Р Е Ш Е Н И Е № 8
Гр. Разград, 31 януари 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при
секретаря Ралица Вълчева и в
присъствието на прокурора ….. разгледа
докладваното от съдията дело №241 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
чл.166, ал.2 от ДОПК и във вр. с чл.27, ал.5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Р. Г. П. от с.Р., област Р. срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 17/06/1/0/00362/2/01/04/01
с изх. № 01-170-6500/315#3 от 27.11.2018 год., издаден от Директора на Областна
дирекция Разград на ДФ „Земеделие” –
Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), с който е отказано изплащане на финансова
помощ, представляваща второ плащане по Договор №17/06/1/0/00362 от 22.01.2016
год. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани” от мярка „Развитие на стопанства и предприятия” от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. и е разпоредено на жалбоподателката да възстанови
публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.
В жалбата и по същество се твърди, че административният акт е незаконосъобразен,
като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се
иска от съда да отмени АУПДВ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на разноските по
производството.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По
същество развива доводи, че оспореният АУПДВ е валиден и законосъобразен
административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и
материалния закон, при наличието на фактическите и правни основания за това,
поради което моли съда да отхвърли предявената жалба, ведно с произтичащите от това законни
последици. Претендира и за
заплащане на разноските по производството.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законосустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Със Заявление УИН 17061000362/08.07.2015г. (л.6-л.15 от пр.) жалбоподателката
е кандидатствала за подпомагане по реда и при условията на Наредба №14 от
28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020г. (Наредба №14) като е заявила ще
отглежда сливи на площ от 41, дка и орехи на площ от 30, 182 дка. При оценката предложението е получило 15.67
точки за това, че стандартният производствен обем (СПО) на земеделското
стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване включва овощни
насаждения и 6 точки за това, че планираното увеличение на СПО на стопанството
е изцяло свързано с отглеждане на култури от сектор „Плодове и зеленчуци“ или
общо по тези показатели то е получило 21, 67 точки от общия сбор 53,
34, с които е оценено и класирано предложението. При тези данни е прието, че то
е допустимо за подпомагане и е сключен Договор №17/16/1/0/00362 от 22.01.2016
год. (л.48- л.69 от пр.) между ДФЗ и Р. П., в качеството на ползвател. По
силата на този договор ДФЗ се задължава да предостави на жалбоподателката безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1. „Стартова помощ за
млади земеделски стопани” по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от
ПРСР за периода 2014-2020 г. за изпълнение на одобрения проект в размер на 48 895 лв., като първото
плащане в размер на 24 447, 50 лв.,
съставляващо 50% от помощта, се извършва в срок до два месеца от датата на
сключване на договора, а заявката за второ плащане се подава в срок до
28.03.2018 год. Неразделна част от този договор е представеният и одобрен бизнес
план (л.70- л.85 от пр.), който е следвало да се изпълни изцяло, пълно и точно
до 28.03.2018г. (чл.6, ал.1 от Договора), като реалното изпълнение е трябвало
да започне в срок не по-дълъг от 9 месеца от сключването му (чл.6, ал.2 от
Договора). В изпълнение на договора е извършено първо плащане в размер на 24 447,
50 лв. Заявката за второ плащане е подадена в регионалната РА на 27.03.2018 г.,
съобразно утвърдения образец, заедно с изискуемите документи според Приложение
№7 (чл.34, ал.1 от Наредба №14). В изпълнение на задължението си по чл.36, ал.1
от Наредба №14 административният орган е разпоредил да се извършат проверки,
включително и проверка на място, с цел да се установят фактите и
обстоятелствата, свързани с изпълнението на поетите ангажименти. Проверката е
извършена от определените служители С. Б. И. и З. Р. С. - експерти в РТИ
Разград, които са изготвили Доклад (л.237- л.266 от пр.). В него е посочено, че
ползвателят не е спазил залегналите в бизнес плана (БП) срокове за засаждане на
отглежданите култури, площи и други условия, както следва:
Според БП създаването на нови трайни насаждения от сливи на площ от 14, 5 дка е следвало да се извърши
в периода от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. А реално насажденията са извършени 24
месеца по-късно, в периода от 01.11.2017 до 30.11.2017 год.
Жалбоподателката отглеждала в стопанството си и култури извън сектор
„Плодове и зеленчуци” (люцерна 1,45 ха
през 2016г. и 2017г. и
картофи 0,26 ха през 2017 г.), които не
са включени в БП, където е декларирано, че ще отглежда само трайни овощни
насаждения (орехи и сливи) и са извън критерия за подбор по чл.13, ал.1, т.2 от
Наредба № 14, по който е оценяван проектът.
На парцелите, засадени със сливи е направена детайлна проверка на място при
100 % преброяване на насажденията. При нея е установено, че броят на дръвчетата
е 34 на декар, като технологията на засаждане е 5 на 5 метра разстояние между
тях, което е в отклонение на поетия ангажимент с БП. Според технологията на
отглеждане за сливи броят растения е 50 броя на декар, като минималният праг на
гъстота е 35 броя на декар, а посочената технология на засаждане е 4 на 5 метра
разстояние.
Наред с това според заявеното в проекта и БП е следвало Р. П. да отглежда трайни
насаждения сливи и орехи само в землището на с.Райнино, обл.Разград,
а при проверката е установено, че тя е отглеждала сливи в парцел, находящ се в
с.Голям Поровец, обл.Разград, който е включен в заявката
за второ плащане.
По своя характер този доклад съставлява официален удостоверителен документ
по смисъла на чл.179 от ГПК във вр. чл.144 от АПК,
като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по установените
форма и ред. По силата на закона той има материална доказателствена сила
относно отразените в него факти. Жалбоподателката не е ангажирала
доказателства, които да оборват отразените в доклада констатации както в хода
на административното производство, така и в хода на съдебното производство. Тя
е била надлежно запозната с резултатите от проверката, като е даден 14-дневен срок за възражения по тях.
В указания срок тя е депозирала писмени обяснения с вх. № 01-172-6500/76# 1 от
12.07.2018г. (л.277 от пр.), в които не оспорва констатациите, а заявява, че разликата
в бизнес плана и установеното при проверката на място се дължи на препоръката
на агронома А. Х. да засее сливите на разстояние 5 на 5 метра, за да може да се
обработват машинно и да има по-голям просек между
дръвчетата. След засаждането останали дръвчета, поради което тя наела парцела
№46913.120.492 в с. Малък Поровец и ги засадила там. По повод на това
възражение е направена допълнителна административна проверка, като видно от
приложената Докладна записка с изх. №01- 170-6500/76 от 28.08.2018г. на Директора
на дирекция „Технически инспекторат“ (л.279 от пр.) е прието, че констатациите
от проверката на място са коректни и са в съответствие с акредитираните
процедури за работа в ДФЗ.
С Писмо изх.№ 01-170-6500/315 от 04.09.2018г. (л.280-л.281) на основание
чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателката е била
уведомена, че ДФЗ открива
производство за издаване на АУПДВ. В
него са посочени констатациите от проверките и правните последици от установените
нередовности, като е даден 14-дневен срок за представяне на възражения и
доказателства. Р. П. е депозирала Разяснение с вх. № 01-170- 6500/2704 от
17.09.2018г. (л.282-л.283), с което по същество не оспорва констатациите, но
заявява, че не е знаела за задължението си, че следва да уведоми ДФЗ за
промените в срока и схемите на засаждане на дръвчетата. След анализ на събраните
доказателства и депозираното възражение (разяснение) е изготвена Докладна
записка с изх. № 01-170-6500/315#1 от 19.09.2018г. от Директора на ОД на ДФЗ
–Разград (л.284-л.286 от пр.) и Становището на дирекция „Правна“ на ДФЗ
(л.287-л.288 от пр.), в които се сочи, че следва да продължи процедурата за издаване на краен акт, въз
основа на който ДФЗ да откаже заявеното
второ плащане и да установи по основание и размер дължимостта
на полученото от ползвателя първо плащане. При така установените факти и
обстоятелства е издаден оспореният АУПДВ.
Той е валиден административен акт, като постановен в писмена форма от
компетентен орган, на който със Заповед № ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г. (л.289 от
пр.) Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава и актове
за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК по
отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 година. АУПДВ е издаден при
спазване на предвидения за това ред, в който смисъл са мотивите към отменително
Решение №13716/15.10.2019г., постановено по дело №6150/2019г. на Върховния
административен съд. В хода на
административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми, като на жалбоподателката
е предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира
доказателства, да заяви своето становище и възражения по констатациите. Спазена
е установената от закона форма. АУПДВ е надлежно мотивиран и в него достатъчно
пълно, ясно и точно са изложени фактическите и правни основания за издаването
му.
Процесният АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Събраните доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателката не е изпълнила в срок, пълно, точно и коректно поетите от нея
ангажименти по сключения договор и одобрения БП. Дори и да се приеме, че са
били налице обективни причини за промяна на посочените там срокове за засаждане
и на минималния брой на растенията на единица площ, то тя е била длъжна
своевременно да уведоми РА за това, като изложи мотивите, които налагат
промяната. Това задължение на ползвателя е
нормативно уредено с разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №14 и
изрично договорено между страните (чл.21 от договора). Липсва правна възможност
той едностранно и своеволно да изменя поетите задължения.
Наред с това през договорния период жалбоподателката е отглеждала в
стопанството си и култури извън сектор „Плодове и зеленчуци”, които не са
включени в одобрения БП, където е декларирано, че ще отглежда само трайни
овощни насаждения (орехи и сливи) и които са извън критерия за подбор по чл.13,
ал.1, т.2 от Наредба № 14, по който е оценяван нейният проект.
Констатираните нередовности съставляват основания по чл.38, ал.1, т.2 и т.9 от Наредба №14 да се
откаже исканото второ плащане и да се разпореди връщане на първото плащане по
договора за отпускане на финансовата помощ. Съгласно цитираните норми ползвателят
на помощта няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато
бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока,
посочен в договора за предоставяне на финансова помощ (чл.38, ал.1, т.2) и когато
проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл.13, ал.1,
т.1-т.4 от Наредба №14, а той не е поддържал съответствие с всеки от
критериите, по които проектът му е бил оценен (чл.38, ал.1, т.9). Аналогични
клаузи се съдържат и в сключения между страните договор.
Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
оспореният АУПДВ е законосъобразен, като издаден от материално и териториално компетентен
орган, надлежно оправомощен, в предписаната от закона форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на това
подадената жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК в тежест на жалбоподателката
следва да се присъдят направените деловодни разноски от ответната страна, които
са своевременно предявени и доказани до размер на 691, 16 лв. съобразно
представения Списък на разноските. Те включват 391, 16 лв. заплатена държавна
такса във връзка с касационното обжалване пред Върховния административен съд и
по 100 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във всяка една инстанция.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р. Г. П. от с.Р., област Р. срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане №17/06/1/0/00362/2/01/04/01 на Директора на Областна
дирекция – Разград на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, с който е
отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор
№17/06/1/0/00362 от 22.01.2016 год. по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка „Развитие на стопанства и
предприятия” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и е разпоредено на жалбоподателката да възстанови
публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.
ОСЪЖДА Р. Г. П. от с.Р., област Р. да заплати на Държавен фонд „Земеделие” 691,19
лв. (шестстотин деветдесет и един лева и деветнадесет стотинки) - дължими
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: /п/