Решение по дело №5117/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 420
Дата: 23 януари 2024 г. (в сила от 23 януари 2024 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20231110205117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110205117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Наказателното производство е образувано по жалба на А. Х. А., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. Х. против Наказателно постановление № СОА 21-РД-11-
2805/16.11.2021г. на зам.кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт на формално основание. Посочва, че
е налице разминаване между дадената в АУАН и тази в НП правна квалификация на
нарушението. На самостоятелно основание излага съображения, че описаната фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност. Акцентира, че в съставения АУАН
липсват подписи на свидетелите, а вписания такъв е само по съставяне на АУАН, в
нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Релевира доводи за неяснота по отношение на авторството на
атакуваното наказателно постановление. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редно призован, не се явява, не се представлява. По
делото е постъпило писмени становище от упълномощения процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани се представляват от юрк. П., която спорова
жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Посочва, че и АУАН и
1
НП притежават всички необходими реквизити, в това число и ясно описание на
нарушението. Намира, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, а в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.10.2021г. св. А. Д.- инспектор контрол паркиране при Център за градска мобилност
изпълнявал служебните си задължения в района на бул. Цариградско шосе. Около 09:40 часа
св. Д. забелязал, че на бул. Цариградско шосе № 163, с посока бул. Христофор Колумб, на
тротоара е паркиран л. а марка Опел, модел Астра с рег. № хххх.
Св. Д. намерил, че е налице нарушение на чл. 93, ал. 3 от ЗДвП и съставил констативен
протокол, като разпоредил принудителното преместване на ППС. Към констативния
протокол бил изготвен и съответния брой фотоснимки на неправилно паркираното МПС, от
които се виждал регистрационния му номер и разположението му върху тротоарната площ.
В присъствието на нарушителя и свидетел по съставянето на АУАН, св. Мичев съставил
против А. АУАН № 000187/21.10.2021г., в който квалифицирал нарушението като такова на
чл. 94, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.
А. се възползвал от правото си и в бланката вписал възраженията си срещу така съставения
АУАН.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на АУАН, при възприемане на идентична фактическа обстановка било издадено
атакуваното Наказателно постановление № СОА 21-РД-11-2805/16.11.2021г. на зам.кмет на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.
178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Мичев и Д. като ясни, логични, последователни
и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, съобразявайки
изминалия период от време и спецификата на служебните им задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложена по делото заповед .
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
В АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на един свидетел, и то такъв който не
попада в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН не е съставен въз
основа на официални документи, поради което не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че
присъствието на свидетели при съставяне на АУАН не е самоцелно, а гарантира
законосъобразното протичане на процедурата и е гаранция за спазване на правата на
нарушителя. ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.
Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали
възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по-горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
3
изготвяне на акта. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на
актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, в
случаите, в които е налице обективна невъзможност се осигури присъствие на някоя от
първите групи свидетели се присъства към последната такава – свидетели по съставяне на
АУАН.
В конкретния случай в АУАН липсва поставен подпис на свидетеля, поради което не може
да приеме, че такъв изобщо е присъствал при съставянето на АУАН.
АНО не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на издадения АУАН и
въз основа на него е издал атакуваното наказателно постановление.
Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити; актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато се установи, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. В тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателна. С оглед направеното възражение за прекомерност от ответника и
съобразно правната и фактическа сложност на делото, както и броя на проведените съдебни
заседание, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 350,00 лева.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА 21-РД-11-2805/16.11.2021г. на зам.кмет на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.
178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати в полза на А. Х. А. с ЕГН: **********
сумата от 350,00 лева представляваща сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.

4
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5