МОТИВИ към ПРИСЪДА № 64
от 29.05.2018г. по
НОХД № 259/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.М.Д. *** за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, извършено на 02.01.2012г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Сочи, че от
показанията на свидетелите по делото се установила фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт. Доказано било, че подсъдимия Д. извършил
престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Процесният автомобил му бил отстъпен за
ползване, със същевременна уговорка за изплащане. Д. обаче не платил цената,
поради което пострадалия започнал да си иска колата. Въпреки изрично
отправените към към него изявления за връщане на автомобила, подсъдимият не
предприел необходимото, за да го върне на собственика. Прокурорът предлага на
подсъдимия да бъде наложено минималното наказание по закон, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година при първоначален „общ” режим. Тъй като деянието
било извършено в изпитателния срок по предходна присъда по НОХД № 146/2011г. по
описа на РС-Момчилград, предлага да бъде приведено в изпълнение и наказанието
по последното дело.
Защитникът на подсъдимия счита за установено
по делото, че владението върху процесния автомобил било предадено на Д. в
резултат на сключен договор за продажба със собственика и неговия пълномощник. Договорът
за продажба се считал за сключен в момента на постигане на съгласие между страните,
а в случая такова съгласие било постигнато. Липсвал един от елементите на
престъплението обсебване. Автомобилът бил получен в резултат на договор за
продажба и нямало пречки после купувача да го продаде, щом като се считал за
собственик. Съзнанието на подсъдимия било, че той е купил този автомобил и за
него съществувало само задължението да плати цената. От друга страна липсвал и
акт на разпореждане с вещта от страна на подсъдимия. Липсвали действия от
страна на собственика на вещта спрямо подсъдимия, с които той да подскаже, че
се отказвал от договора, липсвало оттегляне на пълномощното, липсвали всякакви
данни и доказателства, че той държал да му бъде върната колата. Липсвали
категорични и убедителни доказателства по делото за извършено обсебване от
страна на подсъдимия, поради което защитника моли съдът да го оправдае по това
обвинение. Ако съдът не приемел тези доводи на защитата, то моли на подсъсимия
да бъде наложено минимално наказание.
Подсъдимият С.М.Д. в съдебно заседание не се
признава за виновен, дава подробни
обяснения, в които отрича да е извършил престъплението, за което е обвинен.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.М.Д. е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добра характеристика по местоживеене.
Св.Ц.Г. притежавал лек автомобил марка „БМВ“,
модел „316И“ с рег.№ К 6729 АТ, който през есента на 2011г. решил да продаде. Тъй
като брат му -св.Г.Г., имал повече свободно време, той споделил и с него, че
продава автомобилът. Св.Ц.Г. казал на брат си, че ако някой се поинтересува от
колата, може да разговаря за продажбата й, уведомил го и за цената. Около месец
по-късно със св.Г.Г. се видял подсъдимият С.Д., който разбрал, че автомобила
„БМВ“ рег.№ К 6729 АТ се продава и изявил желание да го купи. Тогава св.Г.Г.
съобщил на брат си Ц.Г., че е намерил купувач, който искал да пробва колата. На
03.11.2011г. пострадалият Ц.Г. и С.Д. ***, за да се договорят относно
покупко-продажбата на автомобила. Двамата уговорили цена от 3 500 лв.,
която подсъдимия да заплати на вноски и след това да бъде извършено прехвърляне
на собствеността. За целта на 03.11.2011г. пред нотариус в гр.Кърджали било
изготвено пълномощно, с което св.Ц.Г. упълномощил С.Д. с правото да стопанисва,
ползва и управлява, в страната и в чужбина, собствения му лек автомобил марка
„БМВ“, модел „316И“ с рег.№ К 6729 АТ. Пълномощното било ограничено с краен
срок - до 01.01.2012г. След изготвяне на пълномощното, същото било предадено на
Д., заедно с малкия талон на МПС, контролния талон за застраховка „Гражданска
отговорност“ и контролния талон към знак за технически плеглед. Същият ден
подсъдимият получил от пострадалия Ц.Г. и автомобила „БМВ“ с рег.№ К 6729 АТ. Всичко
това станало в присъствието и на св.Г.Г., който се познавал с подсъдимия от
по-рано.
Впоследствие С.Д. заминал с гореописания
автомобил за Германия, където започнал работа в автосервиз. Той не изплатил
нито една вноска от цената на МПС до изтичане срока на пълномощното. Св.Ц.Г.
разбрал, че подсъдимия е с колата му в Германия, тъй като виждал негови снимки
във фейсбук. След като Д. не изпълнявал
задължението си и не плащал цената на автомобила, пострадалият Ц.Г. правел
многократни опити да се свърже с него. Той ползвал за това помощта на брат си -
св.Г.Г., който се познавал със С.Д..
Чрез св.Г.Г. подсъдимият бил уведомяван по телефона, че трябва да плати или да върне
колата. Опитите на пострадалия да си получи обратно колата от дееца се оказали
безрезултатни, тъй като той дори спрял да отговаря на обажданията. Когато
срокът на пълномощното изтекъл, С.Д. се бил върнал в България и се намирал в
гр.Кърджали, но не върнал МПС на св.Ц.Г., нито пък заплатил стойността му. След
това дееца отново заминал за Германия и продължил да ползва автомобила
„БМВ“ с рег.№ К 6729 АТ, въпреки изтеклия срок на пълномощното и
въпреки изрично изявеното желание от страна на собственика да му бъде платена
или върната колата. По този повод пострадалият Ц.Г. ***.01.2012г. и на
06.03.2012г. На 09.03.2012г. автомобилът марка „БМВ“, модел
„316И“ с рег.№ К 6729 АТ бил обявен за международно издирване в Шенгенската
информационна система „СИРЕНЕ“.
От 22.05.2012г. св.Д.С.Н. отишъл да работи в гр.Офенбах, Германия.
Заедно със свой познат започнал да събира метални отпадъци, които двамата
предавали за вторични суровини. Тази дейност извършвали с микробус. Един ден микробусът
се развалил и те го закарали за ремонт в сервиз в гр.Ханау, където работел подсъдимият
С.Д. (представил се пред клиентите като Х.). Тогава св.Д.Н. забелязал, че на
улицата е паркиран автомобил марка „БМВ“ с peг.№ К 6729 АТ. Попитал подсъдимият
за този автомобил и той му казал, че бил негов и го продавал. Двамата
договорили продажна цена от 1 200 евро. След две-три седмици св.Д.Н. събрал 1 000
евро, дал ги на С.Д. и взел от него автомобила. За останалите 200 евро от
цената двамата се разбрали свидетелят да ги плати по-късно. Той получил от подсъдимия
контролен талон към знак за технически преглед и контролен талон към полица за
застраховка „Гражданска отговорност“. След като се прибрал у дома, св.Д.Н.
забелязал, че сред документите нямало контролен талон за автомобила, части I и
II, нито полица за застраховка „Гражданска отговорност“. Обадил се на подсъдимия,
който му казал, че бил изпратил малкия и големия талон на баща си в България,
за да плати застраховка „Гражданска отговорност“ и по-късно щял да му ги
предаде. Д. получил от св.Д.Н. пълният размер на продажната цена, но след това
свидетелят не могъл да го намери, за да вземе обещаните му документи. През месец
юни 2012г. св.Н. започнал да управлява автомобила без необходимите документи.
На 17.06.2012г. в гр.Офенбах, Германия, той бил проверен от полицията и МПС било задържано. За установяването
на автомобила бил уведомен собственикът Република България - св.Ц.Г., който
организирал прибирането му от Германия.
От Справка в Централна база-КАТ по рег. номер на МПС се установява, че
св.Ц.Г. е бил собственик на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „316И“ с рег.№ К 6729 АТ от 26.10.2010г. до
30.08.2013г., когато го продал на трето лице.
В хода на досъдебното производство било извършено разпознаване на лица,
при което св.Д.Н. разпознал подсъдимият С.Д. като лицето, от което в Германия закупил
лекият автомобил марка „БМВ“.
С протокол за доброволно предаване от 04.10.2013г. св.Д.Н. предал Контролен талон за застраховка „Гражданска
отговорност“ № 25213723 за МПС с рег.№ К 6729 АТ и Контролен талон към знак за
технически плеглед № 11 2674246 за ППС с рег.№ К 6729 АТ. Св.Н. пояснил, че
това били документи, дадени му от човека, от който закупил лек автомобил „БМВ“
с рег.№ К 6729 АТ.
От заключението по назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че
стойността на лек автомобил марка „БМВ“, модел „316И“ с рег.№ К 6729 АТ, към инкриминирания
период възлиза на 2 096.00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява
от: показанията на свидетеля Ц.Г., дадени в хода на съдебното следствие и тези
от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, кредитирани изцяло; показанията на свидетелите Г.Г. и Д.Н., дадени в хода
на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5
от НПК, на които съдът също дава вяра; обяснения на подсъдимия, дадени на
съдебното следствие и кредитирани отчасти; заключението на вещото лице В.Д. по
назначената съдебно-оценителна експертиза; Пълномощно рег.№ 8195/03.11.2011г.; 2
бр. Справки за собственост на МПС с рег.№ К 6729 АТ; Писмо до Дирекция „МОС”
към МВР от 17.06.2012г.; Писмо до Дирекция „МОС” към МВР от 26.06.2012г.; Справка-удостоверение
от 08.10.2014г. на нотариус Д.Г.; Протокол за оглед на веществени доказателства
от 18.10.2013г., ведно с фотоалбум; Протокол за разпознаване на лица от
06.01.2015г., ведно с фотоалбум; Протокол за доброволно предаване от
04.10.2013г.; Справка за съдимост на подсъдимия; Споразумение от 06.06.2011г.
по НОХД № 146/2011г. по описа на Районен съд-Момчилград; Характеристична
справка на
подсъдимия; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства,
приети в хода на съдебното производство по реда на чл.283 от НПК. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Ц.Г. и Г.Г. като непротиворечиви, убедителни и логични. Те
установяват обстоятелствата, при които процесния автомобил е бил предоставен на
подсъдимия. Св.Ц.Г. сочи, че той бил собственика на МПС и искал да го продаде,
като с това бил ангажирал и брат си Г.Г.. Последният знаел цената на колата и
именно той намерил купувача - подсъдимият Д.. Св.Ц.Г. установява още, че имали
устна уговорка с подсъдимия, ако колата му харесва, да я плати. Свидетелят
снабдил Д. с пълномощно, което му давало право да ползва автомобила,
включително и в чужбина, но за определен срок. Подсъдимият от своя страна
трябвало да му плати колата в този срок, или в противен случай - да я върне. Това
обаче не се случило, като С.Д., въпреки многократните търсения, не платил
автомобила, нито пък го върнал на определената дата. В пълен унисон с така изложеното от св.Ц.Г. са и показанията на Г.Г..
Той е бил очевидец и е присъствал при подписване на пълномощното и уговорките
между подсъдимия и пострадалия. Именно чрез съдействието на св.Г.Г. е била
реализирана срещата между двете страни, тъй като се познавал от по-рано с
подсъдимия. Чрез този свидетел е бил и търсен впоследствие Д. по повод
неизпълнение на задължението му да плати, респ. да върне МПС на собственика. Св.Д.Н. дава показания за последващото
поведение на подсъдимия и извършеното от него след инкриминираната дата ново разпореждане
с процесния автомобил, чрез продажбата му. Показанията на разпитаните свидетели Ц.Г., Г.Г. и Д.Н., преценени
поотделно и в съвкупност с приложените писмени доказателства, водят до единствено
възможния логичен извод, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е
обвинен. Подсъдимият Д. в обясненията си твърди,
че се уговарял за покупката на процесния автомобил със св.Г.Г., на който дал и
капаро от 500 лв. С това лице се разбрали да кара колата и да я плати на части,
а след това да я прехвърлят, но това не се случило, защото нямал пари. Сочи, че
заминал с автомобила за Германия, където започнал работа в сервиз, като
монтьор. Там дошли хора от България и си оставили колата на ремонт. Тогава той
им дал автомобила „БМВ“ само, за да се приберат до гр.Офенбах. На другия ден
обаче тези хора дошли и му съобщили, че били спрени от полицията и колата му
била задържана. Твърди, че не им е предлагал автомобила за продажба, защото не
бил негов и нямал право. Обяснява също, че всички уговорки за автомобила правил
със св.Г.Г., от който получил пълномощното и другите документи. С пострадалия Ц.Г.
никога не се бил виждал и не бил търсен от него, за да върне автомобила. На
обясненията на подсъдимия в тази им част, насочена към оневиняването му, съдът
не дава вяра, защото изцяло противоречат на останалите доказателства по делото,
изолирани са и се явяват негова защитна позиция.
При така приетото за
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият С.М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.206, ал.1 от НК, тъй като на 02.01.2012г. в гр.Кърджали противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел и пазел - лек автомобил марка „БМВ“,
модел „316И“ с рег.№ К 6729 АТ, собственост на Ц.К.Г. ***, на стойност
2 096.00 лв. От обективна страна е установено, че описаната вещ е
била собственост на пострадалия Г.,
т.е. била е чужда за дееца. Автомобилът се е намирал във владение и пазене на Д., което той установил по силата на
устен договор със собственика. Подсъдимият получил от него лекия автомобил
„БМВ“, действително с първоначална уговорка да бъде закупен. Пострадалият Г.
снабдил Д. и с пълномощно /валидно за определен срок/, по силата на което той
да стопанисва, ползва и управлява МПС, докато изплати цената му. Това обаче не
било сторено от подсъдимия, той не платил стойността на автомобила и въпреки,
че срока на пълномощното изтекъл, не върнал колата. С.Д. е осъществил
изпълнителното деяние - присвояване, като противозаконно се е разпоредил с вещта
като със своя. Престъпното своене в случая е реализирано чрез бездействие,
каквото съставлява отказът на дееца да върне чуждата вещ на собственика, за
което са събрани безспорни доказателства. От
субективна страна, престъплението е осъществено при пряк умисъл. Деецът е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване. Д. е съзнавал, че владее и пази чужда движима
вещ, предоставена му на определено правно основание, че не е собственик на тази
вещ, както и че му е позволено да върши само определени действия с нея. Въпреки
това, той се е разпоредил с вещта като със своя, с което е ограничил
упражняването на правото на собственост на св.Ц.Г.. Последващото поведение и
действия на подсъдимия категорично сочат, че той е имал намерение за
оконочателно разпореждане с чуждата вещ и нещо повече - той е реализирал това
свое намерение. Неоснователни са доводите на защитата, че владението върху
процесния автомобил било предадено на подсъдимия в резултат на сключен договор
за продажба със собственика и неговия пълномощник, че нямало пречки той да го
продаде, щом се считал за собственик, че съзнанието на подсъдимия било, че той
е купил МПС. Напротив, самият деец твърди в обясненията си, че не е предлагал автомобила за продажба, защото не бил
негов и нямал право, т.е. той е бил наясно и е знаел, че вещта не му принадлежи
и е чужда за него.
При определяне
на наказанието, което следва да се наложи на С.М.Д., съдът съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.206, ал.1 от от НК - „лишаване от свобода“ от една до шест
години; степента на обществена опасност на деянието - типична за този вид престъпление; подбудите за извършване на деянието - незачитането на чуждата собственост; смекчаващите
отговорността обстоятелства - положителната характеристика на подсъдимия,
изминалия дълъг период от извършване на деянието, обясненията, с които отчасти
допринася за разкриване на обективната истина по делото, и факта, че вещта е
била върната на пострадалия, макар и приноса за това да не е на дееца; отегчаващите
отговорността обстоятелства - наличието на предходно осъждане. В случая съдът прие, че е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на което и най-лекото,
предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно
тежко. Като такова изключително смекчаващо отговорността обстоятелство бе
отчетен изминалия дълъг период от извършване на престъплението. Затова и следвайки нормата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание под най-ниския предел - „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца. Наложеното наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно, тъй като по отношение на дееца е неприложим институтът на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК - той вече е бил осъждан на „лишаване
от свобода“ за престъпление от общ характер. По силата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на
наказанието следва да бъде „общ”. Така определеното по вид и размер наказание
се явява справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
постанови подсъдимият С.М.Д. да изтърпи и наложеното му наказание със Споразумение
от 06.06.2011г. по НОХД № 146/2011г. по описа на Районен съд-Момчилград, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при първоначален
„общ“ режим на изтърпяване. Изпълнението на това наказание е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на споразумението
в сила на 06.06.2011г. Престъплението предмет на настоящата присъда е умишлено
и е извършено на 02.01.2012г., т.е. в тригодишния изпитателен срок, определен
от съда по НОХД № 146/2011г. по описа на Районен съд-Момчилград.
Настоящата инстанция
постанови след влизане на
присъдата в сила веществените доказателства - Контролен талон за застраховка
„Гражданска отговорност“ № 25213723 за МПС с рег.№ К 6729 АТ и Контролен талон
към знак за технически плеглед № 11 2674246 за ППС с рег.№ К 6729 АТ, да се
върнат на пострадалия Ц.К.Г. ***.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият С.М.Д. да
заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата от 50 лв., представляваща направени
на досъдебното производство разноски, както и да заплати по сметка на РС-Кърджали
сумата от 20 лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: