РЕШЕНИЕ № 1277
гр. Бургас, 11.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена Х., като
разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5556/2019 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата
молба на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас,
с която претендира приемане за установено, че ответникът А.К.Т., с настоящ адрес
***, му дължи следните суми: 395,14 лева – остатъчна главница, 27,44 лева –
договорна лихва за периода 12.05.2017-07.02.2019 год., и 11,57 лева – обезщетение
за забава за периода 13.06.2017-07.02.2019 год., трите суми по Договор за
потребителски кредит № 1118/12.05.2017 год.; 288 лева – остатъчна главница по
т. І, и 32 лева – главница за такса „SМS известяване“ по т. ІІ, двете суми по договор за
допълнителни услуги от 12.05.2017 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва върху трите главници, начиная от 08.02.2019 год. до
окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 942/26.02.2019 год., поправена с Разпореждане №
15120/22.07.2019 год., двете по ч. гр. д. № 1261/2019 год. на БсРС; ангажира
доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените
положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл.
11 и сл., ЗПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата
на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Видно от данните по делото, между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника А.Т. е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ ..... год., по силата на
който дружеството е предоставило на контрахента си сума в размер от 500 лева,
която следва да бъде върната до 12.02.2018 год., ведно с договорна лихва в
размер на 26.83 %, на 9 месечни вноски. Видно от представената писмена
разписка, на 12.05.2017 год. сумата по кредита е предадена в брой на ответника Т..
Според чл. 3, ал. 1 и 2 от договора, кредитополучателят
се е задължил, в срок до 48 часа от сключването му да предостави на заемодателя
обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, а при неизпълнение на това
задължение е въведена фикцията, че кредитополучателят се е съгласил и упълномощил
„Фреш Кредит“
ЕООД да сключи от негово име и за негова
сметка договор за поръчителство, с одобрен от кредитора поръчител, който да му
предостави гаранционна услуга за обезпечаване изпълнението по договора за
кредит. Възнаграждението на този бъдещ поръчител е определено в договора за кредит
– 432 лева, платимо от длъжника А.Т. на равни месечни вноски.
В чл. 4 от договора за кредит длъжникът се е съгласил да ползва
допълнителни услуги, предоставени му от кредитора по допълнителен договор. В
изпълнение на тази възможност е сключен вторият процесен писмен договор – за
допълнителни услуги от 12.05.2017 год., с който „Фреш Кредит“ ЕООД е
предоставило на ответника следната описана допълнителна услуга: „финансиране,
разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита“, или на кредитора се
дължи сумата от общо 432 лева. В текста на т. 1 от този договор не е посочено
изцяло или разсрочено (и на какви по размер и период вноски) е платима сумата.
По делото е представен и договор за
гаранционна сделка (поръчителство), сключен на 12.05.2017 год. между „Фреш
Кредит“ ЕООД – кредитор, А.Т. – длъжник, и „Гаранционен фонд България“ ЕООД – поръчител,
с който последният се е задължил да отговаря за изпълнението на всички
задължения на ответника по Договор за потребителски кредит № 1118.
Видно от представената писмена
справка, съставена от кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД, към 07.02.2019 год. сборното
задължение на ответника по двата договора възлиза на общо 754,15 лева. На 07.02.2019
год. кредиторът „Фреш Кредит“ ЕООД е изпратил на ищеца-поръчител писмена покана
за изпълнение. Видно от представеното платежно нареждане – л. 12 по описа на
делото, посочената сума е била платена на кредитора. С факта на така
извършеното плащане ищецът твърди, че се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор срещу неизправния длъжник.
За заплащане на посочените вземания
е подадено заявление по чл. 410, ГПК, е издадена Заповед за изпълнение №
942/26.02.2019 год., поправена с Разпореждане № 15120/22.07.2019 год., двете по
ч. гр. д. № 1261/2019 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира иска за главница по договора за кредит за доказан
по основание. Според чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В т. 2 от същата разпоредба е посочено, че „обща сума, дължима от потребителя,
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“.
Съдът намира, че в процесния договор за кредит от 12.05.2017 год. не е посочена
действителната обща сума, дължима от потребителя А.Т.. В началната част на
договора, както и в приложения към него погасителен план – л. 7 по описа, е
отразена общата сума за погасяване – 557,55 лева, в която, обаче, не са
включени общите разходи за ответника – посочената само като определяема такса
от 5 % за „експресно одобряване на документи при усвояване“, както и на възнаграждението
за поръчителя по договора за поръчителство от 12.05.2017 год. Вторият приложен
погасителен план – л. 6 по описа, е съставен за общо дължимата сума от 989,55
лева, но без посочена последователността на погасяване на всяка от договорените
главници.
На следващо място, не е ясно за
каква престация на кредитора е дължима таксата от 5 %, непосочена ясно като
размер и валута – за експресно одобряване на искането за кредит или за даване
възможност за експресно усвояване на сумата, поради което не е доказано
наличието на възмездност в посочената част от договора за кредит.
Възнаграждението за поръчителя е допълнителна
услуга, която има пряко отношение с отпуснатия кредит, тъй като се е сбъднало
отрицателното условие за възникването му – длъжникът да не представи един от
уговорените 2 вида обезпечение. Това, от своя страна, се отразява и на
стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи
по кредита за потребителя (настоящи или бъдещи – лихви, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1, ЗПК).
Съдът намира, че при сключване на
процесния договор за кредит са нарушени императивните изисквания на ЗПК по чл.
11, ал. 1, т. 11 и ал. 2. По делото не са представени общи условия, подписани от
страните; погасителният план не съдържа последователността на разпределение на всяка
от различните по вид вноски. Настоящият съдебен състав намира, че договорът за
кредит от 12.05.2017 год. е недействителен и на основание чл. 22 във вр. с чл.
11, ал. 1, т. т. 10 и 11, и ал. 2, ЗПК, тъй като кредиторът е заобиколил императивните
изисквания на закона за точно посочване
на финансовата тежест по договора, поета от длъжника. В случая възнаграждението
за поръчителя, възложено в тежест на ответника, е определено по стойност, но не
е отчетено в общата сума, дължима от потребителя Т., поради което е налице
нищожност на тази част от съглашението. Приложение намира чл. 23, ЗПК за
задължение на потребителя да върне само чистата стойност на кредита, без лихви
или други разходи, т. е. исковете за възнаградителна и за мораторна лихва следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни. За пълнота на изложението следва да се
има предвид и фактът, че част от договорната лихва се отнася за период след
прекратяване на договора за кредит, поради изтичане на срока му – 12.05.2017-12.02.2018
год. За периода 13.02.2018-07.02.2019 год., предвид отпадналата облигационна
връзка между страните, не се дължи договорна лихва – вж. т. 2 от 3-2017-ОСГТК
на ВКС.
Поръчителят има правен интерес да
изпълни, защото при действителен договор за кредит и при надлежно възникване на
задължението за плащане, той е солидарно отговорен с длъжника, съгл. чл. 141,
ал. 1, ЗЗД, т. е. патримониумът му би бил засегнат от бездействието на длъжника
да изпълни на падежа. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е встъпил в
правото на кредитора да получи само чистата стойност на кредита. Видно от
представената писмена справка на кредитора – л. 13 по описа, платените от
ответника суми по договора за кредит възлизат на общо 331 лева. Предвид
становището на съда, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита – чл. 23, ЗПК, отразените от „Фреш Кредит“ ЕООД извършени плащания за
лихва, допълнителен пакет услуги и обезщетение следва да се отнесат като
плащания само по валидното задължение за главница. Предвид липсата на други
доказателства за плащане или друг валиден способ за погасяване на цялата главница,
съдът приема, че от нея е платена част в размер от 331 лева, или дължимият
остатък възлиза на 169 лева. За посочената сума главният иск е основателен и
следва да бъде уважен, ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забава по
чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 08.02.2019
год., до окончателното изплащане.
Искът за дължимост на възнаграждение
за поръчителя – по т. І от договора за допълнителни услуги, е неоснователен. Претендираното
вземане представлява друг разход по кредита, който не е отчетен в обуславящия договор
от 12.05.2017 год. Недействителността на процесното допълнително съглашение
изключва надлежното възникване на поръчителство за това вземане – чл. 138, ал. 2, ЗЗД, поради което не е възникнало и правото на регрес в полза на ищеца срещу
ответника. По отношение договора за допълнителни услуги следва да се има
предвид и фактът, че съглашението е недействително и поради противоречието му с
чл. 146, ал. 2 във вр. с ал. 1, ЗЗП – клаузите на договора не са уговорени
индивидуално, той е изготвен предварително и част от оставените в него празни
места даже не са попълнени.
Неоснователен е и искът за главница
от 25 лева – за SMS-известяване, по т. ІІ от договора за допълнителни
услуги. Посочената част от договора не съдържа съгласие на страните за такава
престация на кредитора, нито определя по основание, размер и срок за изпълнение
парично задължение на ответника А.Т. за претендираната сума, поради което
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Частичната основателност на исковете
налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-25, ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 25 лева, направени в
заповедното производство, за държавна такса.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и деловодните разноски от общо 39,22 лева, направени в настоящия
исков процес, за съответните части от доплатената държавна такса и за депозит
по чл. 47, ал. 6, ГПК (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ГПК, че
ответникът А.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и постоянен
адрес ***, дължи на ищеца
„Гаранционен
фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Янко Комитов” № 30, сума в размер
от 169 лева, представляваща неплатен остатък от главницата от 500 лева по
Договор за потребителски кредит № ..... год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на сумата от 169 лева, начиная от 08.02.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед
за изпълнение № 942/26.02.2019 год., поправена с Разпореждане №
15120/22.07.2019 год., двете по ч. гр. д. № 1261/2019 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ
главния иск – за горницата му над 169 лева до 395,14 лева, както и акцесорния
иск за обезщетение за забава върху тази горница за периода от 08.02.2019 год.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ГПК на „Гаранционен фонд България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Янко
Комитов” № 30, за приемане за установено, че ответникът А.К.Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, и постоянен адрес ***, му дължи следните суми: 27,44 лева – договорна лихва за периода
12.05.2017-07.02.2019 год., и 11,57 лева – обезщетение за забава за периода
13.06.2017-07.02.2019 год., двете суми по Договор за потребителски кредит № .....
год.; 288 лева – остатъчна главница по т. І, и 32 лева – главница за такса „SМS
известяване“ по т. ІІ, двете суми по договор за допълнителни услуги от
12.05.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху двете
главници, начиная от 08.02.2019 год. до окончателното им изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 942/26.02.2019
год., поправена с Разпореждане № 15120/22.07.2019 год., двете по ч. гр. д. №
1261/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и
постоянен адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 30, деловодни
разноски в размер от 25 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 1261/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и
постоянен адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 30, деловодни
разноски в размер от 39,22 лева, направени по гр. д. № 5556/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ