РЕШЕНИЕ № 114
гр.Пловдив, 04.08.2020 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в разпоредително заседание на четвърти август две хиляди
и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
2.ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след като се запозна с материалите
по ВЧНД № 349 по описа на ПАС за 2020
година, докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Второинстанционното производство е
по реда на чл.249,ал.3 от НПК, като се развива по глава 22-ва от НПК
Образувано е по протест на ОП – Кърджали
срещу определението от 09.07.2020 г. по н.о.х.д. № 71/20 г. на Кърджалийския
окръжен съд, с което в разпоредително заседание съдебното производство е било
прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
В протеста, който не е просрочен, се
поддържа мнение, че първоинстанционният съд не е прав да счете, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при оформяне на обвинителния акт. Отстоява се възгледът,
че избраният начин на конструиране на обвинителната постановка не препятства
възможността да се узнае тезата на обвинението, респ. не засяга правото на
защита на подсъдимите. Счита, че му е указано да направи анализ на
доказателствата, каквото задължение авторът на обвинителния акт няма и не може
да има. Претенцията е да се отмени атакуваният акт, като въззивната инстанция
разпореди да продължи съдебното разглеждане на делото.
Пловдивският апелативен съд, като
въззивна инстанция, след като прецени съображенията в протестираното
определение и в протеста, прие, че протестирането не е основателно.
За да постанови определението си за
прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и да го
върне на първата процесуална фаза на посоченото основание, окръжният съд е
открил пороци при формулиране на обвинителната теза. Проявил е ненужно
многословие и безсмислени теоретични разяснения (а техническото оформяне на
части от протокола явно не е проверил след приключване дейността на
секретар-протоколиста), поради което на места изложената критика по отношение
на обвинителния акт е съвсем неясна. Вероятно това е дало повод на
протестиращия да счита, че му се дават указания да провери наново
доказателствената съвкупност и да съобрази своите фактически изводи с нея (а
това не е така). Истината е, че решаващият съд е прав да го критикува относно някои
от формулировките на обвинението. ПАС намира, че следва да отстрани неяснотата
на дадените указания, като ги обобщи, синтезира и допълни.
1. КОС е прав да изисква от
прокурора да посочи нарушените разпоредби от специалното данъчно
законодателство, при положение че се касае за бланкетен състав на престъпление.
Касае се за недостатък, който задължително трябва да се отстрани посредством
връщане на делото на досъдебното производство. В противен случай подсъдимите ще
бъдат лишени от пълноценна защита.
2. Правилна е и критиката към
прокурора, че е извел тезата си посредством цитати на части от експертното
заключение. Получените чрез експертиза специални знания могат да бъдат
използвани за оформяне на съответната обвинителна теза, но в никакъв случай не
могат да я заместят. Прокурорът трябва да изложи ясно, категорично и
самостоятелно обвинителната постановка, а не да препраща към мнението на вещите
лица. Отделен е въпросът, че повечето от изводите на експертизата не са
екзактни от чисто граматическа гледна точка и цитирайки ги пряко, прокурорът е
допуснал идентично граматическо несъвършенство при поднасяне на своята позиция.
3. Прокурорът правилно е укорен и за
допуснатото разминаване между обстоятелствената и заключителната част на
обвинителния акт. Например подсъдимите са научили едва от диспозитива, че за
първия данъчен период (м. февруари 2009 г., касаещ къща № 1) е трябвало да подадат
справка-декларация по ЗДДС в размер на 5 625.25 лева. Тази сума не
фигурира в описателната част на обвинителния акт. А е следвало да бъде посочена
там заедно с обосновка на мнението, че дължимият ДДС е в споменатия размер. В
тази връзка е следвало да бъдат изведени данни за реализирания за периода финансов
резултат и на тази база да се фиксира цифровият израз на твърдяното задължение
за внасяне на данък добавена стойност. Сумата 5 625.25 лева фигурира в
следващ пункт от описателната част на обвинителния акт (относно къща № 8, вж.
л.л. 6 и 7), като мимоходом е споменато, че е предмет на ДДС. Не е казано
обаче, че заплащането на ДДС от 5 625.25 лв. не е извършено, нито е
уточнено за кой данъчен период се отнася задължението за установяването и отчитането
му. Сходни разминавания (предхождани от непълноти при излагане на обвинителната
теза) се наблюдават и по останалите пунктове на обвинителния акт.
4. Прокурорът следва да отстрани от
обстоятелствената част на своя акт всички фактически положения, които не
способстват да оформяне на тезата му, респ. не са намерели място при нейното
изразяване. Например проучващият обвинителния акт не може да схване защо на л.
3 е отразена експертната констатация, че „установената при ревизията“ стойност
на имота възлиза на 119 590.21 лева, което е с 20 073.67 лева повече
от фиксираната в предварителния договор – какво следва от това? Или защо на места се прави съпоставка между
констатациите на експертизата и констатациите в РА – какво пък следва от
несъответствията между тях?
5. Що се отнася до назоваването на
размера на данъка по ЗКПО, неплащането на който е инкриминирано, то е чисто
декларативно (вж. л. 9 от обв. акт). Разбира се, че прокурорът е задължен да
посочи начина за изчисляване на „разликата за довнасяне“ от 23 131.60
лева. В противен случай обвинителният акт няма да бъде информативен в нужната
за реализиране на защитата на подсъдимите степен.
По един въпрос протестиращият е прав
– КОС е нямал право да твърди (завоалирано) несъстоятелност на неговата теза,
че двете подсъдими имали задължение да внасят ДДС (като преди това отчитат
продажбите в дневник за продажбите) за период преди депозиране искането за
регистриране на дружеството по ЗДДС. Прокурорът е свободен да формулира подобна
теза, стига да направи това ясно и категорично, както в случая. Дали ще може да
обоснове обвинителната постановка в този аспект (и дали въобще позицията му е защитима),
съдът ще реши, когато се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата.
Разбира се, след като делото му се върне обратно, прокурорът може да избере
друг подход, като не е длъжен отново да изложи и поддържа същата теза.
В заключение: (1) вън от съмнение е,
че обвинителният акт е написан по начин, затормозяващ възприемането на изложението.
На подсъдимите и на съда не става ясно коя от тях какво е направила, кога е
действала/бездействала при общ умисъл с другата, кога са възникнали
инкриминираните задължения по данъчното законодателство и кои точно разпоредби
от това законодателство е нарушила. За целта е най-добре обстоятелствената част
на обвинителния акт да бъде разделена не посредством посочване на отделните
сделки (касаещи отделните къщи), а посредством посочване на отделните данъчни
периоди, които се инкриминират. (2) Ако и да е затлачил на свой ред изложението
в протестираното определение, КОС все пак е достигнал до споделимия извод, че прокурорът
трябва да поясни, детайлизира и конкретизира своята теза по начин, подходящ за
осъществяване правото на подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени.
*
Когато делото се озове отново във
властта на прокурора, вероятно той ще реши да развие доказателствена активност
в насоките, фиксирани в изказванията на защитата (в които ПАС вижда резон).
Разбира се, че доказателствени указания не могат да му бъдат дадени, но ако
продължи да бъде пасивен, ще рискува да участва в продължителен съдебен процес,
защото съдът ще бъде задължен (по силата на служебното начало) да попълни
доказателствената маса с липсващата информация.
По изложените съображения
Апелативният съд прие, че атакуваният акт е законосъобразен и подлежи на потвърждаване.
Ето защо
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА произнесеното в
разпоредително заседание на основание чл. 249, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК определение от 09.07.2020 г. по н.о.х.д. № 71/20 г. на Кърджалийския
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :