№ 36
гр. Търговище, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20213500900052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск
по чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по депозирана искова молба от адв. П.К.,
САК, пълномощник на С. С. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН **********,
и двамата от с. Б., общ. Търговище, ул. „И.С.“ № 5, адрес за призоваване: гр.
Казанлък ул. “С.” № 6, офис 10, против; ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, бул.
„Д.В.“ № 87.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2020 г., около 02:00 часа по път ПП
I-4 се е движил л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ, управляван от О.Б.С.,
който на км 210+257 в района на кръстовището за с. П.К. нарушава правилата
за движение по пътищата, губи контрол над МПС, излиза извън пътното
платно и се блъска в крайпътен скат. Вследствие на катастрофата на място
загива возещият се на задна седалка пътник К.Б.С.. По случая е образувано
НОХД 45/ 2021 г. по описа на ОС - Търговище, което е приключило с влязла в
сила присъда, с която подсъдимият О.Б.С. е признат за виновен в това, че на
29.04.2020 г. на ПП I-4, в района на с. П.К. при управление на л.а. „Форд
Фокус“ с per. № Т **** ВТ нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на К.Б.С., с което осъществил състава на
1
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1,6. „в“ и чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищците твърдят, че за увреждащия л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ,
управляван от О.Б.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
з.п. BG/02/119003417506/12.12.2019 г., със срок на валидност една година,
считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г. със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
Ищците са родители на загиналия К.Б.С.. Твърдят, че с писмо от 15.06.2020
г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая са заведени
щети с № ********** и с № **********, по които застрахователят към
настоящия момент не е изплатил обезщетение.
Ищците, като родители на загиналият К., който бил само на 16 години към
момента на инцидента, твърдят, че в резултат на неговата смърт, която е
причинена в процесното ПТП от водач на автомобил, застрахован при
ответника, са претърпели и търпят болки и страдания. Заявяват, че са
съкрушени от мъка, не могат да приемат факта, че по такъв неочакван,
насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето, което са
обичали, обгрижвали и е изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции
живота им. Неочакваната смърт предизвиква постоянни и тежки по обем и
интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до неизмерима и
непреходна скръб. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната
загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга
страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и
на здравословното им състояние.
Предвид гореизложеното ищците молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на всеки от тях
обезщетения от по 80 000 лв. като частични искове от 200 000 лв. за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им К.Б.С., ведно
със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 06.05.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и присъждане на направените по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
заедно с ДДС.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Д.В. № 87, действащо чрез пълномощника си адвокат Т. АТ. Д., с адрес
на кантората град София, бул. „Г.М.Д.С." №77Б, ет.1, ап.1, съдебен и
2
електронен адрес за призоваване и връчване на книжа : 1. град София, бул.
„Г.М.Д.С." №77Б, ет.1, 2. Email : *************: телефон +*********, в
който се изразява следното становище по исковите претенции:
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищците твърдения относно
механизма на ПТП, доколкото не е установено непосредствено след ПТП
къде се е намирал пострадалият - вътре в автомобила или извън него, както и
кога и как е получил несъвместимите с живота травми и от какво са
причинени - след изпадане от автомобила или в неговото купе.
На следващо навежда твърдение, че към момента на процесното ПТП
пострадалият К.Б.С. е бил на задната седалка без поставен обезопасителен
колан, в противоречие с императивните изисквания на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
като така е допринесъл в значителна степен за уврежданията си, тъй като при
използване на обезопасителен колан, травмите биха били много по-леки и
съвместими с живота. Това твърдение, според ответника, се подкрепя и от
обективните данни по делото, след като при процесното ПТП пострадалото
лице е изпаднало от автомобила, което априори изключва използване на
обезопасителен колан. Дори пострадалият да е останал при ПТП в купето на
автомобила, при използване на обезопасителен колан, травмите биха били
много по-леки и съвместими с живота. За това, следва да се приеме, че с
неизползването на обезопасителен колан, пострадалият пътник в МПС „Форд
Фокус" с per. № Т 72 66 ВТ К.Б.С. е съпричинил вредоносния резултат, като с
поведението си на 29.04.2020 г. е създал условия за неговото настъпване.
Оспорва твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди в
претендирания обем. Оспорва твърденията за съществуването на отношения
на общност и привързаност между починалия и ищците, които да са
прекъснати единствено по причина на настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Оспорва предявената искова претенция и по размер, като счита, че
претендираното обезщетение, предявено в настоящото производство, е
изключително завишено по размер и не съответства на обективните критерии,
включващи се в понятието «справедливост», принципно указани от ВС.
Процесуалният представител на ответника твърди, че претендираното
3
обезщетение е прекомерно и с оглед наличието на принос за настъпване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че поради
наличието на съпричиняване следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде намалено съответно на
приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се и дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли
лихви, като дължими за посочения период. Твърди се, че следва да се приема
16.04.2021 г. за начална дата на дължимост на законната лихва върху
евентуално присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а не
06.05.2020 г., както необосновано се претендира. С отговора са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. В нея
се твърди, че починалият не е извършил нарушения, които са в пряка връзка с
настъпването на вредоносния резултат. Конкретизират се и останалите
претенции на ищците като се дава отговор на възраженията на ответника.
Постъпил е допълнителен отговор на ДИМ, в който се излагат твърдения,
че ищците са тези, които следва да докажат претенциите си. Отделно се
излагат съображения, че претенцията за лихва, конкретизирана в ДИМ, е
неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
Според процесуалния представител на ответното няма как застрахователя да
дължи два пъти лихва за забава, тъй като той няма нито договорни нито
извъндоговорни отношения с ищците. Неговата отговорност е функционално
обусловена от отговорността на делинквента.
В съдебно заседание ищците поддържат исковите претенции. По тяхна
молба в последното по делото съдебно заседание е допуснато изменение на
иска на всеки един ищец чрез неговото увеличаване като се претендира
сумата от 180 000 лева частичен иск от сумата от 200 000 лева.
Ответното застрахователно дружество чрез адвокат Костов оспорва
исковите претенции съобразно постъпилия по делото отговор. Заявява, че ако
съдът уважи исковете, обезщетение в размер на около 50 000 лева би било
справедливо за всеки от ищците. Претендират се разноски съобразно
приложения списък.
Със своето определение по насрочване на делото в открито заседание съдът
се е произнесъл по допустимостта на така предявения иск. Съдът е посочил
4
правната квалификация на претендираните от ищеца права – иск по чл. 432,
ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД., като е
разпределил доказателствената тежест.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
Безспорно е, че ищците са родители на К.Б.С., роден на 03.10.2003 година,
починал на 29.04.2020 година в ПТП – предмет на обсъждане в настоящото
производство.
С Присъда № 2 от 30.03.2021 година, постановена по НОХД № 45/2021
година по описа на Търговищкия окръжен съд, подсъдимият О.Б.С. роден на
10. 03. 2002 год. в гр. Омуртаг, живущ в с. Б., общ. Омуртаг, български
гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 29. 04. 2020 год. на ПП 1-4, в района на с. П.К., при
управление на л. а. „Форд Фокус” с рег. № Т ***** ВТ без да има
необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлявал, и по непредпазливост причинил смъртта на К.Б.С. от с. Б., с ЕГН
**********, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“
и чл. 342, ал.1, вр. чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание от три години
лишаване от свобода, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е намалил с 1/3
наказанието и е определил окончателно наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна сила.
По делото не е спорно, че л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ,
управляван от О.Б.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
по застрахователна полица BG/02/119003417506/ 12.12.2019 г., със срок на
валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г.
Спорните въпроси касаят вида, характера и обема на претендираните от
ищците неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия.
От заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза,
се установява следното: На 29.04.2020 г., около 02:00 часа на ПП 1-4, км
210+257, в района на разклона за с. П.К., общ. Омуртаг се е движил лек
автомобил „Форд Фокус” с per. № Т **** ВТ, управляван от О.Б.С., с посока
5
на движение от гр. Омуртаг към гр. Търговище. Скоростта на движение на
лекия автомобил е била около 106 км/ч. Автомобилът е навлязъл в зоната на
ляв завой, където критичната скорост на странично плъзгане е била около 96
км/ч. В зоната на завоя предвид на движението на автомобила със скорост по
— висока от границата на критичната водачът е допуснал автомобилът да
напусне платното отдясно по посока на движение. Под въздействието на
резултантната сила, която представлява геометричен сбор на центробежната
сила, която е насочена към външната дъга на завоя и теглителната сила
насочена по посока движението на автомобила е започнало плъзгане надясно,
при което са останали следи от страничното плъзгане на автомобила.
Последвал е удар в пътен знак, челен удар в канавката и ската, след което
завъртане на задната част на автомобила по посока на часовата стрелка и
преобръщане наляво около надлъжната му ос по десния банкет. При удара в
ската на автомобила и при последващите движения — ротация и фазата на
преобръщане, са възникнали големи преносни инерционни сили и преносни
ускорения, в резултат на което пътникът на задната седалка К.Б.С. е изпаднал
от автомобила. Вещото лице предполага, че загиналият е изпаднал от
автомобила, поради обстоятелството, че при огледа тялото му е било извън
автомобила. В експертизата си пояснява, че автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани и че предпазният колан е средство за пасивна защита,
предназначено за удържане на водача на автомобила и пътниците му на място
при случай на внезапно спиране (аварийно спиране) или настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Използването на предпазен колан
предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по
инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора
или други пасажери, изпадането им от автомобила в случай на преобръщане.
Освен това предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по
този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника. Вещото лице Х.
е пояснило в съдебно заседание, че автомобилът има най-силни
трансформации в задната му лява част.
Видно от заключението на вещото лице-съдебен лекар, изслушано в
съдебно заседание, вещото лице е патологът, който е направил аутопсия на та
трупа на загиналия. Вещото лице заявява, че при извършената аутопсия през
месец април, на 29.04.2020 г., е установил съчетано черепно мозъчна, гръдна и
коремна травма, както и гръбначно мозъчна травма, или - установени са
6
счупване на черепа в областта на челната кост вляво и тилната кост вдясно, с
обширен травматичен излив на кръв по изпъкналата част на двете голямо
мозъчни полукълба, мозъчна контузия, мозъчен отток, кръв в мозъчните
стомахчета. Счупване на пето и шесто ребра вляво по предната мишнична
линия с контузия на белия дроб. Размачкване на слезката. Разкъсване на
предната стена на стомаха. Луксация на дясната тазобедрена става. Луксация
на втори и трети гръдни прешлени на гръбначния стълб. От тези травматични
увреждания, които биха довели неминуемо до настъпване на смърт, вещото
лице набляга на черепно- мозъчната травма – т.е. счупване на челна кост,
масивните обилни травматични кръвоизливи вътре в черепната кутия. Според
вещото лице ударът, довел до черепно-мозъчната травма е вътре в интериора
на купето върху твърд, тъп предмет. Вещото лице заявява: „Аз не мога да
определя в кои предмети се е удрял. Удрял се е твърд тъп предмет. Дали
странично във вратата, в рамките на прозорците, дали в седалките. В тавана
също може, ако се е обърнал.“ Според вещото лице травмите са много тежки
и говорят за непоставен обезопасителен колан. Същото е пояснило в съдебно
заседание, че „счупването на челната кост може да се получи от удар в лявата
половина на автомобила - дали е врата, дали е нещо колонка, не може да
отговори. Страничните удари не зависят от колана. Таванът също е
деформиран, хлътнал е навътре. Малко вероятно е да предпази колана, при
преобръщането на колата, от травмата в дясната тилна област.“ При правилно
поставен предпазен колан е можело да бъде избегнат смъртният изход според
заключението на вещото лице-съдебен лекар.
Св. М. ОРЛ. ЕМ. дава показания относно механизма на процесното ПТП, тъй
като е участник в него като пътник. Той заявява: „Бяхме с кола „Форд Фокус“,
бях седнал на предната седалка, а К. беше на задната седалка, но дали по
средата или вляво зад шофьора беше, не се сещам точно. Не си спомням дали
отзад в колата е имало колани. Аз бях без поставен предпазен колан и
останалите също бяха без поставени предпазни колани. Както пътуваме
видях, че колата тръгва срещу една табелка и малко остава да се блъсне в нея
и извиках на брат му: „Удряме се“ и той тогава размърда волана на ляво на
дясно и тогава започнахме да се търкаляме по таван, около три-четири пъти
се претъркаляхме и влезнахме в канавката. Излязохме от колата и започнахме
да търсим брат му К. и го намерихме, половината му тяло беше извън
прозореца, а краката му в колата. Изкарахме го и го оставихме на земята.
7
После от Козма дойде някой да ни помогне, но не си спомням кой е. Другите
отидоха да вземат вода, за да му напръскат лицето, защото си помислихме, че
К. е припаднал, а аз останах там, защото звъннах на полицията и видях, че
черепа на К. беше пълен с вода. След това дойдоха полицаите. Беше излязла
вода от черепа му и се беше надул.“
За установяване на твърдяния факт за причинени на всеки ищеца
неимуществени вреди и техния обем по делото е разпитан свидетелят
Стилиян Тодоров, който установява следното: Ищците от около 3 години
работили в чужбина, а К. си бил на село, при баба си. Семейството често се
събирало ту в България, ту в чужбина по различни поводи. От Германия,
където ищците работили, пращали пари за К. и брат му. Месец, месец и
половина преди инцидента бащата на К. закупил животни в селото и мислели
вече със съпругата си да се установят за постоянно в селото и да не работят
повече в чужбина. За загиналото момче свидетелят заявява следното: „К.
беше много хубаво дете, което учеше. Щеше да завърши същата години.
Много добро дете. Не сме чували лоша приказка някой да е казал. Нито
употребява алкохол. Учеше, щеше да завърши същата година. Той беше
започнал да ходи на училище с една година напред. Искаше да продължи да
учи, и като завърши викаше, че ще учи още.“ Според свидетеля родителите на
К. трудно преживели смъртта му. „Трагично приеха смъртта. Бяха разорени
хората. Не му се работеше нищо. Всеки ден плачат. Трагедия. От това по-
лоша не знам да има. Майката беше много зле. Биеха и успокоителни
инжекции няколко време, сега е на хапчета. Много е зле. Макар че мина
година, още са зле, много зле. Те искаха тука да работят. След като стана тази
трагедия, разпродаде всичко. Бяха си купили животни, но ги разпродаде.
Нищо не му се работеше, нищо не искаше. Ние приказвахме, защото сме
комшии. Викам му: Отивай да работиш. За другия син, за него трябва да
работиш. Обаче са зле. Не са така, както бяха преди.“
По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза, която
установява как ищците са реагирали на травматичното за тях събитие –
смъртта на по-малкия им син. Според експертизата „Ищците израснали и
живели в селски регион, където недоимък ги е принудил да работят в
чужбина и след раждането на децата си са поели по този път. Отглеждането
на малкият им син е било предимно от баба по бащина линия. Синът им К.
Славчев за тях е бил детето „принц“ и не са го въвличали в общите работите,
8
не са му позволявали да им помага. Възприели са, че за него трябва да се
грижат безусловно. След трагичния инцидент майката Севгул С. е преживяла
интензивен, наситен стрес и ужас, който малко след смъртта се е превърнал в
тъга, мъка, а последствие в гняв и неприемане на случилото се. Бащата С.С. е
изпитал интензивен стрес, ужас, който последствие се е преобразувал в
психосоматични заболявания, а към настоящия момент на фона високото
кръвно и захарен диабет тип II е станал раздразнителен, докачлив, сензитивен,
обидчив. И двамата ищци са реагирали по типа на Остра стресова реакция в
резултат на смъртта на по- малкият им син - имало е зашеметеност,
изпотяване, пребледняване, треперене. И при двамата има последици за
психиката в резултат на трагедията: Емоционалното преодоляване на
травмата/внезапна смърт/ е в застойност и остава устойчиво в етапа на
„отричането” /все още не можем да повярваме, като, че ли ще дойде от
някъде/, което говори, че все още травматичното събитие не е преодоляно. И
двамата са организирали наличните си ресурси за справяне, но при тях
преработването става по-трудно, тъй като в инцидента е участвал и
първородният им син Орлин Славчев, като се опитват пред него да се
„държат”. Всичко това е признак за наличие на психотравмена симптоматика
и дистрес с наличие на повтарящи се спомени за събитието, сънища свързани
с травмата и при двамата са налице телесни реакции, избягване на места
свързани с травмата, раздразнение, гняв. Налице са тежко изразени
изживявания на тъга и емоционална потиснатост, изразени разстройства на
съня, силно изразени вегетативни разстройства /треперене, изпотяване,
прималяване/. Отчитат се нарушения в личностовата и социалната сфера на
функциониране, характерно за капсулираното травматично стресово
разстройство. И двамата са развили депресивни симтоми - раздразнителност,
вътрешна напрегнатост, потиснатост, тъга мъка, като С.С. ги контролира с
прием на АД - Ксетанор, а С.С. предпочита да възприема актуалното си
състояние без медикаменти.“
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
9
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение,
сключено по застрахователна полица BG/02/119003417506/ 12.12.2019 г., със
срок на валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г.;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора -
ПТП, претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо
обезщетения, които вреди са в резултат на виновното поведение на
застрахования водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на
10
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. В т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС е прието, че приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да обуславя в някаква степен вредоносния резултат.
Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
По въпроса за предпоставките, при които се прилага разпоредбата на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД е налице многобройна задължителна съдебна практика,
обективирана в ППВС №17/63 г., р.№159/24.11.10 г. по т.д.№1117/09 г. на
ВКС, второ т.о., р. №58/29.04.11 г. по т.д.№623/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№98/24.06.13 г. по т.д.№596/12 г. на ВКС, второ т.о., р.№52/08.04.14 г. по т.д.
№1498/13 г. на ВКС, второ т.о., р.№153/31.10.11 г. по т.д.№971/10 г. на ВКС,
второ т.о., р.№169/ 28.02.12 г. по т.д.№762/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№206/12.03.10 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, второ т.о., р. № 151/12.11.10 г. по
т.д. № 1140/11 г. на ВКС,второ т.о., р. № 16/04.02.14г. по т.д. № 1858/13 г. на
ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, първо т.о., р.
№144/27.12.16 г. по т.д.№1000/15 г. на ВКС,второ т.о. и др. С нея се приема,
че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на
пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение,
изразяващо се както в действие, така и евентуално в бездействие, пряко
създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без
наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, като съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се
11
преценява с оглед това кой е основният фактор за причиняването на
вредоносните последици.
По делото е установено, че загиналият К. се е возел отзад в автомобила
вляво и че не е ползвал предпазен колан. В същото време е безспорно, че
основната причина за смъртта на К. е черепно-мозъчна травма, която е
получена вътре в автомобила при удар с тъпи предмети от интериора на
автомобила. Автомобилът е получил деформация именно в лявата си задна
част. На базата на изяснения механизъм на пътно-транспортното
произшествие, а именно – че нараняванията са получени вътре в автомобила,
а не извън него; че сблъсъкът на автомобила с различни препятствия е именно
в задната лява част на автомобила, където е пътувал загиналият, смъртта на К.
е била неизбежна. Той е загинал на място и предпазният колан не би могъл да
спаси живота му. Макар вещото лице-съдебен лекар да прави извод, че
леталният изход не би настъпил евентуално при поставен предпазен колан,
неговото заключение се базира основно на принципа, че предпазните колани
по принцип са предвидени да спасяват човешкия живот.
В конкретния случай съдът приема, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия, въпреки че същият е бил без
поставен предпазен колан. Вредоносният резултат е щял да настъпи и при
поставен предпазен колан. Ето защо съдът приема, че възражението на
ответното застрахователно дружество за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия се явява неоснователно.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
12
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
При определяне на размера на претендираното обезщетение по
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид
установените от събраните по делото доказателства за претърпените от
ищците неимуществени вреди. Без съмнение е, че никой родител не очаква да
надживее своето дете. Към момента на произшествието К. е бил здрав и
жизнен младеж, който учел и имал планове да продължи обучението си. Тъй
като той е бил по-малкият син в семейството, за него се грижили с
изключителна любов и внимание, смятали са, че той ще постигне в живота
повече, отколкото те са постигнали. Очаквали са да имат доста години
занапред като родители и син, който след време ще се грижи за тях.
Изпитвали чувства на общност и принадлежност към едно семейство,
обичали са се и са се уважавали, грижили са се един за друг. Неочакваната
смърт на К. е била тежък удар за родителите му. Като всеки един родител,
загубил неочаквано дете и то в ПТП, ищците са били покрусен и все още
изпитва болки и страдания от смъртта на К.. Тяхното състояние по повод и
след смъртта на К. ясно е установено в съдебно-психологическата експертиза
- налице са тежко изразени изживявания на тъга и емоционална потиснатост,
изразени разстройства на съня, силно изразени вегетативни разстройства
/треперене, изпотяване, прималяване/. Отчитат се нарушения в личностовата
и социалната сфера на функциониране, характерно за капсулираното
травматично стресово разстройство. Психотравменото събитие, което е
отключило психотравмиращи преживявания, са отключили допълнително
соматични заболявания при С.С. - Захарен диабет тип II и Хипертонична
болест, които ги контролира с прием на терапия, изписана му от специалисти
в Германия. А при Севгю С. капсулованото травматично преживявания я
прави напрегната и с главоболие, което води до повръщане. И двамата са
развили депресивни симтоми - раздразнителност, вътрешна напрегнатост,
потиснатост, тъга, мъка.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките
и страданията чрез предоставяне на други блага. Съобразявайки изложеното
по-горе относно преживените от ищците болки и страдания по повод на сина
им К., съдът намира, че на всеки един ищец следва да бъде определено
обезщетение в размер на 150 000 лева.
13
По претенцията за лихва за забава, считано от 06.05.2020 година, съдът
приема следното:
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.
1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването й. Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето
на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може
да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на размера на обезщетението,
или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане
на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на
претенцията или на размера на вредите, като в последния случай отказът за
плащане може да бъде и частичен – само по отношение на недоказания от
общо претендирания размер на вредата. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т.1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ /т.2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на
застрахователните претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено
в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице
представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в
качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по
предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на
дължимите застрахователни обезщетения.
В конкретния случай ищците са предявили своята претенция пред
ответното застрахователно дружество на 15.06.2020 г. чрез адвокат Р.Р. и на
19.01.2021 година - чрез адв. А.Б. /вж. лист 29, където ищецът е посочен с
имената Б.С.М./. Съдът приема, че застрахователното дружество е уведомено
и ищците са претендирали пред него обезщетение за неимуществени вреди на
14
датата 15.06.2020 година. Не е спорно, че към настоящия момент
застрахователят не е заплатил застрахователно обезщетение. Това то е
следвало да направи в рамките на три месеца от депозиране на претенцията
при него. Следователно следва да се приеме, че застрахователят е изпаднал в
забава на 15.09.2020 година.
По разноските:
Искът на всеки ищец е предявен за сумата от 180 000 лева. Съдът приема,
че същият е основателен в размер на 150 000 лева (83.33%)
Ищците са представлявани безплатно от адвокат П.К. като се претендира
ответното дружество да бъде осъдено да й заплати адвокатско
възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ведно с ДДС. Съгласно чл. 38 от
Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. т. 5. „при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000
лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.; – т.е. дължимото
възнаграждение за присъждане в полза на адвокат П.К. е 4350 лева или с ДДС
5222 лева за всеки ищец.
С оглед частичната основателност на предявените искове ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Разноските на
ответното дружество са за адвокатско възнаграждение в размер на 6 720 лева
с ДДС и 600 лева за депозит за вещи лица. Съдът не счита, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно, тъй като са предявени два иска в условията на
субективно съединяване – т.е. защита е срещу два иска. Разноските на
ответното дружество следва да се поемат от ищците съобразно отхвърлената
част на иска на всеки ищец – т.е. ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
общо на ответното застрахователно дружество сумата от 1,220.24 лева. Съдът
няма как да приложи компенсация на разноските, тъй като възнаграждението
на адвокат К. се дължи на нея, а не на ищците.
15
Доколкото всеки ищец е освободен от заплащане на държавна такса,
дължимата държавна такса за разглеждане на делото следва да се присъди в
тежест на ответника. Последният следва да заплати по сметка на Окръжен
съд-Търговище държавна такса в размер на общо 12 000 лева – по 6 000 лева
държавна такса по иска на всеки ищец, както и 300 лева изплатени от
бюджета на съда за съдебно-психологическа експертиза..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********, гр. София, бул. „Д.В.“ №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащо чрез адвокат Т. АТ. Д., с адрес на кантората град София, бул.
„Г.М.Д.С.” №77Б, ет.1, ап.1, съдебен адрес: гр.София, бул.„Г.М.Д.С.” №77Б,
ет.1, ап.1, да заплати на С. С. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН **********,
и двамата от с. Б., общ. Търговище, ул. „И.С.“ № 5, адрес за призоваване: гр.
Казанлък ул. “С.” № 6, офис 10, на всеки един от тях, сумата от 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени им от смъртта на сина им К.Б.С.,
загинал в ПТП на 29.04.2020 година, за което е признат за виновен водач на
автомобил л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ, застрахован в ЗД „Бул
Инс“, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2020 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като отхвърля така предявения иск на всеки ищец
до пълния му предявен размер от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, както
и претенцията за дължима лихва, считано от 06.05.2020 година до 14.09.2020
г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН **********, и двамата
от с. Б., общ. Търговище, ул. „И.С.“ № 5, адрес за призоваване: гр. Казанлък
ул. “С.” № 6, офис да заплатят на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********, гр.
София, бул. „Д.В.“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Д. Крумов, чрез пълномощника адвокат Т. АТ. Д., с адрес на кантората
град София, бул. „Г.М.Д.С.” №77Б, ет.1, ап.1, Съдебен адрес: гр.София, бул.
„Г.М.Д.С.” №77Б, ет.1, ап.1, сумата от 1 220.24 /хиляда двеста и двадесет лева
и 24 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски съобразно
16
отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Осъжда ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********, гр. София, бул. „Д.В.“ № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез
пълномощника адвокат Т. АТ. Д., с адрес на кантората град София, бул.
„Г.М.Д.С.” №77Б, ет.1, ап.1, Съдебен адрес: гр.София, бул.„Г.М.Д.С.” №77Б,
ет.1, ап.1, да заплати на адвокат П.К., САК, адрес за призоваване: гр.
Казанлък ул. “С.” № 6, офис 10, в качеството й на процесуален представител
на С. С. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН **********– ищци по т. дело №
52/2021 година по описа на Търговищкия окръжен съд, адвокатско
възнаграждение в размер на общо 10 666 лева с вкл. ДДС за двамата ищци, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважената част на исковете.
Осъжда ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********, гр. София, бул. „Д.В.“ № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез
пълномощника адвокат Т. АТ. Д., с адрес на кантората град София, бул.
„Г.М.Д.С.” №77Б, ет.1, ап.1, Съдебен адрес: гр.София, бул.„Г.М.Д.С.” №77Б,
ет.1, ап.1, да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева
дължима държавна такса в производството съобразно уважената част на
исковете, както и 300 /триста/ лева разноски за вещо лице, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
17