Р Е
Ш Е Н
И Е № 751
гр.Сливен, 04.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6139
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са
предявени в условията на кумулативно обективно съединяване пет положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК- правна квалификация чл.422, вр.чл.415,
ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.08.2017г. подписал
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г., на основание чл. 99 ЗЗД с „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-13176630/19.04.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и ответницата З.К. било прехвърлено
в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържал изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи, че цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД /чийто универсален правоприемник бил „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Франция", клон Бъглария упълномощил ищеца, в
качеството си на цесионер по Договора за цесия от 27.07.2017г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди, че до ответника било изпратено
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/ PLUS-13176630/24.08.2017г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост, като в
обратната разписка било отбелязано, че получателя се преместил на друг адрес.
Ищцовото дружество изпратило второ писмо до длъжника с с Изх.№ УПЦ-С-БНП/ PLUS-13176630/17.10.2018г. за станалата цесия, чрез
куриер с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора
за кредит. Видно било от обратна разписка към товарителница № 68043460, че
писмото се върнало отново в цялост, тъй
като получателят не бил намерен на адреса.
Счита, че уведомлението
било връчено с исковата молба по делото, тъй като било приложено за връчване на
ответника. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК и в
производството безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за потребителски кредитпаричен заем, не е погасено,моли да
се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на
едно и също задължение и длъжника можел да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Твърди, че на
19.04.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор и
ответникаца, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит
№ PLUS-13176630. Размерът на
предоставения кредит бил сбор от следните компоненти: размер на кредита за
потребителски цели: 2 000 лв. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент,
която била в размер на 70 лв. Така общият размер на кредита бил 2 070 лв.,
която сума ответницата се задължила да заплати на кредитора на 36 бр. вноски.
Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 3 739,68
лв. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 1
669,68 лв.
Твърди, че ответника
се задължил да върне сумата по кредита в
срок до 20.04.2019г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 103,88 лв., при първа погасителна вноска 20.05.2016г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 20.04.2019г., но предвид обстоятелството, че ответника не
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия
му размер, без да било необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Сочи, че поради допусната от страна на
ответника забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски настъпила
предсрочна изискуемост, считано от 20.06.2017г., която дата представлявала
падежа на четиринадесета погасителна вноска.
Съгласно условия към
договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което била
начислена лихва за забава за периода от 21.06.2017г. /денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, в общ размер на 244,43 лв. Сумата
погасена до момента била 1 274 лв., с която били погасени договорна лихва
903,29лв., главница: 370,71лв. Оставало да се заплати от ответника сума в общ
размер на 2 710,11 лв., от които главница 1 699,29 лв., договорна лихва 766,39
лв. и законна лихва за забава в размер на 244,43 лв.
Иска се от съда да
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 2
710,11 лв. по Договор за потребителски кредит № PLUS-13176630 от дата 19.04.2016 г., от която 1 699,29
лв., главница за периода от 20.05.2017г.
до 20.04.2019г.; 766,39 лв. -договорна лихва за периода 20.05.2017г. - 20.04.2019г. и 244,43 лв.
-обезщетение за забава, считано от 21.06.2017г. / датата на предсрочната
изискуемост/ до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
03.07.2018г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението 03.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се деловодни
разноски, сторени в заповедното производство и в настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил от назначен от съда особен
представител. Счита предявеният иск за недопустим. Твърди, че иска по чл.422 ГПК бил специален
установителен иск, който бил продължение на заповедното производство. За да
може кредиторът да иска плащане на остатъка от отпуснатия кредит заедно с
последиците от неизпълнение, той следвало да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост на вземането не настъпвала автоматично,
независимо от уговореното в договора, че ще настъпи при неплащането на
определен брой месечни вноски. В случая се прилагала разпоредбата на чл.60,
ал.2 ЗКИ. Правото на кредитора трябвало да бъде упражнено преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредитора трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредите.В този
смисъл е тълкуванието, дадено в т. 18 на ТР.№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК.
Твърди, че ищеца посочвал в исковата
молба само за уведомяването на ответницата за извършената цесия, но не и за
предсрочната изискуемост на кредита. В уведомителното писмо се съдържат данни
за неизплатената част от кредита и предупреждение, че ще се заведе гражданско
дело и ще се предприемат принудителни действия. Липсвало изрично изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Така ищецът не можел да предяви
установи телен иск при положение, че заповедта по заповедното производство била
неправилно издадена. Оспорва факта, че ответницата била надлежно уведомена за
предсрочната изискуемост на кредита. Освен това било налице несъответствие в
дължимите суми, посочени както в първото уведомление от 24.08.2018г./ 2
518.28лв./ така и във второто уведомление от 17.10.2018г., където сумата била 2
909.09 лв. спрямо сумата попредявения иск - 2 710.11 лв. Заповед за изпълнение
се издавала само за подлежащи на изпълнение вземания. Когато такава изискуемост
не е настъпила, нямало основание да се издава заповед за изпълнение.
Постигнатата предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът ставал предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие.
Самото подаване на заявлението не било уведомление за предсрочна изискуемост,
тъй като не е достигнало до длъжницата. По тази причина се счита, че заповедта
за изпълнение по чгр.д.№ 3225/2018г.на СРС неправилно била издадена и след
отхвърляне на настоящия иск същата следвало да бъде обезсилена.
Иска се отхвърляне на
претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства намира за установено от фактическа страна
следното:
На 19.04.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София и
ответницата бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS- 13176630, по силата на който била предоставена сума в
размер на 2 000 лв. Срокът на договора бил 36 месеца, т.е до 20.04.2019г., брой
вноски 36, всяка в размер на 103,88 лв. с падеж 20то число на месеца. Била
сключена и застраховка „защита на плащанията” със застрахователна премия 403,20
лв. Ответницата поела с договора за кредит и такса ангажимент от 70 лв. В края
на договора е посочено, че с полагането
на подписа си кредитополучателя удостоверява, че
получил посочената в „Параметри и условия” сума по посочената в договора
банкова сметка.
***.5 от договора за кредит страните уговорили в случай на просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става
предсрочно изискуемо в цял размер, без да е необходимо кредиторът да изпраща съобщение до кредитополучателя
за настъпването на предсрочната изискуемост. В чл.24
от договора страните уговорили, че всички изменения и допълнения в договора ще
се правят в писмена форма и подписани от страните.
На 27.07.2017г. бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между кредитодателя на ответницата и
ищцовото дружество, между които и вземането от
ответницата. Цедентът потвърдил на цесионера сключената цесия /л.20 от делото/, както и го
упълномощил от негово име да уведомява длъжниците по сключената цесия /л.24 и
25/.
До ответницата били изготвени и изпратени две уведомителни писма за
станалата цесия, съответно от 24.08.2017г. и 17.10.2018г., но и двете върнати в
цялост
Няма данни за настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото задължение на 20.06.2017г. / по твърдения на ищеца/ ответницата да е
била уведомявана.
На 03.07.2018г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било
образувано ч.гр.д. № 3225/2018г. на СлРС и заповед
била издадена за следните суми:
- 1699,29 лв. – главница
по договор за потребителски кредит PLUS- 13176630/19.04.2016г., прехвърлен с цесия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.07.2018г. до
окончателно изплащане на задължението;
- 766,39 лв. - договорна лихва за периода от 20.05.2017г.
до 20.04.2019г.;
- 244,43 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 21.06.2017г. до 03.07.2018г. Присъдени
са и разноски в размер на 129,20 лв.
Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника и настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
обусловило и депозиране на настоящата искова молба.
В хода на процеса е
допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че ответника кредитополучател не е изплатил изцяло
отпуснатия кредит. Платената от длъжника сума била в размер на 1 062,80
лв., с която били погасени 468,71 лв. главница и 594,09 лв. договорна лихва.
Така оставащото задължение по кредита
било в общ размер на 2 441,68 лв., от която сума 1669,29 лв. главница за
периода 20.03.2017г. до 20.04.2019г. и 742,39 лв., договорна лихва за периода
от 20.03.2017г. до 20.04.2019г. Ответникът изпаднал в забава на 20.03.2017г.,
като обезщетението за забава за периода 20.03.2017г.- 03.07.2018г. / когато
било подадено заявлението по чл.410 ГПК/ е в размер на 178,31 лв. Целият кредит падежирал на
20.04.2019г., т.е. преди изготвяне на заключението на вещото лице.
При изслушване
заключението на вещото лице в проведено на 21.06.2019г. о.с.з. се установи, че
всъщност по кредита не били платени и вноски за м.март и април 2017г., поради
което вещото лице ги включило при пресмятанията, без да съобрази, че исковия
период заявен от ищеца не е от 20.03.2017г., а е от 20.05.2017г.
Така по заявения исков
период 20.05.2017г. – 20.04.2019г. / края на срока на договора/, главницата
била в размер на 1 591,18 лв., договорната лихва за същия заявен времеви
период била в размер на 666,74 лв., а обезщетението за забавено плащане на
паричното задължение за заплащане на главницата по заявения от ищеца времеви
период 21.06.2017г.-03.07.2018г. било в размер на 175,59 лв.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени
доказателства в процеса, както и от писменото доказателствено средство – заключение
на съдебно икономическа експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено
от вещо лице, разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на
икономиката, съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са
допустими, доколкото са предявени от лице, заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество претенциите
са частично основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
наличието на договорни отношения по предоставен потребителски кредит между
ответницата и трето неучастващо по делото лице, което
обаче е цедент на ищеца по това конкретно вземане.
Установи се също така сключен договор между заемодателя на ответницата и ищцовото дружество договор за цесия, по силата на който е
прехвърлено вземането от ответницата.
Действително по делото не се
доказа уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от
първоначалния кредитор заемодател /цедент по договора
за цесия/, нито от сегашния кредитор ищец / цесионер/,
доколкото двете уведомителни писма не са достигнали до знанието на ответницата,
а са били върнати в цялост. В конкретния правен казус съдът не би могъл да
приеме, че уведомление има с връчването на исковата молба, тъй като подобно
уведомление не се съдържаше в приложения на исковата молба / не е и описано
такова/. Целта
на уведомяването на длъжника за станалата цесия обаче е да го предпази от
двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/. То стабилизира
правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на действителността на
договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само
тогава, когато съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на
длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението. В настоящия случай
ответникът не е открит, представляван е от особен представител в процеса, който
не би могъл да твърди дали е било изпълнено вече на стария кредитор. По делото
обаче безспорно се установи посредством заключение на вещо лице, че
задължението на ответницата не е погасено и
съществува, поради което и при съобразяване на станалата цесия, това
задължение следва да се признае като вземане на цесионера - ищец / в този см. Определение № 987/18.07.2011г.
по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение № 173/15.04.2004г. по гр.д. №
788/2003г. ТК ВКС РБ/.
В конкретния правен
казус, съдът счита, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
03.07.2018г. не е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Действително ищецът не е кредитна институция /банка/ и по отношение не следва
да се прилага специалната разпоредба на чл.60, ал.2 ЗКИ, респ. приетото в т.18 на ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК ВКС
РБ за уведомяване на длъжника, че кредитора упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В договора в чл.5 страните уговорили
автоматична предсрочна изискуемост при просрочване на две или повече
погасителни вноски без кредитора да изпраща каквото и да е съобщение до
длъжника. Разпоредбата обаче на чл.24 от същия договор предвижда, както вече се
посочи по-горе в изложението, че всяко изменение в договора за кредит следва да
се извършва писмено. Такова изменение на договора несъмнено представлява предсрочната изискуемост
и то настъпва с волеизявление само на едната от страните, а именно кредитора и засяга срочността на задължението, като се превръща
от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. В случая, събразно
уговореното в чл.24 от процесния договор за кредит
писмено изменение на договора, съдът приема, че следва да е налице поне писмено
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост
на цялото задължение.
Впрочем, в конкретния случай,
поради обстоятелството, че в хода на процеса е падежирал
целия договор за кредит, то съдът следва да вземе предвид това обстоятелство на
основание чл.235, ал.3 ГПК, както и с оглед постановката на т.1 ТР 8/2017г. от
02.04.2019г. на ОСГТК ВКС РБ. Ето защо съдът следва да присъди дължимият
остатък от главницата, дължимата договорна лихва и лихвата за забава върху
главницата, но за периодите, заявени от ищеца. Действително се установи, от
вещото лице, че последната платена вноска по кредита е м.февруари 2017г. и от
м.март 2017г. не е постъпвало плащане, но ищецът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, а по-късно и установяване на това задължение с
исковата молба, като заявил начален
период на претенцията си за главница и договорна лихва не от 20.03.2017г., а от
20.05.2017г. / без м.март и април 2017г./, а за обезщетението за забава
21.06.2017г. до 03.07.2018г. При това положение съдът следва да присъди сумите
отговарящи на заявените от ищеца периоди, посочени от експерта при изслушването
му в о.с.з.
В обобщение искът за главница се
явява основателен и доказан до размера на 1 591,18 лв. за периода
20.05.2017г. – 20.04.2019г., като бива отхвърлен за горницата над този размер
до пълния му предявен такъв от 1 699,29 лв. Върху сумата от 1 591,18
лв., главница бива присъдена и законната лихва за забава, считано от
03.07.2018г. / датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК/ до
окончателното изплащане. Претенцията за договорна лихва е основателна до размер
на 666,74 лв. за периода 20.05.2017г. – 20.04.2019г., като бива отхвърлена до
пълния предявен размер от 766,39 лв. Обезщетението за забавено плащане на
паричното задължение по главницата се явява основателно в размер на 175,59 лв.
за периода 21.06.2017г. до 03.07.2018г., като бива отхвърлено над този размер
до пълния предявен от 244,43 лв.
Предвид изхода на спора
ответницата дължи разноски на ищеца, съобразно уважената част на исковете в общ
размер на 1029,64 лв. , от която сума 913 лв., разноски сторени в исковия
процес и 116,64 лв., разноски сторени в заповедното производство в ч.гр.д. №
3225/2018г. на СлРС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З.Х.К., ЕГН: ********** ***Агенция за събиране
на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов следните суми:
- 1 591,18 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и един лева и 0,18 ст./, главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-13176630 от 19.04.2016г.
за периода от 20.05.2017г. до 20.04.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 03.07.2018г. до окончателното изплащане;
- 666,74 лв. /шестстотин шестдесет и шест
лева и 0,74 ст./,договорна лихва за периода
20.05.2017г. - 20.04.2019г. по договор за потребителски кредит № PLUS-13176630 от 19.04.2016г.;
- 175,59 лв. /сто седемдесет и пет лева и
0,59 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за
периода 21.06.2017г. до 03.07.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ искът за главница над уважения размер до пълния
предявен от 1 699,29 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и 0,29
ст./, искът за договорна лихва над уважения размер до пълния предявен размер от
766,39 лв. / седемстотин шестдесет и шест лева и 0,39 ст./ и искът за
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение над уважения размер до
пълния предявен размер от 244,43 лв. / двеста четиридесет и четири лева и 0,43
ст./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК З.Х.К., ЕГН: **********
***Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева
и Мартин Деспов Деспов ,
сума в размер на 1029,64 лв. / хиляда и двадесет и
девет лева и 0,64 ст./, деловодни разноски, съобразно
уважената част на претенциите.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: