Решение по дело №681/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260003
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева
Дело: 20195210100681
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА

при участието на секретар М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 681,  по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 109 ЗС

Предявен е от Ц.С.Й., ЕГН **********,***, П.С.Й. ЕГН **********,***, С.И.Й., ЕГН **********,*** и Г.С.Й. ЕГН **********,*** против С.П.Р., ЕГН **********,***, И.П.Р., ЕГН **********,***, /починал на 12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните лица: Н.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.В., ЕГН **********,***, Д.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Х.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и М.Х.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да прекратят неоснователните действия, изразяващи се в недопускането и неосигуряване на достъп до имот пл.№130 и до изградените в него две жилищни сгради, както и да бъдат осъдени да осигурят достъп на ищците до имот пл.№ 130 по изграденото трасе на пътя, което съгласно неодобрения кадастрален план на гр.Сърница, кв.Крушата попада и е разположено в северната част на имот пл.№ 66, целият с площ от около 1 180 кв.м., при граници: имот пл.№67, улица, имот пл.№ 65, имот пл.№ 127 и имот пл.№ 130, като пътят, по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето около 4м., с дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници на трасето на пътя: от север - имот пл.№ 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица, от юг - останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл.№ 130, както и да се осъдят ответниците да премахнат портата от към улицата, която възпрепятства влизането им от улицата към пътя.

В исковата молба ищците излагат, че по силата на покупко-продажба от Ц.А.Й., И. К.К.и С.С.К., обективирана в нотариален акт №67, том II, дело № 96/1999г., вх.рег.№ 260 на Службата по вписванията - Велинград Ц.С.Й. и П.С.Й. са съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот: дворно място застроено и незастроено, цялото с площ от 590 кв.м., за което е отреден имот с пл.№ 130, по плана на кв.Крушата, кметство с.Сърница, община Пловдивска, при съседи на имота: Р.М., братя А., С.и Л.В.и Д. и Г.Т., заедно с построената в източната част на имота жилищна сграда. Излагат, че продавачите им от своя страна са придобили правото на собственост върху имота чрез покупко-продажба с нотариален акт № 31, том II, дело № 551/04.10.1984г., като имотът представлява празно дворно място с площ от 730 кв.м., съставляващо имот пл.№ 67, при съседи: Р.М., братя А. и С.и Л.В.и Д. и Г.Т.. Излагат, че с нотариален акт №16, том I, дело №41/09.02.1990г. на Велинградски районен съдия ответниците С.П.Р. и И.П.Р. закупуват общо при равни права ½  идеална част от имот пл.№66 в кв.Крушата на с.Сърница, община Пловдивска, целият с площ от 1 230 кв.м. незастроено дворно място, при съседи: път, Р.Д.и братя Б., при реално ползване на източната половина от имота. С нотариален акт №44, том II, дело №484/1992г. ответниците Х.Д.С. и С.Д.В. получават по дарение от родителите си общо при равни права останалата 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 66. Към днешна дата Х.Д.С. е починал и оставил за наследници Д.Х.С., Д.Х.К. и М.Х.А.. Излагат, че притежаваният от ищците Ц. и П. Й.поземлен имот пл.№ 130, представлява западната част от бившия имот пл.№ 67 по първоначалния неодобрен кадастрален план от 1980 г.. При първоначалното нанасяне на имот пл.№ 67 в неодобрения кадастрален план от 1980 г. площта на имота е 1850 кв.м.. Твърдят, че източната част от бившия имот пл.№ 67 по кадастралния план от 1980г. в последствие е нанесен като имот пл.№ 67, с площ от 550 кв.м. и е собственост на Р.А.М., по силата на покупко – продажба, обективирана в нотариален акт №27, том П, дело №540/1984г.. Сочат, че със съдебно решение №327 от 05.07.2012г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик по в.гр.д.№ 478/2012г., влязло в законна сила на 05.07.2012г., вписано в Службата по вписванията акт №96, том I, вх.рег.№892/16.05.2019г., съдът е приел за установено по предявени искове по чл.108 и чл.109 а ЗС от ищците по настоящето дело Ц. и П. Й.по отношение на ответниците по настоящето дело, че: границата между имот пл. № 130 /част от бившия имот пл.№ 67/ и имот пл.№ 66 по неодобрения кадастрален план на кв.Крушата, с.Сърница, изготвен през 1980г., в югозападната част на имот пл.№130, е при следното очертание на граничната линия - от изток имот пл.№ 66, от запад - имот пл.№ 126 и от юг - имот пл.№ 127. Поддържат, че Ц. и П. Й.са собственици на празно дворно място с площ от 120 кв.м., представляващо част от имот пл.№130, по неодобрения кадастрален план от 1980г., намиращо се в югозападната част на имот пл.№130, което представлява югозападната част от бившия имот пл.№ 67 и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху спорната част от имота. Със СТЕ по делото е установено, че заснемането на имот пл.№ 67 за първи път е извършено с проект за кадастрален план през 1980 г. и имотът е заснет с площ от 1850 кв.м. По същия проект за кадастрален план имотът на ответниците представлява имот пл.№ 66 и е заснет с площ от 892 кв.м. Изработен е проект за улична регулация с цел осигуряване на достъп до имотите, като е проектирана улица - тупик между имоти пл.№№ 66 и 67, която да обслужва и да дава достъп до имот пл.№ 130, 77 и 78. Тази улица е проектирана изцяло за сметка на имот пл.№ 67 - площ от 330 кв.м. от имота попадат под новопроектираната улица - тупик. Северно от улицата - тупик остават 1 120 кв.м. от имот пл.№ 67, а южно от нея - 370 кв.м. от имота. След първоначалното попълване на имоти пл.№№ 66 и 67 в проекта за кадастрален план от 1980г. в последствие в чертежа на плана е променяна общата граница между имотите, като южната част от имот пл.№ 67 е включена в границите на имот пл.№ 66. Това изменение на границата не е в резултат на някакви законови процедури, още повече, че и към днешна дата за кв.Крушата няма одобрен кадастрален план по реда на ЗТСУ, нито одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР. За територията има само неодобрен кадастрален план, в който са правени някакви изменения, като част от измененията на границите дори са правени с молив, а не с рапидограф, т.е. в платното на плана е драскано. С Протокол №14/14.11.1989г. Съветът по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при ОбНС - Велинград взема решение да допълни предварителния застроителен и регулационен план за кв.Крушата по отношение на имоти пл.№№ 66 и 67 по следния начин: в имот пл.№66 ситуира две, а в имот пл.№ 67 ситуира четири строителни петна за вили, като също така се предвижда и прокарването на обслужваща улица - тупик с ширина от 4 м. С това решение са се съгласили, като са подписали скица на имоти пл.№№ 66 и 67 от 20.11.1989г., следните лица: И. К., Ц.Й. и Р.М.- собственици на имот пл.№ 67 към онзи момент, както и С.Р. и И.Р. - ответници по настоящето дело. С Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ №1408/04.10.1989г. И. К.К.в качеството си на съсобственик на имот пл.№ 67 дава съгласието си на Г.С. Й.да построи вила - западното петно в имота. С Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ от 12.06.1990г. Р.А.М.дава съгласието си на И. К.К.и Г.С.Й. да построят вили в имот пл.№ 67. С молба до ОбНС - Велинград, вписана в Службата по вписванията вх.рег.№ 1693/12.08.1989г., №136, том И, том 50, стр. 119, Ц.А.Й. дава съгласието си синът й С.И.Й. и снаха й Г.С.Й. да построят едноетажна сграда в имот пл.№ 67. На Г.С.Й. от Кметство Сърница е издадено Разрешение за строеж №37/16.07.1990г. за изграждане на вила в имот пл.№ 67. Правото на строеж е реализирано и в имота през 1992г. е изградена двуетажна жилищна сграда, ситуирана в западната част на имота. По молба от Г.С.Й. от 03.08.1989г. е издадена Заповед № 873/15.08.1989г. на Председателя на ОбНС - Велинград, с която е одобрено прокарване на временен път с ширина от 3,00 м. до имота й. С този временен път, който в последствие е предвиден като улица - тупик в предварителния застроителен и регулационен план на кв.Крушата, са се съгласили И.К., Ц.Й., Р.М., С.Р. и И.Р., видно от подписите им на скицата от 20.11.1989г., описана по-горе. Видно от СТЕ по гр.д.№ 1173/20 Юг. на Районен съд - Велинград улицата е проектирана изцяло за сметка на имот пл.№ 67 - площ от 330 кв.м. от имота попадат под новопроектираната улица - тупик, северно от улицата - тупик остават 1 120 кв.м. от имот пл.№ 67, а южно от нея - 370 кв.м. от имота. Пътят попада изцяло в границите на имот пл.№ 67 при първоначалното му нанасяне в кадастралния план от 1980 г., като заема южната част от имота. От 1990 г. достъпът на ищците С.Й. и Г.Й., както и на тогавашните собственици на имот пл.№ 67 И.К. и Ц.Й. до имота се осъществява по трасето на временния път съгласно Заповед № 873/15.08.1989 г. на Председателя на ОбНС - Велинград и съгласно предварителния застроителен и регулационен план на кв.Крушата, което трасе е обективирано в скицата от 20.11.1989 г.. През този период между имоти пл. №№ 66 и 67 не е имало ограда на място. Понеже теренът е стръмен и върху трасето на пътя се стича скатна вода и се заблатява, през 1999 г. ищците С.Й. и Г.Й. заравняват терена и изграждат пътя с голям ломен камък и отгоре насипват чакъл. Дължината на пътя е около 55 м., като започва от улицата и стига до южната граница на имот пл.№ 130. Така изграденото трасе на пътя съществува на място и към настоящия момент. През 2008 г. ответниците по делото заграждат мястото си с ограда, като по този начин приобщават към двора си по-голяма част от пътя и започват да създават проблеми и пречки на ищците за достъп до имота им. Твърди се, че през 2013 г. ответниците окончателно лишават ищците от достъп до имота им. Излагат, че ищците Ц.С.Й. и П.С.Й. не могат да реализират в пълен обем правото си на собственост върху имот пл.№ 130 и върху притежаваната от тях жилищна сграда, разположена в източната част, а ищците С.И.Й. и Г.С.Й. не могат да реализират в пълен обем правото си на собственост върху притежаваната от тях жилищна сграда, разположена в западната част на имот пл.№ 130, поради факта, че не могат да стигат до имота и до сградите. Твърди се, че съгласно неодобрения кадастрален план на гр.Сърница, кв.Крушата трасето на пътя попада и е разположено в северната част на имот пл.№ 66, целият имот с площ от около 1 180 кв.м., при граници на целия имот: имот пл.№ 67, улица, имот пл.№ 65, имот пл.№ 127 и имот пл.№ 130, като пътят, по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето около 4м., с дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници на трасето на пътя: от север - имот пл.№ 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица, от юг - останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл.№ 130. и се иска съда  да постанови решение, с което да осъди ответниците да осигурят достъп на ищците до имот пл.№ 130 по така изграденото трасе на пътя, както и да се осъдят ответниците да премахнат портата от към улицата, която възпрепятства влизането им от улицата към пътя. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците С.П.Р., И.П.Р. и С.Д.В., с който изразяват становище за нередовност на исковата молба. Оспорват фактическите твърдения и предявения иск по основание. Признават, че ищците са собственици на имот кад. номер 130, а те на имот кад.номер 66, в кв. 10, по плана на кв. Крушата на село Сърница, област Пазарджик. Поддържат, че границите на имот 130 са установени спрямо тях с влязло в сила решение по гр.д. 1173/20 г. и в.гр.д. 478/2012г. на ОС-Пазарджик. Оспорват твърдението на ищците, че площта на имота им по неодобрения кадастрален план е била 1850кв.м..Твърдят, че никога не е имало изграден път, а чакъл е нанасян по дворното място на ищците. Поддържат, че камъните от изкопите, направени за строеж на къщите на ищеца са поставяни в имот пл. № 66 от него, защото мястото е било мочурище. Твърдят, че на място още стоят следи в пръста, като ищецът е извършил дейности само за собствено удобство - по време на строителството без тяхно съгласие е струпвал върху собственото им място отпадъци и строителни материали. Твърдят, че имотът им е заграден от северна страна само по границата с имот пл. № 67, от източна страна е път, а от северозапад по протежение на имот пл. № 130 не е заграден, от запад е заграден и от юг е заграден. Поддържат, че по приложената към ИМ скица № 88/17.04.2019 г. няма изграден или предвиден път с граница или за сметка на собствения им имот. Твърдят, че всички обсъждани към момента проекти за такъв път са обжалвани от ищцовата страна независимо дали преди одобряването им е давала съгласие. Оспорват изцяло приложената към исковата молба скица № 160/ 20.11.1989 г. и положените подписи, като твърдят, че същата е антидатирана, тъй като са закупили имота през м. февруари 1990 г. и 07.08.1992 г., а е отбелязано, че подписите им са положени на 20.11.1989 г., когато още не са били собственици. Излагат, че по делото няма данни за строителство на втора сграда в западна посока от страна на С. и Г. Й., което сочи, че същите нямат правен интерес да им се осигурява ползване по предназначение на такава сграда, респективно достъп до нея. Сочат, че към момента са висящи адм. дело 12/2019г., на Административен съд-Пазарджик, което съставлява първия етап на започнала процедура по учредяване право на преминаване на ищците през имота им. Тази процедура е различна от процедурата по изготвяне на ПУП за обособяване на път, каквато процедура ищците са образували след завеждане на адм.дело 12/2019г.. Излагат, че молбата на ищците за одобряване на ПУП е оставена без уважение към момента със Заповед № 3-00289/29.10.2019г. на Кмета на Община Сърница. Излагат, че има кадастрален план от 1980 г., който не е влязъл в сила, като по него не е имало вътрешен път за имот пл. № 67, защото е имало път от изток, имотът бил с площ от 1280 кв.м. и е принадлежал на един човек. Твърдят, че през 1984 г. Маневи закупуват 550 кв.м., а седмица след тях - Й.закупуват 730 кв.м. от същия имот, а след това през 1990 г. се поставя въпросът за вътрешния път, който да осигури самостоятелния път за Й., като техният имот вече има номер 130. Сочат, че застроителният план е направен през 1990 г., който и до ден днешен не е одобрен и влязъл в сила, през 2014г. влиза в сила планът за улична регулация на Крушата с изключение на тази част, касаеща вътрешния път, който да обслужва имот 130, обжалван от ищците. С Решение, постановено по гр.д. 1173/2010 г. Велинградски районен съд приема, че границата на бившите имоти с пл. №66 и 67 по неодобрения кадастрален план на м.Крушата минават така както са отразени на геодезическа снимка, като при разделянето на имот с пл. №67 на два по- малки имота тази граница-южна и за двата новообразувани имота, не е променила местоположението си и предвижданията за прокарване на улица -тупик и уширение не са реализирани, тъй като няма влязъл в сила план, респ. изменение и уличната регулация не се отразява върху положението и границите между имотите и няма основания те да се заснемат по различен начин. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника Д.Х.С., с който излага становище, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Не ангажира доказателства, като излага, че ще се ползва от тези на ищцовата страна.

С Определение № 260002 от 16.01.2023 г. на основание чл. 230, ал. 1, пр. 2-ро ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е конституирал следните лица: Н.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, като ответници по гр.д. № 681/2019 г., по описа на РС- Велинград, на мястото на починалия в хода на процеса ответник И.П.Р., ЕГН **********.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответница Н.Г.Р. и ответника П.И.Р., с който изразяват становище, че претенцията на ищците е неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Твърди се, че изложените в молбата фактически обстоятелства не отговарят на действителната обстановка. Не оспорват, че ищците притежават имот 130, в кв. Крушата, община Сърница, попълнен в кадастъра с верни имотни граници по тяхно искане през 2013 г., като за попълването е издадена Заповед 947/16.07.2013 г. на кмета на Община Велинград. Признават, че имотът на ищците не граничи с улица и за да влязат в имота си следва да им се осигури достъп от съседни поземлени имоти, граничещи с улица, като сочат, че през 2018 г. по молба на ищците е започната административна процедура в Община Сърница за учредяване па право на преминаване през притежавания от тях имот 66. в кв. Крушата, но тази процедура към настоящия момент не е приключила. Като причина за това сочат, че ищците не са внесли дължимото обезщетение определено реда на чл. 210 от ЗУТ и съответно не е издадена заповед по чл. 192 от ЗУТ. Твърди се, че т.к. процедурата по осигуряване на достъп не е финализирана и то по вина на ищците, няма валидно право, което е обект на защита, защото не е налице учредено сервитутно право на преминаване. Ангажират доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата Я.И.Г., адв.Ц.П., с който излага, че иска е неоснователен, от гледна точка на това, че въпросът с пътищата е уреден в ЗУТ и представлява административно производство. Твърди, че ЗТСУ е отменен преди доста време, и се прилагат разпоредбите на ЗУТ в сила от 2001г. Смята че, с това гражданско производство се цели да се заобиколи, плащанията касаещи прокарването на тупик. Временните пътища са до постигане на определена цел , тъй като става въпрос за ПИ се касае до построяване на вилите на втора линия,липсва регулация за тупик. Сочи, че не може да се приложат разпоредбите на чл.190 от ЗУТ и липсва подробен устройствен план. Излага, че собствеността на земята върху която минава временният път не се променя, а за да се промени трябва да има очуждителна процедура, каквато такава няма и оградата поставена от собственика е напълно законна. Твърди, че според чл.81. ал.4 , от ЗУТ, очужденията за прекарване на нова задънена улица, в урегулирана територия по искане на собствениците на поземлени имоти са за тяхна сметка. Сочи, че те не са платили нито са представили доказателства за такова плащане. Излага, че през частен имот се преминава по правилата на чл.191 от ЗУТ или нотариално заверен договор. Твърди, че за всички договори свързани с недвижими имоти по ЗУТ се изисква нотариална заверка на подпис и съдържание.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците Д.Х.К. и М.Х.А..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск в тежест на ищците е да установят правото си на собственост върху процесния имот и извършено от ответниците действие, представляващо пречка за упражняване на правото им на собственост, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат наличието на правно основание за извършване на това действие.

С доклада по делото с оглед изявленията на страните като безспорно между тях е отделено обстоятелството, че ищците са собственици на дворно място застроено и незастроено, цялото с площ от 590 кв.м., за което е отреден имот с пл. № 130 по плана на кв.Крушата, кметство с.Сърница, община Пловдивска, при съседи на имота: Р.М., братя А., С.и Л.В.и Д. и Г.Т. заедно с построените в имота жилищни сгради, а ответниците са собственици на имот кад. номер 66, в кв. 10, по плана на кв. Крушата на село Сърница, област Пазарджик. Между страните е постановено решение №327 от 05.07.2012 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик, по в.гр.д.№ 478/2012 г., влязло в законна сила на 05.07.2012 г., вписано в Службата по вписванията акт № 96, том I, вх.рег.№892/16.05.2019 г., с което съдът е приел за установено по предявените искове по чл.108 и чл.109 а ЗС от Ц. и П. Й.по отношение на ответниците по настоящето дело, че границата между имот пл. № 130 /част от бившия имот пл.№ 67 и имот пл.№ 66 по неодобрения кадастрален план на кв.Крушата, с.Сърница, изготвен през 1980 г., в югозападната част на имот пл.№130, е при следното очертание на граничната линия - от изток имот пл.№ 66, от запад - имот пл.№ 126 и от юг - имот пл.№ 127.

От разпита на свидетеля А.П. Г.се установи, че улицата, минаваща между двата имота е затворена с врата, която е заключена с катинар от преди 5 години и ищците за да влязат в собствената си къща трябва да минат през неговия и на съседа двор. Свидетелят сочи, че ищците преди затварянето на улицата са стигали до имота си като минавали по нея. Първоначално не била асфалтирана, а била угар, като впоследствие ищците я настлали с чакъл и станала стабилна за преминаване.

От разпита на свидетеля С.М. Б.се установи, че  имот № 66 откъм улицата е заграден с леси, след лесите е поставена желязна врата, за която имали ключ той, ищците Й., и собствениците. Свидетеля сочи, че врата  е поставена, преди повече от 10 години. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.се установи, че ищците Й.имали  ключ от тази врата, докато не се скарали с ответниците Р., когато заградили водата и мястото, откъдето минавали да обръщат колите си и да ползват чешмата ответниците Р.. 

По делото е приета съдебно- техническа експертиза, от която се установява, че на 15.09.1980 г. за първи път е изготвен кадастрален план за кв.Крушата в землището на с.Сърница, който до този момент не е одобрен. Съгласно плана имот с пл.№ 66 е заснет и отразен с площ /измерен графично от оригиналното копие на плана/ от 1239 м.кв. Съгласно плана имот с пл.№ 67 е заснет и отразен с площ /измерен графично от оригиналното копие на плана/ от 1 127 м.кв. Двата имота са отделни и между тях е заснет и отразен съществуващ местен път без изход с площ от 354 м.кв. Същият е с ширина от 4,00м.л., дължина от 53,50м.л. и в посока запад с разширение от 140 м.кв./10,00/ 14,00м.л./. За вход и изход на пътя е обозначена стрелка от източната му част. През 2013 г. въз основа на Заповед № 947/16.07.2013 г. на кмет на община Велинград е одобрено попълването на кадастралния план с верни имотни граници за имот пл.№ 130 и сгради в него, в кв.Крушата, в землището на гр.Сърница. Попълването е извършено по неодобрения кадастрален план от 1980 г. С Решение на общински съвет Велинград № 28/30.01.2014 г. е изготвен и одобрен проект на уличната регулация на кв.Крушата в землището на гр.Сърница. Съгласно това единствено до този момент одобряване на уличната регулация върху неодобрения кадастрален план пр.имоти имат следният статут и местоположение, както следва : Поземлен имот № 66 с площ от 1168 м.кв.; Поземлен имот № 67 с площ от 521 м.кв.; Поземлен имот № 130 с площ от 738 м.кв.. Двата П.И с № 67 и № 130 са образувани след разделянето на бивш имот с пл.№ 67. Границите са променени, като в площта на П.И.№ 66 е включена част от площта на съществуващият преди път между имоти с пл.№ 66 и 67 и в площта на бившият имот с пл.№ 67 е включена площта на разширението на съществуващият преди път. П.И № 66 е изместен в посока север до границата с П.И. № 130 и № 67. При тази промяна двата процесии имота са съседни и достъпа до новообразувания поземлен имот № 130 е прекъснат. Със Заповед № 873/15.08.1989 г. на ОбНС Велинград е одобрено прокарване на временен път с ширина от 3,00м.л. до имота на Г.С.Й. в кв. Крушата, кметство с. Сърница, съгласно приложената скица. С Протокол № 14/14.11.1989 г. от съвета по ТСУ- СА при ОбНС- Велинград за изработване на проект за път като допълнение към предварителен застроителен и регулационен план за м.’Крушата”, с. Сърница е решено да се проектира улица- тупик в окончателния план с ширина от 4,00м.л., така както е показано в скицата- проект. В приложената скица -проект към протокола е предвидена улица-тупик за обслужване на западната част на имот пл.№ 67, имот пл.№ 77 и имот пл.№ 127 с площ от 354 м.кв. при която за сметка на имот пл.№ 67 се отнемат 53,00 м.кв. и за сметка на имот пл. № 66 се отнемат 301 м.кв. Имот пл.№ 66 по тази скица е с площ от 1 308 м.кв. На място терена, върху който е предвидено да се изгради трасе на път, който води до поземлен имот № 130 с дължина от 53,50 м.л. и ширина до 4,00м.л. е подравнен и затревен, за разлика от релефа на останалия терен в поземлен имот № 66. Достъпа до поземлен имот № 130 се осъществява през този заравнен терен и през входна метална врата с ширина от 4,00м.л., разположена на североизточната имотна граница на имот № 66. Двата имота на място са оградени с материализирани телени огради от метална мрежа и дъски, закрепени на бетонови, дървени и метални колове, забити в земята по имотните си граници от последното изменение на плана. Част от металната мрежа в южната част на П И. № 130 с дължина от 19,00м.л.е изместена в посока юг до 2,70м.л. в П И № 66.

По делото е приета и повторна съдебно- техническа експертиза, от която се установява, че за кв.Крушата е изработен през 1980 г. кадастрален план, който не е одобрен по съответната процедура и до настоящия момент. На базата на кадастъра са изработени регулационен и застроителен план, които, също, не са одобрени. Към момента на заснемане на кадастралния план имотът на ищците-пл.№130 не е съществувал; бил е част от имот пл.№67, площта на който е около 1815 m2, изчислени графически върху хартиеното копие на кадастъра. Площта на имот пл.№66, първоначално е била около 892 m2, графически изчислени върху копието. В по-късен момент, няма данни кога и как, е зачертана южната му граница и е изместена на север, с което площта му става около 560 m2. Със заповед №873/15.08.1989 г на Председателя на ОбНС- Велинград е одобрено прокарването на временен път, с ширина 3 м, до имота на Г.С.Й. в кв.Крушата съгласно приложената скица. Временният път е прокаран през имот пл.№66 съгласно границите му, отразени върху скицата, като върху същата скица пътят е показан с ширина 4 м; копие от скицата е представено към заключението като скица №2. Други данни за тази заповед няма; не се знае дали същата е отменена. През 1989 г. от Община Велинград са издавани скици с различно съдържание относно границите на процесиите имоти. С протокол №14/14.11.1989 г. на Съвета по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура към Общински народен съвет - гр.Велинград е взето решение за допълване на предварителния ЗРП за кв.Крушата с две застроителни петна за вили в имот пл.№66 и четири - в имот пл.№67 съгласно червени и сини линии и петна в скицата-проект. Във връзка с това да се проектира обслужваща улица-тупик, с ширина 4 м, така както е показано в скицата-проект. Застроителните петна и улицата-тупик са нанесени в застроителния план, който е останал неодобрен. Скица - копие от застроителния план е приложена към заключението - скица №3. Няма данни това решение на експертния съвет да е довело до отчуждаване на части от имот пл.№66 и промяна в собствеността му. През 2012 г. е постановено решение на ОС-Пазарджик по гр./в/ дело №478/2012 .г, отнасящо се до собствеността и границите на имоти пл.№66, 67 и 130 в кв.Крушата. По решението е издаден изпълнителен лист на 10.08.2012 г. за въвод върху недвижим имот - празно дворно място от 120 m2, представляващо част от имот пл.№130, по неодобрения план на кв.Крушата, гр.Сърница, намиращо се в югозападната част на имот пл.№130. Това не са окончателните граници на имот пл.№66; същите са се променили през 2013 г, със заповед за попълване на кадастъра. През 2013 г. е издадена заповед №947/16.07.2013 г. на Кмета на Община Велинград, с която са попълнени имотните граници на имоти пл. № 66, 67 и 130. В акта за непълноти и грешки в кадастъра границите на имотите са определени съгласно съдебно решение на ОС-Пазарджик от 05.07.2012 г.. В резултат площите, изчислени графически върху скицата, на имотите стават: на имот пл.№66 - около 1144 m2, а на имот пл.№130 - около 738 м2. Актът е подписан от собствениците на имот пл.№130; собствениците на другите имоти не са подписали акта. През 2014 г. е одобрена,с решение на Общинския съвет Велинград № 28/30.03.2014 г, цялостна улична регулация за кв.Крушата; към заключението е представена скица №5 от уличната регулация, касаеща процесиите имоти. От скицата се вижда, че през квартала е прокарана улица с осови точки 118, 119, 120, 121, 316, 31А, която минава през части от имоти пл.№ 130, 66 и 67. Решението на общинския съвет е обжалвано, в тази си част, в съда и улицата с осови точки 118,119, 120,121, 316, 31А е отменена. През 2014 г. е издадена заповед №1137/12.08.2014 г. на Кмета на Община Велинград за попълване на границите на имот пл.№ 66, по искане на С.Р., И.Р., Х.С. и С.В.. Заповедта е издадена по изготвен акт за непълноти и грешки в кадастъра, съгласно който се коригират границите на имоти пл.№ 66, 67 и 130. Актът е подписан само от заявителите - собственици на имот пл.№ 66; подписи на собствениците на имоти пл.№ 67 и 130 няма. Заповедта е обжалвана и е обявена за нищожна, с решение на АС-гр.Пазарджик по дело № 680/2016 г.. Няма данни взетото решение, с протокол №14/14.11.1989 г. от Съвета по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при ОбНС - гр.Велинград за изработване на проект за път като допълнение към предварителния застроителен и регулационен план за кв.Крушата, да е довело до отчуждаване на части от имот пл.№66 и промяна в собствеността му. През 2015 г. е издадена заповед №473/14.12.2015 г. на Кмета на Община Сърница, с която е одобрен ПУП, засягащ имоти пл.№ 66, 67 и 130, като уличната регулация се променя, така че се образува нова улица-тупик, с ширина 3 м, за обслужване на имоти пл.№ 66, 67 и 130. През 2016 г. е отменена горната заповед №473/2015 г. за улица- тупик с издаване па две заповеди на Кмета на Община Сърница - № 202 и 203 от 07.03.2016 г.. Мотивът за отмяната е, че за изменението не е постъпило заявление от собствениците на имоти пл.№ 66, 67 и 130. В настоящия момент имот пл.№ 130 няма достъп от съществуващата улица, източно от имотите. При огледа на място собствениците на имот пл.№ 66 отключиха входната врата от улицата към имота си пл.№ 66. За да се стигне до имот пл.№ 130, се преминава през северната част на имот пл.№ 66. На място теренът е затревен и няма очертана, видима улица-тупик до имот пл.№ 130.

          По делото е изготвена и приета повторна, тройна съдебно-техническа експертиза подписана с особено мнение на вещото лице Г., от която се установява, че първоначалния кадастрален план за гр.Сърница за кв.„Крушата” е изготвен на 15.09.1980 год., който до този момент не е одобрен. В техническа служба към Община Сърница не се съхранява оригиналния неодобрен кадастрален план/картони/ с необходимата техническа документация. Наличното хартиено копие от него е с поправки в по късни моменти и трудно се разчита. Към момента на заснемане на кадастралния план имотът на ищците е част от имот пл.№67/имот пл.№130 не е съществувал/, площта на който е около 1850 кв.м. Площа на имота е изчислен графически върху хартиеното копие на кадастъра от 1980 год.. Имот пл.№67 граничи: север с имот пл.№68; юг с имот пл.№66; изток с път, улица; запад с имот пл.№77; югозапад с имот пл.№78./границите на имота маркирани с жълт цвят /. Площта на имот пл.№66 първоначално е била около площ 894 кв.м. и е изчислен графически върху хартиеното копие на кадастъра от 1980 год. Имот пл.№66 граничи: север с имот пл.№67; юг с имот пл.№65; изток с път, улица; запад с имот пл.№78./ границите на имота маркирани със зелен цвят/. Процесиите имоти пл.№67 и пл.№66 са заснети в първоначалния изработен кадастрален план от 1980 г. в съществуващи видими реални граници според терена/слогове/ с релефа изобразен чрез хоризонтали и теренни коти и от изток съществуващ черен път. В разписния лист към първоначалния кадастрален план процесиите имоти и съседните на тях са записани като собственост на държавно земеделско стопанство/ДЗС/. Нямаме други данни за съществуването на огради по тези граници. Единствено за имот пл.№66 с имот пл.№65 е съществувала според плана паянтова ограда по тази граница. / Към заключението е приложена скица №1 /. От първоначалния неодобрен кадастрален план от 1980 год. е издавана скица за имот пл.№67 за разрешаване на строежи/вилни сгради/ съгласувани с проектанта изготвящ: предварителен проект за застроителен план /ЗП/ от месец.1У.1985 год.. Частично застроително решение за имот пл.№67 от неодобрения кадастрален план за кв.„Крушата” за гр.Сърница е на основание градоустройствена виза/чл.98 от ППЗТСУ/ съгласно издадена в скица №45/30.03.1988 год. от ОбНС - Велинград. Предвижда се новия строеж на двете вилни сгради да се изпълни в западната половина на имот пл.№67, с осигуряване им на транспортен достъп чрез улица-тупик за сметка на съседния процесен имот пл.№66./ приложена скица №2/. Площта и границите на процесния имот пл.№67 по първоначалния проект за ЗРП от месец .IV.1985 год. не се променят. За новите строежи в имот пл.№67 е осигурен транспортен достъп чрез улица-тупик за сметка на съседния процесен имот пл.№66. Не е предвидено застроително петно за строеж на вилна сграда в имот пл.№66. /Скица-копие от предварителен застроителен план е приложена към заключението - скица №4/. Площта и границите на процесния имот пл.№67 по неодобрен застроителен план/ЗП/ към 1990 год. на с.Сърница, кв.„Крушата” не се променят. За новите строежи в имот пл.№67 е осигурен транспортен достъп чрез улица-тупик за сметка на имот пл.№67. Предвидени са общо четири броя застроителни петна в парцели IX и VIII/УПИ/ в имот пл.№67. /Скица-копие от неодобрен застр. план е приложена към заключението - скица №5/. Площта и границите на процесния имот пл.№67 по неодобрен регулационен план план/РП/ към 1990 год. на с.Сърница, кв.„Крушата” не се променят. За новите строежи в имот пл.№67 е осигурен транспортен достъп чрез улица-тупик в имот пл.№67. Източната граница на имоти с пл.№66 и пл.№67 попадащи в кв. 10 е проектирана улица с о.т. 87, 88, 89,90; в улицата попадат най-източните части от имот пл.№67 - 30 кв.м. и от имот пл.№66 - 18 кв.м.; Страница 4 от 5. Предвидена е улица-тупик/задънена улица/ с о.т.88,86. с ширина 4.00 м. и дължина 53.50 м., като в западната и част завършва с уширение за обръщане на коли заемаща площ около 125 кв.м. Проектираната улица-тупик/задънена улица/ е за сметка изцяло на площта на имот пл.№67-330кв.м., като осигурява транспортен достъп до новопостроените две вилни сгради в новообразуван парцел IX/УПИ/ в кв.10. Северно от улицата-тупик остават 1120 кв.м. от имот пл.№67, а южно от нея - 370 кв.м. Към парцел Х/УПИ/ в кв.10 отреден за имот пл.№66 се придава по регулация от имот пл.№67 за площ - 400 кв.м. Предвидена е улица-тупик/задънена улица/ с о.т.88,86. с ширина 4.00 м. и дължина 53.50 м. за площ 214 кв.м. Отчуждаване за улица-тупик и оценка за придаваемото се место по регулация не са извършвани поради това, че регулационния план е неодобрен./ Скица-копие от неодобрен регулационен план е приложена към заключението - скица №6/. Не съществува законова процедура по неодобрен ЗРП да се извършват отчуждителни производства за сметка на процесен имот пл.№67 за улица-тупик/214 кв.м./ и за придаваемо се место по регулация от имот пл.№67/400 кв.м / към парцел IX/УПИ/ в кв.10 отреден за съседен процесен имот пл.№66. Процесния имот пл.№67 си запазва първоначалната площ - 1850 кв. и границите си по първоначалния кадастрален план от неодобрения кадастрален план от 1980 год. и изготвените от него застроителен и регулационен план/ЗРП/.

          По делото е прието и становището на вещото лице Г. по отношение на особеното му мнение по представеното заключение на тройната съдебно- техническа експертиза. В становището си вещото лице излага, че на 15.09.1980 г. за първи път е изготвен кадастрален план за кв.Крушата в землището на с.Сърница, който и до този момент не е одобрен. Съгласно плана имот с пл.№ 66 е заснет и отразен с площ /измерен графично от оригиналното копие на плана и по качен ЦМ на КП/ от 1239 м.кв.. Съгласно плана имот с пл.№ 67 е заснет и отразен с площ /измерен графично от оригиналното копие на плана и по качен ЦМ на КП/ от 1 127 м.кв.. Двата имота са отделни и между тях е заснет и отразен съществуващ местен път без изход с площ от 354 м.кв. Същият е с ширина от 4,00м.л., дължина от 53,50м.л. и в посока запад с разширение от 140 м.кв./10,00/ 14,00м.л./. За вход и изход на пътя е обозначена стрелка от източната му част. Потвърждение за идентичност на площта и точното попълване на кадастралния план се получава и от изготвените и представени по делото нотариални актове за собственост на страните по делото, както следва : 1. По н.а.№ 70/1984г. Р.Д.е признат за собственик с владеене на повече от 30 години на имот с пл.№ 67 в махала Крушата с площ от 1280 м.кв.; 2. По н.а.№ 27/1984г. и н.а.№ 31/1984г. имот с пл.№ 67 отново е с площ от 1280м.кв.; 3. По н.а.№ 2/1984г. и н.а.№ 16/1990г. имот с пл.№ 66, владян повече от 10 години, е определен с площ от 1 230м.кв.. В отговор на поставената задача относно : Какви са границите и площите на имоти пл.№ 66 и № 67 при първоначалното им попълване в кадастралния план и съществувала ли е на място ограда по тези граници, тройната СТЕ е приела друга граница, преминаваща през имот с пл.№ 66 и задраскана в плана със знака „X”, с която граница площта на имота е отразена от 1 850м.кв.. Задрасканата южна граница на имот с пл.№ 67 и приета от тройната СТЕ, по данни от службата по кадастър и регулация към Община Сърница е стара граница на земеделските земи, върху които е извършено първоначалното попълване в кадастралния план. Определената площ значително се разминава и с площите, посочени в нотариалните актове за собственост на страните по делото. Не е даден и отговор на въпроса дали съществуват на място огради по тези граници, които при огледа на 01.09.2022г.не са констатирали с в.л.М..

От приетата по делото Заповед № 3-00289/29.10.2019 г.(лист 101) на ВрИД кмет на Община Сърница, се установи, че е отказано изработването на ПУП, с който да се създаде улица-тупик в имот № 66 по плана на кв. Крушата, гр. Сърница, която да обслужва нуждите на имот № 130 в кв. Крушата, гр. Сърница от достъп.

          От приетата по делото административна преписка, образувана по молба на ищците с вх. № СР-1262/01.06.2018 г. с правно основание чл. 192, ал. 12 от ЗУТ, се установи, че със Заповед № 3/00245/07.11.2018 г. на кмета на Община Сърница е сформирана комисия от длъжностни лица от общинската администрация, която да одобри проект за учредяване на право на преминавене по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ през поземлен имот № 66 в кв. Крушата, гр. Сърница, което ще обслужва нуждата от достъп до поземлен имот № 130 в кв. Крушата, гр. Сърница и въз основа на него да изготви оценка и да определи размера и изплащането на обезщетение за учредяване на това право. С Решение № 28/30.11.2018 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ  и спрямо изготвената оценка е определена пазарна цена в размер на 2759 лв., представляваща еднократно обезщетение за учредяване право на преминаване през поземлен имот № 66, в кв. Крушата, гр. Сърница, за обслужване нуждите от достъп на имот № 130 в кв. Крушата, гр. Сърница. Решението е съобщено на заинтересованите страни с уведомително писмо изх. № ДР-3204/04.12.2018 г., като в срок е обжалвано и по жалбата е образувано адм. дело. № 12/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

          От приетата по делото административна преписка по издаване на Заповед № 947/16.07.2013 г. на кмета на Община Велинград за попълване на верни имотни граници на имот № 130 в кв. Крушата, се установи, че е одобрено попълването на кадастралния план с верни имотни граници на ПИ № 130 и сгради в кв. Крушата, гр. Сърница, като това попърване е нанесено с кафяв цвят в скицата проект към заявлението.

          От приетото по дело Решение № 637/18.10.2019 г. по адм.д. № 12/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, се установи, че подадените срещу Решение № 28/30.11.2018 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ  жалби са отхвърлени и оставени без разглеждане, а от представеното Разпореждане № 4287/13.04.2020 по адм.д.№ 1220/2020 г. по описа на ВАС се установи, че касационната жалба против решение на ПАС е оставена без разглеждане.

          При така установените факти по делото следва извода, че с поставянето на врата на собствения си недвижим имот, ответниците не са създали пречки ищците да упражняват правото си на собственост, т.к. те нямат валидно учредено право на преминаване през имота им. Искът по чл. 109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползуване на вещта според нейното предназначение. Сам по себе си фактът, че ответниците са оградили собствения си имот и са поставили врата, която са заключили, не представлява неоснователно действие и не препятствува упражняването на правото на собственост на ищците върху собствения им имот, защото те нямат учредено право на преминаване през имота на ответниците, т. е. нямат противопоставимо на ответниците ограничено вещно право върху техния имот, което да поражда за тях задължение да търпят ограничения на правото си на собственост. Съгласно чл. 55 ЗС ограничени вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Редът и предпоставките за учредяване право на преминаване през чужд имот е регламентиран с разпоредбата на чл. 192 ЗУТ, поради което, ако такова право не е било учредено, съдът не може с решението си да признае на ищците право да преминават през чуждия имот.

По делото се установи, че по искане на ищците е започнала процедура по чл. 192 ЗУТ, която обаче не е приключила с валиден адм. акт, с който да е учредено правото на преминаване на ищците през имота на ответниците. Поради тази причина искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

          Съгласно Определение № 267 от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4088/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., в действащото законодателство липсва обща уредба на сервитутите, каквато е имало в отменения Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, а различните видове сервитутни права се уреждат в отделни закони. Закона за собствеността не урежда правото на преминаване като самостоятелно ограничено вещно право върху чужд имот. Други закони, действали във времето обаче предвиждат възможност за учредяване право на преминаване през чужд имот. Такава възможност предвиждат например чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското, чл. 53е от ЗПИНМ  и чл. 296а ППЗПИНМ/отм/, чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192 ЗУТ. Нормата на чл. 55 ЗС предвижда способите за придобиването на ограничени вещни права върху чужда вещ доколкото са предвидени в законите, т. е. включително и правото на преминаване - правни сделки, давност и начините, предвидени в закона, а чл. 75 ЗС предоставя владелческа защита за носителите на сервитут. Съдебната практика /решение № 414/13.02.1960 г. по гр. д. № 9494/1959 г., ІІ гр. о. на ВС, решение № 76/25.12.1980 г. по гр. д. № 51/1980 г. / приема, че придобиването или учредяването на ограничено вещно право на преминаване през чужд неурегулиран имот, за да се достигне до друг неурегулиран имот е допустимо по един от способите, предвидени в чл. 55 ЗС, всеки от които е самостоятелен и независим от останалите способи за придобиване, предвидени в този текст, един от които е правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ. С урегулирането на имотите и отреждането за тях на парцели, регулационните планове при действието на ЗПИНМ /отм/ и ЗТСУ /отм/ следва да предвидят лице към улица за всеки парцел. Затова при действието на тези закони и до изменението на ЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./ се приема, че право на преминаване през чужд урегулиран имот е допустимо да се учредява само по административен ред когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица. Дворищно регулационните планове по ЗПИНМ /отм/ и ЗТСУ (отм.) обаче имат вещно отчуждително действие само за придаваемите места по регулация и за предвижданията на общ по регулация /съсобствен/ парцел за малкоетажно или средноетажно застрояване. /чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ и чл. 110 ЗТСУ /отм/. Тези планове нямат отчуждително действие за придобитото ограничено вещно право върху чужд имот. Недопустимо да им се придава такова правопогасяващо действие чрез тълкуване. Предвижданията на улично регулационните планове за обществено мероприятие изобщо нямат отчуждително действие, а за да се реализира мероприятието, т. е. за да се приложи уличната регулация, следва да се проведе отчуждителна процедура. Така с предвиждането по регулационен план да се прекара улица не следва автоматично осигуряване на достъп на новообразуваните парцели до такава. Невъзможност за достъп до имот и след урегулирането му и необходимост да бъде учредено право на преминаване преди урегулирането може да е резултат и от извършено застрояване до този момент /например свързано застрояване или застрояване по цялото продължение на уличната регулационна линия по новопроектираната улица, която до този момент е била вътрешна имотна граница/ и/или значителна денивелация, съчетана с вече реализирано застрояване при друг достъп до имота. При действието на ЗУТ изобщо не е предвидено отчуждително действие на ПУП освен в хипотезата, когато той е изготвен и одобрен въз основа на заповед по чл. 16 ЗУТ и по правилата, предвидени в този текст и е породил вещно действие.

          По делото безспорно се установи и от трите съдебно-технически експертизи, че на 15.09.1980 г. за първи път е изготвен кадастрален план за кв.Крушата в землището на с.Сърница, който до този момент не е одобрен. Не съществува законова процедура по неодобрен ЗРП да се извършват отчуждителни производства за сметка на процесен имот пл.№67 за улица-тупик/214 кв.м./ и за придаваемо се место по регулация от имот пл.№67/400 кв.м / към парцел IX/УПИ/ в кв.10 отреден за съседен процесен имот пл.№66. Процесният имот пл.№67 си запазва първоначалната площ - 1850 кв. и границите си по първоначалния кадастрален план от неодобрения кадастрален план от 1980 год. и изготвените от него застроителен и регулационен план/ЗРП/. Не са налице влезли в сила решения за изграждане на улица-тупик, предвид което и всичко изложено по-горе искът, следва да се отхвърли.

По разноските

При съобразяване изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците С.П.Р., И.П.Р., с правоприемници ответниците Н.Г.Р., и П.И.Р. и С.Д.В., следва да се присъдят разноски в размер на 1900 лв. лева, представляващи възнаграждение за адвокат и разноски за вещо лице, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК(лист 514).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.Й., ЕГН **********,***, П.С.Й. ЕГН **********,***, С.И.Й., ЕГН **********,*** и Г.С.Й. ЕГН **********,*** против С.П.Р., ЕГН **********,***, И.П.Р. ЕГН **********,***, /починал на 12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните лица: Н.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.В., ЕГН **********,***, Д.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Х.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и М.Х.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да прекратят неоснователните действия, изразяващи се в недопускането и неосигуряване на достъп до имот пл.№130 и до изградените в него две жилищни сгради, както и да бъдат осъдени да осигурят достъп на ищците до имот пл.№ 130 по изграденото трасе на пътя, което съгласно неодобрения кадастрален план на гр.Сърница, кв.Крушата попада и е разположено в северната част на имот пл.№ 66, целият с площ от около 1 180 кв.м., при граници: имот пл.№67, улица, имот пл.№ 65, имот пл.№ 127 и имот пл.№ 130, като пътят, по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето около 4м., с дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници на трасето на пътя: от север - имот пл.№ 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица, от юг - останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл.№ 130, както и да се осъдят ответниците да премахнат портата от към улицата, която възпрепятства влизането им от улицата към пътя.

ОСЪЖДА Ц.С.Й., ЕГН **********,***, П.С.Й. ЕГН **********,***, С.И.Й., ЕГН **********,*** и Г.С.Й. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.П.Р., ЕГН **********,***, И.П.Р. ЕГН **********,***, /починал на 12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните лица: Н.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.В., ЕГН **********,***, Н.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и П.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1900 лв., представляваща сторените от ответниците разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:                             

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА