Р Е Ш Е Н
И Е
№ 303 09.12.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на първи декември две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 328 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Г.М.
от САК като пълномощник на З.Ц., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.
№562/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационните основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона се свързва със съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя и на чл.40, ал.3 от ЗАНН поради съставяне на акта в
присъствие само на един свидетел. Нарушението на процесуалните правила е поради
липса на мотиви в решението по възражението за допуснати съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаване на НП. Моли за отмяна на решението и отмяна
на НП. Претендира деловодни разноски.
В
молба-становище от 30.11.2021г. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Допълва основанията за нарушение на материалния закон с липсата на
доказателства за датата на извършване на деянието.
Ответното
РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на
районния съд не е съобразено с доказателствата по делото поради което следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-0348-000800/29.11.2019г., издадено от началника
на РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил, с което на З.Ц. са наложени следните
административни наказания:
1/за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца и
2/за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че АУАН е съставен на 02.10.2019г.
на база преписка и снимков материал за извършени от дееца нарушения на
31.03.2019г. в гр.Дупница на ул.“Самоковско шосе“ в посока гр.Самоков по време
на управление на лек автомобил Ауди А3 с рег.№СВ****НА с наказуема скорост от
131км/ч при максимално разрешена за населено място от 50км/ч, като нарушението
е установено и заснето с АТСС - мобилна
система за видеоконтрол ТFR1-М радар
ТR4D №563. Изготвен е снимков материал
във вид на клип №1090, който е показан на водача. Деецът е попълнил декларация
по чл.188 от ЗДвП. Второто нарушение е за непредставяне от водача на КТ към СУМПС.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на дееца, спазени срокове
по чл.34 от ЗАНН и доказани противоправни деяния. За нарушението по чл.21, ал.1
от ЗДвП съдът е посочил, че е констатирано с одобрено средство за измерване,
преминало последваща проверка и е доказано съставомерно превишаване на
скоростта. За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът е посочил липсата
на представен от водача КТ към СУМПС на проверяващите длъжностни лица. Съдът е
отчел презумтивната доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП, която
не е оборена от дееца. По посочените правни доводи съдът е потвърдил изцяло НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно за наказанията по т.1 от НП и неправилно за наказанието по
т.2 от НП. Съображенията за това са следните:
Противно
на възражението на касатора, съдебното решение има съдържанието по чл.339, ал.1
и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В решението съдът е дал отговор на
спорните факти и обстоятелства, обсъдил е събраните доказателства и въз основа
на тях е формирал изводите по съществото на спора. В изводите на органа се
съдържа имплицитно и становището по релевираните в жалбата срещу НП възражения.
Не се установява твърдението от касатора за немотивираност на съдебния акт.
Правилен
е извода на районния съд за липса на нарушения в процедурата по издаване на НП.
Актосъставителят е компетентно длъжностно лице и АУАН
съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП. Издателят
на НП разполага с предоставена законова делегация по см. на чл.189, ал.12 от ЗДвП, като НП има нормативно предвиденото съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Административнонаказателната преписка по делото на
районния съд установява факта, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без
данни за надлежно връчена покана за съставяне на датата 02.10.2019г. и в
присъствие на един свидетел. Формално са нарушени изискванията на чл.40, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Нарушението на посочените нормативни правила обаче е без
съществен за производството характер, т.к. не е довело до нарушаване правото на
защита на дееца. Съставения срещу него АУАН е предявен на лицето редовно срещу
подпис. Същият е получил е препис от акта, което е удостоверил саморъчно в
съдържанието на документа. Обвинението е ясно и пълно без противоречия и
неясноти, като деецът не е вписал възражения в съдържанието на АУАН и липсват
подадените такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възможността за възражения
срещу обвиненията е реализирана посредством подадената въззивна жалба срещу НП.
Липсата на втори свидетел в АУАН в аспекта на чл.43, ал.1 от ЗАНН не се
отразява върху валидността на документа и неговата доказателствена презумтивна
сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП.
По съществото на спора правилен е извода на районния
съд за доказаност на деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Средството за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение е от одобрен тип, с достоверност на установените измерванията, а
снимкови материал от паметта му съдържа съставомерните от обективна страна
обстоятелства относно датата и часа на измерване, ограничението на скоростта,
измерената скорост, наказуемото превишаване и регистрационния номер на МПС. Отговорността
за нарушението правилно е ангажирана в лицето на З.Ц., предвид подадената от
лицето декларация по 188, ал.1 от ЗДвП, съгласно която е бил водач на МПС на
процесните дата и час. Възраженията на касатора за обратното са неоснователни.
Предвид наказуемата скорост от 131км/ч при разрешена
за населеното място от 50км/ч, превишението е над 50км/ч /наказуемото превишение
е 81км/ч/, поради което правилно АНО е формирал размера на наказанията по
състава на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Заложената в закона основа на глобата от
700лв. е увеличена с 300лв. по правилото в нормата, че за всеки следващи 5км/ч
превишаване над 50км/ч глобата се увеличава с 50лв. Лишаването от
правоуправление е наложено в абсолютния законов размер. Така определените и
наложени наказания съответстват на общото правило по чл.27, ал.1 от ЗАНН,
поради което са законосъобразни.
По съществото на спора за нарушение на задължението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП обаче извода на районния съд за доказаност е
незаконосъобразен.
Видно от декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП и
презумтивната доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП, на
посочената в НП дата и място 31.03.2019г. З.Ц. е имал качеството водач на МПС
по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Същият обаче не е спиран за проверка, като нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено по снимков материал от паметта на
техническото средство. В тази насока са показанията на св.Радослав Стоилков. Липсата
на спиране на дееца в деня и часа на нарушението от контролните органи отрича
фактическата възможност за лична проверка на документите, между които е КТ към
СУМПС. Липсата на извършена проверка за наличие на КТ лишава от съставомерност
поведението на дееца като нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Не е
доказано, че по време на управлението на МПС същият не е носил посочения
документ. Данните в справката за нарушител/водач на л.16-18 от делото на
районния съд за отнемане на КТ на 07.03.2019г. не водят до извод за
съставомерно деяние. Отнемането на талона по реда на чл.157, ал.6 от ЗДвП дава
право на водача да управлява МПС с АУАН, който замества талона за срок от 1
месец от издаването му. В настоящия случай това означава, че на датата по НП водачът
по силата на закона има право да управлява МПС, носейки заместващ талона
документ, поради което не може да бъде наказан по реда на чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП. Дължимо е отмяна на т.2 от НП, противно на приетото от районния
съд.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на
районния съд в потвърдителната част за т.2 от НП. Решавайки спора по същество,
на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще отмени НП по т.2 за наложеното
административно наказание глоба в размер на 10лв. по чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ДвП. На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК в останалата
потвърдителна част за т.1 от НП за наложените административни наказания глоба в
размер на 1000лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС решението на
районния съд ще се остави в сила.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр.
с чл.143, ал.1 от АПК за частичната отмяна на НП досежно едно от двете
самостоятелни нарушения, касаторът има право на деловодни разноски, платими от
ОДМВР – Кюстендил. Разноските са в размер на 300лв., определени по реда на
чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с възражението на органа по
чл.63, ал.4 от ЗАНН /вж. л.1 от делото на районния съд/. Разноските са доказани
посредством представения пред районния съд договор за правна защита и
съдействие, служещ за разписка за платената сума в общ размер от 700лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №36/30.07.2021г. по а.н.д.№562/2021г. на РС – Дупница
В ПОТВЪРДИТЕЛНАТА ЧАСТ ЗА Т.2 ОТ НП и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №19-0348-000800/29.11.2019г.
на началника на РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил В ЧАСТТА ПО Т.2, с което на З.Ц. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10лв. /десет лева/.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№36/30.07.2021г. по а.н.д.№562/2021г. на РС – Дупница В ПОТВЪРДИТЕЛНАТА ЧАСТ ЗА
Т.1 ОТ ПОСОЧЕНОТО НП, с което на З.Ц. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 1000лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3
/три/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на З.Ц. /с посочени лични данни/
деловодни разноски в размер на 300лв. /триста
лева / за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.