№ 152
гр. Пазарджик, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500510 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На второ повикване в 11:10 ч. се явиха:
Жалбоподател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
редовно призовани, не изпращат законен представител. Не се явява и
юрисконсултът С.. От същата е постъпила молба, в която се моли да бъде
даден ход на делото и същото да се гледа в нейно отсъствие. Излага се
становище по съществото на спора, като е визирано, че няма да се сочат нови
доказателства. Искането е да бъде уважена подадената въззивна жалба, като
се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и
незаконосъобразно, включително и в частта за разноски. Моли се за
присъждане на разноски пред двете инстанции. Прави се възражение за
прекомерност. Моли се да се извърши служебно прихващане. При условие, че
не бъде извършено такова се моли да бъдат дадени указания на ответника, за
да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените
разноски по делото. Моли се за получаване на протокол от проведеното
съдебно заседанието.
Ответник ИВ. П. М., редовно призован, не се явява.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260027/22.02.2021г., постановено по гр.д.№660/2019г. по
описа на РС- Панагюрище е прието за установено, по исковете с правно
основание- чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК
по отношение на ИВ. П. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Попинци,
общ.Панагюрище, ул.“Чучура“ №7, че „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 е носител на парични
задължения, както следва: сума от 4286,96лв.- главница по договор за кредит
№PLUS- 14143247 от 18.04.2018г., сключен между „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.М.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
31.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сума от 410,87лв.-
лихва за забава от 20.11.2017г. до 30.10.2018г., които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 27.07.2017г. и приложение №1 от 18.04.2018г. към
него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на РС- Панагюрище, като е отхвърлен
иска за установяване дължимостта на сума представляваща главница по
договора за кредит над уважената част от 4286,96лв. до претендирания размер
от 6000лв., както и за сумата представляваща лихва за забава за периода
21.01.2017г. до 20.11.2017г. и над уважения размер от 410,87лв. до
претендирания 992,76лв.
Отхвърлени са исковете предявени от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ** срещу ИВ. П. М., ЕГН **********, с които се иска
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
7973,12лв.- договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 20.12.2016г. до
20.11.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017г. и приложение
№1 от 18.04.2018г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на РС-
2
Панагюрище.
Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. П. М., ЕГН **********,
да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК **, сума в
размер на 110,50лв.- представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сума в размер на 192,65лв.- представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника му юриск.И.С., в
отхвърлителната част за главница и лихви, както и в частта за разноските,
които не са присъдени, поради неправилните изводи на съда.
Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че
претенцията за договорна лихва е неоснователна, поради надвишаване на
размера на договорната лихва по кредита над три пъти размера на законната
лихва. В резултат на това, неправилно съдът е приел, че процесния договор е
недействителен и следва ответникът да върне само чистата стойност на
кредита. В тази насока е посочено, че в решението е визирано, че от
получената сума от 6000лв. следва да се извадят платените от ответника суми
по Договора, в общ размер на 1981,84лв., с част от която сума са погасени и
задължения за договорна лихва, откъдето и грешно е присъден размера на
лихвата /обезщетение/ за забава.
Визира се, че процесният Договор е сключен на 08.11.2016г., съответно
приложима за него е регламентацията на Закона за потребителски креди към
29.07.2016г. /следващата редакция на закона е от 06.03.2018г. В процесният
Договор изрично е посочен лихвения процент /ЛП/, който е в размер на
40,05% и е уговорено да е фиксиран за срока на договора /чл.2 от Условията
по Договора“.
В тази връзка излагат доводи, че договорения размер на лихвата не е
нищожна поради противоречие със закона- чл.19, ал.5 от ЗПК, като се цитира
съдебна практика.
Твърди се, че съгласно чл.5 от ОУ към Договора, при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
3
Кредитополучателят дължи обезщетение забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска, която уговорка изцяло
кореспондира с разпоредбите на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.
Визира се, че ако длъжникът не плати в срок цената, той дължи
мораторна лихва, а ако няма такава- законова лихва, по аргумент на чл.86,
ал.1 от ЗПК. Оттук се приема изводът, че не е налице анатоцизъм и не
съществува забраната от чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Твърди се, че в конкретният казус, лихвата за забава е начислена върху
просрочените за плащане суми и предсрочно изискуема главница.
Приема се, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи
и/или нищожни клаузи. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.143, ал.1
т.1019 от ЗЗП, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по- неравностойно имуществено положение.
Искането е да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната му част, като се постанови друго с което ИВ. П. М., в качеството
му на Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS- 14143247, подписан на 08.11.2016г., предоставен от небанкова
финансова институция, дължи и следва да изплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, предявените с исковата молба суми.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
Прави се възражение за прекомерност, съответно искане за прихващане
на присъдените разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса- ИВ. П. М..
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
4
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
Да се изпрати препис от протокола на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД на имейл, посочен в молбата
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
29.10.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:13
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5