Р Е
Ш Е Н
И Е
№
249
гр.Русе, 28.09.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 366 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.А.П. *** против решение
№ 114/01.06.2023 г. на В.Н. – директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена
без уважение жалбата му с вх.№ 11931/22.05.2023 г. по регистъра на ТД на НАП
Варна, офис Русе, против разпореждане с изх.№ С230018-137-0004055/09.05.2023 г.,
издадено от А.И.-П. – старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП Варна, ИРМ Русе. С оспореното по административен ред разпореждане е
отказано прекратяването на изпълнителното дело поради изтекла давност за
събиране на публичното вземане по електронен фиш серия К, № 4269211, издаден от
ГД НП, ОД на МВР – Велико Търново, за наложеното с него административно
наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Твърди се, че обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител противоречат на
материалния закон – чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, тъй като наложеното наказание
„глоба“ е с дата 21.07.2018 г., откогато и до датата на образуване на
изпълнителното производство визираният в тази разпоредба давностен срок бил
изтекъл. Жалбоподателят се позовава на задължителните разяснения в Тълкувателно
решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане като
върне преписката на публичния изпълнител със задължителни указания за
прекратяване на изпълнителното производство поради изтеклата давност.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител,
оспорва същата като неоснователна. Сочи, че изпълнителската давност по
отношение на наложеното с електронния фиш административно наказание „глоба“ не
е изтекла нито към датата на образуване на изпълнителното производство, нито
понастоящем, тъй като същата е била прекъсната с образуването на изпълнителното
дело, а след това и с предприетите от от публичния изпълнител изпълнителни
действия. Сочи, че съгласно чл.82, ал.4 от ЗАНН не е изтекла и абсолютната
давност, тъй като изпълнителното производство за събиране на глобата било
образувано в срока по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат
от него, в преклузивния срок, след изчерпване на възможността за обжалването му по
административен ред и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Оспореното решение е
издадено от оправомощен за това орган - териториалният
директор на ТД на НАП - Варна, в пределите на неговата компетентност по
чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма, със съдържание,
което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни
основания за издаване на акта и при спазване на административнопроизводствените
правила. При неговото издаване материалният закон е приложен
правилно.
За да отхвърли
жалбата по административен ред директорът на ТД на НАП – Варна е приел, че се
касае до публично вземане, което представлява наложено административно
наказание „глоба“, поради което продължителността на срока на изпълнителската
давност за същото е уредена в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Според тази
разпоредба, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Посочил е, че нормата на
чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността
за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато
тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване
на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност). Приел
е също, че съгласно чл.82, ал.4 от ЗАНН регламентираната в чл.82, ал.3 от същия
закон абсолютна изпълнителска давност не се прилага по отношение на глобата, когато
за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Решаващият орган е счел, че в конкретния случай издаденият срещу жалбоподателя
електронен фиш е влязъл в сила на 14.07.2021 г.
като, считано от влизането му в сила, двугодишният срок по чл.82, ал.1,
б.“а“ от ЗАНН не е изтекъл, поради което правилно публичният изпълнител отказал
прекратяването на изпълнителното производство.
Оспореното решение на директора на ТД на
НАП Варна е правилно.
Както се сочи в мотивите към Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС и както безпротиворечиво се приема в съдебната практика
и правната доктрина, в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34
от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската
давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и
абсолютна такава (по чл.82, ал.3 от ЗАНН).
Константна е и съдебната практика по
въпроса, че, предвид спецификата на електронния фиш (вж. легалните дефиниции на
това понятие по § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и § 1, ал.1, т.1 от ДР на ЗАНН), който
съчетава в себе си характеристиките на АУАН и НП, за него погасителната давност
по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН не се прилага. В тези случаи е приложима само
абсолютната погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, съгласно
указанията по т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Дали обаче е изтекла
погасителната давност, включително абсолютната такава, в
административнонаказателното производство, приключило с издаването на
електронен фиш, може да се обсъжда само при обжалването на този санкционен акт по
предвидените ред и срок – в седемдневен срок от връчването му пред районния
съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението, съгласно чл.59 от ЗАНН (в приложимата редакция на текста - ДВ, бр. 77 от 2012 г.). Възражения за
изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване не могат
да бъдат повдигани извън рамките на производството по съдебно обжалване по ЗАНН,
а и съдът не дължи служебното произнасяне по този въпрос в производства като
настоящото, свързани с изпълнението на вече влезлия в сила санкционен акт.
Видно от изготвената от ОД на МВР – Велико
Търново справка от АИС „Система за управление на административно-наказателната
дейност“, електронен фиш серия К, № 4269211 (на л.54 от делото), с който, за извършено
на 21.07.2018 г., по първокласен път I-5 (Русе – Габрово),
км.108+825, в посока Габрово, нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, е бил издаден
на 16.12.2020 г. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 14.07.2021 г.
чрез неговата майка – Й. М., с известие за доставяне с ИД PS 5000 01AQ5R J. Жалбоподателят не оспорил пред районния съд
така връчения му електронен фиш, поради което той, както е отбелязано и в
справката от ОД на МВР – Велико Търново, влязъл в сила на 29.07.2021 г. След
влизането му в сила, на 13.09.2021 г. бил изпратен на НАП за принудителното
събиране на сумата по глобата.
Следователно, съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН,
двугодишната изпълнителска давност тече от датата на влизане в сила на
електронния фиш, т.е. от 29.07.2021 г. Видно от изготвеното извлечение от ИС
„Събиране“ на НАП (на л.10 от преписката), изпълнително дело № *********/2022
г. било образувано срещу жалбоподателя (длъжник) на 23.08.2022 г. Предмет на
събиране по същото е именно публичното вземане от 600 лева, представляващо
наложената му с горепосочения електронен фиш глоба. Очевидно е, че от датата на
влизане в сила на електронния фиш – от 29.07.2021 г. до датата на образуване на
изпълнителното производство в дирекция „Събиране“ на ТД на НАП Варна, ИРМ Русе
– 23.08.2022 г., не е изтекъл предвидения в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН
двугодишен срок. Следва да се отбележи, че към датата на изготвяне на извлечението
от ИС „Събиране“ на НАП – 26.05.2023 г. отбелязаният в същата статус на
изпълнителното дело е активно, т.е. делото е висящо и не е прекратено. С неговото
образуване в срока по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, съгласно изричната норма на
чл.82, ал.4 от същия закон, се изключва течението на абсолютната изпълнителска давност
по чл.82, ал.3 от ЗАНН.
След прекъсването, съгласно чл.82,
ал.2 от ЗАНН, на двугодишния давностен срок с образуването на изпълнителното
дело на 23.08.2022 г. е започнала да тече нова давност със същата
продължителност (вж. указанията по Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на
ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия). Този нов двугодишен давностен
срок обаче на свой ред също е бил прекъснат с предприетите в хода на
изпълнителното дело действия по събиране на вземането от страна на публичния
изпълнител. Такова действие е връчването на 15.09.2022 г. на длъжника, чрез
неговата майка, на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК. След
завършването на това действие е започнала да тече нова двугодишна давност,
която обаче отново е прекъсната, съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН, с издаването на
04.07.2023 г. на постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С230018-022-0047418/04.07.2023 г. и налагането, на основание чл.201, ал.3 от ДОПК, на запор върху притежаваното от жалбоподателя МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“ с рег. № Р 7127 РВ, респ. изпращането на запорното съобщение за
изпълнение на ОД на МВР – Русе.
По изложените съображения обосновано
директорът на ТД на НАП Варна и публичният изпълнител са приели, че липсват
основания за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла
изпълнителска давност по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, респ. абсолютната такава
по чл.82, ал.3 от същия закон. Подадената жалба се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът определя в минималния размер от 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк.д. №5/2009г. на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.А.П., с ЕГН **********,***, срещу решение № 114/01.06.2023 г. на В.Н. –
директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№
11931/22.05.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Русе, против
разпореждане с изх.№ С230018-137-0004055/09.05.2023 г., издадено от А.И.-П. –
старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе,
за отказ да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на
публичното вземане по електронен фиш серия К, № 4269211, издаден от ГД „Национална
полиция“, ОД на МВР – Велико Търново, за наложеното с него на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА П.А.П.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от
100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: