№ 601
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. Б.” ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 02-0003772 от 01.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ му е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че в деня на проверката лицето М.Б. е сключила трудов договор,
но не е работила на обекта, а е била обучавана. Оспорва обстоятелството, че лицето работи
на обекта от месец юни 2021 г., като излага твърдения, че лицето не е било включено в
графиците за месец юни 2021 г. Намира за недоказано посоченото в АУАН и НП нарушение
на трудовото законодателство. Оспорва изложените в подписаната от М.Б. декларация
факти. Счита, че ако се приеме, че е извършено нарушение, то случаят е маловажен и е
следвало АНО да приложи разпоредбата на чл. 415в КТ. Жалбоподателят, редовно
уведомен, представлява се от адв. Х.. Поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като счита за безспорно доказан и установен съставът на нарушение по чл. 63,
ал. 2 КТ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 01.07.2021 г. около 15:00 часа свидетелката А.Д. – главен инспектор при Дирекция
„ИТ” - Бургас, съвместно с други служители извършила проверка в обект - бар и ресторант
„М.“, находящ се в гр. С., м. „Б.“, плаж „К.“, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Проверката била извършена по повод подадени от жалбоподателя в края на месец юни
четири броя искания за издаване на разрешителни за работа на непълнолетни лица. В хода
на проверката свидетелката установила, че заведението работи и е пълно с клиенти, както и
че на място се намират няколко сервитьорки, които са в работно облекло и обслужват
клиентите. На установените да полагат труд лица били предоставени да попълнят справки
по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. Лицето М.Б., ЕГН ********** (ненавършило 18 г.) също попълнило
такава справка (л. 28), в която посочила, че работи като „сервитьорка”, считано от
26.06.2021 г. с работно време 15.00-19.00 часа и възнаграждение от 4% от личния оборот. В
хода на проверката било установено, че за лицето на 25.06.2021 г. е било подадено
заявление за издаване на разрешение за работа, но към 01.07.2021 г. все още такова
разрешение не е било издадено. Разрешението било издадено на 02.07.2021 г. След
запознаване с всички предоставени документи и след извършване на служебна справка в
Информационната система на ИА „ИТ“ свидетелката Д. констатирала, че лицето М.Б. към
датата, на която е декларирало, че е започнало работа, както и към датата на проверката е
било непълнолетно и е полагало труд на обекта без работодателят да е имал разрешение за
това, издадено от Дирекция „ИТ“- Бургас. На 03.09.2021 г. свидетелката Д. съставила срещу
жалбоподателя АУАН за нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ. Впоследствие било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Д. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед № 3-0157/16.02.2022 г. на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда”) , в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване
2
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на АУАН и
НП.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл.303, ал. 3 от КТ, която
разпоредба предвижда, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че дружеството -
жалбоподател в качеството си на работодател е извършило нарушението, за което му е
съставен акт и съответно издадено наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство. Не е спорно по делото, че на 01.07.2021 г. на обект – бар
ресторант „М.“, находящ се в гр. С. непълнолетното лице М.Б. е била в обекта, като спорно
между страните е дали лицето е полагало труд, или се е обучавало. От събраните по делото
доказателства съдът прави категоричен извод, че при извършване на проверката на
01.07.2021 г. в процесния обект М.Б. е полагала труд като сервитьорка. В показанията си
свидетелката Д., която е извършила проверката на място категорично посочва, че лицето
М.Б. самостоятелно е обслужвала клиенти на заведението, както и самостоятелно е
маркирала на касов апарат. Също така свидетелката посочва, че Б. е била облечена в работно
облекло. Показанията на свидетелката Д. се потвърждават от писмените доказателства по
делото. В справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ М.Б. собственоръчно е попълнила, че работи като
сервитьорка в проверения обект от 26.06.2021 г. Също така лицето е посочило работно
време, трудово възнаграждение, почивни дни, почивки в работния ден. При така
установените по делото обстоятелства безспорно се установява, че на 01.07.2021 г.
непълнолетното лице М.Б. ( с ЕГН **********) е полагало труд в бар - ресторант „М.“, а не
е била на обучение за работния процес. Разрешението за полагане на труд за непълнолетно
лице М.Б. по чл. 303, ал. 3 КТ е било издадено от инспекцията по труда на 02.07.2021 г.
Следователно на 01.07.2021 г. Б. е работила без разрешение. Ето защо съдът намира, че
дружеството – жалбоподател в качеството си на работодател, след като е допуснало на
работа непълнолетно лице (ненавършило 18 г.) без издадено разрешение от компетентния
орган, е нарушило разпоредбата на чл. 303, ал. 3 КТ.
Неоснователно е изложеното възражение за маловажност на случая. В разпоредбата
на чл. 415в от КТ законодателят е регламентирал привилегирован състав, който предвижда
по-ниски наказания за случаите, квалифицирани като маловажни. Настоящият състав
намира, че случаят не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
нарушенията от този вид, поради което не е маловажен. В действителност в чл. 415 в КТ е
предвидено, че е маловажен случай, при който нарушението е било отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители. В конкретната хипотеза се установява, че
жалбоподателят е подал искане за издаване на разрешение за работа за непълнолетното лице
на 25.06.2021 г., но независимо, че такова разрешение не е било издадено на 01.07.2021 г.,
3
жалбоподателят е допуснал до работа лицето. Издаване на разрешение на 02.07.2021 г. не
представлява отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 415в КТ, тъй като в случая
разрешението е било издадено от контролния орган след проверката на място в обекта, и
издаването му на 02.07.2021 г. не е резултат от поведението на работодателя. Работодателят
е бил длъжен до издаване на разрешението по чл. 303, ал. 3 КТ да не допуска до работа
непълнолетното лице М.Б.. По тези съображения съдът намира, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен.
За извършеното нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ в санкционната норма на чл. 414, ал.
1 от КТ се предвижда имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в минимален размер от 1500 лв. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да се потвърди.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003772 от 01.03.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „М. Б.” ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение
по чл. 303, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „М. Б.” ООД, ЕИК ********* да заплати на Инспекция по труда сумата от
4
100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5