Р Е Ш
Е Н И Е
№ 21
гр. Перник, 07.02.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Вероника Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3467 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД против Л.И.Б. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 2385.86 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № ***,
находящ се в **** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
04.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 385.65
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 08.07.2014г. до 30.12.2016г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1396/04.04.2017г. по ч.гр. д. № 1727/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е
подал възражение.
Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД е доставило топлинна енергия до имота, по отношение на който Л.И.Б. притежава
право на ползване на посочената в исковата молба стойност. Изложени са
твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща
доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не изразява
становище по предявените искове.
Районен
съд – гр. Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани
в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от
делото), както и в един централен ежедневник ( вестник
“Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани
в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на
вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
От представената по делото декларация с
вх. №70069/22.03.1998г. по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът е
притежавал право на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот.
Както правилно е прието с Решение № 254/29.09.2017г. постановено по в.гр.д. №
408/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, когато частният документ,
съдържа признание за неизгодни за издателя му обстоятелства изявлението се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Въззивната инстанция
е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма
доказателствено значение за установяване на принадлежността на право на
собственост, когато деклараторът се домогва да установи по отношение на трети
лица, че с подаденото от него изявление до съответната община е придобил право
на собственост върху недвижим имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ
от нея документ, материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е
собственик на дадена вещ. В подкрепа на изложено са Решение №
1556/28.02.1984г., постановено по гр.д. № 977/1984г. по описа на ВС, IV ГО и
Решение № 28/28.02.1999г., постановено по гр.д. № 3114/1997г. по описа на ВС,
IV ГО. В приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Диана
Цветанова Георгиева, ответникът е отбелязал, че притежава право на собственост
върху 4/6 ид.ч.
от процесния имот.
От представения по делото нот. акт № 14,
том I, нот.дело
14/2005г. по описа на нотариус Валя Димова, с район на действие Районен съд –
гр. Перник, се установява, че Л.И.Б. е прехвърлила правото на собственост върху
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот на трето
неучастващо по спора лице, като ответникът е запазил правото на вещно ползване
върху вещта. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползването на вещта съразмерно на частите, върху
които притежава право на ползване. Предвид изложеното съдът намира, че между
страните в исковия период е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи заплащане на 4/6 части
от цената на доставената от ищцовото дружество топлинна енергия.
От приетото и неоспорено от страните по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесния имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите
метрологични проверки. Вещото лице сочи,
че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че количеството топлинна енергия за отопление на процесния имот,
битово горещо водоснабдяване, както и отдадената от сградната инсталация в
жилищната сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От заключението се
установява, че количеството топлинна енергия за отопление на процесния имот и
отдадена от сградната инсталация в жилищната сграда, в която се намира имота е
изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От заключението се
установява, че отоплителното тяло в банята на процесния имот е щранг – лира без
монтиран индивидуален разпределител на разход за отопление, което се отнася за
всички жилища в процесната сграда по вертикала, като потребеното количество
енергия от посочения уред се установява по изчислителен път в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г./. Вещото лице сочи, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период възлиза на 2385.83 лева.
Предвид изложеното с оглед обема на
притежаваното от ответника вещно право на ползване върху процесния топлоснабден
имот исковата претенция с чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се явява основателна за сумата в размер на 1590.55
лева, като за разликата до пълния заявен размер искът е неоснователен.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От приетото по делото заключение по
допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно и
обективно дадено, се установява, че размерът на законната лихва върху месечните
задължения за периода от 08.07.2014г.
до 30.12.2016г. възлиза на 385.65 лева. Предвид обема на притежаваното от
ответника вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на
257.10 лева, като за разликата до пълния заявен размер претенцията е
неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските както
в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени сторените от заявителя съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от предявените искове в размер на
70.28 лева, представляваща заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в
производството по реда на чл.415 ГПК съразмерно на уважената част от
предявените искове в размер общо на 286.66 лева, представляваща заплатени
държавни такси за разглеждане на спора и издаване на съдебни удостоверение,
внесен депозит по допуснатите съдебно – техническа и съдебно – счетоводна
експертизи и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Л.И.Б., ЕГН **********,***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 1590.55 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 44,
находящ се в ****** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със
законна лихва за
забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 04.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 286.66 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 08.07.2014г. до 30.12.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1396/04.04.2017г. по ч.гр. д. № 1727/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, КАТО ОТХЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 2385.83 лева и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен
размер от 385.65 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Л.И.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 70.28 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
Л.И.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 286.66 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 1727/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението: 07.02.2018г.
Съдебен
деловодител: