Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на десети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 8 836/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС, чл. 93 ал.2
от ЗЗД, първите от които съединени при условията на евентуалност с искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, съединени с приет за съвместно разглеждане
насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
В исковата молба на В.В.В. се твърди, че с ответниците са сключили предварителен договор от 31.01.2017 г. за
покупко-продажба на недвижим имот с предмет – апартамент 18, находящ се в гр.
София, ж.к. „******. Твърди се, че на 23.02.2017 г. ответниците
В.В. и И.В. сключили с третия ответник Р.М. договор
за покупко-продажба на същия имот, предмет на сключения предварителен договор с
ищцата. На 28.04.2017 г. Р.М. прехвърлил собствеността върху имота на трето
лице – Л.Т.. Твърди се, че владението на описания по-горе имот било предадено
на ищцата още през 2010 г., поради наличие на облигационни отношения между
бащата на ищцата и сина на ответниците по повод сключен между тях договор за
заем, по силата на който В. В./баща на ищцата/ предоставил парична сума на сина
на ответниците, който не изпълнил задължението си да я върне в уговорения срок,
поради което страните, заедно с ответника В.В. се
уговорили да предоставят имота на семейството на ищеца за безвъзмездно ползване
с уговорката впоследствие да им бъде прехвърлено правото на собственост като
част от погасяване на заема. Твърди се, че към момента на предоставяне на
имота, същият бил в полуразрушено състояние, което наложило ищцата да направи
подобрения със знанието и без противопоставяне на собствениците, описани в
приложение към исковата молба. На 13.04.2017 г. от ищцата било отнето
владението по неправомерен начин. Твърди се, че в периода 01.01.2010 г. –
13.04.2017 г. ищцата направила тези подобрения в имота на стойност 77 555,
78 лв. Отделно от това се твърди, че съгласно чл. 7 ал.1 от сключения
предварителен договор окончателният договор следвало да се изповяда до
29.02.2017 г., поради виновното неизпълнение на това задължение и на основание
чл. 12 от предварителният договор ищцата е заявила, че разваля същият и
претендира сумата от 5 000 лв. – задатък.
При тези твърдения е заявила иск за заплащане на сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на извършените от нея подобрения, а
при условията на евентуалност претендира заплащането на тази сума по правилата на чл.
59 от ЗЗД респ. претендира и заплащането на сумата от 5 000 лв. – задатък
по предварителния договор. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответниците В.С.В. и И.С.В.,
редовно уведомени, оспорват заявените искове в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения срещу ищцовите претенции. Претендира разноски.
Ответникът Р.М.М., редовно уведомен, оспорва
заявените искове по съображения, заявени в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.
В рамките на настоящото производство е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск на В.С.В. и И.С.В. срещу ищцата по първоначалния иск. Твърди се,
че същата в периода 04.10.2014 г. – 13.04.2017 г. е ползвала безвъзмездно
собственият им недвижим имот без правно основание поради което се е обогатила
за тяхна сметка. При тези твърдения е заявен иск за заплащане на сумата от
9 000 лв. – обезщетение за ползване без основание на недвижимия им имот за
горепосочения период. Претендира се законна лихва и разноски.
Ответницата по насрещния иск В.В.В., оспорва
същия. Сочи съображения в заявен в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235, ал.2 и ал. 3
от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./, от който се установява, че на 20.10.1992 г. В.С.В.
и СГО са сключили същия за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент 144, находящо се в жилищната сграда на бл. ******”, гр. София,
заедно с избено помещение № 18 и 4,398% идеални части от общите части на
сградата.
По делото е представен предварителен договор от 31.01.2017 г. От
съдържанието на същия се установява, че В.С.В. и И.С.В., като продавачи, и В.В.В., като купувач, са постигнали съгласие продавачите да
продадат на купувача собственият си недвижим имот, представляващ апартамент 18,
в бл. ******”, гр. София, заедно с мазе 17 за сумата от 90 000 лв.,
платима както следва: 5 000 лв. – задатък, платим към датата на сключване
на предварителния договор по банкова сметка ***, посочена в договора респ.
остатъкът от 85 000 лв. при
нотариалното оформяне на договора. Страните са постигнали съгласие, че предават
владението на имота във вида, в който се намира при сключване на предварителния
договор, а окончателния такъв следва да се извърши в срок до 28.02.2017 г.
Представено по делото е удостоверение за граждански брак на БлНС – София, от което се установява, че В.С.В. е встъпил в
граждански брак с И.С. Р.на 10.09.1981 г.
Представено по делото е писмо на СО – район „Връбница”, от което се
установява, че бл.3, в ж. к. „******е идентичен с бл. 105, в ж. к. „******.
По делото е представена нотариална покана на В.С.В. до В. М.В.с рег. № 15.06.2016
г. на нотариус 274 – Р.Д., с район на действие – СРС. Видно от стореното
отбелязване същата е връчена на адресата на 18.07.2016 г. От съдържанието на
същата се установява, че адресатът е поканен да освободи заеманото от него на
безвъзмездно основание жилище - ап. 18, находящ се в бл. 105, в ж. к. „********–
дневен срок, считано от връчване на поканата.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 47, том I, рег. № 693, дело № 39 от 2017 г. по описа на нотариус 350 – Ц.Д., с район
на действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че В.С.В. и И.С.В.
са продали на Р.М.М. на 23.02.2017 г. собственият си
недвижим имот, придобит по време на брака, представляващ ап. 18, находящ се в
бл. 105, в ж. к. „******.
По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице Г.В.Ц., който в
заключението си е обосновал извод, че вследствие на направените в имота подобрения
неговата стойност се е увеличила със сумата от 43 882 лв. Посочена е и
стойността на всяко от претендираните с исковата
молба /съобразно приложения опис/ подобрения. В заключението е посочено, че
пазарната наемна стойност на имота за периода 04.10.2014 г. – 13.04.2017 г.
възлиза на сумата от 9 712, 35 лв.
По делото е допусната СОЕ, изготвена от вещото лице П.В.Я., която в
заключението си е посочила, че стойността на описаните движими вещи възлиза на
сумата от 31 993 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
При така установените обстоятелства, настоящият
съдебен състав
прави следните правни изводи:
По заявените
главни искове с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС.
Правилото на нормата на чл. 72
ал.1 от ЗС предоставя право на добросъвестния владелец да претендира за
извършените от него подобрения сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тях. Дефинитивната норма на чл. 70 ал.1 от ЗС установява,
че едно лице е добросъвестен владелец, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. В
настоящото производство ищцата е заявила твърдение, че е била владелец на имота
на основание предоставено безвъзмездно владение, „сливане на държател с
добросъвестен подобрител” и сключен предварителен договор за покупко-продажба
на имота. Въпросът за придобивно основание за добросъвестно владение е предмет
на разясненията, дадени с т. I от ППВС 6/1974
г. на ОСГКВС – транслативни сделки, административни
актове с вещноправни последици, конститутивни съдебни решения. Съобразно
заявените фактически твърдения в исковата молба ищцата е упражнявала фактическа
власт върху имота от 2010 г. на основание
устна уговорка за безвъзмездно ползване, настоящият съдебен състав намира, че
се касае за т.нар. „търпими действия”, отнасящи се до лице, допуснато в имот
със съгласие на собственика с уговорка за ползване, поради което същата е
държател на имота. Това качество не би се променило дори при наличие за
уговорка за последващо прехвърляне правото на собственост, каквато в исковата
молба се твърди, че е постигната, защото очакването за придобиване на право на
собственост въз основа на сделка изключва намерението вещта да се свои преди
това т.е изключва намерението фактическата власт да се упражнява за себе си
преди сключването на договора, тъй като по отношение на способа, чрез който ще
бъде придобита собствеността, държателят има знание и определеност. В този
смисъл решение 159/14.06.2013 г. по гр. д. 1492/2013 г. на Второ ГО на ВКС.
Дори да се възприеме тезата на
ищцата за наличие на договорно правоотношение, разкриващо белезите на заем за послужване по смисъла на чл.
243 от ЗЗД следва да се има предвид, че дефинитивната норма установява, че с
този договор се предоставя временното безвъзмездно ползване на дадена вещ т.е.
налице са облигационни отношения между страните по договора, които не касаят
дори евентуална или хипотетична възможност да се осъществи вещно-транслативен
ефект по повод правото на собственост на вещта и предопределя извод, че това
основание не е годно придобивно такова по смисъла на чл.77 от ЗС и фактическа
власт, осъществена на такова основание определя лицето, упражняващо същата отново
като държател, но не и владелец. Право на подобрения има само владелеца, не и
държателят, съобразно указанията, дадени с ППВС 6/1974 г. Предварителният
договор, соченото основание за владение, считано от 31.01.2017 г. насетне, от
своя страна, има само и единствено облигаторно
действие, поради което владението на основание предварителен договор е
недобросъвестно такова. Съобразно нормата на чл. 70 ал.3 от ЗС, законодателят е
предоставил на владелеца по предварителен договор правата на добросъвестния
такъв по чл. 71 ЗС респ. чл. 72 от ЗС. Нормата на чл. 72 от ЗС признава правото
да се претендира заплащане на увеличената стойност на имота с оглед направените
от владелеца подобрения. По делото е установено, че претендираните
подобрения са извършени поетапно, с оглед свидетелските показания - през 2009 –
2010 г., 2013 г. и 2015 г. През тези установени периоди, и с оглед очертаната
по-горе нормативна рамка, ищцата е държател на имота, поради което не може да
претендира заплащане на подобрения, защото с право да се претендират подобрения
разполага само владелеца, не и държателя, съобразно указанията, дадени с ТР №85/02.12.1968г на ОСГК на ВС и
с
цитираното вече ППВС 6/74 г. Няма данни по
делото такива да са извършвани в период, считано от 31.01.2017 г. насетне.
Съображенията, изложени в
исковата молба за поглъщане на държателя от добросъвестния подобрител не могат
да се споделят от настоящия съдебен състав с оглед липсата на законодателна
опора, която да подкрепи тезата на ищцата. Поради което искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Съобразно константната съдебна
практика /решение 131/10.07.2013 г. на ВКС, Първо ГО по гр.д. 913/2012 г. и
т.н./, ако не се установи добросъвестно владение съдът следва да разгледа
претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение като на обикновен
/недобросъвестен/ подобрител. По изложените вече съображения и с оглед
установения период на извършване на подобренията ищцата в този период е само
държател на имота. По отношение на държателя установената презумпция на чл. 69
от ЗС не намира приложение и се счита оборена, поради което същият при своя
доказателствена тежест следва да установи промяната в намерението си чрез
предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че
неговото владение е отблъснато/ решение 291/09.08.2010 г. по гр.д. 859/09 г. на
Второ ГО на ВКС, решение 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г. на Първо ГО
на ВКС, решение № 136/16.06.2014 г. по дело 436/2014 г. на Първо ГО на ВКС/.
Данни за демонстрирана промяна в анимуса на ищцата, която
да е обективирана пред собственика на процесния имот по делото не се съдържат. С оглед
задължителните указания, дадени с т.1 от ППВС № 6/74 г., както вече беше
посочено, право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот притежава
само владелецът, но не и държателя на имота.
За пълнота на мотивите
настоящият съдебен състав намира, че исковете биха били неоснователни срещу
ответника М. дори по делото да се установи по безспорен начин, че ищцата е била
владелец на имота през процесния период. Това е така
поради липсата на пасивна материалноправна легитимация у този ответник. Установено
по делото е, че сторените подобрения са извършени в периода 2010 - 2015 г.
Ответникът М. се легитимира като собственик на имота на основание договор за покупко-продажба
от 2017 г. Разпоредбите на чл. 72 – 74 от ЗС регулират правоотношенията,
породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията,
извършени от владелеца на вещта /решение 569/27.07.2010 г. по гр. д. 693/2009
г. на Първо ГО на ВКС/. Правото да се търси обезщетение за сторените подобрения
има облигационен характер /т.6 от ППВС 6/1974 г., решение 122/02.07.2015 г. на
ВКС, Първо ГО, по гр.д. 291/2015 г./, поради което с прехвърляне на вещното
право на собственост от един правен субект към друг не преминава облигационното
задължение на праводателя към приобретателя,
изразяващо се в заплащане на сторените, до датата на прехвърляне на
собствеността, в имота му подобрения от трето лице. Иначе казано, за да се
определи легитимираният да отговаря за заплащане на сторени подобрения следва
да се има предвид, че релевантният затова момент е моментът на извършване на
тези подобрения, тъй като при последващо прехвърляне приобретателят
заплаща цената им и същият не е реализирал неоснователно обогатяване за сметка
на подобрителя / решение 283/30.06.2010 г. по дело 1173/2009 г. на ВКС, Второ
ГО, решение 79/05.02.2009 г. по гр.д. 5723/07 г., Трето ГО на ВКС, решение
1162/18.11.2008 г по гр. д. 4998/07 г. на Второ ГО на ВКС и др./.
По тези съображения всички
заявени главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед сбъдване на вътрешното
процесуално условие, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по
евентуалните искове. По изложените вече по-горе съображения за липса на
неоснователно обогатяване на последващия приобретател
и този заявен иск срещу ответника М. е неоснователен.
С т. 4 на ППВС 1/1979 г. е прието, че при
хипотезата чл. 59 ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. При иск по чл. 59 от ЗЗД, основан на твърдения за извършени
подобрения от държател на недвижим имот, следва да се присъди по-малката
сума между увеличената стойност на имота и разходите за извършените подобрения.
В този смисъл решение 148/21.06.2016 г. по гр.д. 725/2016 г. на Трето ГО на
ВКС. Приетата техническа експертиза сочи, че стойността на
подобренията е 44 325 лв., а пазарната стойност на имота е увеличена с 43 882
лв. Финансирането на ремонтните дейности и фактите по тяхното извършване се
установяват от свидетелските показания на свидетелите Д.Н.и Д.Б., участвали при
извършване на ремонтите. Потвърждават се и от изявленията на вещото лице Ц. в
съдебно заседание от 25.06.2018 г., в което същият е заявил, че е правил оглед
на имота и по данни на собствениците, състоянието на имота не е променяно от
тях.
Същите свидетели установяват, че основните
ремонтни дейности са извършени през 2013 г. като посочват вида и естеството им,
през 2010 г. в имота е правен само освежителен ремонт / полагане на балатум,
смяна на тапети и боядисване с блажна боя/, който с оглед изводите на вещото
лице по СТЕ не е взет предвид. Исковата молба е депозирана през 2017 г., поради
което настоящият съдебен състав намира заявеното възражение на ответниците за
изтекла погасителна давност за неоснователно. Считано от 2013 г., датата на
ремонта, при който са извършени СМР, до 2017 г., когато е депозирана исковата
молба в съда не е изтекла предвидената в ЗЗД обща петгодишна давност,
релевантна за вземанията за неоснователно обогатяване.
Само за пълнота на мотивите и въпреки, че не са
навеждани оспорвания от страна на ответника с оглед данните по свидетелските
показания, че част от ремонтните дейности са заплащани от бащата на ищцата,
настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи следното: При данни, че
подобренията са заплатени от трето лице, е необходимо да се изяснят отношенията
между владелеца и това трето лице, съответно дали то е действало от свое име и
за своя сметка или финансира извършването на подобренията в полза на владелеца
в изпълнение на някакво свое задължение или на морален дълг, какъвто обичайно е
случая на заплащане на ремонт от родител в полза на дете. В този смисъл решение
50/10.07.2017 г. по гр.д. 3675/2016 г. на Второ ГО на ВКС. Индиция
за такъв морален дълг на родител към дете е сключеният предварителен договор за
покупко-продажба на имота на името на ищцата респ. приложената кореспонденция
по електронна поща между страните по спора.
При тези ангажирани от страните доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че заявените искове са основателни и доказани
до размера на сумата от 43 882 лв., а за горницата до пълния предявен размер
същите подлежат на отхвърляне. Задълженията, произтичащи от неоснователно
обогатяване са винаги при условията на разделна отговорност, поради което
следва да бъдат заплатени от ответниците В.именно
така, а не както се претендира в исковата молба при условията на солидарна
такава.
По иска с правно основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД:
Страните не спорят, че са били във валидно
облигационно отношение по повод сключен предварителен договор. Не се спори, че
съгласно същият е заплатена сума в размер от 5 000 лв. като задатък от
страна на ищцата по делото. За да бъде основателен заявеният иск следва да бъде
установен факта на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на съконтрахента по договора. При ангажираните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че такова е установено.
Страните по процесния предварителен договор са
постигнали съгласие да оформят нотариално сключеният договор до 28.02.2017 г. Не
се спори по делото, а това и се установява
по безспорен начин, че до сочения краен срок окончателен договор не само
не е сключен, а продавачите по него – настоящи ответници
В.са се разпоредили с имота в полза на третия ответник преди изтичането на
крайния срок, уговорен в договора с ищцата. Предвид което са налице всички
изискуеми кумулативно предвидени предпоставки на разпоредбата на чл. 93 ал.2 от ЗЗД и искът като основателен следва да бъде изцяло уважен.
По насрещния иск:
Страните не спорят, че за процесния период процесният имот
е бил във фактическа власт на ответницата. Не е спорно по делото, че
фактическата власт върху имота е упражнявана от ответницата и нейните родители,
считано от 2010 г. до 13.04.2017 г.
Не е формиран спор между
страните, че ответницата е била допусната в имота от ищците по делото да го
ползва със своите родители безвъзмездно. Без значение за крайния изход на спора
по този иск е дали допускането е с оглед упражняване на „търпими действия”
съобразно изложените от съда мотиви в решението или поради сключен заем за
послужване, каквато теза е застъпила ответницата в писмения си отговор.
Релевантното в случая е, че е ползвала процесния
апартамент при наличие на основание за това. Това основание е отпаднало с оглед
факта на връчване на нотариалната покана, с която тя и родителите й са поканени
да освободят имота т.е. от 29.07.2016 г. – изтичане на предоставения
десетдневен срок за освобождаване на имота, посочен във връчената й нотариална
покана. В тази връзка съдът приема, че ответницата дължи на ищците обезщетение
за времето, през което им е пречила да упражняват правото си на собственици
върху имота, а именно 29.07.2016 г. – 30.01.2017 г., за който период от време
липсва основание да се владее и ползва имота от страна на ответницата.
Владението, осъществено от нея на 31.01.2017 г. е с оглед сключения с ищците
предварителен договор т.е. същото е на правно основание. Искът е неоснователен
и за периода от 24.02.2017 г. – 13.04.2017 г. тъй като в този период ищците не
се легитимират като собственици на имота, с оглед факта на валидно разпореждане
със същия. Отношенията между страните в
производството за периода 29.07.2016 г. – 30.01.2017 г. следва да се уредят
съобразно правилата на неоснователното обогатяване. За да стане изискуемо
вземането по чл. 59 ал.1 от ЗЗД не е необходима покана, предвид постановката на
ППВС 1/28.05.1979 г., съгласно което изискуемостта на вземането при общия
фактически състав възниква от деня на преминаването на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, а не в някакъв последващ момент. При
съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК и с оглед изводите на СТЕ, настоящият
съдебен състав намира, че за периода, в който претенцията на ищците е
основателна възлиза на сумата от 1880 лв., до която сума исковете са
основателни и следва да бъдат уважени и отхвърлени в останалата им част.
По разноските: Ищцата по
първоначалните искове е посочила в списъка си по чл. 80 от ГПК сумата от
5 000 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед размера на претенциите,
фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални
действия съдът намира, че същото не е прекомерно предвид заявеното възражение
по чл. 78 ал.5 от ГПК от ответната страна. Възнаграждението е общо за водене на
делото т.е. не е посочено отделно възнаграждение за всеки отделен иск. С оглед
на което съдът намира, че за всеки един от четирите иска, разгледани в рамките
на настоящото производство се следва равно възнаграждение т.е. по 1 250
лв. за всеки един. По отношение на първоначалните искове за адвокатско
възнаграждение на ищцата се следва сумата от 1 957, 27 лв., съразмерно с
уважената част от същите. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на същата се следва и
сумата от 1311, 53 лв. – разноски за ДТ и СТЕ, касаеща само първата изслушана
по делото, а с оглед ирелевантността на втората разноските за нейното
изслушване не следва да се възлагат в тежест на ответника. В обобщение по
първоначалните искове на ищцата се следват разноски в общ размер от 3 268,
80 лв. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника М. се следва сумата от
1 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. В списъка за разноски
на ответниците В.е посочена сумата от 4 000 лв.
– адвокатско възнаграждение в глобален размер. По съображенията, изложени
по-горе настоящият съдебен състав намира, че същото следва да се раздели по
равно за всеки един от четирите заявени искове т.е. по 1 000 лв. за всеки
един. Съразмерната част на възнаграждението за отхвърлената част от
първоначалните искове възлиза на сумата от 1 434, 19 лв., която се следва
на ответниците В.по първоначалните искове. На ищците
по насрещния иск се следва сумата от 325, 87 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, ДТ и депозит за експертиза, съразмерно с уважената част от
иска. На ответницата по насрещния иск се следва сумата от 988, 89 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Софийски градски съд,
I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове на В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв. И.К. с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС срещу Р.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.В., ЕГН ********** и И.С.В.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
Е.С. за заплащане на сумата от 77 555, 78 лв. – увеличената стойност на
имот - апартамент 18, находящ се в гр. София, ж.к. „****** вследствие на
извършените в него от тях подобрения като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск на В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв. И.К. с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД срещу Р.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата от
77 555, 78 лв. – като неоснователно получена вследствие увеличената
стойност на имот - апартамент 18, находящ се в гр. София, ж.к. „******** с
оглед на извършените в него от тях подобрения като неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. Е.С. да заплатят на В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв.
И.К. на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от 43 882 лв. – получена без основание,
вследствие извършени подобрения на имот - апартамент 18,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля
исковете за горницата до пълния предявен размер от 77 555, 78 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. Е.С. да заплатят на В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв.
И.К. на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД сумата от 5 000 лв. – платен задатък
по предварителен договор от 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 268, 80
лв. – съдебни разноски по
първоначалните искове.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв. И.К. да заплати на В.С.В., ЕГН ********** и И.С.В.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
Е.С. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 1 434, 19
лв. – съдебни разноски по
първоначалните искове.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв. И.К. да заплати на В.С.В., ЕГН ********** и И.С.В.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
Е.С. на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от 1 880 лв. –
обезщетение за ползване без основание на имот - апартамент 18, находящ се в гр.
София, ж.к. „******за периода 29.07.2016 г. – 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 9 000 лв. и за периодите 04.10.2014 г. -
28.07.2016 г. и от 31.01.2017 г. – 13.04.2017 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв. И.К. да заплати на В.С.В., ЕГН ********** и И.С.В.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
Е.С. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 325, 87 лв. - съдебни разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. Е.С. да заплатят на В.В.В., ЕГН **********,***, офис 14 – адв.
И.К. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 988, 89 лв. - съдебни разноски по насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок, считано от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: