О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 30.04.2020 година гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
І-ви въззивен граждански състав,
на 30.04.2020
година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия К. Пейчева
в.ч.гр.д. № 147/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по частна жалба от "АДВАНС
ТЕРАФОНД"АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище гр.София, чрез адв.Б.П. от САК, против определение № 30/03.02.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№13/2020г. по описа на ТРС, с което е отхвърлено искането
на "Адванс Терафонд"АДСИЦ, направено с молба вх.№81/03.02.2020г. за
присъждане на направените по заповедното производство разноски в размер на
320лв. платена д.т. и 1500лв. адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят смята,
че определението е незаконосъобразно, излага съображения и моли въззивния съд
да го отмени.
ЯОС намира частната жалба за допустима като подадена в
срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Ч.гр.д. № 13/2020 г. по описа на ТРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК от „АДВАНС
ТЕРАФОНД” АДСИЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Столична, район „Лозенец”,
ул.”Златовръх” № 1, чрез обслужващото го дружество/съгласно ЗДСИЦ/ „КАРОЛ
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
общ.Столична, район „Лозенец”, ул.”Златовръх” № 1, законен представител Р. И. М., чрез
пълномощник Адвокатско съдружие „Б.В. и партньори” представлявано
от адв.Б. В. П. от САК, със съдебен адрес:
гр.С., район ”**********”, бул. „**********” № **, ет.*, против
„БАЛКАН АГРО ПДК”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Устрем, общ.Тополовград,
ул.”Демокрация” № 63, със законен представител П. Д.К., в което е заявено искане
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата
16000 лв. наемно плащане за отдадени под наем 937.347дка земеделски земи. ТРС е
уважил искането с Разпореждане № 17/23.01.2020г. и е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК и
съответно Изпълнителен лист № 31/23.01.2020 г., за претендираната сума от 16000
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на сумата. По делото е постъпила молба с вх.№
81/03.02.2020 г. от заявителя, с която
той моли да бъдат присъдени всички направени в заповедното производство
разноски – платена държавна такса в размер на 320 лева и адвокатски хонорар в
размер на 1500 лева. ТРС като констатира, че в заявлението по чл.417 от ГПК,
подадено до съда, няма искане за присъждане на разноски и такова искане се
предявява за пръв път с подадената молба от 03.02.2020 г., намира че
направеното с посочената молба искане за присъждане на разноски по заповедното
производство не следва да не се уважава.
ЯОС намира, че е направено с
молбата от заявителя искане за присъждане на разноски. Съгласно ТР 4/2014г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК, т.7, в заповедното производство е приложима
разпоредбата на чл.248 ГПК в хипотезата, при която заповедният съд не се е
произнесъл по искането за разноски. В случая заявителят в подаденото заявление
по чл.417 ГПК не е направил искане за присъждане на разноски, но след издаване
на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист, с молба с вх.№
81/03.02.2020 г. е поискал да му бъдат присъдени всички направени в заповедното
производство разноски. Предметният обхват на заповедното производство се очертава
именно от исканията, направени от заявителя, с оглед диспозитивното начало.
Съдът в заповедното производство се произнася само по заявените със заявлението
претенции, тъй като макар и акцесорна претенцията за разноски следва да бъде
изрично заявена, за да може да бъде разглеждана. В случая, в представеното,
сезиращо първостепенния съд заявление, няма искане за присъждане на разноски -
в т. 9 е посочен размера на главницата, искането за законна лихва като други
искания не са направени, такива липсват и в останалата част на заявлението.
Представянето на документи, установяващи направените разходи не представлява
заявяване на искане за присъждането им, когато такова не е изрично и
своевременно направено. Следователно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй
като постановеният резултат е правилен.
Съгласно т. 8 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на
касационно обжалване, поради което и настоящият съдебен акт е окончателен.
На основание изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение №
30/03.02.2020г. на ТРС, постановено по ч.гр.д.№13/2020г. по описа на ТРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.