№ 696
гр. Добрич, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20253230100053 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/:
Образувано е по повод искова молба на Е. С. А. с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адв. Хр. Х. - ДАК, с която против Професионална гимназия по
ветеринарна медицина /ПГВМ/ „Проф.Д-р Георги Павлов” - гр.Д., адрес: ***,
представлявана от ***, са предявени кумулативно обективно съединени
искове:
1. / да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № ЗП -
411/23.12.2024г. , издадена от Директора на ПГВМ, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ;
2. / за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди
уволнението длъжност "***" - иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
и
3. / за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконното
уволнение, за период от шест месеца, считано от 30.12.2024г. , в размер на по
1240 лева за всеки месец или общо 7440 лева - иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковете се основават на следните фактически обстоятелства:
По силата на трудов договор № РД -I-2 от 03.05.2022г. ищецът заемал
1
длъжността "***" в ПГВМ „Проф д-р Георги Павлов" гр. Д.. Директорът на
ответната гимназия прекратил трудовото правоотношение на ищеца, считано
от 02.01.2025г. Прекратяването е извършено със заповед №ЗП -
411/23.12.2024г. , на основание чл.330, ал.2 ,т. 6 от КТ , заради наложено със
заповед №РД -02-410 от 20.12.2024г. дисциплинарно наказание „Уволнение".
Ищецът оспорва заповедта като незаконосъобразна. Заповедта била връчена
на ищеца на 30.12.2024г., като от 30.12.2024г. същият бил в болничен за
период от 7 дни. Болничният лист бил представен на работодателя на
06.01.2025г. Посочената заповед съдържала изявление за едностранно
прекратяване на трудовото отношение на ищеца с ответника, на основание
чл.330 ,ал.2 ,т.6 от КТ , във връзка с чл. 188. т. 3 от КТ и параг. 2 от ДР на
ПВТР, и във вр. с чл. 187. ал. 1. т. 2 и т. 10 от КТ и чл. 35, т. 2.1 от ПВТР.
Ищецът сочи, че същата не съдържа изрично наложеното дисциплинарно
наказание ’'Уволнение”, поради извършени от работника тежки нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1. т. 7 от КТ. В заповедта
било посочено само че трудовото правоотношение с ищеца се прекратява.
Според ищеца заповедта не е мотивирана, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 195 , ал.1 от КТ . Според него, за да е мотивирана, в
същата трябва да са посочени нарушителят, конкретното нарушение, описано
с обективни и субективните му признаци, кога и къде е извършено,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Липсата на които
и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу наложеното
дисциплинарно наказание на работника, а от друга страна прави невъзможна
проверката на законосъобразността на заповедта, която следва да извърши
съдът.
Сочи се, че работодателят не е искал писмени обяснения от работника.
Не бил налице и отказ от страна на ищеца за давани на такива.
Според ищеца процесната заповед не отговаря на изискванията на
закона, тъй като в нея не било посочено дисциплинарното провинение, във
връзка с което било наложено уволнението, а именно извършена кражба на
неустановена дата. Кражбата не била упомената в нито една заповед. Никой
не бил искал обяснение от Е. А. по повод на тази кражба.
Ищецът счита заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" за незаконосъобразна, поради което настоява за уважаване на
предявените искове.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва
исковете. Твърди, че уволнението е извършено законосъобразно. Пояснява се,
че ищецът е уволнен със Заповед № РД- 02-410/ 20.12.2024 година, получена
от него при условията на отказ пред свидетели и следователно налагането на
наказанието е станало на датата, на която е връчена заповедта. Е. А. бил
уволнен на основание на чл. 190. ал.1. т. 3 от Кодекса на труда - поради
системни нарушения на трудовата дисциплина, констатирани по надлежния
начин:
1 .Неизпълнение на задълженията да пази грижливо имуществото, което
му е поверено във връзка с извършваната работа-Докладна записка № АС-09-
23/20.09.2024г.;
2
2. Нарушаване на нормалния процес на доене на кравите, което им
причинява силен стрес. Това нарушение е извършено на 10.12.2024 година, но
е внесено при директора с констативен протокол вх. № АС-09-391-1/
12.12.2024 година
3. Некачествено измиване на доилния апарат и неподменяне на
скъсан маншон на една от доилните чашки. Това нарушение е констатирано на
12.12.2024 година с констативен протокол вх. № АС-09-391-1/ 12.12.2024
година.
4. Нарушаване на режима на доене на кравите на 09.12.2024 година,
като е започнато в 17,35 ч. , а не както е по правилата от 19,00 часа. Това
нарушение е констатирано с констативен протокол вх. №АС-09-387-1/
10.12.2024 година
5.Закъсняване за работа на 12.12.2024 година, като лицето се е явило на
работа в 17,25 ч. вместо в 16,00 часа. Нарушението е констатирано с протокол
№ АС-09-392/12.12.2024г.
При така констатираните нарушения Директорът е изискал писмени
обяснения от ищеца с писмо изх. № АС-09-189/ 19.12.2024 година на
основание на чл. 193 от КТ. Искането е връчено на работника на 19.12.2024
година при условията на отказ от негова страна, факт който е установен от
двама свидетели. Срокът, в който работникът е следвало да даде обясненията
си , е 20.12.2024 година. Такова обяснение обаче не било дадено от ищеца в
посочения срок. На 20.12.2024 година на работника е предоставена
възможност да декларира пред работодателя си наличие на закрила по някой
от текстовете на чл. 333 от КТ. Такава закрила в случая не е налице . В
обобщение се сочи, че директорът на ответната гимназия е изпълнил
задълженията си да проведе законосъобразно процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание.
Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено с ответното
училище със Заповед № РД-02-410/ 20.12.2024 г. на директора на училището.
Всички издадени след тази дата документи според ответника не пораждали
действие, защото, считано от 20.12.2024 година между страните не било
налице валидно трудово правоотношение. Тази заповед обаче не била
оспорена от работника с исковата молба, а срокът затова бил изтекъл на
20.02.2024 година .
Ответникът настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове, както следва: с правно основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението на ищеца; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на предишната му работа като "***“ и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа в резултат на незаконното уволнение, за период от шест
3
месеца.
Съдебният контрол за законосъобразност на прекратяването на трудовия
договор се изразява в проверка за съответствие между приложеното от
работодателя основание за уволнение и настъпването на правнорелевантните
факти, необходими за приложението на използваното основание за уволнение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи в условията
на пълно и главно доказване съществувалото трудово правоотношение между
страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност,
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание
/обстоятелства, които не са спорни/,
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание
и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без
предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или
служителя. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение
съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на
визираното в мотивите нарушение. В тежест на работодателят, като носител
на субективното право да налага дисциплинарно наказание, е да докаже при
оспорване, по пътя на пълното, пряко и главно доказване , че го е упражнил
законосъобразно, вкл. че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че
неговите действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с
процесуално и материално - правните норми.
В тежест на ищеца е да докаже във връзка с предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, че в посочения период действително не е била заета по
трудово правоотношение, както и размера на иска, определен от размера на
брутното трудово възнаграждение през последния пълен работен месец преди
уволнението.
По делото не е спорно, че между страните е сключен трудов договор №
РД-I-2/03.05.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „***“, в
отдел *** с място на работа в гр. Д..
Със заповед №ЗП-411/23.12.2024 г. /л. 5 от делото/, издадена на осн. чл.
330, ал.2, т. 6 от КТ е прекратен без предизвестие трудовият договор с Е. С. А.,
чрез дисциплинарно наказание „уволнение“ , считано от 02.01.2025г.
Относно датата на връчване на обжалваната заповед: в същата е
отразено, че е връчена на служителя при условията на отказ на 30.12.2024г., в
присъствието на свидетелите Е. Е. К. и М. М. В.. Наред с това има отбелязване
, че на 06.01.2025г. заповедта е връчена на С. Й., като в съдебно заседание
ищецът уточнява, че на 06.01.2025г. при посещение при своя работодател ,
придружаван от своя позната – С. Й., е получил заповедта.
Към отговора на исковата молба /л. 30 от делото/ ответната гимназия е
представила препис на Заповед № РД-02-410/20.12.2024г, с която е прекратен
трудовият договор с Е. С. А., чрез дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1
от КТ поради системни нарушения на трудовата дисциплина (т. 3) , конкретно
визирани в чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила. Отразено е, че
4
3аповедта е връчена на адресата на 20.12.2024г. при условията на отказ, в
присъствието на свидетелите Е. Е. К. и Е. Ц. Е..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
водения от ищеца свидетел К. С. Й. и посочените от ответника – Е. Е. К. , Е.
И. Е. и В. Б. Б..
Свид. Й. /без дела и родство със страните/ споделя, че ищецът му е
разказвал, че на няколко пъти работодателят му е давал документи за подпис,
но той отказвал да ги подпише и получи. Заедно отишли да занесат болничния
на ищеца в ответната гимназия. При връчване на заповедта за уволнение Е.
бил придружаван от майката на ищеца – С. Й..
Свид. К. /служител в ответната гимназия/ споделя, че ищецът нарушавал
графика на работното си време. Е. А. не спазвал режима на доене на кравите,
доил кравите по-рано сутринта и по-късно вечерта, което водело до
нарушаване на млекоотделянето. Свидетелят споделя, че е участвал в
изготвянето на протоколи, установяващи нарушенията на ищеца. При
предявяване на Заповед № РД-ЗП-411/23.12.2024г. /л. 5 от делото/ и Заповед
№ РД-02-410/20.12.2024г. /л. 30 от делото/ заявява, че и на двете заповеди има
неговия подпис като свидетел, установяващ отказа на ищеца да получи
заповедта. Споделя, че Е. А. отказал да получи и да подпише съставени от
работодателя документи. На въпрос на съда отговаря, че уволнението на
ищеца е извършено с една заповед. Няма спомен защо е подписал като
свидетел две различни заповеди.
Свид. Е. /служител в ответната гимназия/ споделя, че е присъствал при
връчване на заповедта за уволнение на Е. А.. Подписал се е, че ищецът отказва
да получи заповедта за уволнението си, но пояснява, че не я е чел . При
предявяване на Заповед № РД-ЗП-411/23.12.2024г. /л. 5 от делото/ и Заповед
№ РД-02-410/20.12.2024г. /л. 30 от делото/ заявява, че и на двете заповеди има
неговия подпис като свидетел, установяващ отказа на ищеца да получи
заповедта.
Свид. Б. /служител в ответната гимназия/ споделя, че ищецът системно
закъснявал за работа, поддържал лоша хигиена на доилните апарати и на
помещенията. Последното нарушение на Е. А. било от месец декември 2024г. ,
когато вместо в 16.00 часа, той дошъл на работа в 18:30 часа. Ищецът обяснил,
че се успал. Е. А. нарушвал режима на доене на кравите, което водело до
мастит и до спад на млекоотделянето.
Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и която се кредитира от съда като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че след справка с приложените по
делото писмени доказателства, и предоставени от счетоводството на ответната
гимназия документи/ подадено за ищеца пред ТД на НАП - уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ, ведно със справка за приемане с вх.№
30Е001676102/06.01.2025 г. , съдържащо изискуемите по чл.5 реквизити от
Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ/ вписаната дата за прекратяване на
трудовото правоотношение с Е. А. е 02.01.2025 г. Посочената дата е съответна
на вписаната дата за прекратяване в Заповед № ЗП-411/23.12.2024г.,
5
приложената към исковата молба. Вещото лице докладва, че за м. декември
2024 г. за ищеца е отразена трудова заетост за пълен отработен месец, без дни
в болничен .
По принцип няма пречка, налагането на наказанието "уволнение" и
прекратяването на трудовото правоотношение на основание дисциплинарното
уволнение да бъдат материализирани в една и съща заповед, или в две
отделни такива. Същественият въпрос по делото обаче, във връзка с
възраженията на ищеца, е кога са били издадени двете заповеди. С оглед
събраните по делото доказателства, съдът счита за основателно твърдението
на Е. А., че трудовото правоотношение на ищеца с ответната гимназия е
прекратено , считано от 02.01.2025 г., със Заповед № ЗП - 411/23.12.2024 г. Що
се отнася до приложената от работодателя към писмения отговор Заповед №
РД – 02-410/20.12.2024г., няма данни същата да е била съставена и връчена на
ищеца преди образуване на настоящото дело. Ответникът, включително и от
събраните по негово искане гласни доказателства, не установи заповед № РД -
02-410/20.12.2024г. да е предхождала уволнителната заповед на ищеца,
оспорена с исковата молба. И двете заповеди са частни документи, издадени
едностранно от едната от страните в производството и удостоверяват изгодни
за нея факти. Трудовото правоотношение между страните може да бъде
прекратено само веднъж, като според съда това е станало с обжалваната
Заповед № ЗП-411/23.12.2024г. , която именно е посочена от работодателя в
подаденото за ищеца пред ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че за целия месец декември 2024
г. за работника е отразена трудова заетост. Съдът приема за установено, че
към момента на издаване на процесната заповед ЗП-411/23.12.2024г. не е била
издадена заповед № РД-02-410, за чиято дата се сочи 20.12.2024г., респ. че
втората е била издадена в по-късен момент. Трудовото правоотношение между
страните може да бъде прекратено веднъж, като последващата заповед /в
случая Заповед № РД-02-410/20.12.2024г. /не може да произведе каквото и да
е правно действие, тъй като трудовото правоотношение между страните вече е
било прекратено. При наличие на конкуренция между основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има
това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.
В Заповед № ЗП-411/23.12.2024г. липсват описани фактически
обстоятелства, свързани с извършени от страна на работника конкретни
нарушения. Последната освен цитираната законова разпоредба на чл. 330,
ал.2, т. 6 от КТ не съдържа, каквато и да било причина за прекратяване на
трудовия договор. В този смисъл тя от една страна се явява немотивирана, а
от друга не обективира в себе си евентуалното налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца. Това съставлява грубо нарушение на установеното в
раздел III на КТ производство по ангажирането на дисциплинарната
отговорност на работниците и служителите. Последицата от неизпълнение на
горецитираните задължения от страна на работодателя е отмяна на
дисциплинарното наказание, без да се разглежда спорът по същество.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че атакуваната заповед на
ответника, като незаконосъобразна следва да бъде отменена, а уволнението на
6
ищеца признато за незаконно. В тежест на работодателя в това производство
бе да докаже законосъобразността на уволнението, като в тази насока пълно
доказване не се проведе.
Ето защо, следва да се признае за незаконно и да се отмени извършеното
със заповед ЗП-411/23.12.2024г. на директора на ответното дружество
уволнение на ищеца. С оглед уважаването на предявения главен иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, то и акцесорният иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност при ответника
следва да бъде уважен като основателен и доказан, като ищецът се възстанови
на заеманата от него преди уволнението длъжност „***" в ответното
дружество.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е една от предпоставките
за постановяване на положителен за ищеца диспозитив досежно иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Другите предпоставки са оставянето на
ищеца без работа по причина на уволнението през процесния период и
установяване на размера на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен работен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение.
Не е спорно, че ищецът след уволнението не е започнал нова работа.
Съгласно константната съдебна практика/Решение №11.03.2001 г. по гр. д. №
1513/2009 г. IV г. о. на ВКС/ достатъчно доказателство за оставането без
работа на незаконно уволнен работник е обстоятелството, че в трудовата му
книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг
работодател. В този смисъл съдът приема, че е налице първата от
допълнителните предпоствки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Причинната връзка също е налице, защото оставането без работа на ищеца е
следствие на уволнението, като обстоятелството, че не е могъл да си намери
нова работа, не може да се вмени във вина на ищеца. Претенцията следва да се
уважи в пълен размер. Видно от заключението по изслушаната и неоспорена
от страните ССчЕ брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец
декември 2024 г. – пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото възнаграждение, е в размер на 1463,12 лв. или общо за шестте
месеца – 8778,72 лв. Претенцията на ищеца е в по-малък размер от
установения от вещото лице - 1240 лева месечно или общо 7440 лева, поради
което следва да се уважи в претендирания размер.
Необсъдените доводи и възражения съдът намира за неотносими.
Относно отговорността за разноски:
В полза на ищеца са дължи разноски, както следва: 933 лв. - адвокатско
възнаграждение .
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Добричкия районен съд държавна такса в размер на 397,60 лева /по
50 лева по всеки от неоценяемите искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ
и 297,60 лева по оценяемия иск по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ/, както и сумата от 400 лева, представляваща авансово изплатено от
бюджетните средства на Добричкия районен съд възнаграждение за вещото
лице по изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза.
Така мотивиран, ДРС
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Е. С. А. с ЕГН ********** с
адрес ***, извършено със Заповед № ЗП - 411/ 23.12.2024г. на Директора на
Професионална гимназия по ветеринарна медицина /ПГВМ/ „Проф.Д-р
Георги Павлов” - гр.Д., адрес: ***, представлявана от ***, и го ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. С. А. с ЕГН ********** с адрес *** на заеманата
преди уволнението длъжност - "***" в Професионална гимназия по
ветеринарна медицина /ПГВМ/ „Проф.Д-р Георги Павлов” - гр.Д..
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ,Професионална гимназия по ветеринарна медицина /ПГВМ/ „Проф.Д-р
Георги Павлов” - гр.Д., адрес: ***, представлявана от ***, да заплати на Е. С.
А. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 7440 лева, представляваща
обезщетение за период от шест месеца, в който ищецът е останала без работа
след уволнението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от КТ, Професионална гимназия по
ветеринарна медицина /ПГВМ/ „Проф.Д-р Георги Павлов” - гр.Д., адрес: ***,
представлявана от ***, да заплати на Е. С. А. с ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 933 лв. - адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Професионална гимназия по ветеринарна медицина /ПГВМ/
„Проф.Д-р Георги Павлов” - гр.Д., адрес: ***, представлявана от ***, да
заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен
съд държавна в размер на 397,60 лева, както и сумата от 400,00 лева,
представляваща авансово изплатено от бюджетните средства на Добричкия
районен съд възнаграждение за вещото лице по изслушаната и приета по
делото съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от датата на обявяването му - 04.08.2025г., на
основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8