М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 27 от 20.07.2015г по НОХД №226/2015г на Районен съд - А.
Против подсъдимият С.И.С.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, женен, с основно образование,
осъждан, ЕГН **********, за това, че
1. През периода от началото на месец юни 2012 г. до края
на м. декември 2012 г. в гр. А., обл. Б., склонил към проституция /успял да убеди
да участва в съвкупления срещу материална облага/ и в същия период от началото на
м. юни до края на м. декември 2012 г. в гр. А., с. Я. и с. В., обл. Б., в условията
на продължавано престъпление, многократно свождал към съвкупление лицето М.М. Г.,
родена на *** ***, като свождането се е изразявало в набиране на клиенти – мъже
и създаване на условия за съвкупления, а именно предоставяне помещение в дома си
в гр. А., обл. Б., ул. „***” № 56 и други подходящи места в района за съвкупления
с намерените клиенти, отвеждане до домовете и автомобилите на клиентите, за осъществяване
на съвкупления, като деянията са извършени с користна цел – набавяне на парични
средства – -прест. по. чл.155 ал.3 вр. ал.1 предл.1 и 2 във вр. чл.26 ал.1 НК.
2. През периода от началото на месец октомври 2012 г. до
10.01.2013 г. в гр. А., обл. Б., склонил към проституция /успял да убеди да участва
в съвкупления и блудствени действия срещу материална облага/ и в същия период от
началото на месец октомври 2012 г. до 10.01.2013 г. в гр. А., с. Я. и с. В., обл.
Б., при условията на продължавано престъпление, многократно свождал към съвкупление
и блудствени действия непълнолетната Я.К.И., родена на *** ***, като свождането
се е изразявало в набиране на клиенти – мъже и създаване на условия за съвкупления
и блудствени действия, а именно предоставяне на помещение в дома си в гр. А., обл.
Б., ул. „***” № 56, за съвкупления и блудствени действия с намерените клиенти, отвеждане
до домовете и автомобилите на клиентите за осъществяване на горните действия, като
деянието е било осъществено с користна цел – набавяне на парични средства, като
склоняването и свождането е извършено по отношение на ице ненавършило 18 години
–прест по. чл.155 ал.5 т.2 предл.1 вр. ал.3 вр. ал.1 предл. 1 и 2 вр. чл.26 ал.1 НК.
Съдът
след като взе предвид искането на надлежно ангажирания защитник на подсъдимия на основание чл. 275 от НПК, за
разглеждане и провеждане на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ, чл.371,
т.2 от НПК намери, същото за своевременно направено, преди започването на
съдебното следствие. В случая съдът прецени дали са налице условията за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, като
разпореди предварително изслушване на страните. Подсъдимият С. призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
като даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Подсъдимият изразиха желание делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът
разясни на подсъдимият правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата. На
основание чл.372, ал.4 от НПК, съдът след като установи, че самопризнанията,
които подсъдимият направих в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства с определение обяви , че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценявайки, че са налице
условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК,
съдът определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК. След
даване ход на съдебното следствие на основание
чл. 276, ал. 1 от НПК, се прочете обвинителния акт на подсъдимият, бе осигурена
възможност да дадат обяснения, отчитайки факта, че те не следва да се отнасят
до обвинителния акт и изложените в него
обстоятелства, от което право последният се възползва и заяви, че моли съда да
има предвид, че двете пострадали упражняват професията „проститутка“ и към
днешна дата, че не е употреби насилие над тях и че те доброволно са се
съвокупявали със свидетелите и други, неустановени по делото лица.
На основание чл. 283 от НПК
бяха прочетени и приобщени към доказателствата по делото писмените материали и
документи , намиращи се в ДП №06-10/2013г. по описа на РУП– А., които имат
характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни
свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са
установени при условията и по реда на НПК .
След , като страните заявиха , че
нямат допълнителни доказателствени искания с оглед всестранното , пълно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото , съдът обяви съдебното
следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.
На основание чл. 297 от НПК се даде и последна
дума на подсъдимия, от което право той се възползваха и помоли за справедливо и
възможно най-ниско наказание, поради многобройните си заболявания.
Съдът, след като внимателно
обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и
по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
До настоящата присъда подс.С. И. бил освобождаван веднъж
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а след това осъждан пет пъти,
както следва:
С Решение от 01.04.1993 г. по НОХД №29/1993 г. на Районен
съд – гр.Попово, в сила от 15.04.1993 г., подс.И. бил освободен от наказателна отговорност
за престъпление по чл.183 от НК, извършено за периода от май 1991 г. до януари
1993 г.
С присъда от 18.01.1994 г. по НОХД 267/1993 г. на Окръжен
съд – гр.Варна, в сила от 02.02.1994 г., на подс.И. било наложено наказание по вид
„лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване било отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. Престъплението, извършено през
месец юли 1993 г., в извършването на което бил признат за виновен било по чл.212,
ал.3, предл.1 вр. ал.2, предл.1 от НК. На 11.05.2005 г. в бюлетина за съдимост на
подсъдимия била нанесена реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 от НК.
С присъда от 18.06.1997 г. по НОХД №71/1996 г. на Районен
съд – гр.Попово, в сила от 02.07.1997 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
извършено в периода от 11.04.1995 г. до 02.04.1996 г., на подсъдимия било наложено
наказание „задължително заселване“ за срок от две години, чието изтърпяване било
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. По това осъждане в
полза на подс.И. е нанесена също реабилитация.
Със споразумение от 10.11.2009 г. по НОХД №16/2008 г.
на Районен съд – гр.А., в сила от същата дата, подс.И. се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК,,
извършено на 19.08.2006 г. в гр.А., като е приел да му бъде наложено наказание по
вид „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване било отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
С Присъда №271/01.07.2010 г. по НОХД №:490/2010 г. по
описа на Окръ-жен съд – гр.Б., в сила от 16.07.2010 г., подс.И. бил признат за вино-вен
в извършване на престъпление по чл. 343В, ал. 2 от НК, извършено на 14.01.2010 г.
на първокласен път І-6 посока за кв. Ветрен от гр. Б., като му е било наложено наказание
по вид „пробация“ със срок от една година за основните пробационни мерки. Със същия
съдебен акт И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.304, ал.
1 от НК, извършено по същото време и на същото място, като му е било наложено същото
наказание, с почти същите пробационни мерки, но за срок от една година и шест месеца.
На неустановена по делото дата в началото на месец юни 2012 год. в кафене
в ромската махалана гр.А. подс. С. се запознал със свидетелката М.М.Г. ***, която по същото време работила
като сервитьорка. Подсъдимият започнал често да посещава кафенето и да търси контакт с пострадалата. Разговаряйки помежду си свид. Г. му се оплаквала,
че не изкарва достатъчно пари и, че има финансови затруднения. С. споделил, че има момичета, които работят за него,
като работата им била да осъществяват полови контакти с мъже срещу заплащане, които той
осигурявал, като парите от извършената от
момичетата сексуална услуга делели помежду
си. Същият убедил свидетелката с думи, че се изкарват хубави пари,
както и че ако работи за него няма да има никакви проблеми, защото той ще й осигурява клиенти, транспорт и
помещения. Свид. Г. бързо се
съгласила да проституира, а именно да участва в съвкупления срещу материална облага. Двамата
с И. договорили, последния да и осигурява
клиенти, на които тя да извършва сексуални услуги срещу заплащане.Също така договорили и цените
на услугите, който тя трябвало да извършва, както и разпределението на финансовата
облага. Подс. И. веднага
започнал да набира клиенти, като в периода от началото на
м.Юни до края на м.Декември 2012 г.
осигурил множество клиенти за сексуални услуги на свид. Г. срещу съответно заплащане.
В горния период обв. И. лично транспоритрал свидетелката
до домовете или автомобилите на клиентите в гр.А., с.Я. и с.В., общ.А.. В отделни случаи
предоставял помещение в собствения си дом в гр.А.,
Бург. обл. ул.”***” № 56. Свидетелката Г. била предлагана от подс. на клиентите под името „Роза”. От сексуалните услуги на Г. се възползвали
в горния период свидетелите П. П., Х. Х. и Й.Й., както и други неустановени по делото лица. Развратните действия, към който С. склонявал Г. имали системен характер и се извършвали на различни места в
град А. и горните села. Заплащането на услугите, представляващи съвкупление били в размер от 20 лв. до 40 лв, като голяма част от получените средства
оставали в подс. .Според показанията на свид. Г., С. намирал много клиенти. Същата
работила през ден, като имало случаи, при които на ден заработвала до 150лв. Средно
на работен ден Г. твърди, че правила секс с около трима мъже и обичайно получавала около 90.00 лв, които
делели на три –една трета за транспортни разходи и останалите по равно по между си. Най-често половите сношения се извършвали в автомобилите на клиентите, извън населените
места, в които С. я водил. Случвало се обаче да се осъществяват
полови сношения с клиентите в къщата на обвиняемия в гр.А. на ул.”***” № 56 или в къщите на клиентите.
През времето докато свид.Г. „работела“ за подс.-
около началото на месец Октомври 2012г, той
успял да убеди и ненавършилата 18 годишна възраст Я.И. /родена на ***
*** също да участва в съвокупления и блудствени действия срещу материална
облага. На
неустановена по делото дата в началото на м.октомври 2012г в гр.А. свид. И. се запознала с подс.С., който и споделил, че се занимава със сводничество и че от сексуални услуги се печели добре. По
това време свид. И. била на петнадесет години. Въпреки,
че знаел крехката й възраст, подсъдимия бил
изключително словоохотлив и успял
да я убеди, че ако извършва сексуални услуги
срещу заплащане ще изкарва хубави пари и ще си осигури добри условия за живот, дом и защита. Свид. И. се съгласила и на неустановена
точно дата в началото на месец Октомври 2012 год. се настанила в дома на подсъдимия. За да
я направи по-привлекателна за „клиентите“ подс.завел
пострадалат на фризьор и й купил нови дрехи. Скоро след
това започнал да търси
и води клиенти в дома си или да отвежда свидетелката
лично до домовете на намерените клиенти или
други уговорени с клиентите места за извършване на сексуални услуги.Според желанията
на всеки клиент се определяла цената на услугата, която представлявала съвкупление /стандартен секс/ или блудствени действия /орален секс/. Заплащането се извършвало предварително, като сумите
се давали на подс. или свидетелката. Същите били в размер
от 20.00 лв. до 50.00 лв. и се делели поравно между двамата. През
периода от началото на м.октомври до 10.01.2013г свид.И. живеела в дома на
подсъдимия- в гр.А., Бург. обл. ул.”***” № 56, където често
приемала клиенти.
Горната фактическа
обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода
на съдебното следствие, както и писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство: показанията
на свидетелите Д.Г.,Х.Х., П.П., Й.Й., Я.И., З.И.,
М.Г., от обясненията на
обвиняемия, я от справките за съдимост я, изготвените и приложени по делото протоколи
за разпознаване на лица, които доказателства съдът счете за обективни и непротиворечиви и в този смисъл изцяло ги кредитира.
Доказателствата,
събрани по делото са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия не се
констатираха, което и не налага подробното им обсъждане. Безпротиворечивостта
на гласните доказателства, както тяхната логичност, правдивост и систематизираността
им дават основание на съда, да приеме същите за достоверни и ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях и се формираха фактически и правни изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване.
При така
изяснената фактическа обстановка и обсъдените
доказателства се налага извода , че от
обективна и субективна страна с действията си подсъдимият С.И.С., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, женен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.155
ал.3 вр. ал.1 предл.1 и 2 във вр. чл.26 ал.1 НК и През периода от началото на месец юни 2012 г. до края на м. декември 2012 г. в гр. А., обл. Б., склонил към проституция /успял да убеди да участва в съвкупления срещу материална облага/ и в същия период от началото на м. юни до края на м. декември 2012 г. в гр. А., с. Я. и с. В., обл. Б., в условията на продължавано престъпление, многократно свождал към съвкупление лицето М.М.Г., родена на *** ***, като свождането се е изразявало в набиране на клиенти – мъже и създаване на условия за съвкупления, а именно предоставяне помещение в дома си в гр. А., обл. Б., ул. „***” № 56 и други подходящи места в района за съвкупления с намерените клиенти, отвеждане до домовете и автомобилите на клиентите, за осъществяване на съвкупления, като деянията са извършени с користна цел – набавяне на парични средства .
От обективна страна извършеното от подсъдимия консумира
признаците на основния състав на престъплението по чл.155, ал.1 НК. Несъмнено е,
че подсъдимият отговаря на изискванията на чл.31, ал.1 НК за субект на престъплението
и субект на наказателна отговорност. По делото не съществува никакво съмнение, а
липсват каквито и да е индиции или доказателства да се направи извода, че С. е действал
при условията на една от хипотезите на невменяемост посочени чл.33 ал.1 от НК. Следователно
към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението
на из вършеното и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуване
на виновно поведение. Обект на престъплението
по чл.155, ал.1 от НК са обществените отношения, осигуряващи спазването на
моралните норми , установени в обществото относно половото общуване. Деянието безспорно носи белезите на основния
състав по чл.155, ал.1 НК, а именно осъществено е чрез действие, като в случая
са налице и двете форми на изпълнителното деяние: „склоняване към проституция“
и „свождане към блудствени действия или към съвокупление“. Склоняването към проституция като форма на изпълнителното деяние се
извършва винаги чрез действие и се окончава до психическо въздействие върху
друго лице, с цел да го мотивира да участва в проституция или блудствени
действия. Втората проявна форма „свождане
към блудствени действия или към съвокупление “ се окончава до създаване на
условия за блудство или съвкупление между две лица чрез съгласуване на волята
им в посока към осъществяване на такова поведение. Първата форма на прест. дейност (склоняване) е формално
– за довършеността му не е било необходи-мо св.Г. да е взела решение да
проституира. Тук подс.С. е използвал много
начини, за да убеди Г. да започне да проституира. Към периода на запознанството
им, тя е била в тежко финансово състояние, разделила се е с мъжа си, с
едногодишно дете и поради това е била принудена да работи като сервитьорка
кафене в циганската махала в гр.А.. Подс.И. постоянно идвал в кафенето и подробно обяснявал условията на
„заетостта“ на Г., включително и начина на разпределение на заработените пари. Безспорно доказано е по делото, че подсъдимия
е търсил умишлено контакт с пострадалата Г. и многократно е ходил в заведението,
в което тя е работела с циганската махала на гр.А., както и че винаги е намирала
начин да отвори дума за пари или да я попита дали парите й стигат. По това време
подс.много добре е знаел , че пострадалата се
е разделила със съпруга си и че сама гледа малко дете и е използвал тази
информация, за да я убеди да продава тялото си за секс срещу пари. За да формира
у пострадалата решение да започне да проституира С. й е казал, че за него „работят“,
т.е. проституират много момичета и че тези момичета печелят добре. Освен това, за
да я убеди посд. Казал на свид.Г., че той ще намира мъжете, ще я транспортира до
мястото и ще й осигурява защита.
Втората форма на изпълнителното деяние (свождане) се
изразявала в създаване на условия за блудство или съвкупление между св.Г. и
мъже чрез съгласуване на волята им в посока към осъществяване на такова
поведе-ние. В тази връзка подс.С. набирал на клиенти –
мъже и създавал условия за съвкупления, като предоставял за целта помещение в
дома си в гр. А., обл. Б., ул. „***” № 56; намирал други подходящи места в
региона на гр.А., селата В. и Я. за съвкупления с намерените клиенти; отвеждал
ги до домовете на същите с автомобил, за осъществяване на съвкупления със св.Г..
За да създаде условия за съвокумлението на пострадалата със свид. П. П., Х. Х. и
Й.Й., подсъдимият се грижел за детето й през времето, докато тя била с клиенти. В този случай е без значение дали
клиентите и св.Г. са осъществявали полови актове, като е важно само и
единствено наличието на действия на подс.С. към подпомагане на св.Г. и клиента като две лица вече взели решение да осъществят полов акт.
От сексуалните услуги на Г. се възползвали в посочения период
свидетелите П. П., Х. Х. и Й.Й., както и други неустановени лица от гр.А. в селата
Я. и В., Бург. обл. и другаде.
Свидетелят Х.Х. посочи, че се запознал с подс.С. в заведение
в с.Я., където последния бил с две момичета. Харесал едното и пожелал да прави
секс с него. Платил 30-40 лева на подс. и правил секс с момичето в стая в
автоморгата в с.Я., където работел. Момичетата били циганки. Това се е случило
през 2012 г. и до края на годината, когато бил вече на квартира в гр.А., св.Х.
е поръчвал момичета за секс чрез подс.С. общо още четири пъти. Винаги плащал на
подсъдимия по 30 лева за секс. Два пъти е бил с едно и също момиче, след това с
различни.
Свидетелят П.К.П. посочи, че познава подс. С. с прякор „***“. Посочи, че е последния е довел
проститутка в дома му за платен секс. Услугата струвала 10-15 лева и била
предварително заплатена на подс. С., като по време на самия полов акт последния чакал в лек автомо-бил
„Форд“ пред дома на свидетеля. „***“ му довел след това различни момичета със
същата цел, но те не се харесали на свидетеля и той не е правил секс с тях.
Всички били циганки. При запознанството подс. С. поискал телефона на свидетеля и му казал, че имал момиче за любов.
Свидетелят Й.Й., по прякор „***“, посочи, че бил в дома
на свой приятел и пиел ракия, когато видял подс. С. с едно момче и едно момиче. Поискал да прави секс с момичето и платил
предварително на подсъдимия 30 лева за това. Нямал пари и поискал от чичо си,
докато на място го чакал неговия приятел М.. Попитал къде ще бъде осъществен
половия акт и му било отговорено, че това ще стане в дома на подсъдимия. Там С.
му посочил едната от стаите, която била предназначена „за момичета“. Докато се
осъществявал половия акт, подс. С. бил в автомобила си, в който имало и други момичета. Този свидетел е
ползвал услугите на подс. С. още веднъж, като
посочи, че и втория път това е станало в същия дом. Посочи също така, че едното
от момичетата се представило с турското име Гюзел и било от гр.Карнобат. Едното
от момичетата му казало за дома на подс. С., че това била къща за секс. Св.Й. ползвал и при двете момичета
презерватив, който му давали те от кашон в дома на подс. Двете момичета, с
които Й. е правил секс били циганки, едната малко пълна, не много висока, а
другата била слаба и висока колкото него. Й. посочи също така, че е поискал за
своя жена първото момиче, с което е правил секс, но тя му казала, че „***”
нямало да я пусне, както и че не е там (в дома на подс. С.) само за един път и че работела там.
Престъплението е извършено виновно,
при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, какъвто е
единствено възможен за съставомерност на деянието по чл.155, ал.1 от НК. Подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, общественоопасните му
последици и е целял постигането на престъпния резултат. От субективна страна деянието извършено от С. по отнош. на
свид.Г. консумира и квалифициращите признаци на престъпния състав на чл.155, ал.3 НК- а именно деянието е извършено с користна цел, т.е. с извършване на деянието
подс.е целял благоприятно изменение в своята имуществена сфера. Като в случая за
съставомерността на деянието е без значение дали е желаел, както и дали са настъпили
благоприятни изменения и в имуществена сфера на пострадалата, каквито са доводите
наведени от подсъдимия в съдебно заседание. Когато е склонявал към проституция,
ръководейки се от користна цел или за използване на жертвата за проституция, блудство
и пр., подс. С. е действал с формирани в съзнанието
си представи за получаване на облаги от тази противоправна дейност.
Обясненията на подс. С., че момичетата са приели доброволно да работят за него
се потвърждава от доказателствата по делото- и двете пострадали са категорични,
че С. нито ги е биел, нито ги е изнасилвал /както и че е предоставял
презервативи за осъществяваните полови актове/, което обаче няма отношение към
съставомерността на деянието и евентуално ще бъде обсъдено в тази чат на
мотивите относно размера на наказанието. Категорично бе установено, че той е развивал дейността
на сводник в не ограничен мащаб, доколкото стана ясно, че през инкриминирания
период за него са работели повече от две лица от женски пол, на една сравнително
обширна, а не ограничена територия, както и че част от тези лица /макар и
неустановени по делото/ не са навършили 18 години. Стана ясно също така, че не лицата
от женски пол са си търсели клиенти, а именно и само Подс. е вършел това. Отделно
от това, всяко „пазарене“ за цената на предстоящата услуга е било извършвано не
с коя да е от пострадалите, а само с подсъдимия. В същия смисъл е и предварителното
заплащане на цената на услугата не на съответната и коя да е пострадала, а само
на подс. С.. Ако в подс. С. не е бил налице пряк умисъл, то той не би получавал част
от парите за секс услуги; не би предлагал различни момичета в дома на св.П.П.; не
би бил толкова упорит при убеждаването на св.Г. да започне да проституира, като
в също време се хвалел, че и други момичета „работят“ за него.
Деянията на подс. С. са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 НК, а именно налице са множество деяния, които осъществяват състава на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Множеството деяния,
извършени от С., в периода от началото на м.Юни до края на м.Декември 2012г осъществяват
поотделно престъпния състав на чл.155 ал.3 вр. ал.1 предл.1 и 2 НК, извършени са
през непродължителни периоди от време /съгласно ТР №3 от 1971 на ОСНК на ВС /, при
една и съща обстановка – с. Я., В., гр.А., ул.“***“ №56, при еднородност на вината-
пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото деяние. През целия период се запазва трайното отношение на дееца
към предмета на престъплението по всяко едно от отделните деяния.
При така изяснената фактическа обстановка и обсъдените доказателства
се налага извода , че от обективна и субективна
страна с действията си подсъдимият С.И.С. със снета по делото самоличност е
осъществил състава на престъпление по чл.155 ал.5 т.2 предл.1 вр. ал.3 вр. ал.1 предл.
1 и 2 вр. чл.26 ал.1 НК , а именно : през периода от началото на месец октомври 2012 г. до 10.01.2013 г. в гр. А., обл. Б., склонил към проституция /успял да убеди да участва в съвкупления и блудствени действия срещу материална облага/ и в същия период от началото на месец октомври 2012 г. до 10.01.2013 г. в гр. А., с. Я. и с. В., обл. Б., при условията на продължавано престъпление, многократно свождал към съвкупление и блудствени действия непълнолетната Я.К.И., родена на *** ***, като свождането се е изразявало в набиране на клиенти – мъже и създаване на условия за съвкупления и блудствени действия, а именно предоставяне на помещение в дома си в гр. А., обл. Б., ул. „***” № 56, за съвкупления и блудствени действия с намерените клиенти, отвеждане до домовете и автомобилите на клиентите за осъществяване на горните действия, като деянието е било осъществено с користна цел – набавяне на парични средства, като склоняването и свождането е извършено по отношение на лице ненавършило 18 години .
От обективна страна извършеното от подсъдимия консумира
признаците на основния състав на престъплението по чл.155, ал.1 НК. Несъмнено
е, че подсъдимият отговаря на изискванията на чл.31, ал.1 НК за субект на
престъплението и субект на наказателна отговорност и че към момента на
извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на из
вършеното и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за
съществуване на виновно поведение. Деянието безспорно носи белезите на основния
състав по чл.155, ал.1 НК, а именно осъществено е чрез действие, като в случая
са налице и двете форми на изпълнителното деяние: „склоняване към проституция“
и „свождане към блудствени действия или към съвокупление“. Склоняването към
проституция като форма на изпълнителното деяние се извършва винаги чрез
действие и се окончава до психическо въздействие върху друго лице, с цел да го
мотивира да участва в проституция или блудствени действия. Втората проявна
форма „свождане към блудствени действия или към съвокупление “ се окончава до
създаване на условия за блудство или съвкупление между две лица чрез
съгласуване на волята им в посока към осъществяване на такова поведение.
Първата форма на прест. дейност (склоняване) е формално – за довършеността му
не е било необходимо св.И. да е взела решение да проституира. При свид.И. подс.не
е използвал кой знае какви доводи, за да я склони да прави секс с непознати мъже
срещу заплащане. Нещо повече –тя вече е проституирала на разклона за с.Антимово
/по нейни твърдения/ и подс.се е заел да я убеди единствено, че ако „работи“ за
него ще бъде по-добре, защото ще има дом –визирайки собствената си къща на ул.“***“
в гр.А., където да се прибира и че няма да се налага да си търси сама клиенти,
защото той ще прави това и ще води мъжете при нея. Освен това подс.подмамил
пострадалата и с обещания, че той ще уговаря цената на услугите, който тя ще
извършва.
Втората форма на изпълнителното деяние (свождане) се
изразявала в създаване на условия за блудство или съвкупление между св. И. и мъже чрез съгласуване на волята им в посока към
осъществяване на такова поведе-ние. В тази връзка подс.С. набирал клиенти –
мъже и създавал условия за съвкупления, като предоставял за целта помещение в
дома си в гр. А., обл. Б., ул. „***” № 56; намирал други подходящи места в
региона на гр.А., селата В. и Я. за съвкупления с намерените клиенти; отвеждал я
до домовете на същите с автомобил, за осъществяване на съвкупления със св. И..
Престъплението спрямо св.Я.И. консумира квалифициращия признак
по чл. 155, ал. 5, т. 2, предл. 1 от НК. Тя е родена на *** г. и към началото и
края на инкриминирания период на второто деяние (октомври 2012 г. – 10.01.2013 г.)
е била на 15 навършени години, т.е. била е непълнолетна.
Престъплението е извършено виновно, при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, какъвто е единствено
възможен за съставомерност на деянието по чл.155, ал.1 от НК. Подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, общественоопасните му
последици и е целял постигането на престъпния резултат. От
субективна страна деянието извършено от С. по отнош. на свид. Я.И. консумира и квалифициращите признаци на престъпния
състав на чл.155, ал.3 НК- а именно деянието е извършено с користна цел, т.е. с
извършване на деянието подс.е целял благоприятно изменение в своята имуществена
сфера. Като в случая за съставомерността на деянието е без значение дали е
желаел, както и дали са настъпили благоприятни изменения и в имуществена сфера
на пострадалата, каквито са доводите наведени от подсъдимия в съдебно
заседание. Когато е склонявал към проституция, ръководейки се от користна цел
или за използване на жертвата за проституция, блудство и пр., подс. С. е
действал с формирани в съзнанието си представи за получаване на облаги от тази
противоправна дейност. Не на последно място подс. е имал формирано и знание, че
св.И. не е навършила 18 години и въпреки това е започнал да я убеждава да
проституира за него.
Деянията на подс. С. са извършени
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, а
именно налице са множество деяния, които осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Множеството
деяния, извършени от С., в периода от началото на м.Юни до края на м.Декември
2012г осъществяват поотделно престъпния състав на чл.155 ал.3 вр. ал.1 предл.1
и 2 НК, извършени са през непродължителни периоди от време /съгласно ТР №3 от
1971 на ОСНК на ВС /, при една и съща обстановка – с. Я., В., гр.А., ул.“***“
№56, при еднородност на вината- пряк умисъл, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото деяние. През целия
период се запазва трайното отношение на дееца към предмета на престъплението по
всяко едно от отделните деяния.
Мотивиран от подробно изложеното по-горе съдът счете, че
извършеното от подсъдимия С. е доказано по съставомерните си признаци и
правилно е квалифицирано като две престъпления по чл.155 ал.3 вр. ал.1 предл.1 и
2 във вр. чл.26 ал.1 НК и по чл.155 ал.5 т.2 предл.1 вр. ал.3 вр. ал.1 предл. 1
и 2 вр. чл.26 ал.1 НК, поради което подсъдимият следва да бъдат признат за
виновен и да му бъде наложено наказание.
Относно
вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите
цели – постигане на генерална и индивидуална превенция.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С.И.С. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,който
обуславят приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК.
В тази връзка съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: признание
на вината, добросъвестно процесуално поведение;лошото здравословно състояние на
подсъдимия;напредналата възраст; доброто отношение към пострадалите;
продължителност на съдебния процес. Съгласно Т.реш 1/2009г по т.д. 1/2008г
самопризнанията направени от извършителя са условия за протичане на съдебното
следствие и не следва да се разглеждат като допълнително смекчаващо вината
обстоятелство, ОСВЕН „ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено
при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител”. Съдът счита, че с
действията си в хода на производството- досъдебната и съдебната фаза,
подсъдимия е демонстрирал изключително добросъвестно процесуално поведение,
поради което самопризнанието му следва да бъде отчетено и като смекчаващо
вината обстоятелства /едно от многото/. На следващо място бяха ангажирани
доказателства по делото- многобройни медицински документи, от които е видно че
подс.страда от хронична сърдечна недостатъчност, смесено тревожно –депресивно
разстройство с алкохолна обусловеност, дислипедимия, намален слух /ползва
слухов апарат/ и зрение. Посочените заболявания по мнение на решаващия съдебен
състав биха могли да създадът проблеми при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, особено ако то е за по-продължителен период. По мнение на
решаващия съдебен състав след като поведението на подс.спрямо пострадалите не е
въздигнато в отделен състав на престъпление или в квалифициращ/ привилегироващ
признак на състава на престъплението, същото следва да бъде ценено като
смекчаващо/ отегчаващо вината обстоятелство. В конкретния случай подс.не е
упражнявал насилие спрямо пострадалите- и двете са категорични за това, не ги е
насилвал физически или сексуално, нещо повече от показанията на свид.става ясно,
че подс. се е грижел за здравето на пострадалите, като им е предоставял
презервативи, които да използват при половите контакти. И на последно място-
съобразено със стандартите на ЕСПЧ относно разумните срокове съдът счита, че
като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетена и
продължителността на делото срещу подс. Правота на съдебен процес в разумен срок
е съществен елемент на концепцията за справедлив и публичен съдебен процес,
съгл. пар. 1 на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи. Видно от материалите по ДП същото е образувано на 10.01.2013г. На
05.11.2013г подс. за първи път е привлечен в качеството на обвиняем по делото.
На 30.12.2013г делото е внесено в РС-А., като съдебната фаза пред първата инстанция
е продължила до 23.10.2014г когато е произнесена присъдата на РС-А.. След това
делото е изпратено на инстанционен контрол в ОС-Б., от състав на който на
09.01.2015г върнато директно на наблюдаващия прокурор за допуснати съществени
процесуални нарушения. След изпълнение на дадените указания подс.отново е
привлечен в качеството на обвиняем и на 29.06.2015г отново е внесено в АРС с
обвинителен акт. Посочената продължителност на процеса, в съвкупност с
напредналата възраст на подсъдимия са му създали здравословни проблеми като са
изострили съществуващите му заболявания и са предизвикали нови.
Като отегчаващо вината обстоятелство се прецени единствено обремененото
съдебно минало.
Поради изложеното съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.58а и на
чл.55 НК и следва да приложи чл.55 НК при индивидуализация на наказанията на
подсъдимия С.И.С., като по-благоприятен за
него, поради което на същия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“
за срок от 8 месеца за извършеното престъпление по чл.155 ал.3 вр. ал.1 предл.1
и 2 във вр. чл.26 ал.1 НК. За извършеното престъпление по чл.155 ал.5 т.2 предл.1 вр. ал.3 вр. ал.1 предл.
1 и 2 вр. чл.26 ал. НК беше наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година, като съдът служебно /за което е длъжен/ приложи разпоредбата на
чл.23, ал.1 НК и определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените- а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На осн. чл.61, т.2
, вр. Чл.59, ал.1 ЗИНЗС съдът прецени,че наказание ЛС следва да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим в затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
На осн. чл.55, ал.3 НК предвиденото по-леко наказание „Глоба“ не беше наложено
поради лошото материално състояние на подсъдимия.
Не на последно място съдът отчете и че
престъпната деятелност на подс.С. по настоящото обвинение е започнала докато
тече срока на отлагане изтърпяването на наказание по предходно осъждане.
Както бе посочено в началото, със
споразумение от 10.11.2009 г. по НОХД №16/2008 г. на Районен съд – гр.А., в
сила от същата дата, подс.И. се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК, извършено
на 19.08.2006 г. в гр.А., като е приел да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на
10.11.2009г следователно срокът през който подс. е трябвало да не извършва
престъпление е изтекъл на 10.11.2012 г.
Началния период на извършване на първото
престъпление е началото на месец юни 2012 г. Съгласно чл.68, ал.1 от НК, ако до
изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго
умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му
бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното
наказание. Налице са всички условия за прилагане на тази разпоредба:
- извършените
по настоящото обвинение престъпления са умишлени;
- извършеното
престъпление по отложеното наказание е умишлено;
- извършването
на процесните престъпления е започнало до изтичане на изпитателния срок по
споразумение от 10.11.2009 г. по НОХД №16/2008 г. на Районен съд – гр.А..;
- наложените
понастоящем наказания са по вид „лишаване от свобода“.
Тъй като в настоящия случай се касае за
две продължавани престъпления, част от деянията по които са извършени в
изпитателния срок на отложено наказание „лишаване от свобода“ по чл. 66 НК,
отложеното наказание се изтърпява, независимо че другите деяния от
продължаваното престъпление са извършени след изтичане на изпълнителния
срок. В този случай съдът няма
възможност за преценка и приложението на чл.68, ал.1 от НК е задължително при
настъпване на предвидената в нормата хипотеза.
Предвид посоченото с присъдата си съдът приведе в изпълнение наложено на
подсъдимия със споразумение от 10.11.2009 г. по НОХД №16/2008 г. на Районен съд
– гр.А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което наказание
следва да бъде изтърпяно изцяло, отделно и преди наказанието по настоящата
присъда.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
Районен съдия: