Р Е Ш
Е Н И Е №316
гр. Сливен, 29.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Кина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №603 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №686/15.07.2020г. по гр.д.№5420/2019г. на Сливенски районен
съд, с което е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, гр.София да заплати на М.Г.Г. сумата 5000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
разноски в размер на 300лв. С решението е осъден ответния застраховател да
заплати разноски на пълномощника на ищеца, осъществяващ безплатна адвокатска
защита, присъдени са по съразмерност разноски на ответното дружество.
Въззивната жалба е подадена
от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, гр.София, който обжалва
първоинстанционното решение в неговата осъдителна за
дружеството част.
В жалбата си, дружеството
въззивник чрез пълномощника юриск. И.В.
посочва, че обжалваното първоинстанционно решение в неговата осъдителна за
застрахователя част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо
място посочва, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон –
чл.52 от ЗЗД, като не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на
критериите за справедливост, изведени от съдебната практика. Намира присъдения
размер за завишен, с оглед увреждането на ищцата, търпените болки и страдания,
времето за възстановяване и конкретната социално-икономическа обстановка в
страната към датата на ПТП и средната за страната работна заплата. Присъденото
обезщетение намира за прекомерно, несъответстващо на характера и степента на
доказаните телесни увреждания. На следващо място счита, че съдът е определил
неправилно началния момент на присъдената лихва за забава и той не следва да е
датата на предявяване претенцията пред застрахователя – 09.08.2019г., а датата
на подаване на исковата молба. Посочва, че искането, отправено до застрахователя,
не било придружено от необходимите документи, поради което е и отказано
изплащането на застрахователно обезщетение. Посочва, че е приложим новия КЗ, а
според него районният съд е приложил отменения КЗ, което било неправилно. С
оглед изложеното, застрахователното дружество моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна за дружеството част и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения главен иск като
неоснователен, евентуално, ако съдът намери иска за основателен, да го уважи
частично, като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни
инстанции разноски.
С
въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
В
срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна
жалба.
В с.з., дружеството въззивник ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр.София, редовно
призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител
по пълномощие юриск. В., който посочва, че поддържа изцяло подадената въззивна
жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение в неговата осъдителна част и да
отхвърли предявения против дружеството иск. Евентуално моли съда да намали
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира присъждане в пълен
размер на направените по делото разноски пред двете инстанции.
В с.з. въззиваемата М.Г.Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален
представител по пълномощие адв.Д., който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски – възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА за оказана безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднено
лице.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в
обжалваната му част, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
решение е законосъобразно и правилно в
обжалваната част.
Следва само да се посочи,
че в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната ЯФГ, изразяваща се
в следното: налице е формирана и изразена
от първоинстанционния съд в мотивите воля за отхвърляне на иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 5000лв. до пълния
претендиран такъв, а в диспозитива съдът е пропуснал да отрази отхърлителния
диспозитив. По този начин е налице допусната явна фактическа грешка при
изписване диспозитива на атакуваното съдебно решение, като формираната в
мотивите воля не е отразена изцяло в диспозитива. Тъй като обаче подадената
въззивна жалба, обуславяща изцяло предмета на въззивното производство, е
насочена само към осъдителната част, липсва въззивна, респ. насрещна въззивна
жалба в отхвърлителната, неотразена в диспозитива част, то допусната ЯФГ следва да се отстрани от първоинстанционния съд след
приключване на въззивното производство. Същата не е обуславяща за
въззивното производство.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ
напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата
им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с пряк иск, предявен като частичен,
срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие непозволено увреждане – ПТП от 30.07.2019г., причинено от
застрахованото лице, в размер на 12000лв. от 26000лв. целия иск, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 432,
ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за
причинените му вреди. Ищцата безспорно е увредено лице по смисъла на чл.478 от КЗ.
Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за
плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок - чл.
498, ал. 3 от КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл.
496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е
обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство съдът е
длъжен да съобрази на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищцата М.Г. е отправила писмена претенция към въззивника -
застраховател на 09.08.2019г. С уведомление от 15.08.2019г. ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“, гр.София е отказал плащане по претенцията на Г. с мотиви липса
на доказателства относно изключителна вина на застрахования водач и
непредставени медицински документи за определяне справедлив размер на
обезщетението.
С оглед на това следва да се приеме, че предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл. 429,
ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.
По
делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на товарен автомобил м. “Волво ФХ 500”, с
рег. №А 8668 НМ /участник в ПТП на 30.07.2019г./ в ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр.София, валидна към
деня на настъпване на застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва
да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Безспорно от
събраните пред първа инстанция доказателства е установено извършването на
деянието и противоправността му – причинено от застрахования водач ПТП. Механизма
на настъпване на ПТП е установен с помощта на вещо лице, изготвило заключение
по съдебна автотехническа експертиза, като е установено, че водача на
застрахования в ответното застрахователно дружество товарен автомобил е
причинил на 30.07.2019г. пътно-транспортно произшествие, при което са причинени телесни
увреждания на пътуващите в лекия автомобил Ауди лица, в т.ч. на ищцата М.Г.Г. – ищец в първоинстанционното производство.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че в резултат на деянието, извършено от водача на застрахования товарен автомобил
м. „Волво ФХ 500“ с рег. №А8668НМ - причинено пътно-транспортно произшествие на 30.07.2019г.,
ищцата в първоинстанционното производство М.Г.
е получила автомобилна
травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на гръбначния
стълб с установена болезненост, предимно в шийния и гръдния сегменти; Контузия
на гръдния кош, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост; Коремна
травма, изразяваща се в наличие в долната половина на коремната стена, предимно
в дясната й половина, на напречно разположено кръвонасядане със
синкаво-мораво-червеникав цвят с дължина около 30см. и широчина около 8см. с
наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; Контузия на
левия крак с наличие по задната повърхност на подбедрицата му, в нейната средна
трета, на кръвонасядане със син цвят, с размери 8/4 см. с умерено изразен
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта. В резултат на тези увреждания се установи,
че Г. е търпяла болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на
накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
изслушаните пред въззивния съд съдебна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, се установява причинната връзка между деянието и причинените на
ищцата М.Г. увреждания, описани по-горе /множество леки телесни повреди/, както
и вината на водача на застрахования автомобил. Установената с помощта на вещо
лице техническа
причина, довела до възникването на ПТП, до
възникване на удара между застрахования товарен автомобил м. „……………..“ с рег. №………………..
и лекия автомобил м………………., в който ищцата е пътувала на предна дясна седалка
до шофьора, е движението на автомобила …..на разстояние по-малко от минималната
дистанция зад автомобила Ауди, като водачът на ……………..е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като запази технически съобразена дистанция на
движение и намали скоростта си до тази на потока. Водачът на ………… не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП. Освен това следва да се отбележи и че
съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното, т.е. тя е установена по силата на законоустановената презумпция.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че
са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищцата в
първоинстанционното производство е насочила претенциите си за обезвреда пряко
срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ/,
в случая – неимуществени вреди.
Основният спор, въведен с въззивната
жалба, е именно относно приложението на чл.52 от ЗЗД и какъв е справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в
резултат на въпросното ПТП, причинено от водача на застрахования товарен
автомобил.
Обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във
всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените
телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на
увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на
страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в
относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с
оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в
случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на М.Г. в
резултат на деликта са причинени редица леки телесни повреди във вида -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващи се в подробно
описани по-горе контузии в областта на гръбначния стълб, гръдния кош, долния
ляв крайник и коремна травма.
Съдът взе предвид възрастта на ищцата /25-годишна/
към момента на увреждането и възможността за сравнително по-бързо
възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси;
интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства –
първоначални силни болки, постепенно отзвучаващи, като болките в корема са
продължили по-дълго време и към момента епизодично се появяват те, както и
болка в областта на гръбнака. Съдът взе предвид обстоятелството, че в резултат
на болките, първоначално ищцата не е можела да вдига детето си изобщо, като в
грижите за него е разчитала на помощта на баба си. Съдът взе предвид
заключението на съдебно-медицинската експертиза относно продължителността на
възстановителните процеси – около 15-20 дни, с най-продължително възстановяване
от увреждането в коремната област, което било най-масивно.
На следващо място, извън физическите
болките и страданията, съдът отчете и психическите, душевни страдания у ищцата,
в резултат на ПТП, установени от свидетелските показания - силния стрес,
преживян от катастрофата, в резултат на който ищцата продължавала да сънува
кошмари и да се стряска на сън; изведнъж започва да плаче и да заявява, че
всичко е отново пред очите й. Ищцата Г., макар и шофьор, след произшествието
отказвала да шофира и дори да се вози в автомобил, като при появата на ТИР на
пътя изпадала в шок, започвала да плаче.
Съобразявайки всички тези
обстоятелства,
оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че
справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени
вреди, възлиза на сумата от 5000лв.
Ответното застрахователно
дружество с отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата с непоставянето на обезопасителен
колан. Това възражение не е въведено с въззивната жалба, поради което съдът
следва само да посочи, че споделя напълно извода на първоинстанционния съд за
неговата неоснователност и недоказаност. От заключението на СМЕ, изслушана пред
районния съд се прави извода, че ищцата е била в лекия автомобил с поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван, тъй като уврежданията
добре отговарят да са се получили в момента на произшествието, именно в
резултат на възпиращото действие на триточковия предпазен колан.
Следващото основно
възражение във въззивната жалба е относно началния момент на обезщетението за
забава, което безспорно следва да се присъди върху главницата. Съдът не споделя
съображенията на въззивника в тази насока, които намира за неоснователни.
На първо място,
следва да се посочи, че районният съд е приложил разпоредбите именно на новия
КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим към настоящия казус.
Както правилно е
посочил районният съд, съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно ал.3 на чл.429 от КЗ началната дата
на дължимата лихва за забава е
най-ранната от датите: датата на уведомяване от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие или датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В случая
безспорно е установено, че датата, на която увреденото лице по смисъла на закона
– ищцата М.Г. е уведомила застрахователя
- ответника за настъпилото застрахователно събитие – ПТП на
30.07.2019г., с което е и предявила претенция за заплащане на обезщетение, е
09.08.2019г. Именно от тази дата, по смисъла на посочената императивна законова
разпоредба следва да се присъди обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху определената по реда на чл.52 от ЗЗД главница. Следва само да се
посочи, че основанията, съображенията, поради които застрахователят е отказал
плащане на увреденото лице са ирелевантни за определяне на този начален момент.
Освен това застрахователят при своя отказ не е изпълнил законовото изискване
при недостатъчност на представените от увреденото лице доказателства, да изиска
представяне на допълнителни такива, съгласно чл.496, ал.4 от КЗ. Това обаче има
значение при определяне от негова страна на застрахователното обезщетение,
което той не е сторил и спорът е пренесен пред съда, като е без значение за
определяне на началната дата на лихвата върху главницата.
С оглед всичко изложено, като
е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната, осъдителна
за застрахователя, част. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
В останалата, отхвърлителна
част /както бе посочено по-горе има ЯФГ, поради пропуск в диспозитива да се
отрази волята на съда за отхвърляне над присъдения размер от 5000лв. до
претендирания като частичен иск размер от 12000лв./ първоинстанционното решение
не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд присъдил на страните направените от тях разноски,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции, както
адвокатското възнаграждение за пълномощника на ищеца на основание чл.38 от
ЗАдв. е правилно присъдено на адвокат Д., осъществяващ безплатна правна помощ.
Поради това решението е правилно и законосъобразно и в тази му част.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед неоснователността на въззивната жалба,
следва да се възложи на дружеството въззивник, като то следва да понесе своите
така, както са направени и да заплати на въззиваемата страна направените
разноски. В случая е направена претенция за заплащане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата М.Г.,
получила безплатна правна помощ. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. М.Д.
следва да се заплати минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в размер на 580лв. от страна на въззивника.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №686/15.07.2020г.,
постановено по гр.д. №5420/2019г. по описа на Сливенски районен съд, в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ……………….., със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Изгрев, ж.к……………….“ №1 да заплати адв. М.Л.Д. ***, с кантора в гр.Сливен, ул. „Г.С.
Раковски“ №1, офис
6 сумата
от 580лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
въззиваемата страна във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.