Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 13.7.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10447 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), предявен от Н.С.Г. против П.Г.К..
Ищцата
Н.С.Г. твърди, че е наследник на К.Б.(неин първи братовчед), починал на
13.05.2011 г., заедно с другия му първи братовчед И.Б.. Двамата се явяват
наследници поради отказ от наследство на децата на К.Б.: Н.Б., А.Б.и София Х.,
за който отказ ответницата била уведомена с нотариална покана, получена на
04.08.2014 г. от ответницата. К.Б.бил съсобственик на недвижими имоти в гр.
Стара Загора и гр. Пловдив, отдавани под наем от наследодателя, като
припадащата се част от наема постъпвала по сметка на К.Б., а след смъртта му -
по сметка на П.К., която приживе извършвала действия на управление с
имуществото на Б.. След 13.05.2011 г. П.К. продължила да получава по личната си
сметка приходи от наем, дължими на наследниците на К.Б.. Според постигнато с И.Б.
споразумение Н.Г. следвало да получава изцяло вземанията от наем на имотите,
част от наследствената маса. Твърди се за периода 13.05.2011 г. - 01.03.2018 г.
без основание сумите от наемите да са постъпвали по сметка на ответницата и
същите надхвърлят 90000 лв. По договорка между страните по спора ищцата се
съгласила ответницата да получи 40000 лв. - хонорар за защита на наследствените
права на К.Б., но за останалата сума от 50000 лв. ищцата поискала ответницата
да й я заплати. По изложените съображения Н.Г. претендира осъждане на П.К. да й
заплати сумата от 50000 лв. - сбор от постъпили без основание по сметка на
ответницата наеми от недвижими имоти от наследството на К.Б.за периода
12.04.2013 г. - 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.04.2020 г. до окончателното изплащане.
В
уточнителна молба от 21.12.2020 г. ищцата сочи, че ответницата не е действала в
рамките на мандатно правоотношение, тъй като Н.Б., А.Б.и С.Х.са се отказали от
наследството на К.Б.на 13.07.2011 г. и получените от ответницата суми не са в
рамките на мандатно правоотношение.
В
отговор на исковата молба ответницата П.К. оспорва предявения иск. Посочва, че
е с пълномощно от 21.05.2011 г. е упълномощена от А.Б., Х. С. и Н.Б., в
качеството им на наследници на К.Б., да извършва всякакви правни действия от
тяхно име и за тяхна сметка, да осъществява представителство във връзка с
управлението на наследствените имоти на К.Б.. Твърди в това си качеството да е
подписвала договори за наем и да е получавала наемната цена. Ответницата е
действала в обема на представителна власт, учреден от упълномощителя.
Постъпилите суми се съхраняват по клиентска сметка на Адвокатско дружество “К.
и партньори” и същите ответницата дължи да отчете на упълномощителите.
Последните не са я уведомявали за оттегляне на пълномощно, а получената от
ответницата нотариална покана е подписана от адв. Дешкова-Мандалчева без
приложено пълномощно от А.Б., С.Х.и Н.Б.. Твърди, че наследниците не са
подписвали декларации и оттеглянето е следвало да бъде удостоверено от
нотариус. Прави възражение за изтекла 5-годишна давност .
В съдебно
заседание страните поддържат изразените тези.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
К.Н.Б. е починал на
13.05.2011 г. в гр. Каргаджък, Турция. Негови наследници по закон (от първи
ред) са: Н.Б. (дъщеря), А.Б.(син) и С.Х.(дъщеря). Родители на К.Б.са Е.К.Б.а,
починала на 27.05.1987 г. и Н.М. Б., починал на 23.06.1935 година. Братът на К.Б.–
М. Б., е починал на 24.02.2009 г. без деца. Сестра на Е. Б.а е М.К.Б., починала
през 1996 г. и оставила като наследници И.Б. и М.Б., починала 1973 г. Ищцата Н.С.Г.
е дъщеря на О.Б.а (починала 1973 г.) и на С. М. Б., брат на Н.Б..
Въз основа на изискана
справка Министерство на правосъдието удостоверява, че К.Н.К. е вписан в
Национална база данни „Население“, поддържана от МРРБ, с българско и австрийско
гражданство. С указ № 863/27.05.2071 г. е лишен от българско гражданство,
впоследствие българското му гражданство е възстановено с указ № 162/01.07.1993
г. на президента на Република България.
С пълномощно, полагането на
подписите върху което е заверено на 21.05.2011 г. от нотариус Т., А.Б., С.Х.и Н.Б.
упълномощават адв. П.К. да извършва от тяхно име, в качеството им на наследници
на К.Б., на всякакви правни действия във връзка с управление на останалите в
наследство от К.Б.недвижими имоти.
По делото е представено
разпореждане от 13.07.2011 г. на Мирови съд обл. гр. Нион, за вписване на
основание чл. 566 от Гражданския кодекс на Швейцария на отказа на Н.Б., А.Б.и С.Х.от
наследството на К.Б.. В удостоверението е отразено, че приживе К.Б.е живял в
гр. Нион. Отразено е, че досието се предава на председателя на съда на област
Ла Кот за продължаване на процедурата.
На 05.08.2014 г. А.Б., С.Х.и
Н.Б., чрез адв. Л.М., адресират изявление до адв. К. за оттегляне на пълномощно
с рег. № 2440/21.05.2012 г. и прекратяване на дадените права. Към поканата са
приложени декларации за оттегляне на пълномощно.
По делото е приета и
неоспорена Съдебнографологична експертиза, изготвена от вещото лице С.Б..
Експертът посочва, че подписите под 3-те декларации са положени съответно от А.Б.,
Н.Б. и С.Х.На 28.12.2017 г. И.Б. и Н.Г. са постигнали споразумение, като
наследници по закон на К.Б., за всички дължими и неплатени наеми за минало
време събирането им да се извърши от Н.Г..
По делото е приета и
неоспорена Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Й.. Вещото
лице посочва, че общият размер на постъпленията от наемателите „Евро 07“ АД, ЕТ
„П.Х.**“, „Р.“ ЕООД, „ГЕЗ С.“ ЕООД, „И.-С“, „Ф.Ф.“ ООД, „М.К.“ АД за периода
13.05.2011 г. до 01.03.2018 г. е 81500,81 лв., като сумите са постъпили по
клиенска сметка на Адвокатски дружество „К. и партньори“. По доверителна сметка
за периода 12.04.2013 г. – 01.03.2018 г. са постъпили суми в общ размер
69362,91 лв. От посочените три банкови сметки съответно адвокатското дружество
или на ответницата няма плащания към Н.Б., А.Б.и С.Х.. Към Н.Г. има плащане в
размер на 17772,00 лв. Общият размер на извършените разходи във връзка с
поддържането и управлението на наследственото имущество на К.Б.е в размер на
5422,46 лв. данъци и 11580,71 лв. разходи.
Съобразно разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД който е получил нещо без основание дължи да го
върне. За уважаване на предявения иск ищцата следва да установи качеството си
кредитор по отношение на сумите, които ответната страна е получила като
граждански плод по повод отдавани под наем недвижими имоти, съсобствени между
наследниците на К.Б.и трети на спора лица.
Ищцата основа правата си на
собственик на основание наследяване като сочи, че наследниците от първи ред на К.Б.са
се отказали от наследството му.
При съобразяване на
разпоредбата на чл. 124 КМЧП съдът намира, че представеното по делото разпореждане
на съдия в мирови съд на област в гр. Нион не противоречи на българския
обществен ред. Същевременно обаче се поставя въпросът за компетентността на
швейцарския съд – при съобразяване на разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КМЧП, както
и за завършеност на фактическия състав на отказа и отразяването по адрес по
местооткриване на наследството – регулация, подчинена на правото на държавата,
в която се води съответния регистър. Нещо повече, подобно на чл.
98, ал. 2 КМЧП, чл. 86, ал. 2 от Швейцарския федерален закон на международното
частно право не въвежда юрисдикцията на Швейцария по отношение на наследствени
права за имоти извън територията на Швейцария. По изложените съображения съдът
намира, че представените по делото доказателства сочат, че извършеният отказ от
наследство по отношение на недвижими имоти в Република България не е съответен
на уредбата на 89,ал. 2 КМЧП вр. чл. 52 сл. от Закона за наследството,
съответно – фактическият състав не е завършен, респ. последиците от отказа не
са породени.
По изложените съображения
съдът намира за неустановена първата от законоизискуемите предпоставки на чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а именно – качеството кредитор на ищцата на
основание наследствено правоприемство по отношение на вземанията за гражданските
плодове от недвижимите имоти, част от наследствената маса на К.Б.. Съдът дължи
да съобрази императивните разпоредби по отношение на наследственото
правоприемство и без значение се явява извънсъдебната кореспонденция между
страните по спора за дължими суми.
На това основание и
безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на
предявения иск. Извън предмета на делото е и дали сумите се дължат от
ответницата по отношение на трети на спора лица.
По разноските:
При така установения изход
от спора ищцата следва да заплати на процесуалния представител на ответницата
адв. Р. С.Г. възнаграждение в размер на 2030
лв.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Г., ЕГН **********
срещу П.Г.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 50000 лв.,
получена без основание, представляваща сбор от постъпилите суми от наеми на
недвижими имоти от наследството на К.Н.Б.
за периода 12.04.2013 г. – 01.03.2018 г., ведно със законната лихва считано от
15.04.2020 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв. Н.С.Г.,
ЕГН ********** да заплати на адв. Р. С.Г.
от САК адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото в размер на 2030 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: