Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 890/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, предявена от Д.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, с искане с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение на ползването на УПИ Х-****, кв. ** по плана на гр. К., с площ 789кв.м., както и на построена в същия имот Двуетажна масивна жилищна сграда с площ 108кв.м., както и на построени в същия имот два броя стопански постройки.
Ищецът твърди, че с ответника са законни наследници на Г. А.Ч., починал през 1968г., като последният им е оставил в наследство процесния недвижим имот. Поддържа, че в имота е построена Двуетажна масивна жилищна сграда и две стопански постройки. Моли съдът да разпредели правото на ползване.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че страните са съсобственици на процесните имоти при квоти по ½ ид.ч.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е молба за постановяване на акт на спорна съдебна администрация с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС– за разпределение на ползването на описаните в исковата молба недвижими имоти. В тежест на ищеца е доказването на притежавано от страните право на собственост с обект описания недвижим имот, съответно квотите им в съсобствеността. Ответникът не прави възражения, които да пораждат доказателствена тежест.
Не се спори, а и от представените по делото доказателства- удостоверение за наследници, строително разрешение, нотариални актове, удостоверение за идентичност на имоти от Община К., копие на личен паспорт и декларация за идентичност на имена, се установява, че страните са придобили по наследство от Г. А.Ч. собствеността върху процесните недвижими имоти при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от тях.
От заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че площта на имота е 798кв.м., като построената в същия двуетажна жилищна сграда (сграда №1) е с два самостоятелни входа (т.е. всяка от страните ползва по един етаж, влиза и излиза, без да пречи на другата), сграда №2 се ползва от ответника, а сгради №3 и №4 се ползват от ищеца, като след двукратно поставяне на допълнителни задачи от страните вещото лице е изготвило общо 3 варианта на разпределение на правото на ползване. Както страните, така и вещото лице заявяват, че етаж 1 от двеуетажната жилищна сграда се ползва от ответника, а етаж 2- от ищеца.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на обекта на съсобствеността. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо, задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509 от 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им. Същевременно следва да се държи сметка и за площта на незаконните постройки, ползвани от някои от съсобствениците, която при разпределението на останалата свободна от застрояване част от дворното място следва да бъде приспадната от техния дял.
В настоящия случай от приетата СТЕ най-пълно отговарящ на посочените критерии се явява Вариант №3. При установената съвкупност от факти настоящата инстанция приема, че този вариант е най-удобен, като освен че е съобразен с правата на съсобствениците и действителното фактическо положение, той би причинил най-малко неудобства за страните предвид и влошените им лични отношения. Не на последно място този вариант е и изцяло съобразен с желанието на ищеца, изразено в с.з. на 19.11.2020г. относно размерите на площта за общо ползване.
Съгласно този вариант площта от 220кв.м., обозначена с буква „А“, е за общо ползване, площта от 284,50кв.м., обозначена с буква „Б“ е за ползване от ответника, площта от 284,50кв.м., обозначена с буква „В“ е за ползване от ищеца. По отношение на двете постройки, посочени в исковата молба, също следва да бъде възприет вариант №3 от заключението, а именно- 2.МС се ползва от ответника, а 3.МС се ползва от ищеца.
По отношение на двуетажната жилищна сграда съдът намира, че скицата на вещото лице не следва да бъде прилагана, тъй като съобразно същата двуетажната жилищна сграда е за общо ползване, а същевременно вещото лице и страните заявяват пред съда, че всеки етаж има самостоятелен вход и се ползва от една от страните (първи етаж от ответника и втори етаж от ищеца), поради което съдът намира, че етаж 1 следва да се ползва от ответника, а етаж 2 да се ползва от ищеца, тъй като това правно положение е съществувало и към завеждане на делото.
За уважаване на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е без правно значение дали някоя от съществуващите сгради е незаконно построена. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че в имота освен горепосочените двуетажната жилищна сграда и две стопански постройки се намират и една полумасивна сграда (дърварник) и незаконни постройки, като последните не са отразени във вариант №3. Полумасивната сграда и незаконните постройки обаче не са предмет на исковата молба, поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не дължи произнасяне относно разпределението на ползването им. За пълнота следва да се посочи, че според заявеното от вещото лице при Вариант №3 до незаконно построения гараж имат достъп и двете страни.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността (Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., на ВКС).
С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 15 лева - 1/2 от платената държавна такса, както и сумата от 125 лева (1/2 от депозита за вещо лице от 250 лева, заплатен от ищеца) или общо 140лв.
С протоколно определение от проведено на 21.01.2021г. с.з. съдът е указал на страните предвид увеличения размер на възнаграждението на вещото лице в едноседмичен срок да внесат допълнително сумата от общо 154,30лв.. Указанията не са изпълнени, поради което тази сума следва да бъде заплатена на вещото лице от бюджета на съда, а на основание чл. 77 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да я заплатят по сметка на съда .
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС на УПИ Х-****, кв. ** по плана на гр. К., с площ 789кв.м., както и на построена в същия имот Двуетажна масивна жилищна сграда с площ 108кв.м., както и на построени в същия имот два броя стопански постройки по следния начин:
- УПИ Х-****, кв. ** по плана на гр. К., с площ 789кв.м.- 1) площта от 220кв.м., обозначена с буква „А“, е за общо ползване от страните; 2) площта от 284,50кв.м., обозначена с буква „Б“ е за ползване от ответника И.Г.Ч., ЕГН **********; 3) площта от 284,50кв.м., обозначена с буква „В“ е за ползване от ищеца Д.Г.Ч., ЕГН **********, съгласно Вариант №3 на СТЕ с вх. №962066/30.12.2020г., изготвен от вещото лице П. Д. и скицата към него, съставляваща неразделна част от съдебното решение.
- Двете стопански постройки- 1) Стопанска постройка с площ от 31 кв.м., обозначена като „2.МС“ е за ползване от ответника И.Г.Ч., ЕГН **********; 2) Стопанска постройка с площ от 42кв.м., обозначена като „3.МС“ е за ползване от ищеца Д.Г.Ч., ЕГН **********, съгласно Вариант №3 на СТЕ с вх. №962066/30.12.2020г., изготвен от вещото лице П. Д. и скицата към него, съставляваща неразделна част от съдебното решение.
- Двуетажната жилищна сграда с площ от 108кв.м. -1) етаж 1 е за ползване от ответника И.Г.Ч., ЕГН ********** ; 2) етаж 2 е за ползване от ищеца Д.Г.Ч., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.Г.Ч., ЕГН **********, да заплати на Д.Г.Ч., ЕГН **********, сумата от общо 140лв.- разноски по делото.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице П.Д. от бюджета на съда сумата от 154,30лв., представляваща възнаграждение за изготвена и приета по делото СТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Д.Г.Ч., ЕГН **********, и И.Г.Ч., ЕГН *********, да заплатят по сметка на РС- Ихтиман сумата от 154,30лв., представляваща невнесен от страните депозит за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: