РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330100924 по описа за 2021 година
Исковете са с правно основание чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т.
1 и 2 от Кодекса на труда, и чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът В. А. П., ЕГН ********** иска отмяна на заповеди на работодателя му
Летище ***** АД, *******, с които му били наложени следните дисциплинрани
наказания: забележка, предупреждение за уволнение и дисциплинарно уволнение,
възстановяване на предишната работа и осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането без работа за шест месеца от 08.07.2021г. – 08.07.2021г. в
размер на 9232,74 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че ищецът е имал сключен с ответника трудов
договор от 2006 г. на длъжността „********“ за пълно работно време - 8 часа, работа на
смени и по определен от работодателя график с установено от работодателя отчитане
на работното време- сумирано за тримесечен период.
На 21.12.2020 г. на ищеца била връчена заповед № *******г. за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ за управляване на служебен микробук на
дружеството, превозвайки работници от и до работното им място, без да носи
предпазна маска.
На 21.12.2020т.г. на ищеца била връчена втора заповед № ******г. за налагане на
наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 03.12.2021г. ищецът напуснал
работното си място около 22,20 часа и е отказал да довърши работните си задължения
в условия, в които работния процес е бил започнат /обслужване на карго полет/ и е
1
трябвало да бъде завършен след 22.00 часа.
На 07.01.2021 г. на ищеца била връчена заповед № *******г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 14.12.2020 г. е напуснал
работното си място около 22.00 часа и е отказал да довърши работните си задължения
в условия, в които работният процес в предприятието в същия ден е бил започнат и е
трябвало да бъде завършен след 22.00 часа.
Ищецът изразява несъгласие с наложените му наказания, тъй като полагал труд
извън законоустановеното време, което не било отразявано от работодателя и не му
било заплащано. Освен това работодателят никога не му бил връчвал писмена заповед
за промяна на работното време, като наказанията му били наложени в отговор на
исканията на ищеца да се въведе ред в работното време на летището.
В отговора на исковата молба се сочи, че със заповед на изпълнителния директор
е установено сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период, както
и че посочените нарушения били извършени от ищеца.
Освен това на 03.12.2020г. и 14.12.2020г. се касаело за завършване на започната
преди края на работното време работа, която съгласно чл. 144, т. 6 от КТ, следвало да
се завърши и без изрична заповед на работодателя, като с поведението ищецът
затруднил предмета на дейност на летището.
Навеждат се и твърдения за дисциплинаното минало на ищеца, който по-рано
също бил наказван за други дисц. нарушения.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответното дружество на посочената длъжност и че с оспорените заповеди са му
наложени дисциплинарни наказания - „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и
„дисциплинарно уволнение“.
Оттук насетне в доказ. тежест на ответника е да установи, че дисциплинарните
наказания са законосъобразно наложени, а именно че заповедите са издадени от лице,
носител на работодателската власт, че същите притежават изискуемите от закона
реквизити, че ищецът е извършил посочените в заповедите нарушения на трудовата
дисциплина и че същите са извършени виновно; че тежестта на нарушението
съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Процесните заповеди са издадени от работодателя, като подписани от управителя
на дружеството-работодател, притежават всички изискуеми от закона реквизити, като в
тях са посочени нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Същите са били връчени срещу подпис
на ответника като на осн. член 195, ал. 3 КТ следва да се считат наложени от деня на
2
връчването им на работника. Освен това са спазени и сроковете за налагането на дисц.
наказания, предвидени в член 194, ал. 1 КТ.
Видно от представените писмени доказателства от работодателя са били
изискани обяснения за всички нарушения и такива са били дадени от ищеца.
Разпитани са свидетели на ищеца и ответника, като от показанията на Г. С.се
установява, че ищецът е носил маска, както и че на 03.1.2020г. ищецът е напуснал
работното си място след натоварване на самолета.
Съгласно показанията на св. П.М., се изяснява, че летището работи от 6.00 ч. до
22.00 часа, като ако има планиран полет след 22.00 часа и е дадено разрешение за
кацане на летището, част от персонала трябва да остане за посрещането му. Този
свидетел споделя, че преди Нова година това се случвало често и почти всеки ден се
налагало да се остава след 22.00 часа, като разпорежданията за това се давали устно.
По данни на разпитания свидетел Й.Б.заповедите за оставане след работа били
устни, а не писмени.
От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред се изяснява, че
работното време на летището е с фиксирани граници, а началото на работния ден е в
6.00 часа, а краят на работния ден е в 22.00 часа. Според ал. 4 на същия правилник, в
случай на необходимост, в периода 22.00 ч. до 06.00 часа в предприятието се
обслужват полети след предварителна заявка от авиокомпания, и в този случай
работният процес и заетите в него работници се организира от преките ръководители.
Само че удължаването на работното време, съгласно член 136 от КТ гласи, че по
производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава
работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му
намаляване през други след предварителна консултация с представителите на
синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7,
ал. 2. Очевидно е, че ал. 4 от Правилника за вътрешния ред е в разрез с член 136а от
КТ, тъй като удължаването на работното време не е по собствено усмотрение на
работодателя, а е предпоставено от предварителна консултация с представителите на
синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7,
ал. 2, скрепено с писмена заповед и при наличие на производствени причини.
Не се установява и хипотезата на започната работа, която не може да бъде
извършвана през редовното време, тъй като съгласно показанията на свидетелите
самолетите кацали след 22.00 часа, когато редовното работното време за ищеца вече е
приключило, още повече, че извънредният труд в този случай се допуска само по
изключение, а практиката в дружеството я е наложила като правило.
Ето защо съдът намира, че издадените заповеди са незаконосъобразни, тъй като от
страна на ищеца няма извършени нарушения на трудовата дисциплина.
С оглед уважаване на главния иск за отмяна на дисц. уволнение ще се уважат и
обусловените искове за възстановяване на предишната работа и заплащане на
обезщетение за вермеето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.
3
Фактът на оставане без работа за процесния период е установен от представената
по делото копие на трудовата книжка, а размерът на обезщетението от приетото
заключение на вещото лице В..
Съдът кредитира това заключение като компетентно и безпристрастно дадено, като
според същото размерът на обезщетението по член 225, ал. 1, от КТ е 7594,74 лева
брутна сума, като обезщетението е определено на база полученото трудово
възнаграждение през м. ноември 2020г., възлизащо в размер на 1265,79 лева.
Ето защо искът за присъждане на обезщетението ще се уважи до размера на
7594,74 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен от 9232,74 лева ще
се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца ще се присъди адв.
възнаграждение в размер на 964,52 лева, а на ответника съобразно отхвърлената част
от исковете ще се присъди юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове – дължимите ДТ от 503,79 лева и 80 лева за
ССЕ..
Мотивиран от изложеното, Пловдивски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Заповед № 72/18.12.2020г. на ****** на Летище ***** АД, ЕИК
***, с която на В. А. П., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание
“забележка” ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ПРИЗНАВА Заповед №*******г. на ****** на Летище **** АД, ЕИК *****,
с която на В. А. П., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение” ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ПРИЗНАВА Заповед №******г. на * на***** Летище**** АД, ЕИК *****, с
която на В. А. П., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание
“дисциплинарно уволнение” ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. А. П., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „*******“ в Летище **** АД, ЕИК *****.
ОСЪЖДА „Летище ****“ АД, ЕИК ***** да заплати на В. А. П., ЕГН
********** сумата от 7594,74 лева брутна сума, представляваща обезщетение на осн.
чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 08.01.2021г. – 08.07.2021г., ведно със зак. лихва от 20.01.2021г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 7 594,74 лева до
4
пълния предявен размер от 9 232,74 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Летище **** АД, ЕИК ***** да заплати на В. А. П., ЕГН
********** сумата от 964,52 лева разноски.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН ********** да заплати на Летище **** АД, ЕИК *
разноски от 100**** лева.
ОСЪЖДА Летище ***** АД, ЕИК *да з****аплати на ПРС държавна такса в
производството в размер на 503,79 лева и разноски от 80 лева за ССЕ.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п ______________
5