Решение по дело №156/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 109
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 30 октомври 2021 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20214310200156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Л. 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200156 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № ИТП-04 от 01.02.2021 г. на Началник регионален
отдел „Надзор на пазара“ – Северозападна България, седалище гр.Ловеч към Главна
дирекция „Надзор на пазара“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
оправомощен със заповед А-642/16.11.2020 г. на Председателя на ДАМТН, са наложени на
„Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Л. ул.”**************,
представлявано от управителя С.С., административни наказания на основание чл.52г от
Закона за техническите изисквания към продуктите - имуществена санкция в размер на 250
лева, на основание чл.52б от ЗТИП - имуществена санкция в размер на 250 лева и на
основание чл.52д от ЗТИП - имуществена санкция в размер на 250 лева, за нарушения на
чл.4б, т.1 от ЗТИП, във връзка с чл.11, ал.3 и чл.17, ал.1 и ал.2 от Наредба за съществените
изисквания и оценяване съответствието на играчките, чл.4б, т.3 от ЗТИП, във връзка с чл.6 и
чл.11, ал.3 от НСИОСИ И чл.4б, т.4 от ЗТИП, във връзка с чл.11, ал.3 и чл.18 от НСИОСИ.
Недоволни от наказателното постановление останали от дружеството, които чрез
управителя С.С. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата бланкетно са
наведени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
обжалваното НП, за недоказаност на нарушенията и за маловажност на същите.
Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и им
се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовани, не изпращат представител.
Представили са писмено становище, в което заявяват, че поддържат жалбата и пледират за
отмяна на наказателното постановление. В допълнение изтъкват, че провереният артикул –
балон попада в списъка на продуктите, които не са играчки по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките, а е
“предмет за украса на празници и чествания“. Сочат, че проверяващите са прегледали и
други артикули – играчки на батерии, които в обекта са над 20 вида и не са били открити
1
никакви нарушения. Въз основа на това считат, че наказващият орган не е направил
обоснована преценка за обществената опасност на деянието и за маловажност на случая.
Въззиваемата страна – ДАМТ София, редовно призовани, не изпращат представител.
Представено е писмено становище от наказващия орган, с което оспорва жалбата и иска от
съда да я остави без уважение, като потвърди наказателното постановление. Оспорва
доводите на жалбоподателя и излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си за
законосъобразност на наказателното постановление. Акцентира на обстоятелството, че
нарушенията не са маловажни и че са установени и доказани по безспорен и несъмнен
начин.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ил.
Т. П. и Г.С. В., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
„Е.” ЕООД – гр.Л. представлявано от управителя С.С. стопанисвало търговски обект
– книжарница, намираща се на адрес гр.Л. ул.„*********************
На 19.11.2020 г. в обекта на жалбоподателя била извършена проверка от служители
на ДАМТН – свидетелките И.П. и Г.В.. Проверката била по повод на провеждана от
агенцията кампания „Безопасна Коледа 2020 година“.
Проверени били продаваните в книжарницата стоки, като по отношение на балон
марка „Qiaobo“ свидетелките констатирали, че липсва отбелязване на модел и баркод.
Въпросните балони били опаковани в полиетиленов плик с нанесени върху него надписи
„НАРРY ЕVERYDAY, ВАLLON, ВАLLООN МАJIG, имало допълнително лепнат стикер с
код 79156, 0,40 лв/бр. Балоните били изработени от латекс с щамповани надписи НАPPY
ВIRTH DAY, с цветенца, кръгчета и др. фигурки в различни цветове, без нанесена СЕ
маркировка за съответствие, без обявен производител/вносител. Проверяващите
констатирали също така, че продуктът не се придружавал от инструкция за употреба на
български език. Свидетелите приели, че описаният продукт се предлагал за продажба на
потребители, тъй като бил разположен на рафт в търговския обект, предназначен за
извършване на продажба на стоки и е бил с обявена цена от 0,40 лв. на брой. Налични
бройки по време на проверката били 24.
За резултата от проверката свидетелката П. съставила констативен протокол /л.11-12/,
в който отразила установените при проверката констатации. Протокола бил подписан и от
присъствалата Йорданка Тотева – продавач в книжарницата.
На дружеството била изпратена покана изх.№ 81-02-21/06.01.2021 г. /л.13-14/ за
съставяне на АУАН. Поканата била получена от управителя на „Е.“ ЕООД на 08.01.2021 г.
/л.15/.
На 18.01.2021 г. свидетелката П. съставила на „Е.” ЕООД АУАН № ИТП-04 /л.7-9/, в
който описала установените обстоятелства относно латексовите балони марка „Qiaobo“, като
приела, че този продукт е с игрови функции, поради което попада в обхвата на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките (НСИОСИ) и че на
същия липсва нанесена върху него или на неговата опаковка обозначено наименование и
адрес на управление на лицето пуснало продукта на пазара (производител/вносител), няма
нанесена маркировка за съответствие „СЕ", както и че липсва инструкция за употреба на
български език.
Свидетелката П. квалифицирала така установеното като нарушения на разпоредбите
на чл.4б, т.1 от ЗТИП, във връзка с чл.11, ал.3 и чл.17, ал.1 и ал.2 от НСИОСИ, чл.4б, т.2 от
2
ЗТИП, във връзка с чл.6 и чл.11, ал. 3 от НСИОСИ и на чл.4б, т.4 от ЗТИП, във връзка с
чл.11, ал.3 и чл.18 от НСИОСИ.
Актът бил съставен в присъствието на свидетелката Г.В., за която било отразено, че е
присъствала и на проверката в обекта на дружеството.
По така съставеният АУАН управителката С. не е вписала като възражения. Актът
е бил връчен на 25.01.2021 година.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени
писмени възражения от дружеството.
Въз основа на така съставеният АУАН, на 01.02.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № ИТП-04, в което наказващият орган изцяло възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка по случая, като дал същата правна квалификация
на нарушенията. Наложил на дружеството предвидените в разпоредбите на чл.52г, чл.52б и
чл.52д от ЗТИП имуществени санкции в размер на по 250 лева за всяко от нарушенията.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното :
Жалбата е подадена в срок и от легитимирано за това лице, поради което е
допустима.
АУАН и НП са издадени от лица със съответната компетентност, видно от заповеди
№ А-641/16.11.2020 г. и № А-642/16.11.2020 г. на председателя на ДАМТН /л.19-20/ и
съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗТИП.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да
водят като последица до отмяната на наказателното постановление на формално основание.
В тази връзка, наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати такива е
неоснователно, тъй като не е конкретизирано, а и съдът, при цялостната проверка за
законосъобразност на обжалваното НП не установи нарушения на процесуалните правила
при издаването му.
Разпоредбата на чл.4б от ЗТИП задължава търговците да предлагат за продажба
стоки, които са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл.4а, ал.1 от
същия (производител/вносител), с маркировка за съответствие и с инструкция и/или
указание за употреба на български език – т.1, т.2 и т.4 от разпоредбата. Тези изисквания, по
отношение на предлагания за продажба в обекта на жалбоподателя продукт, представляващ
латексови балони (24 на брой) марка „Qiaobo“ не били изпълнени, като тези обозначения и
инструкция на български липсвали. Така изложените обстоятелства категорично се
установяват от свидетелските показания по делото, които безусловно се подкрепят и от
събраните писмени доказателства. Не на последно място и самия жалбоподател не ги
оспорва.
Актосъставителят, респективно и наказващият орган са приели, че въпросните
латексови балони представляват продукт с игрови функции, поради което като привръзки
към посочените като нарушени норми от ЗТИП са отразили и разпоредби от Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките (НСИОСИ) /Обн. ДВ,
бр.99 от 17.12.2010 г., в сила от 20.07.2011 г./ - чл.11, ал.3; чл.17, ал.1 и ал.2; чл.6 и чл.18 от
същата. Именно това в обсъжданият случай е спорният по същество въпрос между страните.
3
В подаденото пред съда писмено становище жалбоподателят оспорва този извод на
наказващия орган, като изтъква, че балоните не са играчки, а попадат в предвидените в
Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от НСИОСИ изключения на продукти, които не са играчки,
поради което разпоредбите на тази наредба са неотносими за продукта латексов балон. В
Приложението, в т.1 е отразено, че играчки не са „предмети за украса за празници и
чествания“.
Нормата на чл.2, ал.1 от НСИОСИ дава дефиниция за „играчки“, като ги определя
като продукти, проектирани или предназначени за използване предимно за игра или с друга
цел от деца под 14-годишна възраст. Изхождайки от така цитираната дефиниция за
„играчки“ от една страна и от обичайната употреба на надуваемите латексови балони в
ежедневието и бита от друга, може да се приеме като основателен извода до който е
достигнал наказващият орган, че този продукт е „играчка“ по смисъла на НСИОСИ. Но
ползването му като играчка не изчерпва предназначението и целите, за които въпросният
продукт служи в бита и ежедневието на хората. Ноторно известно е, че често надуваемите
латексови балони биват ползвани и като украса за различни празници и чествания и в този
смисъл могат да бъдат категоризирани като предмети попадащи във визираното в т.1 от
Приложение № 1 на НСИОСИ изключение.
Тази неустановеност на характеристиките на надуваемите латексови балони като
продукт, обаче не обосновава извод за неправилно дадена квалификация на визираните в НП
нарушения, в частност относно посочените като привръзки текстове от НСИОСИ.
Посочените като нарушени основни текстове от ЗТИП, тези по чл.4б, т.1, т.2 и т.4 въвеждат
задължения към търговците за всички продукти, които предлагат за продажба, не само за
тези, които отговарят на дефиницията за играчки. Така че в този смисъл, дори и като
продукт попадащ в групата по т.1 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от НСИОСИ, за
латексовите балони са в сила изискванията на посочените разпоредби от ЗТИП при
положение, че същите се предлагат за продажба. А както се посочи по-горе в изложението,
безспорно се установи по делото, че в обсъждания случай тези изисквания не са били
изпълнени, т.е. при продажбата им дружеството-жалбоподател е нарушило нормите на
чл.4б, т.1, т.2 и т.4 от ЗТИП. Съответно, правилно наказващият орган е приложил за тези
нарушения санкционните норми на чл.52г, чл.52б и чл.52д от ЗТИП.
Що се отнася до размера на имуществените санкции, то те са индивидуализирани в
минималните предвидени от закона размери, като явно е отчетен фактът, че нарушенията са
било извършено за първи път, макар и подобно обстоятелство да не е отразено в НП.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в писменото
становище доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично
противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин
от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на
целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката
относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до
4
извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на
законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол.
ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради
което приложимите критерии се извеждат съгласно бланкетната норма на чл.11 от ЗАНН,
която препраща към НК. Легално определение се съдържа в нормата на чл.93, т.9 от НК,
съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление
(административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Но макар и ЗАНН да не съдържа дефиниция за „маловажен случай“, то наред с
понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи и с понятията
„маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39,
ал.1 от ЗАНН. Затова и безспорно е задължението на наказващия орган да приложи
правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от
ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на административни нарушения от
нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. „Маловажен случай“ ще е налице
само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид.
В настоящият случай, наказващият орган е отчел обстоятелството, че нарушенията са
извършени за първи път и с оглед на това смекчаващо отговорността обстоятелство е
наложил на дружеството минималните размери на предвидените в закона санкции. Но не е
съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на
законодателство регулиращо техническите изисквания към предлаганите за продажба
продукти не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод
за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено
поведение от негова страна, целящо несъобразяване с нормативните изисквания или
интересите на потребителите. Показателен в това отношение е фактът, че при проверката не
са били установени други нарушения по ЗТИП или на подзаконовите актове по прилагането
му, въпреки предлагания за продажба немалък асортимент от стоки в обекта. Не без
значение е и фактът, че въпреки отразените три отделни нарушения по ЗТИП, то и трите
касаят един и същ продукт – въпросните латексови балони марка „Qiaobo“, които освен това
са били и в много ограничен брой (24) за подобен вид стока. В този смисъл, следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че няма реално възникнала щета, макар и подобно
обстоятелство да не е съставомерно за вменените нарушения.
Поради тези съображения съдът намира, че констатираните нарушения се явяват с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Както се вече се посочи, липсват каквито и да било доказателства дружеството да е
санкционирано за други идентични нарушения и въобще за нарушения на законодателство
уреждащо техническите изисквания към предлаганите за продажба продукти, т.е. същото е
първо по рода си. Безспорно е, че се касае за извършени административни нарушения, които
явно са с по-ниска и незначителна степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените и често срещани случаи на нарушения от подобен вид. В тази връзка следва
да бъде отбелязано и че не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето
защо, може да се заключи, че наложените имуществени санкции макар и в минималния им
размер, биха имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и
5
възпиращо действие, съобразявайки и икономическата обстановка в страната.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради
своята малозначителност нарушенията, всяко поотделно и в съвкупност, имат изключително
ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези им характеристики и не ги е
взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП, в
съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон,
с което е издал едно незаконосъобразно постановление и като такова същото следва да бъде
отменено. Не е било необходимо за нарушения с такава степен на обществена опасност и то
за един и същ продукт веднага, още от първия път да се налагат предвидените от закона
санкции, а наказващият орган е могъл да упражни правомощията си по чл.28, б.„а“ от
ЗАНН, като предупреди дружеството, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Независимо от този изход на делото и претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то такива не следва да бъдат присъждани, тъй
като липсват каквито и да било доказателства такива да са направени пред настоящата
инстанция. Ето защо, искането следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ИТП-04 от 01.02.2021 г. на
Началник регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северозападна България, седалище
гр.Ловеч към Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед А-642/16.11.2020 г. на
Председателя на ДАМТН, с което са наложени на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр.Л. ул.”**************, представлявано от управителя С.С.,
административни наказания на основание чл.52г от Закона за техническите изисквания към
продуктите - имуществена санкция в размер на 250 лева, на основание чл.52б от ЗТИП -
имуществена санкция в размер на 250 лева и на основание чл.52д от ЗТИП - имуществена
санкция в размер на 250 лева, за нарушения на чл.4б, т.1 от ЗТИП, във връзка с чл.11, ал.3 и
чл.17, ал.1 и ал.2 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на
играчките, чл.4б, т.3 от ЗТИП, във връзка с чл.6 и чл.11, ал.3 от НСИОСИ И чл.4б, т.4 от
ЗТИП, във връзка с чл.11, ал.3 и чл.18 от НСИОСИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Оставя без уважение искането на „Е.” ЕООД - гр.Л. с горните данни,
представлявано от управителя С.С., за присъждане на направените по делото разноски, като
неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6