РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Перник , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Е. С. К. от ***
ЧРЕЗ: процесуален представител адв. В.К.
със съдебен адрес ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260213 от 01.10.2020 г., постановено по гр. дело № 664 /
2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като се иска неговата
отмяна.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото
решение било неправилно и незаконосъобразно. Въззивника счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че договора за наем, сключен между страните, е породил правно
действие. Според въззивника той не е породил такова, поради което и не е възникнало
задължение за него за заплащане на наем. Мотивите, които се изтъкват за това са, че
съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни
и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на община
Перник (НПОРИМДЕРДТОП) (отм. с Решение № 585/13.01.2020г. на АС Перник), схемата
трябва да съдържа наличните данни от надземната и подземна инфраструктура. Липсата на
1
такива, както и проектирането на същите нито е възложено с договора за наем, нито може да
бъде вменено в задължение на наемателя. Идейният проект не отговарял на изискванията,
както на ЗУТ, така и на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, а пък съгласно чл. 19 от Наредба № 4, техническия проект се изработва на базата
на одобрения идеен такъв, като и на базата на наличните (предоставени от Общината)
предварителни данни съгласно Глава четвърта от Наредба № 4. По тези причини и
въззивната страна, според твърденията в жалбата, не е имала как да изпълни изискването на
чл. 15, ал. 4 от НПОРИМДЕРДТОП. поради липсата на тази информация в одобрената схема
по чл. 12, ал. 1 от същата Наредба. В документацията при сключването на договора за наем,
не се сочела необходимост от използването на външни връзка. Такива не са били заложени и
в идейния проект. Поставянето на такова изискване, едва след подписването на договора
противоречало на разпоредбата на чл. 56. ал. 3 от ЗУТ. Временните връзки към мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура, можели да се реализират, когато това е
необходимо за нормалното им функциониране на обекта. Нормата не е императивна, поради
което и отказът на гл. архитект на основание чл. 15, ал. 4 от НПОРИМДЕРДТОП бил
незаконосъобразен. Според въззивника отказът на служител (гл. архитект) на наемодателя
да издаде нужното разрешително, предпоставка за приемане, че е налице виновно
неизпълнение от страна на Община Перник на договора за наем и той не е породил целеното
правно действие.
На следващо място сочи, че наемодателя не бил изпълнил основното си задължение
по договора – да предостави имот в състояние, което да отговаря на ползването за което е
нает, в това число изходни данни за изработване на проектна документация; схеми за
подземна и надземна инфраструктура; несъответствие на одобрения идеен проект по чл. 58,
ал.1, т. 1 от Наредба № 4.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна,
немотивирана и неподкрепена с доказателства. Смята решението на първоинстанционния
съд за правилно, законосъобразно, мотивирано и изцяло съобразено със събраните по делото
доказателства. Сочи се, че, съгл. т. 2.1 от сключения договор Община Перник е поела
задължение да предостави на въззивника общинска собственост, върху която последния да
постави преместваем обект. Община Перник била изпълнила това си задължение, което
било видно от Заповед № *** на Кмета на Община Перник. В същото време с подписването
на договора се била задължила да изпълни условията на чл. 56 от ЗУТ, което и не било
изпълнено от нейна страна.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призван не се явява, процесуалния му
представител е депозирал писмена молба с която не са направени възражения по хода на
делото, няма доказателствени искания и възражения по доклада по делото. По съществото
на спора се иска бъде уважена подадената въззивна жалба изцяло по изложените в нея
съображения.
Моли за присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски в
размер на 675.00 лв. ( от които 350.00 – платен хонорар за първа инстанция; 25.00 лв. –
държавна такса за въззивна жалба и 300.00 лв. – платен хонорар за въззивна инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли
да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, при подробно изложените съображения в
отговора на въззивната жалба.
Моли за присъждане на направените в хода на въззивното производство по
2
представен списък по чл. 80 от ГПК
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Между Община Перник и Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: *** бил сключен
договор за наем от *** г., по силата на който ищцовата страна предоставила на наемателя
общински терен от 100 кв.м., намиращ се в ***, съгласно който предоставената общинска
собственост, ще се ползва за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност
кафе-аперитив.
Отбелязал е, че с подписването на договора наемателя се бил задължил да се снабди
с разрешително за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ.
Установил, че наемателя не бил изпълнил дадените указания за издаване на
разрешително по чл. 56 от ЗУТ.
Приел, че тъй като наемателя не бил получил разрешение, поради неангажиране от
негова страна на необходимите документи в срок за поставяне на преместваем обект- кафе-
аперитив, при изпълнени от страна на ищеца задължения по договора, и при валидна
непрекратена облигационна връзка, между страните можело да се направи еднозначния
извод, че ответницата дължи наемните суми по договора, съобразно и изчисленията на
вещото лице. Същите били начислени в съответствие с уговореното в договора за наем.
Ответницата не ангажирала доказателства за плащане, което е факт, разпределен в нейна
доказателствена тежест, следователно и при доказване от страна на ищеца на
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
Намерил, че претенцията се явява доказана, както по основание, така и по размер.
По отношение на размера на претенцията първоинстанционният съд кредитирал
заключението на допуснатата съдебно икономическа експертиза, който съвпадал с размера
претенцията по исковата молба, за сумата 1212 лева.
По отношение на претенцията за акцесорната претенция за лихви, приел че общо
неплатено задължение по Договор за наем №***г. за предоставена общинска собственост за
разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност кафе-аператив, било в
размер на 1258,79 лева, от които 1212 лева главница за неплатен наем за месец ***. и
неплатен наем за месец ***г. и 46,79 лева, законна лихва, върху всяка просрочена вноска за
периода от 31.08.2019 г. до 04.02.2020г., тоест претенцията за лихви била в по – висок от
претендирания размер, но поради липса на искане по чл.214 ГПК, намерил, че следва да
уважи искът, така както е заявен и за главница и за лихва, за забава, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на вземането.
Първоинстанционният съд, след като приел, че искът се явява доказан, както по
основание, така и по размер и присъдил в полза на ищеца Община Перник, Булстат
*********, с адрес ***, представлявана от кмета С. И. В. - Кмет, сумата в общ размер на 1
249,54лв., от които: сума в размер на 1212,00лв., представляваща неплатени месечни наемни
вноски по с Договор за наем №***г., сключен между ищеца и ответника, и за периода
01.09.2019г. до 31.10.2019г. сумата в размер на 37, 54лв. лихва за забава считано от датата
на падежа на всяка от дължимите месечни наемни вноски до 04.02.2020г., ведно със
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата
3
молба 04.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането..
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишки районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Пред районния съд е била предявена исковата претенция с правно основание чл. 79
ЗЗД, чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с цена на иска: в общ размер на сумата от 1249,
54 лв., от която – главница в размер на 1212, 00 лв.. и лихва в размер на 37, 54 лв.
представляваща неплатени месечни наемни вноски за периода от 01.09.2019г. до
31.10.2020г. включително и обезщетение за забава от падежа на всяка дължима месечна
вноска до 04.02.2020г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Видно от приложения по делото договор за наем №*** сключен на ***г., Община
Перник предоставила на Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, имот общински обект –
терен с площ от 100,00кв.м., находящ се в ***, /част от кв.* по плана на ***, АОС № ***г.
съгласно схема одобрена от Гл. архитект на Община Перник, при граници посочени в
приложената скица за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност - кафе
- аперитив за срок от 5 години и влиза в сила на ***г.
Жалбоподателя в подадената въззивна жалба счита, че неправилно районния съд
приел, че договора за наем бил породил правно действие. В отговора на исковата молба
същия е възразил, че договора за наем бил нищожен, в нарушение на Заповед № ***г.
съгласно която договора трябвало да се сключи след представяне на одобрен идеен проект
от Главния архитект на община Перник. Отказа на Главния архитект на община Перник да
издаде разрешение по чл. 56 от ЗУТ било в разрез с чл.2.1 от договора – наемодателя да
предостави имот в състояние, което да отговаря на ползването за което е нает.
Съгласно правната теория и трайната съдебна практика ответника най – късно с
отговора на исковата молба, чрез възражение в рамките на исков процес, може да наведе
основания за нищожност, с които да отрече последиците на сделка, пораждаща
преюдициално за спора правоотношение. В т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е
въведено задължението на съда сам да прецени валидността на сделката (дори и без
възражения на страните), когато основателността на иска е в зависимост от нейната
действителност. С оглед релевираните от страна на ответника доводи, така направеното
възражение следва да бъде подведено в приложното поле на разпоредбата на чл. 26, ал. 2
ЗЗД – нищожност на сделката поради невъзможен предмет. В мотивите на ТР 3/2014 на
ОСГТК се въвежда ясно разграничение, „че предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на
сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага.
4
Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали
съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е
фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения
за обособяването на обекта. Правната норма предвижда необходимост от разрешението или
одобрението на административен орган, когато предметът на сделката е подчинен на
специални нормативни изисквания. Макар разпоредбата да има императивен характер,
неспазването на това изискване няма за последица нищожност на сделката, тъй като
извършеното от страните действие не преследва противоправен резултат и
съдържанието на сделката по предположение е правомерно. Желаното правно действие ще
бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият административен акт, който
да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като самостоятелен правен обект на
собственост. Налице е хипотезата на сложен фактически състав, чийто
гражданскоправен елемент е правопораждащ, а не гражданскоправният елемент е
предпоставка за проявление на неговото вещно действие. За да настъпи вещноправният
ефект на сделката, е необходимо да е изготвен и одобрен инвестиционен проект за
отделянето на прехвърляната реално определена част, който следва да бъде реализиран
при спазване на строителните правила и норми. Ако обособяването не се реализира при
спазването на тези изисквания, това ще е основание за разваляне на договора по иск от
изправната страна“.
Изложено съотнесено към настоящия казус води до извода, че към момента на
сключването на договор за наем №***, а именно датата ***г., предмета на сделката е бил
правно възможен терен с площ от 100,00кв.м., находящ се в ***, /част от кв.* по плана на
***, АОС № ***г. съгласно схема одобрена от Гл. архитект на Община Перник, при
граници посочени в приложената скица за разполагане на преместваемо съоръжение за
търговска дейност - кафе – аперитив, а желаното правно действие ще бъде постигнато с
даване на разрешение по чл. 56 от ЗУТ, поради което релевираното възражение за
нищожност на сключения между страните договор за наем се явява неосновано и следва да
бъде оставено без уважение.
На следващо място според правилото на чл. 228 от Закона за задълженията и
договорите, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една
вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена наемна цена.
Следователно, по силата на тази сделка за наемодателя възниква задължението да
предостави на наемателя вещта във временно ползване, а за наемателя - да плати
договорената наемна цена срещу лишаването на собственика от ползването на вещта.
Желаният правен резултат за наемателя в случая е да получи държането на вещта. Дали ще
използва вещта или не, е извън предмета на конкретния договор. Ето защо неизползването
на вещта от наемателя за целия период от времетраенето на договора за наем или за част от
времето, не е основание да се твърди нищожност на договора поради липса на основание. В
този смисъл липсва и противоречие на договора с добрите нрави. /Определение № 31 от
17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2232/2008 г., IV г. о., ГК/
Предвид изложеното, с оглед събраните в хода на първоинстанционно производство
доказателства настоящия съдебен състав счита, че при условията на пълно и главно
доказване ищецът Община Перник е доказал наличието на валидна облигационна връзка с
ответника обективирана в договор за наем №*** сключен на ***г.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Договорът за наем който е консенсуален
се счита за сключен с постигане на съгласие относно вещта и наемната цена, а като
двустранен създава задължения и за двете страни, като наемодателят поема задължение да
5
отстъпи и обезпечи ползването на вещта, срещу което наемателят се задължава да плаща
наемна цена в размер и при условия, уговорени в договора. Вземането на наемодателя за
наемна цена е обусловено от изпълнение на основното му задължение да отстъпи ползването
на вещта. (В този смисъл Решение № 238/04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г., II т. о. на
ВКС).
Както беше посочено наличието или липсата на фактическо ползване на имота от
наемателя, след като имота не е върнат във владение на наемодателите и наемното
правоотношение не е прекратено е без правно значение обстоятелството за фактическото
ползване на отдадената под наем вещ. Ответникът в качеството си на наемател дължи
заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал,
след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или
разписани в закона.
За ответника по делото е съществувала правна възможност да иска прекратяване на
договора за наем, при условие, че не може да ползва имота или че е загубил вече интерес от
сключения договор. По делото няма такива данни, няма и твърдения от страна на ответника,
че е прекратил едностранно договора за наем. Видно от представеното по делото заявление
вх. № ***г. ответникът непосредствено след сключването на договора за наем на ***г. е
поискал издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект и е предприел действия
във връзка изпълнение на основание за сключването на договора разполагане на
преместваемо съоръжение за търговска дейност кафе – аперитив и въпреки че процесния
обект не е ползван по предназначението си през исковия период между страните е
продължило да съществува валидно наемно правоотношение, по силата на което на
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща уговореното възнаграждение за
наем, като е ирелевантно обстоятелство при тези данни дали наемателят е знаел, че имота не
се ползва.
С оглед изложеното и тъй като от страна на ответника не са ангажирани
доказателства, че е погасил задължението си за заплащане на наем на процесния обект,
претенцията на ищците за заплащане на месечни наемни вноски за периода от 01.09.2019г.
до 31.10.2016 включително в общ размер на 1 212.00 лв. се явява основателна и ответникът
следва да бъде осъден заплати на ищците уговорената в договора за наем наемна цена в
размер на 606.00 лв. месечно за исковия период.
По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, в размер на сумата 37.54 лв. – представляваща законната
лихва върху дължимата главница считано от дата на падежа за всяка от дължимите месечни
наемни вноски до 04.02.2020г. – дата на депозиране на исковата молба, с оглед на
гореизложеното за периода на своята забава наемателят дължи обезщетение за забава, като
договореното между страните съгласно 4.5 от договор за наем №*** сключен на ***г., за
заплащане на лихва върху всяка просрочена месечна наемна цена не противоречи на закона.
С оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза
неспорна от страните, за исковия период, обезщетението възлиза в общ размер на сумата от
46.79 лева. Но следва да бъде уважен до размера на исковата претенция от 37.54 лв., тъй
като принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само в
рамките на заявения от ищеца размер (чл.6 ал.2 ГПК). Произнасянето в повече от заявения
от ищеца размер е равнозначно на произнасяне „свръхпетитум” и в тази част съдебен акт би
се явил недопустим.
Поради съвпадение между крайните изводи на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционният съд, мака и с други мотиви обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските за производството:
6
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените
в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от
ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, на въззиваемото дружество се определя сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото, и приключването му в
едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства. Така определените разноски
следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемия.
Предвид изложеното след съвещание, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260213 от 01.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 664 /
2020 г. по описа на PC Перник.
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Перник, Булстат *********, с адрес ***, сумата в размер на 100.00 лв. / сто лева /,
направени разноски за процесуално представителство пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7