Решение по дело №2941/2024 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 143 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх. № 18334/02.12.2024г. на К. Б. Ш., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник Б. В. Ш., с [ЕГН]. В хода на производството поради смърт на жалбоподателката, като жалбоподател е конституиран наследникът и Б. Ш..

Жалбата е срещу Заповед № ДИ – 24 – 7703 – 119/18.10.2024г. на Областен управител на Област с административен център Варна, с която на осн. чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията е отказано да бъде отменено отчуждаването на осн. чл. 24, ал. 8 от ЗСПЗЗ на имот с № 1735 /стар № 882 „а“/ и имот с № 1736 /стар № 882/, находящи с в област Варна, община Варна, местност „Свети Никола“, представляващи част от територията на ПИ 10135.2526.1442 с площ 64773 кв.м. по КК на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. Със заповедта е отхвърлено и заявление вх. № ДИ – 24 – 9400 – 3/19.02.2024г.

С жалбата са изложени доводи за нарушение на процедурата по отчуждаване на имотите на осн. чл.34а, ал. 3 от ЗДС. Направено е искане за отмяна на заповедта. С алтернативно искане жалбоподателят е заявил да му бъде заплатено равностойно обезщетение с оглед заключението на пазарната оценка на имотите. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител Д. Б. оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е правно обоснована и постановена в съответствие с преследваната от законодателя цел, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министерство на отбраната, с депозиран отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересована страна – Държавата чрез Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Производството пред административния орган е образувано по заявление от К. Ш., с отправено искане за възстановяване /деактуване/“ на осн. чл. 24, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ на имот с № 1735 /стар № 882 „а“/ и имот с № 1736 /стар № 882/, находящи се в област Варна, община Варна, местност “Свети Никола“.

Установено е, че с царски указ № 40/20.08.1941г. за нуждите на войската – за бреговия артилерийски полк – са отчуждени частни имоти в местност „Траката“, землището на град Варна. Двата имота - № 882 „а“ и № 882 – попадат в територията, отчуждена за нуждите на войската, с предоставени права за управление на Министерството на отбраната. С Решение № 127/14.02.2011г., постановено по гр. дело № 2580/2009г. по описа на Варненски окръжен съд е отхвърлен иск на К. Б. Ш. срещу Държавата, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на отбраната за предаване на владението върху посочените имоти. Решението е потвърдено с Решение № 111/06.07.2011г., постановено по гр. дело № 286/2011г. на Апелативен съд – Варна.

С Определение № 198/19.03.2012г. на Върховния касационен съд на Република България, постановено по гр. дело № 1159/2011г., не е допуснато касационно обжалване на Решение № 111/06.07.2011г., постановено по гр. дело № 286/2011г. на Апелативен съд – Варна.

Предвид събраните доказателства – писмо с рег. № 08 – 00 – 52/19.06.2024г. на Министерство на отбраната, писмо с рег. № РД24019601ВН_002ВН/24.07.2024г. на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейности“ при Община Варна, писмо с рег. № РД24019601ВН_003ВН/31.07.2024г. на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна, писмо с изх. № РД – 12 – 02 – 1533/07.08.2024г. на ОД „Земеделие“ – Варна и писмо с изх. № 06 – 307/18.09.2024г. на МЗХ, административният орган е достигнал до извода, че ПИ 10135.2526.1442, съответно имот с № 1735 /стар № 882 „а“/ и имот с № 1736 /стар № 882/, представляващи части от ПИ 10135.2526.1442 се намира към момента в урбанизирана територия, не представлява земеделска земя и не е с отпаднала необходимост за нуждите на Министерство на отбраната. Същите имоти към момента на отчуждаването за нуждите на войската са били разположени в урбанизираната територия на град Варна и не са представлявали земеделски земи. Въз основа на установените факти е издадена процесната заповед.

Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, мотивирана и с посочване на фактическите и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните предпоставки.

Неоснователни са изложените в жалбата твърдения.

Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомството. При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет. Съгласно ал. 8 от същата разпоредба, в случаите по ал. 3 при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, по искане на бившия собственик или неговите наследници областният управител отменя отчуждаването, ако лицата не са били обезщетени. Категорично установено е, че процесните имоти не попадат в хипотезата на чл. 24, ал.3 от ЗСПЗЗ. ПИ 10135.2526.1442 в момента се намира в урбанизирана територия, не представлява земеделска земя и не е отпаднала необходимостта за нуждите на Министерството на отбраната. Т.е правилен е извода на административния орган с оглед доказателствата, че искането за отмяна на отчуждаването на осн. чл. 24, ал. 8 от ЗСПЗЗ е неоснователно. В подкрепа на този извод е и инициираният от жалбоподателя спор за собственост, приключил с влязло в сила решение № 127/14.02.2011г., постановено по гр. дело № 2580/2009г. по описа на Варненски окръжен съд /л. 37 от адм. преписка/. В мотивите на решението съдът е приел за установено, че считано от 11.08.1945г. собствеността върху процесните имоти е придобила Държавата, поради което и съдът е отрекъл правото и на собственост. С оглед на това и предвид обстоятелството, че процесните имоти са отчуждени за нуждите на воиската с Царски указ № 40/20.08.1941г., неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за заплащане на равностойно обезщетение съобразно разпоредбите на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на Областна администрация - Варна разноски в размер на 100.00 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. В. Ш., с [ЕГН] от гр. Варна, против Заповед № ДИ – 24 – 7703 – 119/18.10.2024г. на Областен управител на Област с административен център Варна, с която на осн. чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията е отказано да бъде отменено отчуждаването на осн. чл. 24, ал. 8 от ЗСПЗЗ на имот с № 1735 /стар № 882 „а“/ и имот с № 1736 /стар № 882/, находящи с в област Варна, община Варна, местност „Свети Никола“, представляващи част от територията на ПИ 10135.2526.1442 с площ 64773 кв.м. по КК на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК и е отхвърлено и заявление вх. № ДИ – 24 – 9400 – 3/19.02.2024г.

ОСЪЖДА Б. В. Ш., с [ЕГН] от гр. Варна да заплати на Областна администрация - Варна сумата от 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.