9
С присъда № 636/24.11.2005 г., постановена по НОХД № 17/2005 г., Районен съд- Кърджали е признал Юлиян Драганов Минев от гр. София за невиновен в това, че в съучастие като извършител с Петър Велинов Стоянов и Ваньо Ангелов Даскалов, и двамата от гр. София, на 21.06.2004г. в гр. Кърджали, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство- гаечен ключ, отнел чужди движими вещи - парична сума от 50 лева и мобилен телефонен апарат, марка "Моторола", модел 191, с "Прима" карта, всичко на обща стойност 203.60 лв. от владението на Камелия Андонова Пейчева от гр. Кърджали, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 302 от НПК /отм./ го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 195, ал.1, т.З, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Със същата присъда, Петър Велинов Стоянов и Ваньо Ангелов Даскалов и двамата от гр. София са признати за невиновни в това, че на 21.06.2004г., в гр. Кърджали, в съучастие като извършители с Юлиян Драганов Минев от гр. София, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство- гаечен ключ, отнели чужди движими вещи -парична сума от 50 /петдесет/ лева и мобилен телефонен апарат, марка "Моторола", модел 191, с "Прима" карта, всичко на обща стойност 203.60 лв. от владението на Камелия Андонова Пейчева от гр. Кърджали, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 302 от НПК /отм./, съдът ги е оправдал по предявеното им обвинение по чл. 195, ал.1, т.З и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Кърджали. Присъдата се протестира като неправилна и необоснована, поради следните съображения: в хода на разследването по наказателното производство не били намерени, респ. иззети и приложени по делото като веществени доказателства инкриминираните вещи, предмет на престъплението, а именно - паричната сума от 50 /петдесет/ лева и 1 бр. мобилен телефонен апарат, марка "Моторола-191", собственост на пострадалата. Налице били обаче достатъчно на брой други косвени доказателства, които разгледани в съвкупност, водели до извода, че именно подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени. Първоинстанционният съд не бил обсъдил цялостно събраните доказателствата по делото и в тази връзка изводът му, че са невиновни, бил необоснован и неправилен. На първо място следвало да се направи съпоставка на времето, мястото и последователността на извършване на престъплението с времето на пристигане на подсъдимите в гр. Кърджали на 21.06.2004г., респ. с времето, когато Минев, Стоянов и Даскалов били напуснали града на същата дата. Според обясненията на подсъдимите на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, тримата на 21.06.2004г. около 07.00 часа, тръгнали от гр. София с автомобил марка "Ауди", с ДК № С 3129 МР, за гр. Кърджали, като целта им била да търсят, респ. да закупят, автомобил от автокъща на изгодна цена и пристигнали в града около 10.00 часа. От показанията на свидетелите М. Пейчев, Д. Пейчева и К. Пейчева, се установявало, че престъплението в семейното им жилище в гр. Кърджали било извършено на 21.06.2004г. между 11.00 часа - 11.15 часа. В подкрепа на последното били и показанията на свидетеля К. Поповски -съсед на сем. Пейчеви и живущ на третия етаж в същия жилищен блок, който посочил, че се разминал с три лица, непознати до този момент за него. Това време било част от периодът, през който в дома на сем. Пейчеви нямало никой, т.е. когато било единствено възможно да се извърши престъплението. В хода на съдебното следствие св. Поповски не бил разпознал подсъдимите като лицата, които бил срещнал на стълбищната площадка, но неговите показания потвърждавали обвинението поне по отношение на броя на извършителите на деянието. Пак от доказателствата по делото се установявало, че след извършване на престъплението в жилището на сем. Пейчеви от гр. Кърджали, на същата дата- 21.06.2004г. и в същото населено място-гр. Кърджали, на близко разстояние от последния адрес-жилищен блок на ул. "Булаир" № 3, бил извършен опит за кражба от дома на сем. Стоеви от гр.Кърджали, на ул. "Стадионска" №2, между 11.00 часа-12.30 часа. Подсъдимите били напуснали гр. Кърджали в 12.15 часа, като за това свидетелствала и извадката от регистъра на РПУ-Кърджали относно извършена проверка на излизащи лица и автомобили на КПП Чилик на 21.06.2004г. От изложеното можело да се направи извода, че времето на извършване на престъплението в дома на сем. Пейчеви и времето на извършване на деянието в дома на сем. Стоеви, съвпадало с времето, през което подсъдимите се намирали в гр. Кърджали. На второ място следвало да се обсъди връзката между иззетите като веществени доказателство, счупени 2 бр. секрети /патрони/, принадлежащи към входните врати на жилищата на сем. Пейчеви и сем. Стоеви от гр. Кърджали с намерения и иззет гаечен ключ, както и връзката на тези две веществени доказателства с извършеното престъпление в гр. Кърджали, респ. с подсъдимите лица. Счупването на патрона /секрета/ на жилището на сем. Пейчеви станало по идентичен начин и със същото техническо средство, каквото било използвано и при счупването на патрона на входната врата на жилището на сем. Стоеви. В подкрепа на това било приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. В хода на разследването било установено и самото техническо средство - раздвижен гаечен ключ, който бил използван за преодоляване на заключващото устройство на входните врати на двете жилища. Гаечният ключ бил намерен на 22.06.2004г./около 14.00 часа/, при извършен оглед на пътен участък от главен път "1-8 "/Е-80/, в банкета вдясно от пътното платно, по посока на движение от гр. Хасково за гр. Пловдив, на около 4 км. преди кръстовището, образувано от пътя за вход/изход на гр. Пловдив и главния път "1-8"/Е-80/. Мястото, където било намерено това вещественото доказателство се включвало в частта от посоката на движение на лекия автомобил на подсъдимите. Поради изложените съображения се предлага на въззиÔния съд да отмени протестираната присъда, вместо което да постанови нова, с която да признае за виновни и осъди тримата подсъдими по предявеното им в първоинстанционния съд обвинение. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста така, както е подаден и по изложените в същия съображения. Подсъдимите Даскалов и Стоянов, чрез защитника си, подсъдимият Минев лично и чрез защитника си оспорват протеста като неоснователен. Молят присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е проявил необходимата процесуална активност за събиране на всички необходими, относими и допустими доказателства по делото, които е преценил и обсъдил, като е достигнал до правилния и единствено възможен извод за недоказаност на обвинението по отношение на тримата подсъдими по несъмнен начин. Така, от фактическа страна по делото, безспорно се установява следното: свидетелите Диана Пейчева, Камелия Пейчева и Марин Пейчев, които са семейство, живеят в гр.Кърджали, на ул. “Стадионска”, бл.7, вх.А, ет.2, апартамент четири. На 21.06.2004 г. св. Диана Пейчева, която била ученичка, се прибрала в апартамента около 11.00 часа, за да остави учебниците си. В апартамента останала няколко минути и отново излязла, като заключила вратата. След нея в апартамента се прибрала св. Камелия Пейчева. При опит да отключи входната врата на апартамента, патронът излязъл от местото му, счупен на половина, като ключът останал в него. Свидетелката бутнала вратата, която се оказала отключена. Влязла в антрето и видяла, че в апартамента няма никой. Огледала стаите, които установила, че са разхвърляни, като покъщнината била съборена на пода. В това време се прибрал и съпругът й- св. Марин Пейчев, който се обадил в полицията и съобщил за извършена кражба от апартамента. След около 10 минути, в дома им пристигнала оперативна група. Бил извършен оглед на стаите на апартамента. Св. Пейчева установила, че от дома им липсват 50.00 лева, които били поставени в плик, а пликът- под кутия със снимки в секцията във всекидневната. Липсвал и мобилен телефон марка “Моторола Т 191” заедно с “Прима” карта в него, който се намирал на скрин в спалнята. На 21.06.2004г. подсъдимите Юлиян Драганов Минев, Петър Велинов Стоянов и Ваньо Ангелов Даскалов, сутринта около 7-8 часа тръгнали с лек автомобил марка “Ауди” с ДК № С 3129 МР, собственост на Юлия Свиленова Величкова, от гр.София към гр.Кърджали. Автомобилът управлявал подс. Юлиян Драганов Минев. Подсъдимите предприели пътуването с намерение да обиколят автокъщите в гр. Кърджали с цел закупуване или замяна на лек автомобил. В града пристигнали около 10.00- 10.30 часа и посетили автокъща, намираща се на бул. “България” и след известно време тръгнали обратно към гр. София. На излизане от Кърджали на КПП- Чилик били спрени за проверка от полицейските органи. Бил проверен багажника на автомобила и записани личните данни на тримата подсъдими, след което последните продължили пътуването си. Като час на извършване на проверката, респ. преминаване през пункта, бил отбелязан 12.15 часа. Около 16.00 часа, св. Илия Велински и св. Николай Донев, полицаи при РПУ Пловдив, патрулиращи по маршрут Хасково- Пловдив, получили сигнал да спрат лек автомобил марка “Ауди 80” с ДК № С 31 29 МР, управляван от подс. Минев. Свидетелите с патрулния автомобил се разминали с автомобила на подс. Минев в близост до къмпинг “Чая”. Тогава полицаите обърнали посоката на движение патрулния автомобил, включили светлинния сигнал и тръгнали след автомобила на подсъдимия Минев. Въпреки подадения сигнал, последният не спрял и предприел изпреварване на няколко автомобила, като полицейският автомобил продължил да го следва. След моста на р.Марица полицаите успели да притиснат в мантинелата и да спрат с патрулния автомобил колата, в която били подсъдимите. Там установили, че автомобилът бил управляван от подс. Юлиян Минев, като до него седял подс.Даскалов, а на задната седалка- подс.Стоянов. Там били обискирани и приведени последователно РПУ Пловдив и РПУ- Кърджали. На следващия ден- 22.06.2004г. в 14.00часа бил извършен оглед на местопроизшествие- главен път І-8 посока гр.Хасково- гр.Пловдив. На около 4 км преди кръстовището образувано от главен път І-8 и изхода от гр.Пловдив, на разстояние 2,10м вдясно от пътното платно на банкета, бил намерен и иззет раздвижен гаечен ключ (френски) сребрист на цвят с надписи на двата края на дръжката. От приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че трасологичната следа, оставена върху външната част на патрон от секретна брава на ул.”Стадионска”, бл.7, вх.А, ап.4 е оставена от същия този ключ От съдебно- оценителната експертиза, приета като доказателство по делото, се установява, че стойността на откраднатите вещи от дома на семейство Пейчеви е 203.60 лева. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Камелия Пейчева, Марин Пейчев, Диана Пейчева, Костадин Поповски, Янка Стоева и Димитър Стоев, Николай Донев и Илия Велински, които показания съдът възприема изцяло като последователни и непротиворечиви; от заключенията на съдебно- техническата експертиза, приети като доказателство от районния съд като обективни и компетентно изготвени; от писмените доказателства по делото, всички доказателства във връзка с обясненията на подсъдимите, които съдът кредитира изцяло. От доказателствата по делото безспорно се установява фактът на извършване на кражба от дома на сем. Пейчеви на 21.06.2004 година; установено е времето на извършване на кражбата- между 11.05 и 11.15 часа; установен е начинът на проникване в апартамента- чрез използване на техническо средство- раздвижен гаечен ключ, като последният е приложен като веществено доказателство по делото. Безспорно установено е, че на същата дата тримата подсъдими са посетили гр. Кърджали, като са пристигнали в града около 10 часа и излизането им от града е регистрирано в 12.15 часа на пропускателния пункт на с.Чилик. Безспорен е фактът на задържане на подсъдимите с лекия автомобил в района на гр. Пловдив, и намирането на следващия ден на раздвижения гаечен ключ, с който е бил счупен секретът на вратата на апартамента на Пейчеви. Във връзка с горното, доводите във въззивния протест на прокурора са, че косвените доказателства по делото са достатъчни да обосноват несъмнен извод, че тримата подсъдими са извършители на кражбата от апартамента на Стойчеви така, както е описано в обвинителния акт. За да бъдат обсъдени тези доводи, следва да се има предвид следното. Първият въпрос, на който съдът трябва да отговори с присъдата си е има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. Безспорен по делото е фактът на извършване на кражба от дома на семейство Пейчеви, на 21.06.2004 година. За да се отговори на въпроса извършено ли е престъплението от подсъдимите, т.е., че същите са авторите на деянието от обективна страна, съвкупността от доказателства, събрани в наказателното производство, следва да обосновава единствено възможният и несъмнен извод, че деянието е извършено от подсъдимите, като е недопустимо осъдителната присъда да почива на предположения. Безспорно, косвените доказателства, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение, основано само на улики е доказано по несъмнен начин, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Така, следва да се отговори на въпроса дали пребиваването на подсъдимите в гр. Кърджали по време на извършване на кражбата и намирането на техническото средство, с което е била извършена кражбата на следващия ден, са достатъчно косвени доказателства, които обсъдени поотделно с основния факт и във връзка с всички останали доказателства, обосноват положителен извод, че подсъдимите са извършителите на кражбата. Впрочем, районният съд е отговорил на този въпрос, като е подложил на задълбочен и подробен анализ цялостния доказателствен материал по делото. Изводът за наличието на съмнение относно авторството на престъплението, респ. относно участието на всеки един от подсъдимите в извършването му, е обоснован и се подкрепя от настоящата инстанция. Във връзка с довода на прокурора, че напускането на града от подсъдимите било регистрирано в 12.15 часа, т.е. времето на извършване на кражбата съвпадало с това на пребиваването им в гр. Кърджали, следва да бъде отбелязано, че това обстоятелство не е достатъчно, за да се направи извод, че пребивавайки в гр. Кърджали, подсъдимите са извършили кражбата. Повече конкретика във връзка с това обстоятелство не внасят и показанията на св. Поповски, който е категоричен единствено относно фактът, че на стълбищната площадка в жилищния блок, в който се намирал апартаментът на пострадалите, се разминал с трима непознати мъже, като единият употребил изразът “Егати чорбаджията”. Соченото от свидетеля по никакъв начин не внася яснота относно обстоятелството дали трите лица, които свидетелят е видял са тримата подсъдими. Впрочем, във връзка с това обстоятелство не е било извършено разпознаване, макар подсъдимите да са били задържани още на следващия ден след извършване на кражбата. Още повече, че свидетелят не може да си спомни по кое време се е разминал с непознатите лица преди обяд /преди да е извършена кражбата/, или на обяд. При това положение, недопустимо е да се прави извод, че тъй като свидетелят бил категоричен, че се разминал с три лица и това съвпадало с броя на подсъдимите, то именно последните са били тези, които е видял Поповски. Установява се, че подсъдимите са пристигнали в гр. Кърджали на 21.06.2004 година, около 10.00- 10.30 часа; посетили са и престояли известно време, след което са си тръгнали и преминаването им край пропускателния пункт с.Чилик е било регистрирано в 12.15 часа. Т.е. обясненията на същите относно времето на пристигането и престоят им в гр. Кърджали са напълно последователни и логични, и при липса на други доказателства, които да ги опровергават, се възприемат изцяло. По-нататък, настоящата инстанция подкрепя изводът на районния съд, че не е доказано, че вещественото доказателство- гаечен ключ, е изхвърлен от някой от подсъдимите от лекия автомобил, с който са се движели така, както се приема от обвинението. При извършения оглед на местопроизшествие на 22.06.2004 година, от 14.00 до 14.40 часа, е намерен и иззет раздвижен гаечен ключ, за който техническата експертиза е установила, че е същият, с който е счупен патронът на бравата на вратата на св. Пейчев. В тази връзка липсват несъмнени доказателства, че ключът е бил у някой от подсъдимите. Същият е бил намерен на следващия ден, след като подсъдимите вече са били задържани в РПУ Пловдив и приведени в РПУ Кърджали. В тази връзка, показанията на св. Донев не внасят допълнителна яснота, тъй като същият е заявил в разпита си пред съда, че от дясната страна на л.а.”Ауди” се подала ръка, но не можел да каже точно какво действие е извършила ръката. Св. Велински пък заявява, че е видял замах на ръката, но не може да каже, че е изхвърлен предмет. От ключа освен това не са били иззети годни дактилоскопни следи в подкрепа на версията, че техническото средство се е намирало у някой от подсъдимите. Ето защо евентуален извод, че през предния десен прозорец е бил изхвърлен гаечният ключ от тях, би бил само предположение. Очевидно е, че техническото средство, с което е извършено престъплението, е било изхвърлено на мястото, където е било намерено, но това е станало в неустановено време, като е било намерено на следващия ден, след задържането на подсъдимите и от момента на изхвърлянето му на 21.06.2004 година, след 11.15 часа, до намирането му на 22.06.2004 година между 14.00- 14.40 часа е изминало достатъчно продължителен период от време. Няма пречка показанията на полицейските служители- свидетелите Комитов и Чолаков, да бъдат кредитирани относно обстоятелството, че са придружавали разследващия орган и подс. Минев при обиколката им на гр. Кърджалис полицейски автомобил, но доколкото свидетелите не са конкретни и достатъчно изчерпателни относно извънпроцесуалните изявления на подсъдимия, то показанията не носят информация относно времето, мястото и начина на извършване на кражбата от дома на сем. Пейчеви. Така, св. Комитов заявява в показанията си, че не помни дали подс. Минев е посочил блок на ул. “Стадионска”, както и не помни дали подсъдимият е заявявал, че е бил сам или с други лица. Св. Чолаков пък заявява, че не помни дали подсъдимият е посочил блока, в който е влизал; не се е коментирало как е проникнал в апартамента, както и кой е управлявал лекия автомобил. На следващо място, в обвинителния акт е възприета фактическа обстановка, която почива само на предположения и в нейна подкрепа не са събрани доказателства в различните стадии на наказателното производство- относно обиколката на подсъдимите в кв. “Възрожденци” на гр. Кърджали, паркиране на автомобила от подс. Минев на ул. “Сан Стефано” и описанието на начина на извършване на кражбата.. Наред с това, описано в обвинителния акт е, че подсъдимите са действали в съучастие като извършители, което предполага, че всеки един от подсъдимите е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние на кражбата. В тази връзка липсват каквито и да е доказателства, от които да се установява именно, че и тримата подсъдими са се качили на етажа, на който се намирал апартамент на сем. Пейчеви и че тримата са разбили бравата с гаечен ключ, така, както е описано в обвинителния акт. Това противоречи и на формалната логика и практика- обикновено при кражбите, извършени от две или повече лица, единият от съучастниците пази /още повече гастрольори, от друг град/, а другите извършват проникването и отнемането на вещите. А разпределението на съучастническите роли е от значение относно качеството на всеки съучастник в извършване на престъплението. На последно място, следва да посочи, че относно доказването на извършеното престъпление е без значение обстоятелството, че от дома на сем. Стоеви, по същото време бил извършен опит за кражба, тъй като този факт сам по себе си не води до никакъв извод относно авторството на деянието, доколкото Стоеви не са видели извършителя /извършителите/ му. От изложеното следва, че косвените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност с основния факт на доказване, не обуславят единствено възможния извод, необходим за постановяване на осъдителна присъда, че подсъдимите са извършители на кражбата от дома на се. Пейчеви и ако това е така, какво е участието на всеки от тях в извършването й. Така, достигайки до същия извод, районният съд не е допуснал нарушение на закона. Постановявайки присъдата си съдът е подложил на задълбочен анализ доказателствата по делото, за да достигне до извода, че извършването на деянието от подсъдимите не е доказано по несъмнен начин, като противен извод би почивал на сериозни съмнения, което е недопустимо за постановяване на осъдителна присъда. При изслушване на съдебните прения в първоинстанционния съд, представителят на обвинението си е позволил проява на недопустимо процесуално поведение, като на практика е отказал да пледира по съществото на делото. По правило, речта на прокурора следва да има следната структура: увод - характеристика на обществената опасност на извършеното престъпление; изложение на фактическата обстановка; анализ на доказателствата; юридическа квалификация на престъплението; характеристика на личността на подсъдимия /подсъдимите/, респ. пострадалия и оценка на отегчаващите, смекчаващите и изключително смекчаващите вината обстоятелства; анализ на причините и условията, които са способствували за извършване на престъплението; предложение за вида и приблизителния размер на наказанието, за първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за прилагането на чл. 66 и 53 НК, и за основателността и размера на гражданския иск, ако е предявен такъв; кратко заключение. Прокурорската реч трябва да бъде фактически и юридически обоснована, убедителна. При това положение, след като прокурорът се е задоволил да заяви единствено, че имало достатъчно доказателства, че подсъдимите са виновни и няма да пледира за наказания, възниква изобщо въпросът за допустимостта на въззивния протест. С оглед на изложеното присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 636/24.11.2005 година, постановена по НОХД № 17/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|