№ 3632
гр. С., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря А.К.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110132609 по описа за 2021 година
Ищецът ЦВ. СЛ. М. претендира от ответника „Д.О.З.“ЕАД сумата в размер 500 лв.
/частичен иск от иск в общ размер от 1947,60лв./ дължима по договор за имуществено
застраховане „Каско“, за лек автомобил „М.“ с РЕГ. №. сключен със застрахователна полица
№***. валидна към датата на застрахователното събитие. Твърди, че на 15.09.2020г. е
настъпило застрахователно събитие с процесния автомобил – по автомобила били нанесени
материални щети от неизвестен извършител, представляващи следи от надраскване с твърд
предмет по боята на автомобила, за което е образувана щета №*** Веднага след настъпване
на събитието, водачът на автомобила е уведомил компетентните органи, за което е
образувана преписка №12736/2020г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.42987/2020г. по описа
на СРП., като по нея е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, поради
липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Заявява, че въпреки
отправената претенция, от страна на ответника е постановен отказ за обезщетяването й, с
което обосновава интереса от предявяването на настоящия иск. Претендира разноски за
производството.
Ответникът „Д.О.З.“ЕАД оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Твърди, че не оспорва наличие на застрахователно правоотношение с ищеца по цитираната
застраховка „Автокаско“. Оспорва механизма на настъпване на уврежданията, като твърди,
че обстоятелствата декларирани при завеждане на претенцията не съответстват на
настъпилите увреждани и механизма на получаването им. Твърди, че законосъобразно е
постановен отказ за изплащане на претенцията, доколкото са нарушени разпоредби от
Общите условия по застраховката. Оспорен е и размерът на претенцията. Претендира
разноски.
1
На основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение на ищцовата претенция, като същата
е увеличена от 500лв. на 1947,60лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК в отношенията между страните е обявено, че между страните е налице договор за
застраховка №***.за лек автомобил „М.“ с РЕГ. № .
Установява се от приетите по делото доказателства, че ищцата е предявила по надлежния
ред претенцията си въз основа на която е заведена щета №...
Видно от прието по делото писмо, находящо се на л.32 от делото от страна на
застрахователя е постановен отказ за заплащане на обезщетение.
Прието по делото е и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по
пр. пр.42981/2020г. съгласно което е прието, че не са налице данни за извършване на
престъпление.
Като свидетел е разпитан водачът на автомобила И.И., който заявява, че е паркирал на
15.09.2020г. процесният автомобил срещу квартирата му, намираща се в гр. С., АДРЕС
Инцидентът настъпил между 21 и 22 часа. Около 22 часа той установил, че автомобилът е
надраскан. Подал жалба в полицията и уведомил застрахователя.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че на
15.09.2020г. лек автомобил М., рег. № ... е бил паркиран в гр. С., АДРЕС, в района срещу
НОМЕР. По време на престоят си в паркирано състояние, същият е бил увреден, като е
нанесено увреждане по лаковото му покритие. Вещото лице посочва, че щетите по
процесния автомобил, биха могли да бъдат получени по твърдения начин посочен в
исковата молба и заявлението за настъпилата щета, подадено до застрахователя. Отразено е,
че размерът на щетите е 2076лв.
Съдът намира заключението на вещото лице за компетентно и задълбочено изготвено,
поради което следва да го кредитира при постановяване на съдебното решение.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение с ответника за посочения лек автомобил, настъпване на застрахователно
събитие, което е бил уговорен риск, изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и
чл. 404 от КЗ. За да се освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното задължение на
2
застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването на застрахователното събитие
или изменящо риска от неговото настъпване. В тежест на ответника е да установи, че е
изпълнил точно задължението си по сключената имуществена застраховка „Каско” в
съответствие с изискването на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1 КЗ
от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в
закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е
следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението
по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена
връзка. Не е спорно между страните, че с писмо изх.№АВ-3420/28.09.2020г. ответникът е
отказал да изплати застрахователно обезщетение, с мотива, че обстоятелствата декларирани
при завеждането на щетата не съответстват с установените факти и събраните данни
относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им,
поради което на основание т.9.1.9 от ОУ отказва да изплати обезщетение
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се
откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това
задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение
може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на
застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е
способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие
върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието.
Спорен между страните е въпросът, дали ищецът е декларирал действително настъпилите
обстоятелства, при които се е осъществило процесното застрахователно събитие. За отговор
на този въпрос съдът съобрази следното: Според постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 313 от 06.03.2019 г. по т. д. № 3012 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение, решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на
ВКС, ТК, I т.о., решение № 207 от 13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 124 от 04.08.2015г. по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 77 от
3
16.07.2015г. по т.д. № № 1048/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 185 от 05.03.2014г. по
т.д. 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС,
ТК, I т.о., решение № 211 от 06.12.2012г. по т.д. № 1029/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. не
всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на
застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона
или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума както за
значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и
характер - такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за
застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да
осъществява своята дейност. Прието е, че прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, респ. на чл.
408, т. 2 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката
като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното
събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, както и че не може
по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса
от застрахователя.
По делото не е доказано, че застрахователното събитие е инсценирано, нито "опит за
заблуда" или премълчаване на обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното
събитие. Тук следва да се подчертае, че е недопустимо по повод защита срещу иска по чл.
405, ал. 1 КЗ гражданският съд да установява инцидентно, какъвто резултат се цели от
застрахователя, извършването на умишлено деяние –застрахователна измама, която може да
се установи само с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.
В случая вещото лице потвърждава, че настъпването на увреждането може да е станало по
описания в исковата молба начин, като заключението му кореспондира със заявеното от
разпитания свидетел И.И..
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на причинените на ищеца
имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Вещото
лице посочва какъв е размера на претърпените вреди, като в случая не са влагани части, а
само боя и други свързани с възстановяването на боята материали и труд.
При този изход на спора предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да заплати направените от ищцовата страна
разноски – сумата от 78лв. държавна такса и 300лв.- депозит вещо лице.
Ищцата е представлявана от процесуален представител, който е осъществил безплатна
правна помощ, като в тази хипотеза съдът е този който определя размера на дължимото
възнаграждение, който в конкретния случай възлиза на 367лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С., АДРЕС да
заплати на ЦВ. СЛ. М., с ЕГН ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 1947,60
лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско” за вреди на лек автомобил марка „М.“, модел ..., с рег. № ... в следствие на ПТП
настъпило на 15.09.2020г., за които е образувана щета № №..., ведно със законната лихва
от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл.78,ал.1
сумата от 378лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С., АДРЕС да
заплати на адв. П.З. П., с адрес: гр. С., АДРЕС сумата от 367лв. адвокатски хонорар за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 от Закон за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5