№ 738
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901092 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 266, ал. 1
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “Е.” ООД, ЕИК ****, твърди, че между него, като изпълнител,
и ответника “К.К.” ООД, ЕИК ****, като възложител, са сключени няколко
договора за изпълнение на СМР.
Твърди, че между тях е сключен договор от 27.08.2018 г. за възлагане на
СМР: архитектурни работи в H&M в Plovdiv Plaza Mall, изменен и допълнен с
анекси от 28.09.2018 г., от 01.10.2018 г., от 21.11.2018 г. и 23.01.2019 г., по
който ответникът му дължи сума в общ размер на 58 964,54 лева по следните
фактури:
- фактура № **********/04.12.2018 г. за СМР – 47 533,70 лева с ДДС
(остатък);
- фактура № **********/19.12.2018 г. за задържана гаранционна сума
от договорената цена – 9 441,71 лева с ДДС;
- фактура № **********/19.12.2018 г. за задържана гаранционна сума
от договорената цена – 1 989,13 лева с ДДС.
Твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава, както следва:
- 12 200,31 лева върху главницата от 47 533,70 лева по фактура №
**********/04.12.2018 г. за периода 05.12.2018 г. до 15.06.2021 г.;
- 2 384,03 лева върху главницата от 9 441,71 лева по фактура №
**********/19.12.2018 г. за периода от 20.12.2018 г. до 15.06.2021 г.;
- 502,25 лева върху главницата от 1 989,13 лева по фактура №
**********/19.12.2018 г. за периода от 20.12.2018 г. до 15.06.2021 г.
Твърди, че между страните е сключен договор от 30.10.2018 г. за
1
възлагане на СМР: архитектурни работи в LC Waikiki в Plovdiv Plaza Mall, по
който ответникът му дължи сума в общ размер на 69 080,32 лева по следните
фактури:
- фактура № **********/04.12.2018 г. за извършени СМР касателно
окончателно плащане по договора – 40 912,66 лева с ДДС;
- фактура № **********/19.12.2018 г. – 5 844,66 лева с ДДС;
- фактура № **********/23.01.2019 г. – 22 323 лева с ДДС.
Твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава, както следва:
- 10 500,91 лева върху главницата от 40 912,66 лева по фактура №
**********/04.12.2018 г. за периода 05.12.2018 г. до 15.06.2021 г.;
- 1 475,77 лева върху главницата от 5 844,66 лева по фактура №
**********/19.12.2018 г. за периода от 20.12.2018 г. до 15.06.2021 г.;
- 5 419,53 лева върху главницата от 22 323 лева по фактура №
**********/23.01.2019 г. за периода от 24.01.2019 г. до 15.06.2021 г.
Твърди също, че между страните е сключен договор от 18.01.2019 г. за
възлагане на СМР: работи по част Архитектура (направа на стени от
гипсокартон, боядисване на стени) по проект “Фитнес Център, находящ се в
София Саут Ринг Мол”, по който ответникът му дължи сума в размер на
127 983,54 лева. Твърди, че въз основа на този договор е издадена фактура №
**********/27.06.2019 г. на стойност от 138 783,54 лева и кредитно известие
към фактурата № **********/31.07.2019 г. на стойност от 10 800 лева, като
дължимият остатък по фактурата е в размер на 127 983,54 лева.
Твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава в размер на 25 561,16
лева върху главницата от 127 983,54 лева по горепосочената фактура за
периода от 28.06.2019 г. до 15.06.2021 г.
Твърди, че между страните са възникнали и правоотношения по
възложени СМР на обект: магазин Техномаркет в София Саут Ринг Мол, за
които е подписан между тях Акт (протокол) № 1 от 29.05.2019 г. и за които
ответникът му дължи сума в общ размер на 34 597,90 лева по следните
фактури:
- фактура № **********/27.06.2019 г. – 31 686,70 лева;
- фактура № **********/27.06.2019 г. – 2 911,20 лева.
Твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава, както следва:
- 6 328,54 лева върху главницата от 31 686,70 лева по фактура №
**********/27.06.2019 г. за периода 28.06.2019 г. до 15.06.2021 г.;
- 581,43 лева върху главницата от 2 911,20 лева по фактура №
**********/27.06.2019 г. за периода от 28.06.2019 г. до 15.06.2021 г.
Твърди, че падежът на всяка от гореописаните фактури е датата на
издаването на съответната фактура.
Твърди, че с покана, получена от ответника на 13.02.2020 г., е поканил
последния да му заплати дължимите суми в петдневен срок от получаването
на поканата, което не е направено и до момента на подаване на исковата
молба.
Твърди, че 28.07.2020 г. между страните е сключено и споразумение за
разсрочено плащане на задълженията, включително и процесните, което не е
изпълнено. Твърди, че с подписването на същото ответникът е признал и
приемането на извършената от ищеца работа. Твърди, че съгласно чл. 5 от
2
споразумението, при неплащане на някоя от вноските ищецът може да поиска
плащането на цялото оставащо задължение, както и дължимата законната
лихва върху вземанията по фактури. Твърди, че ответникът не е спазил
условията на споразумението, поради което ищецът има право да поиска
предсрочно цялата дължима сума.
Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в
общ размер на 290 626,30 лева, представляваща сбора от неплатени суми за
изпълнени строително-монтажни работи по сключените между страните
договор от 27.08.2018 г., изменен и допълнен с анекси от 28.09.2018 г., от
01.10.2018 г., от 21.11.2018 г. и 23.01.2019 г., и издадените фактури №№
**********/04.12.2018 г. (остатък), **********/19.12.2018 г. и
**********/19.12.2018 г., по договор от 30.10.2018 г. и издадените фактури
№№ **********/04.12.2018 г., **********/19.12.2018 г. и
**********/23.01.2019 г., по договор от 18.01.2019 г. и издадената фактура №
**********/27.06.2019 г. (остатък), както и по фактури №№
**********/27.06.2019 г. и **********/27.06.2019 г., и сумата в общ размер
на 64 953,93 лева, представляваща сбора на лихвата за забава върху
претендираните главници, считано от падежа на всяка от фактурите до
15.06.2021 г., както и законната лихва върху претендираните главници за
периода от датата на подаване на исковата молба (18.06.2021 г.) до
окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените разноски в настоящото производство и
в производството по обезпечаване на бъдещ иск, включително и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът “К.К.” ООД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на
ищеца, че стойността на извършените и незаплатени CMP е в размер на 290
626,30 лева с ДДС. Оспорва, че сумите за качествено изпълнение по всички
договори подлежат на плащане към датата на предявяване на иска. Оспорва
твърдението за размера на дължимите суми по договора, обективиран във
фактурата, за изпълнени СМР на обект - магазин Техномаркет, находящ се в
София Саут Ринг Мол, както и че падежът на всяка една от издадените
фактури, е датата на издаването й.
Оспорва по размер и претендираната лихва, като твърди, че същата не е
дължима от датата на издаване на всяка от фактурите, и е неправилно
изчислена по размер.
Оспорва, че договорите да СМР и съответно анексите към договора от
27.08.2018 г. са подписани от името на ответника от лица без представителна
власт.
Оспорва, че А.Г. не е имал право да представлява ответното дружество
във връзка с подписване на актове, и по-конкретно на посочения Акт № 1 от
29.05.2019 г.
Оспорва подписите под процесните фактури, като сочи, че същите не са
положени от Е.П. като представляваща ответното дружество.
Оспорва потвърдително писмо за задължения и вземания, което не било
ясно от кого е подписано и дали това лице е имало представителна власт да го
подписва.
Оспорва получаването на поканата от ответника, което не се
установявало от представената разписка от ЕКОНТ.
3
Оспорва подписите на Й.К. като представляващ ответното дружество,
положени под споразумение от 28.07.2020 г., доколкото не били положени от
него.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по
обезпечаване на бъдещ иск.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че подписите под процесните
договори и анекси от страна на ответника са на К.К. (съдружник в ответното
дружество) и Т.Х. (служител), които са управлявали дейността на
дружеството в Република България. Твърди, че подписът под Акт №
1/29.05.2019 г. е на служител на ответното дружество, ангажиран да приема
извършени СМР. Твърди, че дори и документите да не са подписани от
управители на ответното дружество, ответникът е приел чрез конклудентни
действия сключените договори, анекси и актове, като се е ползвал от
изпълнените от ищеца СМР, извършвал е плащания по сключените договори
и не е възразил срещу същите и спрямо извършената работа. Твърди, че в по-
голямата си част фактурите са изпращани от ищеца на ответника по куриер и
ответното дружество е връщало на ищеца подписан единия екземпляр по
куриер. Сочи, че подписът не е и задължителен реквизит на фактурата.
Твърди, че фактурите са осчетоводени от ответника. Твърди, че
потвърдителното писмо е подпечатано и подписано от ТС О.К. ЕООД –
счетоводната къща, която обслужва счетоводството на ответника. Твърди, че
споразумението е подписано от управителя Й.К.. Твърди, че разписката от
ЕКОНТ удостоверява получаването на писмото.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените
възражения и оспорвания на предявените искове. Оспорва извършването на
описаните в договорите работи и стойността на извършеното. Оспорва
ищоцвото дружество да е изпълнило точно, качествено и в срок строително-
монтажните работи, чието заплащане претендира. Сочи, че съгласно
договорите плащане от страна на ответника се дължи след подписване на
приемо-предавателни протоколи за извършените работи или тяхното
сертифициране, каквито не са представени. Оспорва твърдението на ищеца,
че К.К. и Т.Х. са управлявали дейността на дружеството в България, а
управителите му рядко са посещавали страната. Сочи, че Й.К. посещава
офиса на ответното дружество поне веднъж месечно и за всички действия,
които не може да извърши лично, е предоставял изрично пълномощно на
определено от него лице.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца, като изпълнител, и ответника, като възложител,
е сключен договор от 27.08.2018 г., по силата на който възложителят възлага,
а изпълнителят приема да извърши СМР: архитектурни работи в H&M в
Plovdiv Plaza Mall по проект: H&M, находящ се в търговски център Plovdiv
4
Plaza в гр. Пловдив, като за изпълнение на възложеното възложителят дължи
на изпълнителя стойност в размер на 157 361,87 лева без включен ДДС.
Представени са от ищеца анекси от 28.09.2018 г., от 01.10.2018 г., от
21.11.2018 г. и 23.01.2018 г., с които са възлагани допълнителни строително-
монтажни работи.
Във връзка с горецитирания договор са представени и фактури №№
**********/04.12.2018г., **********/19.12.2018 г. и **********/19.12.2018 г.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца, като изпълнител, и ответника, като възложител,
е сключен договор от 30.10.2018 г., по силата на който възложителят възлага,
а изпълнителят приема да извърши СМР: архитектурни работи в LC Waikiki в
Plovdiv Plaza Mall по проект: LC Waikiki, находящ се в търговски център
Plovdiv Plaza в гр. Пловдив, като за изпълнение на възложеното възложителят
дължи на изпълнителя стойност в размер на 97 411,10 лева без включен ДДС.
Във връзка с горецитирания договор са представени и фактури №№
**********/04.12.2018г., **********/19.12.2018 г. и **********/23.01.2019 г.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява също, че между ищеца, като изпълнител, и ответника, като
възложител, е сключен договор от 18.01.2019 г., по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши СМР: работи по
част Архитектура (направа на стени от гипсокартон, боядисване на стени) по
проект “Фитнес Център, находящ се в София Саут Ринг Мол”, като за
изпълнение на възложеното възложителят дължи на изпълнителя стойност в
размер на 147 796,71 лева без включен ДДС.
Във връзка с този договор са представени фактура № **********/
27.06.2019 г. и кредитно известие към фактурата № **********/31.07.2019 г.
Представен е и акт № 1 от 29.05.2019 г. за установяване завършването и
за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи,
подписан от представители на страните.
Представени са също и фактури №№ **********/27.06.2019 г. и
**********/27.06.2019 г. за извършени услуги за СМР по протокол №
1/29.05.2019 г., обект Техномаркет SSRM.
Представено е от ищеца потвърдително писмо от 15.01.2020 г. във
връзка с вземанията и задълженията между страните на основание чл. 28 от
ЗСч.
Представена е и покана, изпратена от ищеца до ответника, с която на
последния е даден петдневен срок от получаването й за заплащане на
дължимите суми в общ размер на 294 802,30 лева. Същата е връчена на
ответника на 13.02.2020 г.
Представено е от ищеца и споразумение от 28.07.2020 г., подписано
между “К.К.” ООД, като възложител, и “Е.” ООД, като изпълнител, с което
възложителят се задължава да заплати на изпълнителя остатъка от
задълженията в общ размер на 534 802,29 лева, включително и по процесните
фактури, описани по-горе, на 12 месечни вноски в периода м. януари 2021 г. –
м. декември 2021 г.
В чл. 5, изр. първо от споразумението е уговорено, че в случай на забава
от страна на възложителя за заплащане на която и да било от вноските с
повече от 60 дни, цялото вземане на изпълнителя по споразумението става
5
изцяло предсрочно изискуемо, като възложителят ще дължи на изпълнителя и
натрупаната законна лихва за забава от датата на всяка фактура до
окончателното изплащане на дълга.
С определение от 28.01.2022 г., с оглед оспорването от ответника, е
открито производство по оспорване на истинността досежно автентичността -
подписите на лицата, положени от името на ответника на представените от
ищеца с исковата молба документи – фактури №№ **********/04.12.2018 г.,
**********/19.12.2018 г., **********/19.12.2018 г., **********/04.12.2018 г.,
**********/19.12.2018 г., **********/23.01.2019 г., **********/27.06.2019 г.,
**********/27.06.2019 г. и **********/27.06.2019 г., и споразумение от
28.07.2020 г., като същото остана недоказано по изложените по-долу
съображения.
В дадения срок ответникът не е внесъл депозита за допуснатата по
негово искане съдебно-графологична експертиза, поради което същата е
заличена.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й.. Вещото лице дава
заключение, че размерът на задължението на ответника към ищеца за
главница по процесните фактури възлиза в общ размер на 290 626,30 лева.
Вещото лице дава заключение, че процесните фактури, описани в
исковата молба са осчетоводени като вземане в счетоводството на ищеца “Е.”
ООД и като задължение в счетоводството на “К.К.” ООД, включени са в
дневника за продажбите на ищеца и в дневника на покупките на ответника,
съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти.
Вещото лице дава заключение, че от “К.К.” ООД е извършено само едно
частично плащане към “Е.” ООД в размер на 28 000 лева (на 08.02.2019 г. - 10
000 лева и на 15.02.2019 г. - 18 000 лева) по фактура № **********/04.12.2018
г., цялата на стойност 75 533,70 лева, в резултат на което остатъка от
задължението по тази фактура е на стойност 47 533,70 лева. Посочва, че от
счетоводството на двете дружества са представени данни за това плащане,
като не са предоставени данни за други плащания по процесните договори за
СМР.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на натрупаната лихва
за забава възлиза на 64 953,93 лева.
Вещото лице дава заключение, че ответното дружество “К.К.” ООД е
ползвало правото си на данъчен кредит по процесните фактури.
При разпита свидетелят М.Л., който работи в ищцовото дружество от
2017 г. до момента, казва, че като строителен инженер е участвал при
строителството и изграждането на H&M магазин и LC Waikiki магазин в
Пловдив и Фитнес Център и Техномаркет в София Ринг Мол. Казва, че А.Г.
работел за “К.К.” ООД на обекта LC Waikiki и на фитнеса и приел работата за
LC Waikiki и за София Ринг Мол. Казва, че извършили допълнителни работи
в Ринг Мол в София, други допълнителни работи, освен фитнеса. Съдът, като
съгласно чл. 172 от ГПК взема предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, кредитира дадените от него показания като ясни, непротиворечиви
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД:
Не се спори по делото, че между ответника, като възложител, и ищеца,
като изпълнител, са сключени процесните договори за извършване на
строително-монтажни работи – договор от 27.08.2018 г. за обект H&M в
Plovdiv Plaza Mall, изменен и допълнен с анекси от 28.09.2018 г., от
01.10.2018 г., от 21.11.2018 г. и 23.01.2018 г., договор от 30.10.2018 г. за обект
LC Waikiki в Plovdiv Plaza Mall и договор от 18.01.2019 г. за обект “Фитнес
Център, находящ се в София Саут Ринг Мол”. Между страните са сключени и
договори за възлагане на СМР на обект обект Техномаркет SSRM,
обективирани във фактури №№ **********/27.06.2019 г. и
**********/27.06.2019 г.
Въз основа на вески от сключените между страните договори е
възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по смисъла на
чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последният да
заплати възнаграждение. Изпълнението на възложената работа и нейното
предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира
съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която
норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на
изпълнителя за приетата работа.
В случая изпълнените от ищеца изпълнител строително-монтажни
работи са приети от ответника възложител, което се установява от
представените по делото фактури №№ **********/04.12.2018 г.,
**********/19.12.2018 г., **********/19.12.2018 г., **********/04.12.2018 г.,
**********/19.12.2018 г., **********/23.01.2019 г., **********/27.06.2019 г.,
**********/27.06.2019 г. и **********/27.06.2019 г., издадени от ищеца на
ответника, и от споразумението от 28.07.2020 г. за разсрочено плащане на
задълженията на ответника. Недоказано и поради това неоснователно остава
оспорването от ответника по чл. 193 от ГПК на автентичността на подписите
на лицата, положени от името на ответника в горецитираните фактури и
споразумение, поради което тези документи следва да бъдат зачетени като
доказателства по делото.
Не се спори между страните за количествата изпълнени СМР,
обективирани в процесните фактури, издадени от ищеца. В случая се спори от
ответника, че фактурите не са подписани от управителя на дружеството -
Е.П.. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установи
оспорването на истинността на фактурите досежно подписите, положени от
името на ответното дружество. Дори и да се приеме хипотетично, че
фактурите не са подписани от управителя, което съдът не споделя, то в
случая е приложима презумпцията на чл. 301 от ТЗ, че когато лице, което
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването им.
По делото от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че процесните фактури са осчетоводени от ответника, включени от
него в дневниците за покупки по ЗДДС и е ползван данъчен кредит.
Осчетоводяването на издадените фактури от получателя (в случая ответника
7
по делото), включването им в справките-декларации по ЗДДС и в дневниците
на покупките по ЗДДС, и съответно ползването на данъчен кредит, имат
правната характеристика на извънсъдебно признание както относно
основанието на задължението във вида, в който е материализирано във
фактурите, така и относно съществуването му. Поради горното направеното
от ответника възражение е неоснователно (така в Решение № 42 от 19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение № 67 от
31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
По същите съображения неоснователно остава и възражението на
ответника, че А.Г., който се установява от справката за трудови договори да е
служител на ответника, не е имал право да представлява “К.К.” ООД във
връзка с подписване на Акт № 1 от 29.05.2019 г. относно СМР на обект
Техномаркет.
Следва да се посочи също, че извънсъдебно признание на ответника
относно възникналите задължения към ищеца във връзка с изпълнените СМР
се съдържа и в подписаното между страните споразумение от 28.07.2020 г. за
разсрочено плащане на задълженията на ответника “К.К.” ООД, включително
по процесните фактури.
Ирелевантно за предмета на спора е оспорването на ответника, че не е
получил поканата от 13.02.2020 г., доколкото падежът кани длъжника и
нарочна покана от изпълнителя кредитор не е необходима.
Поради изложеното съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установява изпълнението на възложените СМР и
приемането им от възложителя, с което е изпълнен фактическият състав на
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това за възложителя възниква задължението
да изплати уговорената цена по всеки от сключените между страните
договори за извършените СМР (така в Решение № 250/11.01.2011 г. по т.д. №
535/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
По отношение на размера на претендираните суми същите се
установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
непогасеното задължение за главници по процесните договори и фактури
възлиза в общ размер на 290 626,30 лева.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа
плащането на претендираната от ищеца сума за изпълнените и неплатени
работи.
По изложените съображения съдът намира, че предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД за сумата в общ размер на 290 626,30 лева са основателни и следва да
бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради основателността на главните искове, основателна е и
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната
лихва върху претендираните главници в общ размер на 290 626,30 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба (18.06.2021 г.) до
окончателното й плащане.
Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху
претендираните главници, представляваща сбора на лихвата за забава върху
8
претендираните главници, считано от падежа на всяка от процесните фактури
до 15.06.2021 г. От приетото заключение на съдебно-счетоводната кеспертиза
се установява, че законната лихва върху главниците за процесния период
възлиза в общ размер на 64 953,93 лева, както се претендира от ищеца, поради
което в този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в общ размер на 20 641,21 лева, от които
14 223,21 лева – държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице, 40 лева –
държавна такса в обезпечителното производство, 498 лева – такси при ЧСИ за
образуване на делото и налагане на запори, 5 280 лева – адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство, за плащането на което са
представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1
от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените в обезпечителното
производство разноски се присъждат със съдебното решение по съществото
на спора с оглед на крайния му изход, поради което в настоящото
производство следва да бъдат разгледани и претендираните от ищеца
разноски в обезпечителното производство.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на бъдещ иск,
което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 5 085,80 лева без ДДС или 6 102,96
лева с ДДС, предвид данните във фактурата за регистрация по ЗДДС.
Претендираното от ищеца адвокатско внъзнаграждение не надвишава този
размер и възражението на ответника за прекомерност се явява неоснователно
и не следва да бъде уважено.
Претендираните разноски в изпълнителното производство в общ размер
на 498 лева не следва да се присъждат, тъй като не са свързани с
производството по обезпечаване на исковия процес, а представляват форма на
реализиране на обезпечението, което излиза извън обезпечителното
производство по смисъла на Част четвърта от ГПК, и съдът, разглеждащ
спора по същество, не е компетентен да се произнесе по тях. Същите следва
да бъдат събрани по реда на чл. 79 от ГПК и чл. 78-79 от ЗЧСИ, който ред се
явява специален по отношение на извършените пред съдебния изпълнител
разноски. Доказателства за същите не са и представени.
Предвид горното и с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 20 143,21 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА “К.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Красно село”, бул. “****,
вход откъм ул. Царево село, да заплати на “Е.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Триадица”, ж.к. “Манастирски ливади”, ул. ****, на основание чл. 266, ал. 1
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в общ размер на
290 626,30 лева (двеста и деветдесет хиляди шестстотин двадесет и шест
лева и тридесет стотинки), представляваща сбора от неплатени суми за
изпълнени строително-монтажни работи по сключените между “К.К.” ООД,
като възложител, и “Е.” ООД, като изпълнител, договор от 27.08.2018 г.,
изменен и допълнен с анекси от 28.09.2018 г., от 01.10.2018 г., от 21.11.2018 г.
и 23.01.2019 г., и издадените въз основа на него фактури №№
**********/04.12.2018 г. (остатък), **********/19.12.2018 г. и
**********/19.12.2018 г., договор от 30.10.2018 г. и издадените въз основа на
него фактури №№ **********/04.12.2018 г., **********/19.12.2018 г. и
**********/23.01.2019 г., договор от 18.01.2019 г. и издадените въз основа на
него фактура № **********/27.06.2019 г. (остатък с оглед кредитно известие
към фактурата № **********/31.07.2019 г.), по фактура №
**********/27.06.2019 г. и фактура № **********/27.06.2019 г., издадени от
“Е.” ООД на “К.К.” ООД, ведно със законната лихва върху присъдените
главници в общ размер на 290 626,30 лева за периода от 18.06.2021 г. до
окончателното им плащане, и сумата в общ размер на 64 953,93 лева
(шестдесет и четири хиляди деветстотин петдесет и три лева и деветдесет
и три стотинки), представляваща сбора на лихвата за забава върху
присъдените главници в общ размер на 290 626,30 лева, считано от падежа на
всяка от фактурите до 15.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК “К.К.” ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Красно село”, бул. “****, вход откъм ул. Царево село, да заплати на “Е.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Триадица”, ж.к. “Манастирски ливади”, ул. ****, сумата от
20 143,21 лева (двадесет хиляди сто четиридесет и три лева и двадесет и
една стотинки) – разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10