Определение по дело №2482/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3075
Дата: 27 ноември 2018 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20183100502482
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….….../………………2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова   

                                ЧЛЕНОВЕ: Мариана Христова

мл.с. Никола Дойчев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев

ч.в.гр.д. № 2482 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба с вх. № 68699/22.10.2018г. от Л.И.Р. чрез адв. Б.Х. *** срещу определение № 11481/10.10.2018г. по гр.д. № 13462/2018г. на ВРС, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 57875/03.09.2018 г. на ВРС /уточнена с молба от 01.10.2018г./ подадена от Л.Р., с която се претендира да бъде прието за установено, че по отношение на ищцата са били налице предпоставките на чл. 71 ал. 1 т.1 от НМЕ, поради което датата на инвалидизиране в ЕС на ТЕЛК № 0615/26.02.2018г. следва да се промени от 02.06.2009г. на 26.02.2018г.

            В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат подробни съображения. Твърди се, че искането на Л.И.Р. е да се установи по отношение на ответниците, че са налице предпоставките за приложение на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, при което датата на инвалидизиране в Експертно решение № 0615/26.02.2018г. на ТЕЛК, следва да се коригира от 02.06.2009г. на 26.02.2018г. В тази връзка се твърди, че правната квалификация на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това. На следващо място се твърди, че НЕЛК няма компетентността нито да констатира налице ли са предпоставките на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, нито да извърши корекцията на датата на инвалидизиране. Намира, че е налице процесуална правосубектност на ответниците, които следва да отговарят по предявения иск.

Жалбата е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 130, изр. 2 от ГПК, подадена е от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в срок видно от книжата по делото –прекратителното определение е получено на 16.10.2018г., а частната жалба е подадена от 22.10.2018г. в регистратурата на ВРС. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.

            Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Л.И.Р. е подала искова молба пред Районен съд-Варна с искане съдът да установи в отношенията между страните, че датата на инвалидизирането й, посочена в Експертно решение № 0615/26.02.2018г. на ТЕЛК за общи болести II състав при МБАЛ „Св.Анна“ – гр. Варна, следва да се коригира от 02.06.2009г. на 26.02.2018г. В уточнителна молба с вх. № 63560/01.10.2018г. процесуалният представител е посочил, че ищцата има интерес да установи, че са налице предпоставките на чл. 71, ал. 1, т .1 от Наредбата за медицинската експертиза.

            Настоящият съдебен състав намира, че предявената искова претенция е недопустима по следните съображения:

Ищцата е предявила иск пред Районен съд-Варна с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване на факт – датата на нейното инвалидизиране, като иска този факт да бъде отразен в издаденото Експертно решение № 0615/26.02.2018г. на ТЕЛК общи болести към МБАЛ „Св. Анна“-гр. Варна. Искът обаче е недопустим, тъй като законът не е предвидил възможността този факт да бъде установяван чрез предявяване на иск пред граждански съд по реда на ГПК.

Законодателят е предвидил специален ред за оспорване на решенията на ТЕЛК, които представляват по своята същност индивидуален административен акт, чрез обжалването им първо по административен ред, след това по съдебен ред по реда на АПК, като законодателят не е предвидил друг ред за защита – арг. от чл. 112, ал. 1, т. 3, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Решението на ТЕЛК може да обжалвано във всеки един негов реквизит - процента загубена работоспособност, потребността от чужда помощ, срока на инвалидизиране, датата на инвалидизиране, причинната връзка и противопоказните условия на труд – чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, вр. с чл. 101, ал. 7 от ЗЗ, вр. с чл. 70 и 71 от Наредбата за медицинската експертиза.

Също така, ищцата е имала възможността да обжалва в едномесечен срок разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия за инвалидност, съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТД на НОИ-Варна, което не е сторено.

ВОС не споделя доводите на процесуалния представител на ищцата, че исковата претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК (за установяване на право на ищцата), предвид искането да се установи, че са налице предпоставките на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Разпоредбата не създава някакво субективно материално право в полза на ищцата, установимо по гражданскоправен ред, a урежда предпоставките, при които се определя нова дата на инвалидизиране при преосвидетелстване, тоест тя е адресирана до органите на медицинската експертиза (ТЕЛК и НЕЛК) и е част разпоредбите, които регулират административната процедура по издаването на медицински заключения.

Отделно от горното, органите, срещу които е насочен иска – ТЕЛК за общи болести  - МБАЛ „Св. Анна“-гр. Варна и медицинка комисия към ТД НОИ-Варна, не се ползват със самостоятелна правосубектност по граждански дела, което е самостоятелно основание за недопустимост на исковете.

По всички гореизложено съображения, настоящият иск е лишен от правен интерес и като такъв е недопустим, поради което определението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 68699/22.10.2018г. от Л.И.Р. чрез адв. Б.Х. *** срещу определение № 11481/10.10.2018г. по гр.д. № 13462/2018г. на ВРС, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 57875/03.09.2018 г. на ВРС /уточнена с молба от 01.10.2018г./ подадена от Л.Р., с която се претендира да бъде прието за установено, че по отношение на ищцата са били налице предпоставките на чл. 71 ал. 1 т.1 от НМЕ, поради което датата на инвалидизиране в ЕС на ТЕЛК № 0615/26.02.2018г. следва да се промени от 02.06.2009г. на 26.02.2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаването му от жалбоподателя на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК

 

Председател:                                Членове: 1.                               2.