РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2736 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Ц.К.Ж. ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно
обективно съединени главни
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 632.65 лева, от които: изискуема
главница в размер на 374.18 лева; изискуема редовна лихва в размер на 14.29 лева, начислена за периода
от 25.10.2012 г. до
24.04.2013 г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 244.18 лева, начислена за периода от
25.10.2012 г. до 19.01.2016 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, връчено на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск. Излага се, че на 27.04.2006 г. между страните по делото е подписан
Договор за банков кредит, с който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3
000.00 лева, и който кредит е усвоен още същия ден от кредитополучателя. Твърди
се, че съгласно чл.1. от Договора, кредитът, който е следвало да бъде използван
за потребителски нужди е с краен срок за
погасяване -25.04.2013 г. Излага се, че в чл.4. от Договора страните са
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва в
размер на 12.5 %, която лихва е
начислявана върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Сочи
се, че съгласно чл.4.5. от Договора при забава в заплащането на дължими суми по
кредита, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава -
наказателна лихва в размер на 21 %
годишно върху цялата усвоена и непогасена главница, за времето на
забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. Твърди се, че в
чл.5. от Договора страните са уговорили, че кредитът ще бъде погасен по следния
погасителен план: една погасителна вноска от 51.68 лева, дължима на 25.05.2006
г. и 83 равни анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 53.76 лева, дължими на 25-то число от съответния
месец, считано от 25.06.2006 г. до 25.04.2013 г. включително. Излага се, че
ищецът е изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков
кредит и закона. Сочи се, че ответникът не е изпълнил основното си задължение
съгласно чл.430 от ТЗ - да върне заетата сума в уговорения срок. Твърди се, че
кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни
дати - 25.10.2012 г. 25.11.2012 г., 25.12.2012 г., 25.01.2013 г., 25.02.2013 г„
25.03.2013 г. и 25.04.2013 г. Сочи се, че изискуемостта на всички вземания на
Банката по Договора за банков кредит от 27.04.2006 г. е настъпила с изтичането
на крайния срок на погасяване на кредита - 25.04.2013 г. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД - длъжникът
се счита за поканен с изтичането на срока, поради което не е необходимо същият
да бъде уведомяван от кредитора. Претендира се присъждането на разноски, както
за настоящето така и за заповедното производство.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Излага, че от
представените доказателства не може да
се направи извод за това от какво произтича претенцията на ищеца в претендираните размери. Сочи, че не е ясно как е формирана
главницата, нито как е формирана претенцията за наказателна и редовна лихва,
тъй като за последната през различните периоди са прилагани различни лихвени
проценти, които варират от 12,5% до 24,5%. Оспорва всички подписи, положени за
„кредитополучател” върху всички документи, представени като доказателства по
делото. Излага, че по делото не са представени доказателства, че към ответника
е отправено уведомление за просрочие и за предсрочна
изискуемост на договора за кредит. Твърди, че по делото липсват доказателства,
че е налице просрочие на вноските по договора за
кредит. Излага, че съгласно чл.5.2. от договора за кредит банката е следвало
служебно да събира вноските по кредита от банковите сметки на
кредитополучателя, като твърди, че по делото не са представени доказателства
дали по сметките на кредитополучателя е имало налични суми с които да бъде
погасяван кредита. Сочи, че от представената по делото справка по чл.366 от ГПК
се установява, че през различните месеци на погасяване на кредита е прилаган
различен лихвен процент. Твърди, че евентуалното забавяне или невнасяне на
вноски за погасяване на кредита се е случвало в месеците, в които е имало
промяна на лихвените проценти. Излага,
че при изчисление на всички месечни вноски се установява, че сумата на кредита
заедно с лихвите са внесени изцяло, ако кредита се е олихвявал с договорената с
договора лихва от 12,5%. Твърди, че
ответницата е погасила изцяло дължимия кредит ведно с дължимата лихва, като
евентуалното забавяне или неплащане“ на някоя от вноските се е получавало от некоректното
поведение от страна на банката във връзка с евентуалната промяна на лихвените
проценти, което банката е правела без да уведоми кредитополучателя. Излага, че
съгласно чл.4.1. от договора за кредит, при промяна на лихвените проценти,
новият лихвен процент влиза в сила от датата на която кредитополучателя е
уведомен за новия лихвен процент, като на основание чл.4.2. от договора за
кредит банката е била длъжна да изготви нов погасителен план и да изпрати същия
в 7 дневен срок на кредитополучателя. Сочи, че по делото не са представени
доказателства банката да е изпращала кредитополучателя нито уведомление за
промяна на лихвения процент, нито нови погасителни планове съобразно новите
лихвени проценти. Счита, че между страните няма сключен валиден Договор, тъй
като страна на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, същият е подписан от Пламен
Сотиров и Мариета Нейкова, които не са надлежно упълномощени да сключват
договори от името на банката. Твърди, че процесният
договор противоречи на ЗПК /отменен/ и на ЗЗП. Счита, че при процесния договор
за кредит не са спазени изискванията на чл.7 от ЗПК /отменен/, което на
основание чл.14 от същия закон прави договора за кредит недействителен. Излага, че към договора няма погасителен план,
не е посочен и годишен процент на разходите. Сочи, че договорът за кредит
поставя в неравностойно положение кредитополучателя, тъй като с договора е
уговорен необосновано висок размер на наказателната лихва в противоречие с
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като е
предвидена освен договорената лихва в размер на 12,5% и допълнителна лихва в
размер на 21%. Твърди, че дори и
ответникът да е сключил процесният договор за
потребителски кредит, с оглед обстоятелството, че същият е недействителен и
нищожен, ответникът би следвало да върне само чистата стойност на кредита, като
не дължи лихва или други разходи по кредита. Оспорва твърдението и факта, че
ответникът е получил и усвоил кредит,
отпуснат му от ищеца. Ако ищецът представи документ, удостоверяващ получаването
на сумата от страна на ответника, то оспорва авторството на подписа. Счита, че
вземането е погасено по давност.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявените искове като недоказани. Твърди, че по делото не е доказан размерът
на претенидраните суми.
В нарочна писмена
защита моли съда да отхвърли предявения иск. Излага, че по делото не са налице
данни да е налице просрочие на вноските по договора
за кредит. Излага, че ищецът е следвало да събира вноските по кредита от всички
банкови сметки на кредитополучателя, което счита че Банката не е сторила.
Излага, че по кредита е прилаган различен лихвен процент, като по делото не е
ясно защо се прилага такъв. Твърди, че ищецът не е уведомил ответника за
промяна на новия лихвен процент и не е изготвил нов погасителен план. Сочи, че просрочията по договора за кредит са ставали именно когато
Банката е променяла едностранно лихвения процент. Счита, че ответникът е
погасил изцяло дължимото към ищеца и моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 372/2016г. по описа на ПлРС,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и ИЛ от ищеца срещу ответника за следните
суми: сумата от 374,18 лева - главница, сума от
14,29 лева редовна лихва за периода
25.10.2012 г.
– 24.04.2013г., сума от 244,18 лева
наказателна лихва за периода 25.10.2012 г. – 19.01.2016 г., законна лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2016 г. до изплащане на вземането,
и направените разноски за държавна такса
в размер на 25,00 лева и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 233/25.01.2016 г., и ИЛ, връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по
издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и Договор за банков кредит от 27.06.2006 г., сключен между страните по делото, по силата на
който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3 000 лева, с кроен срок
за издължаване 25.04.2013 г. Видно е, че страните са се договорили, че
кредитополучателят ще заплаща на Банката
годишна лихва в размер на 12,5 %, като лихвата представлява СБР за лева +8
пункта надбавка годишно. Договорено е и, че при промяна на пазарните условия
Банката може едностранно да променя лихвата в частта относно СБР, като
лихвеният процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до
кредитополучателя. Установява се, че след промяна на лихвата Банката следва да
изготви нов погасителен план, който да изпрати на кредитополучателя в 7-дневен
срок от влизане в сила на променената лихва. Видно е, че страните са договорили
и, че при забава в плащането на дължимите суми по кредита длъжникът дължи и
наказателна лихва за забава в размер на 21 % годишно върху цялата неусвоена е
непогасена главница за времето на забавата до окончателното погасяване на
забавените вноски. Страните са договорили и, че кредитът ще бъде погасяван с
една погасителна вноска от 51,68 лева и 83 равни анюитетни
вноски в размер на 53,76 лева всяка, дължими до 25.04.2013 г. Договорено е и,
сметката, по която се погасява кредита, както и, че кредитополучателят е дал
съгласие Банката служебно да събира своите вземания, произтичащи от договора за
кредит от всички негови сметки в Банката и/или да прихваща вземанията си срещу
всякакви авоари на кредитополучателят в нея.
Представен като доказателство
по делото е и Погасителен план по Договора за кредит.
Видно е от представената по
делото справка по чл.366 ГПК и какви лихви и суми са погасявани от ответника по
делото по процесния кредит през процесния период.
Приобщено като доказателство
по делото е и Кредитното досие на ответника.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се установява,
че: на 27.04.2006 г. е сключен договор за банков кредит между страните по
делото, по силата на който на ответника е отпусната и преведена по банковата му
сметка сума в размер на 3000,00 лева; че размерът на вземанията на ищеца към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изготвяне на ССЕ е: главница в размер на 374,18 лева; редовна падежирала лихва в размер на 14,29 лева за периода от
25.11.2012 г. до 24.04.2013 г.; наказателна лихва в размер на 244,18 лева за
периода от 25.10.2012 г. до 19.01.2016 г.; че лихвата за забава от 19.01.2016
г. до 10.02.2021 г. е в размер на 47,85 лева; че редовната лихва от 25.11.2012
г. е променена на 14,650 %, като от този момент до 24.04.2013 г., просрочената
редовна лихва е в размер на 14,29 лева; че просрочената наказателна лихва от
25.10.2012 г. до 19.01.2016 г. е в размер на 244,18 лева; че направените
плащания от ответника са извършвани на каса и чрез валутни преводи, като не е
имало служебно погасяване на кредита от страна на банката; че общият размер на
сумите, послужили за погасяване на кредита е в размер на 4452,56 лева, от които
са погасени: главница в размер на 2625,82 лева; договорна лихва в размер на
1754,01 лева и наказателна лихва в размер на 62,73 лева; че договорната лихва,
с която е олихвяван кредита е: от 24.06.2006 г-
12,5 %; от 25.10.2007 г- 13,00 %;
от 25.08.2006 г- 14,25 %; от 25.09.2008
г- 15,00 %; от 09.12.2008 г- 16,00 %; от 18.01.2011 г. 15.50% и от 25.10.2012
г- 14,65 %; че по другата сметка, водена
на името на ответника в Банката през процесния период са постъпвали суми. В
заключението си по допуснатия по делото допълнителен въпрос ВЛ сочи, че ако
лихвения процент остане непроменен то дължими от ответника са следните суми:
главница в размер на 107,29 лева, непогасена договорна лихва в размер на 1,96
лева и непогасена наказателна лихва в размер на 63,61 лева.
В проведеното по
делото о.с.з. ВЛ, че не е имало служебно погасяване от страна на Банката на
кредита от наличните суми по другите сметки на ответника. Обяснява, че първото просрочие по договора за кредит е било когато лихвения
процент е бил 12,50 %, като след това имало и други забавяния в плащанията.
Обяснява, че по втория вариант на експертизата за наказателната лихва е
работила върху 21 %, на не по 24-26 %.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се
установява, че: оспорените от особения представител на ответника подписи,
положени от ответницата в процесните документи са изпълнени от нея.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; Следва да
установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания
размер. Следва да бъде установено, както и валидно връчването на уведомлението
за предсрочна изискуемост на ответника. По делото следва да се установи и поставянето в забава на ответника, както и
претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да
докаже точно
изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени положителни
правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които
черпи благоприятни
за себе си
правни последици, вкл че са заплатили сумите.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №372/2016 г., че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че издадената заповед е
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключени
договор за банков кредит между страните по силата, на който е предоставил на
кредитополучателя банков кредит в общ размер
на 3000,00 лева, която сума ответникът се е
задължил да върне по
установения между тях начин - чрез
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в Договора за кредит и погасителния
план, обективиран в него към него.
Съдът приема, че процесният договор е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК /отм/. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор,
предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да
получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в от договора,
което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора
за паричен заем. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора. Поради изложеното съдът приема,
че договорът е валидно сключен, поради което и възраженията на особения
представител на ответника в тази насока са неоснователни.
Основният
спорен по делото въпрос е дали ответницата дължи процесните суми, дали с
платените от нея суми изцяло се покрива задължението по кредита, както и какъв
лихвен процент следва да бъде приложен по договора за кредит.
Видно е от
приобщения по делото договор за кредит, както, че страните са се договорили, че
при промяна на пазарните условия
Банката може едностранно да променя лихвата в частта относно СБР, като
лихвеният процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до
кредитополучателя, както и, че след промяна на лихвата Банката следва да
изготви нов погасителен план, който да изпрати на кредитополучателя в 7-дневен
срок от влизане в сила на променената лихва. По делото е безспорно, а и се
установява от приетата по делото ССЕ, че лихвеният процент е променян седем
пъти. Ищецът от своя страна не е представил доказателства, че след промяната на
лихвения процент е уведомил по надлежния ред кредитополучателят за станалата
промяна, както и, че е изготвил нов погасителен план. С оглед на изложеното
съдът приема, че доколкото ответникът не е бил надлежно уведомен за промяната в
лихвения процент за целия срок на договора кредитът следва да се олихвява с
първоначално определената лихва от 12,50 %.
Съобразно
заключението на ВЛ по допусната допълнителна задача към ССЕ при олихвяване за
целия период на кредита с лихва от 12,50 % / с които съдът приема, че следва да
се олихвява кредита/ дължими от
ответника по договора за кредит суми са както следва: главница в размер на
107,29 лева, непогасена договорна лихва в размер на 1,96 лева за периода от
25.03.2013 г. до 25.04.2013 г и непогасена наказателна лихва в размер на 63,61
лева за периода от 25.02.2013 г. до 19.01.2016 г. В този размер съдът приема,
че искът е основателен и следва да се уважи.
За неоснователно
съдът приема възражението на особения представител на ответника, че договорната
лихва поставя ответника в неравностойно положение. Съдът намира, че в случая договорената
мужду страните, не противоречи на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД, тъй като става дума за договорни отношения между тях,
при които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовната
главница още при сключването на договора и страните могат свободно да договярт същата. С цел пълнота на изложението съдът счита, че
следва да отбележи и, че договорната лихва не противоречи на закона, доколкото
е договорена в предвидените в закона граници.
За неоснователно
съдът приема и възражението на особения представител на ответника, че договорът
за кредит е недействителен, тъй като няма данни лицата, подписали се от името
на ищеца, да са надлежно упълномощени да го представляват. Настоящият състав на
съда приема, че с получаването на кредита от страна на ответника, което не се
спори по делото се потвърждават действията на лицата действали от името на
Банката, дори да не са имали представителна власт.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на особения представител на ответника, че
вземането е погасено по давност. Видно е от доказателствата по делото, че
договорът за кредит е станал изискуем на 25.04.2013 г., от когато започва да
тече 5 годишна погасителна давност, която е прекъсната на 22.01.2016 г., когато
е депозирано заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Поради
изложеното съдът намира, че вземането не е погасено по давност.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 88.80 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 403,02 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
415, ал. 1
вр. чл.
422, ал. 1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ц.К.Ж. ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на ***, със седалище и адрес на управление:***, „***, следните
суми: главница в
размер на 107,29 лева, непогасена договорна лихва в размер на 1,96 лева за
периода от 25.03.2013 г. до 25.04.2013 г и непогасена наказателна лихва в
размер на 63,61 лева за периода от 25.02.2013 г. до 19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над присъдената сума до претендирана изискуема главница в размер на 374.18 лева; изискуема редовна лихва в размер на 14.29 лева, начислена за периода от
25.10.2012 г. до 24.04.2013 г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 244.18 лева, начислена за периода
от 25.10.2012 г. до
19.01.2016 г., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Ц.К.Ж. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление:***, „***,, сумата от 88,80 лева , представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 372 по описа за 2016 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.К.Ж. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление:***, „***, сумата от 403,02 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: