Решение по дело №36/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 548
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20237170700036
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 548

29 ноември  2023 год.

Административен съд Плевен,  в открито съдебно заседание на шести ноември  2023 год. :

Съдия : Елица Димитрова

         /Командирован със заповед на председателя на ВАС със заповед №РД-08-277 от 11.07.2023г. за разглеждане на настоящото дело/ при секретаря  Бисерка Василева ,определена да вземе участие в с.з. със Заповед № РД-06-470/03.11.2023г.  като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 36 по описа за 2023година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по настоящото дело е образувано след предявена от М.С.,*** жалба срещу Заповед №Л-56/10.01.2023г. на началника на затвора в гр. Плевен за отнети вещи в полза на ДП“ ФЗД“.

Със заповед № Л-56/10.01.2023г.на началника на затвора гр.Плевен  издадена на основание чл.122 ал.2 ЗИНЗС са отнети в полза на ДП“ ФЗД“ : 2 бр.консерви „ Мусака“, 6бр. консерви „ скумрия“, 7бр. консерви“ Русенско варено“, 8 пакета обикновени бисквити, 8 пакета други бисквити, 4 чифта чорапи, 2 бр.слипове и 5бр.степчета, иззети от л.св.М.С. с протокол за иззети вещи при обиск и претърсване № 16 от 09.01.2023г. по ДЗ№ 9932/19.12.2022г. Жалбоподателят общо твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е мотивирана, издадена е без изясняване на доказателствата, в нарушение на материално правните разпоредби на ЗИНЗС и в несъответствие с целта на закона.Т.е общо са посочени основанията на чл.146 т.2 –т.5 АПК. Иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.Обосновава правен интерес с оглед на защитата по чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧ/ правото на притежание/ и ТР№ 3 /16.04.2013г по т.д.1/2012г.на ВАС.

Ответната страна – Началникът на Затвора – Плевен, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност, обективирани в писмен отговор от 05.10.2023 г. В съдебно заседание поддържа твърденията за правилност на акта. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, а при евентуалност и като недопустима и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение, ако съдът приеме жалбата за недопустима.

Административен съд – Плевен, в настоящия командирован състав, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е изискана и представена цялата преписка във връзка с издаване на оспорената заповед.

При извършване на проверка на багажа на л.св.С. на 16.12.2022г., при завръщането му от делегация от ЦСЗ са открити посочените в Заповед № Л-56/10.01.2023г. вещи:  2 бр.консерви „ Мусака“, 6бр. консерви „ скумрия“, 7бр. консерви“ Русенско варено“, 8 пакета обикновени бисквити, 8 пакета други бисквити, 4 чифта чорапи, 2 бр.слипове и 5бр.степчета, които не били описани в „ опис на вещите“, с които л.св. е излязъл/влязъл от/в Затвора Плевен и недекларирани преди заминаването му на 14.12.2022г. В приложения лично съставен от л.св.С. опис на вещите при напускане на затвора Плевен по делегация за дело в гр.София са декларирани дрехи, документи,закони, часовник, тоалетни принадлежности и храна -200гр.месо, ябълки и суха храна.

 С. първоначално дал сведения от къде има гореописаните продукти и дрехи:че му се полагат при отиване по дела като суха храна. Вещите открити били свалени в склада на затвора до приключване на ДЗ В-9932/19.12.22г.

По ДЗ л.св. дал обяснения и бил изслушан, че преди излизането от Затвора Плевен и при връщането му от ЦСЗ е взел вещите от други лишени от свобода, които не ги искали- 2бр.мусака и 4бр.русенско варено, 16 пакета бисквити и бельото и чорапите. Не дал обяснения за разликата от първоначално декларираното на 14.12.2022г.при напускане на затвора Плевен, за което е приложен опис .

Изготвена е докладна записка от 22.12.2022г.от ИСДВР- пета група до началника на затвора Плевен по сигнала № В -9932/19.12.2022г.,че при проверката е констатирано, че л.св.С. с оглед на откритите вещи в багажа му на 16.12.22г. при завръщането от делегация от ЦСЗ е влязъл в нерегламентирани отношения с лишени от свобода по повод на вещите и е направено предложение да му бъде наложено дисц. наказание „ писмено предупреждение“, а иззетите вещи ,които не са описани в описа на вещите с които е напуснал затвора Плевен по делегация :  2 бр.консерви „ Мусака“, 6бр. консерви „ скумрия“, 7бр. консерви“ Русенско варено“, 8 пакета обикновени бисквити, 8 пакета други бисквити, 4 чифта чорапи, 2 бр.слипове и 5бр.степчета, да бъдат отнети в полза на ДП“ ФЗД“.

Приложени са опис на вещите при напускане на затвора,респ.при връщането там.

След приключване на преписката вещите са иззети в протокол № 16/09.01.2023г.

Със заповедта № Л-55/10.01.2023г. на началника на затвора на М.С. е било наложено на основание чл.101, т.1, вр. чл.104, ал.1  от ЗИНЗС дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за неспазване на чл.96 т.3 и чл.97 т.2 ЗИНЗС/ лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат/, дисциплинарно нарушение по см.на чл.100 ал.1 вр.ал.2 т.5 ЗИНЗС.

Заповед Л-55/10.01.2023г. на началника на затвора в гр. Плевен за налагане на дисц.наказание „ писмено предупреждение“ на л.св.М.С. е  потвърдена със Заповед №Л-394/24.01.2023г. на главен директор на ГДИН гр. София / влязла в сила/.

След заповед № Л-55/10.01.2023г на началник на затвора гр.Плевен е издадена и оспорената Заповед № Л-56/10.01.2023г. , с която е наредено описаните в протокол за иззети вещи при обиск № 16/09.01.2023г., иззети от л.св.С. да бъдат отнети в полза на ДП“ ФЗД“.

Описаните вещи са част от описанието на фактическия състав на заповед Л-55/10.01.2023г. на началника на затвора в гр. Плевен, потвърдена със Заповед №Л-394/24.01.2023г. на главен директор на ГДИН гр. София, за което е наложено дисциплинарното наказание за това ,че л.св. ги е държал при връщането си от делегация, без те да са декларирани по опис като вещите, с които е излязъл от затвора, и които е взел от други лишени от свобода, нарушавайки забраната на чл.97 т.2 ЗИНЗС. Налице е влязъл в сила адм.акт, с който е установено извършването на дисциплинарно нарушение от страна на л.св.С. на забраната лишените от свобода да  вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат и съответно неспазване на установените правила със същият предмет на издадената заповед № Л-56/ 10.01.2023г. Но законът дава право на самостоятелно оспорване на заповедта за изземване без да отчита възможни специфики,поради различните законови основания за изземването. Т.е. настоящата жалба е подадена в срок спрямо самостоятелно подлежащ на оспорване акт и се явява допустима не само на основанията посочени в с.з. от оспорващия.

По аргумент на чл.87 ал.3 ППЗИНЗ откритите при извършен обиск вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват в протокола и се изземват. В случая - с протокол №16/09.01.2023г. след приключване на проверката по ДЗ № В-9932/19.12.2022г., по която е констатирано дисциплинарното нарушение по чл.96 т.3 вр чл.97т.2 ЗИНЗС , описаните вещи са иззети.Именно този протокол е посочен като фактическото основание за изземването на вещите по него. Този протокол е резултат от извършената проверка по сигнал по  ДЗ № В-9932/19.12.2022г.и приложените докладни и обяснения.

Съгласно чл.122 ал.2 ЗИНЗС иззетите вещи се отнемат в полза на ДП“ФЗД“.

Заповед № Л-56/10.01.2023г.на началника на затвора гр.Плевен  , с която на осн. чл. 122 от ЗИНЗС  са отнети в полза на ДП "ФЗД" вещи , иззети от лишения от свобода, е издадена от компетентен орган – Началника на Затвора – Плевен.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазена е  установената форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, правилно е приложен  материалния закон.

В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, от т. 1 до т. 8, включително от АПК е установено, че когато административният акт се издава в писмена форма следва да съдържа наименование на органа, който го издава, да е посочено името на акта, да има адресат, да са посочени фактическите и прави основания за издаване на акта, да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, да съдържа разпореждане пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, както и да посочена дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Оспорената заповед съдържа всички реквизити и препраща към друг акт , а именно протокол за изземване на вещи към ДЗ 9932/19.12.2022г.

За издаването заповедта за отнемане по  чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС, в чл. 103 от Правилника за прилагането на ЗИНЗС е въведено единствено изискване да бъде налице протокол за изземване на вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, като началникът на затвора действа при обвързана компетентност. От материалите по преписката е видно, че иззетите вещи 2 бр.консерви „ Мусака“, 6бр. консерви „ скумрия“, 7бр. консерви“ Русенско варено“, 8 пакета обикновени бисквити, 8 пакета други бисквити, 4 чифта чорапи, 2 бр.слипове и 5бр.степчета не е установено, че са собственост на л.св.С., не са декларирани като такива и са предмета на дисциплинарното нарушение, за което му е и наложено влязло в сила дисциплинарно наказание.

При тези данни СЪДЪТ намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, поради което не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност и при спазване на посочения ред – след съставяне на протокол по чл. 103 от ППЗИНЗС.Противно на твърденията на жалбоподателя са събрани и обсъдени приложените писмени доказателства, в това число и дадените от него обяснения и резултата от проверката по сигнала.

Съгласно чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ППЗИНЗС при проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от служителите, които са я извършили, независимо дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети. А намерените вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват в протокола и се изземват. Установяването на собствеността става с представяне на съставените при получаването на вещите описи и издаваните на лишения от свобода служебни бележки или описи, които са налице по преписката. Оспорената заповед препраща към протокола за изземване съставен на база изясняване на обстоятелства по ДЗ 9932/19.12.2022г.и цялата преписка по случая. По отношение мотивите се съобрази, че те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт други писмени документи, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/, като конкретиката на случая попада в тази хипотеза.

Режимът на внасяне и държане е разрешителен, с оглед упражняване на права, охрана на живота и сигурността, поддържане на реда и дисциплината, включително и за постигане на главната цел на наказанието лишаване от свобода – превъзпитание към спазване на закона като изземването по чл. 122, ал. 1 -3 ЗИНЗС, е самостоятелно производство, което цели да установи собственика на вещта, а когато не се установи собственика, като резултат се отнема вещта полза на държавата.

Нормата на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗИНЗС цели контрол за спазване и санкция при неспазване на забраните, спазване на които е вменено на лишените от свобода като дисциплинарно задължение по спазване на вътрешния ред с разпоредбата на чл. 97, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 7 ЗИНЗС. Една от хипотезите е намирането на вещи, които не са установени чия собственост са/ т.е не са на затворника на база приложените описи, които следва да установят факта на притежание/. Няма спор, че установените вещи, предмет на изземването не попадат в ограничителния списък, но и няма спор, че притежанието им от страна на л.св. е в резултат на нарушаване на реда по чл.97 т.2 ЗИНЗС и не е установено чия собственост са. 

Следва извод за наличие на основание за издаване на оспорената заповед, което не е опровергано при съдебното й оспорване.

Вече с влязлата в сила заповед № Л-55/10.01.2023г. на началник на затвора Плевен е установен предмета на нарушението по чл.97 т.2 ЗИНЗС, идентичен с този по настоящо оспорената заповед, като не се и твърди,че описаните иззети вещи са собственост на л.св. придобити на годно правно основание посочено в закона, а по скоро са резултат от нарушаване на законова забрана. Не е нарушено правото на притежание по смисъла на чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧ. Лигитимото правно очакване на С. за признаването му на право на собственост или притежание спрямо вещи, които е придобил в нарушение на правилата в ЗИНЗС е неоснователно.Притежанието на вещи, получени в нарушение на забраната на закона не го легитимират като собственик на правно основание ,още повече, че целта на чл.122 ал.2 ЗИНЗС е легитимна- спазване на забраните и вътрешия ред от лишените от свобода. ЗИНЗС не може да бъде тълкуван разширително, тъй като регламентира обществени отношения във вр. с изпълнение на държавна наказателна принуда да се търпи наказание, както и мерките за контрол върху спазване на дисциплината от страна на нейните субекти. Предвид изложеното следва, че съгласно материално правните разпоредби относно вещите, които могат да се внасят, купуват и държат от лишените от свобода, то това са вещите, които ЗИНЗС позволява като вид, предназначение и съдържание, както и тези, които са посочени в списъка, утвърден по чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС, а когато такъв не е налице, остават само вещите по самия закон. Режимът на внасяне и държане е разрешителен, с оглед упражняване на права, охрана на живота и сигурността, поддържане на реда и дисциплината, включително и за постигане на главната цел на наказанието лишаване от свобода – превъзпитание към спазване на закона.

В случая оспорената заповед е законосъобразна и оспорването й е неоснователно.

Претендираното от ответната страна юрисконсулско възнаграждение е само ако съдът счете жалбата за недопустима поради липса на правен интерес, а случая не е такъв,така че съдът не присъжда възнаграждение на ответната страна.

Мотивиран така и на основание чл. 172 АПК и чл.122 вр.чл.111 от ЗИНЗС, съдът

 

                       Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.С.С.,*** против Заповед №Л-56/10.01.2023г.на началника на затвора гр.Плевен  издадена на основание чл.122 ал.2 ЗИНЗС ,с която са отнети в полза на ДП“ ФЗД“ : 2 бр.консерви „ Мусака“, 6бр. консерви „ скумрия“, 7бр. консерви“ Русенско варено“, 8 пакета обикновени бисквити, 8 пакета други бисквити, 4 чифта чорапи, 2 бр.слипове и 5бр.степчета, иззети от л.св.М.С. с протокол за иззети вещи при обиск и претърсване № 16 от 09.01.2023г. по ДЗ№ 9932/19.12.2022г.

Решението подлежи на обжалване пред 3 членен състав на АС-Плевен по реда на глава 12 от АПК,т.е в 14 дневен срок от съобщаването му

 

Съдия : /П/