL564479/13.01.2011 г., сумата от 189,58 лв. - законна лихва за
14
периода 04.10.2023 г. – 02.11.2023 г. и сумата от 6 998,28 лв. - неолихвяеми вземания,
дължими към 02.11.2023 г., поради погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземанията с изтичането на петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.............., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Ц. Е. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.............., сумата от общо 2 285 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.............., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Ц. Й. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.............., сумата от общо 2 285 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15