О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и трети април две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
ГЕОРГИЕВ
ЯНА ПАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
ВЧНД № 418 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.244, ал.5 вр. чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК и е образувано по жалба
на М.Ц.В., срещу определение на ВРС ХV-ти състав, постановено на 27.02.2019г.
по ЧНД № 989/2019г., с което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратено
съдебното производство, тъй като същата е процесуално недопустима.
Наказателното
производство е водено срещу неясно срещу кого за престъпление наказуемо по чл.
323 ал. 1 от НК, за това, че през 2017 и 2018г в гр. Варна, /цитира се имот в
гр. Бяла/ самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно
оспорвано от М.В. негово предполагаемо право на ползване на недвижим имот.
Срещу
постановлението на ВРП за прекратяване е постъпила жалба от М.В., който счита,
че има качеството на пострадал от престъплението.
В
съдебният акт на ВРС е прието, че В. е извън кръга на лицата визирани в
разпоредбата на чл. 243 ал. 4, паради което няма качеството на пострадал,
респективно право на активна процесуална легитимация.
В
жалбата В. навежда доводи, че съдът неправилно е приложил закона, като погрешно
е приложил разпоредбата на чл.243, ал. 4 от НПК, тъй като е налице увреждане на
личния му имот.
След
съвкупна преценка на приложените по делото доказателства, съставът на ВОС
намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата
неоснователна, тъй като :
Правилно и в съответствие със събраните доказателства, съставът на ВРС е приел, че досъдебното производство е водено за престъпление наказуемо по чл. 323 ал. 1 от НК, като наличието на имуществени вреди по имота на жалбоподателя не му дава възможността да се идентифицира, като пострадало лице, което в съдебната фаза да може да бъде конституирано, като граждански ищец, тъй като няма качеството на пострадал от деяние наказуемо по чл. 323 от НК. С това
фактическа
обстановка, тъй като очевидно не е възможно, а приетата такава от прокурора,
която се свежда до следното:
Свидетелката
Н. М. страдала от психично заболяване от 2002г, в началото на октомври 2016 г
се запознала със св. С., която споделила, че се занимава с фризьорски услуги, М.
изявила желание да работят съвместно и двете решили да наемат салон на ул. „Поп
Харитон” № 6, чрез дружеството на Савова. С трудов договор от 28.11.2016г М.
била назначена в дружеството на трудов договор, като гримьор, но отношенията им
били по-скоро партньорски, всяка трябвало да донесе оборудването с което ще
работи. М. занесла въртящ се стол, но за останалите вещи споделила, че няма
парични средства с които да ги закупи. Тогава С. й казала, че може да изтегли
кредит и действително М. изтеглила няколко такива. Сумите или част от сумите
дала на С.-за наем, за оборудване, за квалификация и т. н. М. не ходела редовно
на работа в салона, а по-късно през месец март спряла изобщо до ходи на работа
в салона. Със заповед от 27.05.2017г, трудовото й правоотношение било
прекратено.
Според
прокурора, предвид изяснената фактическа обстановка не би могло да се
възприемат измамливи действия от страна на С., а по-скоро неуредени
гражданско-правни такива. Прокурорът е посочил, че са налице две противоречиви
тези, без да излага аргументи коя приема за вярна.
Съставът
на съда правилно е приел, че в постановлението за прекратяване липсва пълен
анализ на доказателствата, както и че фактическата обстановка не е изяснена.
Този
извод е достатъчен за отмяна на атакуваното постановление, но има и по-сериозен
довод.
С
определение на ВОС по ВЧНД № 1447/18г са дадени конкретни указания. Въпреки
академичния стил на написаното, тези указания се свеждат до това да се назначи
особен представител на Н. М. и да се извършат съответните процесуално
следствени действия. И след извършването им, прокурорът, съобразно вътрешното
си убеждение, следва да изготви съответния акт. Неизпълнението на тези указания
е достатъчно основание за отмяна на атакуваното постановление.
По
изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
на ВРС ХV състав, постановено на 28.01.2019г. по ЧНД № 5222/2018г., с което е
отмемено постановление на ВРП от 19.10.2018г. за прекратяване на д.пр. №
263/2018г. по описа на 1 РУ при ОД на МВР – гр. Варна
Препис от определението да се изпрати
на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: