Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 135
гр. Пловдив, 24.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 296/2019 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 12270/17.04.2019
г. от З.И.Н. ЕГН ********** против решение № 407/29.03.2019 г., постановено
по г. д. № 942/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени претенциите
да бъде осъдена О.П. да заплати сумата от 2 877.80 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 25 000.00 лева,
представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени от травматично
увреждане (диагноза
„Множествени счупвания на подбедрица, закрито. Фрактура крурис синистра ин
партис дисталис“)
на 23.01.2017 г., при падане на тротоара пред
къща с административен адрес: гр. П., ул. „А. Б.“ № 5а, поради непочистване и заледяване.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът счита, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от З.И.Н.
ЕГН ********** ***
против О.П.
ЕИК...
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от сумата
от 2 877.80
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от
25 000.00 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди,
причинени от травматично увреждане (диагноза „Множествени счупвания на подбедрица, закрито.
Фрактура крурис синистра ин партис дисталис“) на 23.01.2017 г., при падане на
тротоара пред къща с административен адрес: гр.
П., ул. „А. Б.“ № 5а, поради непочистване и заледяване, ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2017 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че,
сутринта на 23.01.2017 г., Н. е паднала на
тротоара пред къща с административен адрес: гр. П., ул. „А. Б.“ № 5а и е
получила травматично увреждане (диагноза „Множествени счупвания на подбедрица,
закрито. Фрактура крурис синистра ин партис дисталис“). Тези обстоятелства
не са спорни и се доказват от показанията на свидетел К. (л. 163 от делото на
ОС) и представената медицинска документация.
В исковата молба се
твърди, че падането е станало поради непочистен и заледен тротоар. Това
твърдение е основателно. Според представената справка (л. 12, 13 и 14 от делото
на ОС), на 23.01.2017 г. в П. не е валял сняг, но това се е случвало в
предходните дни. Видно от показанията на свидетел К. (л. 163 от делото на ОС),
мястото на инцидента е било заледено.
Ответникът прави
възражение, че няма задължение да почиства тротоарите пред части обекти, тъй
като с нормативен акт, издаден от О.П. това следва да бъде сторено от
съответните собственици. Така направеното възражение е неоснователно. Няма
спор, че улиците и тротоарите са общинска собственост и съответната община носи
отговорност за тяхното поддържане, включително почистване от сняг и лед. В този
смисъл са и разпоредбите на ЗОС. Следователно гражданска отговорност за вреди
от неизпълнение на задължението за почистване (независимо дали се осъществява
от общинско предприятие, по силата на договор с необщинско дружество или по
друг начин) се носи от съответната община. Действаща Наредба за опазване на
околната среда на територията на О.П. приета с решение № 199, взето с протокол
№ 10/28.05.2010 г., създава задължения за поддържане на чистотата на други
правни субекти. Но този нормативен акт не може да прехвърли носенето на
гражданската отговорност върху тези правни субект за неизпълнение на задължения,
законово вменени на общината. Техен титуляр си остава съответната община, а
неизпълнението на задълженията по Наредбата може да доведе до ангажиране на
административнонаказателна отговорност, която е извън предмета на настоящото
производство.
Според заключението на медицинската експертиза (л. 154 – 156 от делото
на ОС), счупването на подбедрицата на левия
крак на ищцата е възможно да е получено по описания механизъм - при ходене,
подхлъзване на заледен участък от тротоара и падане с усукване на лява
подбедрица. Счупването е настъпило в крайната трета на подбедрицата с
дислокация (разместване) на фрагментите. Фрактурата и претърпените от ищцата
оперативни интервенции са причинили на ищцата значителни физически болки и
битово-хигиенни ежедневни неудобства, тъй като тя не е могла да се обслужва
поне 20 дни след счупването и е било необходимо да се придвижва с патерици, но
без да натоварва левия крак, до настъпване на рентгенологично доказано
калусообразуване (зарастване) на фрактурата, което обикновено настъпва след 4 –
5 месеца.
В случая, вида на операцията е правилно избран, като е
поставена метална остеосинтеза с 2 бр. плаки и винтове. Ако металните импланти
не създават неудобство и усложнения, не се препоръчва изваждането им, което е
лично решение на пациента.
При Н. е необходимо провеждане и на рехабилитация на лява
колянна става и на лява глезенна става, като при извършения на 14.09.2018 г.
преглед е установено ограничение на свиването на лявото коляно при клякане
около 90 градуса, а от направената контролна рентгенография е установена
рентгенологично изразена инактивитетна остеопороза, което може да се приеме
като забавяне и усложнение на оздравителния процес, поради което ищцата се
нуждае от медикаментозно и физиотерапевтично лечение на лява подбедрица и
глезенна става.
Според вещото лице, е нормално да се получи такава
инактивитетна остеопороза вследствие на дългата имобилизация, която довежда и
до по-дълго възстановяване с около 1 месец. Това състояние обикновено е
преходно, но понякога може да се превърне в трайно заболяване, наречено Синдром
или болест на З.. Обичайният период на възстановяване от счупвания като при
ищцата обикновено продължава от 4 до 6 месеца, но може да продължи и 8 месеца и
повече. С това пълното възстановяване и преодоляване на последствията от
счупването не приключва. Движението на ставата обикновено се възстановява след
1 - 2 години.
С оглед горната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
е налице хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и така предявеният иск е доказани по
основание. По възлагане на ответника трето лице е бездействало, поради която са
настъпили вреди за ищеца, което предпоставя ангажиране на гражданската
отговорност.
Претенцията за неимуществени вреди е за 25 000.00 лева.
При анализ на установената фактическа обстановка (продължителност
и интензитет на болките и страданията, включително и от многобройни и продължителни
медицински интервенции, невъзможността за преодоляване на белезите от
причинените наранявания, възможни медицински усложнения) и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 25 000.00 лева е най – адекватен
паричен еквивалент на всички неимуществени вреди.
Претенцията за имуществени вреди е за
сумата от 2 877.80
лева, която включва: 1 560.00
лева – стойност на заключваща плака за
дистална фрактура на тибия, комплект със заключващи винтове, 1 020.00 лева
– цена на реконструктивна плака, комплект със самонарезни кортикални винтове,
156.00 лева – санитарни консумативи и 141.80 лева – стойност на закупени ампули
З.. Тези разходи се доказват от представените писмени доказателства: фактура №
**********/23.01.2017 г. касов бон, приложените рецепта и касов бон. Ето защо
претендираните суми за имуществени вреди следва да бъдат присъдени изцяло.
Не до тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което до бъде осъдена О.П. да заплати
на Н. сумата от 2 877.80 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 25 000.00 лева, представляваща
обезщетение на неимуществени вреди, причинени от травматично увреждане на
23.01.2017 г., при падане на тротоара пред
къща с административен адрес: гр. П., ул. „А. Б.“ № 5а, поради непочистване и заледяване.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК, на Николово следва да бъде присъдена сумата от 3 247.67
лева, представляваща направени и поискани разноски пред двете инстанции.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 407/29.03.2019 г., постановено
по г. д. № 942/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени
претенциите на З.И.Н.
ЕГН ********** да бъде осъдена О.П. да заплати сумата от 2 877.80 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 25 000.00
лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
травматично увреждане (диагноза
„Множествени счупвания на подбедрица, закрито. Фрактура крурис синистра ин
партис дисталис“) на
23.01.2017 г., при падане на тротоара пред
къща с административен адрес: гр. П., ул. „А. Б.“ № 5а, поради непочистване и заледяване, включително и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.П. ЕИК.. да
заплати на З.И.Н. ЕГН ********** *** сумата от 25 000.00 (двадесет и пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
травматично увреждане (диагноза „Множествени счупвания на подбедрица, закрито. Фрактура крурис синистра ин
партис дисталис“) на
23.01.2017 г., при падане на тротоара пред
къща с административен адрес: гр. П., ул. „А. Б.“ № 5а, поради непочистване и заледяване,
както и сумата от 2 877.80 (две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева
и 80 стотинки), която включва: 1 560.00 лева – стойност на заключваща плака за дистална фрактура на тибия,
комплект със заключващи винтове, 1 020.00 лева – цена на реконструктивна
плака, комплект със самонарезни кортикални винтове, 156.00 лева – санитарни
консумативи и 141.80 лева – стойност на закупени ампули „З.“, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане.
ОСЪЖДА О.П. ЕИК . да
заплати на З.И.Н. ЕГН ********** *** сумата от 3 247.67 (три хиляди двеста
четиридесет и седем лева и 67 стотинки), представляваща разноски пред двете
инстанции.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: