О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№....
гр.София, 02,04,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 737 по описа за 2015год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Д.Т.Т. /конституирана по реда на чл.227 от ГПК на
мястото на първоначалния ищец Н.А.Б./ срещу С.И.К. и С.С.К. обективно
съединени, при условията на евентуалност искове, с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.3 и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, и чл.87, ал.3 от ЗЗД
за прогласяване на нищожност на
договор сключен на 08,04,2013год., по силата на койтоА.П.Б. е прехвърлил
на С.И.К. недвижим имот, Апартамент, представляващ имот с идентификатор
68134,108,162,1,1 по КК и КР, одобрена
със заповед №РД-18-33/15,06,2010год. на изп.директор на АГКК, при съседи: на
същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-имот с идентификатор
№68134,108,162,1,2, находящ се в гр.София,
ул. ********, с площ от 108кв.м., представляващ първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, заедно с 1/2ид.част от
мазетата в цялата сграда с обща площ от 78кв.м., както и 1/2ид.част от общите
части на сградата и от мястото, в което е построена, с идентификатор
68134,108,162, с площ от 291кв.м., а по документ 284,80кв.м., обективиран в НА
№13, том 1, рег.№2353, дело №13/08,04,2013год., срещу задължение за гледане и
издръжка. Заявеното основание за недействителност на договора е сключването му
с оглед тежкото здравословно състояние
на прехвърлителя и предстоящата му смърт поради липса на основание и противоречие
с добрите нрави/ уточнение в с.з. проведено на 29,02,2016год./; При условията
на евентуалност е заявен иск за разваляне на процесния договор поради
неизпълнение на задълженията на приобретателят да полага грижи и издръжка спрямо прехвърлителя;
Релевират
се доводи ищецът Н.Б. да е единствен
наследник по закон наА.П.Б.-негов племенник. Сочи ответницата да е полагала
грижи за прехвърлителя, но срещу заплащане. Ответниците не са изпълнявали
задълженията по договора за издръжка и гледане, тъй като не са осигурявали
средства за отопление, осветление, храна и др., не са създали домашна уютна
среда, с оглед целите на договора за прехвърляне на имот. Прехвърлителят и С. К. често са имали пререкания, а свидетелство
за липсата на достатъчно полагани грижи е състоянието, в което е намеренА.Б. от свой приятел-в кома и с
остра дихателна недостатъчност;
Ответниците
–С.И.К. и С.С.К. в указания
законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излагат становище за
недопустимост на предявените искове, с оглед липсата
на активна процесуална легитимация на ищеца доколкото няма качеството наследник
по закон. Излага приживеА.Б. да е съставил завещание от 24,06,2014год., с което
е определил за свой наследник С.К.. Ето защо последната като наследник по
завещание разполага с процесуална легитимация да предяви иск за разваляне на
договора за прехвърляне на вещни права. Поддържа да не е налице правен интерес
от иск за разваляне, тъй като при реализиране на последиците от
разваляне-връщане на имота в патримониума на наследодателя отново би преминал в
собственост на С.К. по завещание.
При
условията на евентуалност се сочи на неоснователност на предявените искове.
Твърди към момента на сключване на договора 08,04,2013год. да не имало индикации за предстояща смърт на
прехвърлителя, а приобретателите са осъзнавали
необходимостта от грижи за в
бъдеще. Оспорва твърдението да е налице договорно неизпълнение. Изложените фактически твърдения са С.К. да е имала
договор с П.Б.-баща на прехвърлителя сключен през м. януари 2012год. да
изпълнява задължения на домашна помощница, което е извършвано до смъртта му
през декември 2012год. По желание на П.Б. ответницата е поела грижите и за
синът муА.Б. срещу възнаграждение до датата на сключване на алеаторния
договор. Твърди се регулярно да са
доставяни хранителни продукти на
прехвърлителя, заплащани са необходимите лекарства, лечение, почивки,
санаториум, рехабилитация, ремонтни дейности и др. Извършен е цялостен ремонт
на кухнята и спалнята, почистване на мазе и таван, закупуване на кухненско оборудване, заплатено е погребението му, а
местожителството на ответниците -
гр.Костенец, не е съставлявало пречка да
се полагат грижи за А.Б., тъй като не е имал нужди от денонощно обслужване.
Обстоятелството, че е разполагал с парични средства не опровергава нуждата
от грижи необходими в ежедневието
Съобразно
изложеното е заявено становище за
прекратяване на производството,
респективно отхвърляне на исковите претенции
като неоснователни. Претендират разноски.
По допустимостта на
иска.
Процесуалния легитимация на
ищеца по дело се определя от изложените твърдения в исковата молба. По
делото ищецът Н.Б. обосновава защитими права,
в качеството на наследник по закон по отношение наА.Б.-негов племенник, с оглед
което са предявени процесните искове за нищожност на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане /поради липса на основание, противоречие с добрите нрави/ и евентуално
развалянето му поради договорно
неизпълнение от приобретателят на имота.
В хипотеза, когато ответникът изрично
оспорва активната процесуална легитимация на
ищеца, съдът дължи произнасяне по оспорването досежно преценката на допустимост на исковата претенция като в
случай на установена липса на процесуална легитимация производството подлежи на
прекратяване.
С отговора на исковата молба ответникът-С.К. представя завещание оставено в нейна полза отА.Б.,
което е оспорено от ищеца с доводи за недействителност. По отношение на
релевираните доводи за нищожност между страните по отношение на завещание от 24,06,2014год., съдът е обвързан
от силата на присъдено нещо във връзка с
постановено съдебно решение №2687/04,12,2019год., по гр.д.№1138/2019год. по
описа на САС, ГК, 2 състав, влязло в сила на 22,12,2020год., с което са
отхвърлени предявените искове с
пр.осн.чл.42, ал.1 б.“б“ от ЗН за нищожност на
завещанието поради това да не е написано и подписано отА.Б., с пр.осн. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за
унищожаване на завещанието поради неспособност на завещателя да завещава и с
пр.осн.чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН за унищожаване поради упражнена психическа принуда
спрямо завещателя. Ето защо и предвид
действителността на завещателното
разпореждане относно преценка на
процесуалната легитимация на
ищеца от съществено значение е характера на завещателното разпореждане,
а именно дали има характер на универсално
завещание или съставлява частно завещателно разпореждане /завет/.
От съдържанието на
завещанието: „Завещавам на С.И. К.
собствения ми първи етаж и 50% от всички общи части без таван, всичките ми движим имущества, всичките ми финанси,
независимо в коя банка се намират“, съдът
обосновава извод
волята на завещателя да сочи на разпореждане с цялото му имущество.
Преценката за това е дължима към момента
на смъртта на наследодателя-19,10,2014год. По отношение на
имуществото включено в наследствената маса, с оглед служебното задължение
на съда
да следи за наличието на абсолютна процесуална предпоставка за движение
на делото, следва да бъде съобразено и установеното между страните, с оглед
определяне на цената на иска при оспорване на
завещанието / ТР№4/2014 от
14,03,2016год. на ОСГК на ВКС/, а именно стойността на завещаното имущество да
е в размер на 138785,63лв.-стойност на паричен влог като страните не
са посочили друго имущество/Опр. на СРС от 04,04,2016год., 1ГО, 26
състав-стр.162/. Съдът е извършил и служебна справка в Агенция по
вписванията, от която е видно да няма вписано недвижимо имущество към
19,10,2014год. Липсват вписвания и в Търговски регистър. Съобразно изложеното
съдът намира процесното завещание да има характер на универсално и придава
качеството на наследник на лицето в полза на което е извършено-чл.16, ал.1 от ЗН. В този смисъл Н.Б. не е наследник наА.Б., поради което не е легитимиран да упражни
правото на иск на наследодателя оспорвайки действителността на договор от
08,04,2013год., респективно развалянето му.
Твърдението за висящо
производство по оспорване на завещанието
по ИМ вх.№284016/24,02,2021год. на основание липса на индивидуализация и на основание чл.19 от ЗН
не променя горните изводи. Липсата на
индивидуализация би била предмет на преценка в случай да се установи
повече от едно недвижимо имущество към датата на смъртта, което не се сочи да е налице, а в
случай, че имотът е предмет на прехвърлителна сделка от 08,04,2013год.,
поради което към датата на завещанието не е в патримониума на завещателя, то в
тази част завещанието би било недействително, но характерът му на универсално
не променя изводът за качеството на
наследник на С.К., която е процесуално
легитимирана да предяви иск по чл.26 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Предвид изложеното и с оглед
дължимата преценка, съдът намира производството да е процесуално недопустимо и на осн. чл.130 от ГПК подлежи на прекратяване.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№737/2015год. по
описа на СГС, ГО, 14
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: