Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1156
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 469722 от 14.08.2018 г., постановено по гр.д. № 40178/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 75 – ти състав, са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Х.А. и М.С. П.-А.искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 2456.64 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода м.05.2008 г. – м.04.2012 г. и сумата
от 530.10 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2008 г. до 20.11.2012
г.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.”
ООД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че ответниците не са клиенти на топлинна енергия
по смисъла на Закона за енергетиката. Твърди, че от представените по делото
документи се установявало, че ответниците били ползватели на топлоснабдения
имот. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
Ответниците
по жалбата В.Х.А. и М.С. П.-А., чрез адв. Р.Р., са депозирали писмен отговор на
въззивната жалба, в който поддържат, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото
лице-помагач „Б.” ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За
уважаването на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр, чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответницата като потребител
за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответницата на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
От
представеното от ищеца писмено доказателство – молба-декларация за откриване на
партида, подадена на 03.09.2002 г. от Л.Ц.Д.-И./дъщеря на ответницата М. П.-А./,
се установява, че посоченото лице е подало искане да бъде открита партида на
негово име за процесния имот, като е декларирала, че ще го използва за жилищни
нужди. Това доказателство води до извода, че съгласно ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм./, §
1, т. 13 от ДР - в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона е
физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия
или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди,
само Л.Ц.Д.-И.се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди за
процесния топлоснабден имот, респ. същият се явява и заварен потребител на ТЕ
съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр. 54/2012 г. Отделно от това,
от доказателствата по делото се установява, че на Л.Ц.Д.-И.бил присъединен
абонатен № 306762, за който тя получавала всички отчетни документи /съобщения
за фактури, известия за плащане и др./ свързани с предоставяната от ищеца
услуга – доставка на тооплинна енергия. През 2002 г. именно Л.Д.-И.присъствала
и на ОС на СЕС, проведено на 19.09.2002 г., на което била избрана ФДР –
„Бруната България“ ООД, с която на 26.09.2002 г. бил сключен Договор №
ТС210Б/26.09.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, чрез
система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия.
След като ищецът, като доставчик на топлинна
енергия за битови нужди, е приел отправеното към него през 2002 г. предложение
на Л.Ц.Д.-И., то е сключен само с нея облигационен договор при Общи условия за
ползване на топлинна енергия за жилището. Така изградената договорна връзка е
продължила да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства,
че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Аналогично разрешение е
дадено и с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС по въпроса за лицата-потребители на топлинна енрегия.
Поради
тези причини настоящият съдебен състав намира, че ответниците по делото не са
пасивно материалноправно легитимирани по процесните вземания и предявените
срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
При
съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въпреки направеното
искане за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъдени и на
въззиваемите страни - ответници, поради следното:
Разноските
са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за
производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за
доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че
само са договорени.
Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение /т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия слчуай по делото пред въззивния
съд не са представени никакви доказателства от въззиваемите страни за
извършването на разноски в производството пред СГС, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 469722 от 14.08.2018 г., постановено по гр.д. № 40178/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 75 – ти състав.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.” ООД ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/