РЕШЕНИЕ
№ 10626
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря М. АТ. Й.
като разгледа докладваното от Н.ПЛ. Г. Гражданско дело № 20231110100392
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната Л. М. М., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д. А. А., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу М. П. М., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 180,00 лв. на 240,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /05.01.2023 г./.
В исковата се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по силата
на решение № 20154556 от 09.07.2021г., постановено по гр.д. № 441/2021 г., СРС, 149-ти
състав, да й заплаща месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от 05.01.2021 г.
Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от
180,00 лв. месечно на 240,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание на 07.06.23г. не се явява, не се представлява и не изразява становище по
претенцията.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 6 от делото/, ищцата Л. М. М., ЕГН **********, е
малолетна, като нейни родители са Д. А. А., ЕГН ********** и М. П. М., ЕГН **********.
Оттук следва, че ответникът, като баща на ищцата е лице, задължено да й дава издръжка.
С решение № 20154556 от 09.07.2021г., постановено по гр.д. № 441/2021 г., СРС, 149-ти
състав, ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 180,00 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 05.01.2021 г. /л. 10 и
л.11 от делото/. Следователно, от определяне размера на присъдената издръжка по съдебен
ред на ищцата са изминали две години, като към датата на устните състезания същата е на
почти пет години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната
възраст /за храна, дрехи, посещаване на детска градина, занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява
от самия факт на биологичното съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
2
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. По делото не се установи размер на доходите на ответника, но същият е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини,
поради което не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС
№ 5/1970 г., т. 11/. С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи издръжка на
своето дете в размер на 240,00 лв. месечно. Ето защо съдът намира, че искът с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 05.01.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото се полагат.
По делото обаче не се установиха такива да са реално направени, поради което такива не
следва да й бъдат присъдени. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 32,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от М. П. М., ЕГН **********, определена с решение № 20154556 от 09.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 441/2021 г., СРС, 149-ти, в полза на Л. М. М., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д. А. А., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК М. П. М., ЕГН **********, да
заплаща на Л. М. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Д. А. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 240,00 лв., считано от 05.01.2023
г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. П. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 32,40 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок считано от 21.06.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4