Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2216, гр. Пловдив, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 07.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4801/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-005288/ 14.06.2019г. на Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което на Д.В.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
били отнети 8 /осем/ контролни точки.
Д.В.К. навежда в жалбата си твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а
се представлява от адв. П., който поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна – Сектор "ПП" при ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
20.05.2019г. около 17:10 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „България” и бул. „Васил Априлов”, жалбоподателят
Д.В.К. управлявал лек автомобил „Фиат Крома” с рег. № ****– собственост на
Б.М.Б, като водачът, преминал през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ
/червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Това
обстоятелството било констатирано от св. Г.Х.Х.
– м. а. към с-р
"Пътна полиция" – ОДМВР - Пловдив, който спрял за проверка водача,
след която съставил на последния акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков номер 040010/20.05.2019г. Нарушението в същия било
квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието
на акта и го подписал с възражения, като в законоустановения срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН подал и писмени такива, които обаче били приети за неоснователни
от административнонаказващия орган, който въз основа на така съставения
акт издал обжалваното наказателно
постановление.
В хода
на съдебното производство в качеството им на свидетели бяха разпитани
актосъставителят Г.Х.Х. и свидетеля И.
Н.Н.. От показанията на свидетеля Х. се установява, че той е съставил
процесния акт и че поддържа последния, като в допълнение разяснява, че той
лично е видял как жалбоподателят е идвал от „Окръжна болница” – гр. Пловдив
като на кръстовището на бул. „България” и бул. „Васил Априлов” е завил на дясно
към бул. „Васил
Априлов” преминавайки на червен сигнал
на светофарната уредба. Актосъставителя заявява също, че той заедно с колегата
му Н. са били позиционирани също на бул. „Васил Априлов” в посока р. Марица, а
нарушението е било извършено точно пред тях. Тези показания се подкрепят и от
свидетеля Н., който макар да не си спомня случая заявява, че след като се е
разписал в акта значи е видял водача да преминава на червен забранителен сигнал
на процесното кръстовище.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като логични, обективни и достоверни,
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
При
така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна
страна:
При съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното
постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Двата акта са
съставени от оправомощени длъжностни лица /приложено по преписката копие от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи/, съдържат
изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително подробно
и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са
налице безспорни и категорични доказателства за извършено от Д.В.К.
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е
предвидено, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”. Въз основа на цялостния доказателствен материал съдът
установява, че действително на процесната дата в гр. Пловдив жалбоподателят,
управлявайки лек автомобил „Фиат Крома” с рег. № *****, е преминал през
кръстовището на бул. „България” и бул. „Васил Априлов” на забранителен /червен/
сигнал при функционираща светофарна уредба. В подкрепа на горния извод са преди
всичко показанията на св. Х., за който се установи, че е съставил АУАН след
като е възприел лично нарушението, като именно той се явява и очевидец на
същото, който от друга страна е непредубеден и независим източник на
информация. От показанията на последния се установи, че той лично е видял как
жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като тези му
възприятия се подкрепят от показанията на св. Н. и дори от самия жалбоподател,
който не оспорва, че на процесната дата и място именно той е управлявал лек
автомобил „Фиат Крома” с рег. № ****и реално не е преминал на разрешителен
зелен сигнал. В подкрепа на горните изводи е и АУАН, който има доказателствена
сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, като от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена
сила на акта, тъй като на никой етап
от развитието на административното производство, включително и в съдебната фаза
пред настоящата инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства от
Д.К., които да подкрепят възраженията изложени в жалбата му.
Нарушението е правилно
квалифицирано, като настоящия съдебен
състав не споделя тезата, че нормата на чл.6, т.1 е бланкетна и в този смисъл
не е посочен конкретен нормативен акт, който да вменява задължение на
участниците в движението да не преминават на червен сигнал, какъвто е чл.37,
ал.7 т.1 ППЗДвП. Разпоредбата на чл.
183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева на водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването, а разпоредбата на чл. 6, т.1 от същия закон предвижда
задължение на водача на МПС да се съобразява със светлинните сигнали. В случая
в санкционният акт ясно и точно е посочено в какво се състои несъобразяването
на поведението на водача на МПС със светлинните сигнали, а именно – преминаване
на червен /неразрешаващ/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим. Това описание е достатъчно ясно, за да може привлечения към отговорност
да организира защитата си относно това нарушение, а административнонаказващия
орган изчерпателно е посочил признаците от състава на вменената на
санкционираното лице нарушена разпоредба. Обстоятелството, че в наказателното
постановление не е отразена норма от ППЗДвП, уреждаща значението на светлинните
сигнали, не сочи за нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в
обстоятелствената част на санкционния акт се съдържа описание, което позволява
формирането на еднозначни изводи досежно волята на наказващия орган по фактите
и по приложимия закон. В този смисъл нарушението на жалбоподателя е това по
чл.6 т.1 от ЗДвП и същото достатъчно ясно е описано както в АУАН,
така и в наказателното постановление. Става ясно, че нарушителят е
преминал на червен сигнал, което е забранено и за което му е съставен акт.
Останалите оплаквания за приложимост на специалната норма на чл. 31, ал.7 т.1
от Правилника за прилагане на ЗДвП не водят както се каза до съществено
нарушение на процесуалните правила при квалифициране на нарушението, които да
ограничават правото на защита на нарушителя до степен, че да създадат до
объркване и до неяснота в какво се състои нарушението. Със словесното описание на извършеното деяние,
дадено в АУАН и НП в достатъчна степен са индивидуализирани признаците на
нарушението от обективна страна.
Неоснователни са и възраженията
относно даденото от административнонаказващия орган описание на мястото на
извършване на нарушението. То е пълно и ясно посочено и не поставя под съмнение
къде се намира, от което следва, че не е ограничено правото на лицето да
разбере и да се защити по изложените в постановлението факти. В АУАН
актосъставителят е посочил еднозначно, че нарушителят е преминал именно на
червен сигнал на светофарната уредба. Същото е посочено и в издаденото НП, като
в съдебното заседание пред първоинстанционния съд актосъставителят убедено
потвърждава това.
С оглед гореизложеното правилно е
ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от
закона размер – 100 лева, поради което и не може да подлежи на корекция от
съда.
С атакуваното наказателно
постановление правилно административно наказващият орган е постановил и
отнемане на 8 /осем/ контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването
на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като в чл.6,
т.12 от Наредбата изрично е предвидено, че за преминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването се отнемат /чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП/ осем контролни точки.
Предвид това
и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-005288/ 14.06.2019г. на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., с което на Д.В.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
били отнети 8 /осем/ контролни точки.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г