Решение по дело №76/2025 на Административен съд - Добрич

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 28/11.10.2024 г., постановено по нахд № 111/2024 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG03012023/4000/Р8-1316 от 23.05.2023 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г. М. Г. [ЕГН], на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд, че конкретните обстоятелства по извършване на нарушението не са надлежно установени от доказателствата по делото. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление и да се присъди в полза на АПИ юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Г. М. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АНО е допуснал сериозно нарушение на процесуалните правила, като е насочил обвинението срещу неправилен субект.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства Районен съд Генерал Тошево е установил от фактическа страна, че на 26.01.2024г., в 10:16 ч. извън населено място е засечено ППС с рег. № [рег. номер], товарен автомобил, марка „ДАФ ФТ ХФ 105.410" модел влекач с обща техническа допустима маса над 12 тона, движещо се по път 29 Кардам - Генерал Тошево, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Извършеното нарушение е установено с контролно устройство с идентификатор 10511. АУАН е бил съставен в присъствието на един свидетел и подписан от жалбоподателя. В издаденото наказателно постановление е приета за установена изложената в АУАН фактическа обстановка. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят управлявал ППС по републиканските пътища с максимална маса над 12 тона, за което няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. За извършеното нарушение е наложена санкция на осн. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че в случая нарушението е установено посредством техническо средство, в отсъствието на водача на пътното превозно средство, предвид което обективно е невъзможно по категоричен начин веднага да се установи, кое лице е извършител на нарушението. Понеже нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, установеното по този закон наказание се налага на законния му представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, като вместо на собственика му в лицето на представляващия "Г. Транс 2020" ЕООД, наказващият орган е насочил отговорността към водача. С това АНО е допуснал нарушение на закона относно субекта на нарушението, чиято отговорност е ангажирал на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, рефлектиращо при това пряко върху правата на наказания водач.

Така постановено решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, като настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на ГТРС за неправилно ангажиране на отговорността спрямо субекта на нарушението. В този смисъл относно тези съображения на районния съд касационната инстанция препраща към мотивите във въззивното решение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Освен това, следва да се отчете, че в АУАН и НП е записано, че водачът е нарушил чл. 179, ал. 3а ЗДвП, тъй като е управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Административнаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП предвижда два състава на административно нарушение на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на Закона за пътищата за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, и незакупуване на маршрутна карта за платената пътна мрежа съобразно категорията на пътното превозно средство. В случая описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не може да обосновеат категоричен извод относно коя от двете форми на изпълнителното деяние е налице. В АУАН и в НП не се съдържат фактически основания отговарящи на съставомерните признаци на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, както неоснователно се твърди в касационната жалба. В АУАН са описани факти, които са относими към състава на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В НП също липсва описание на фактически състав отговарящ на състава на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП. И в АУАН и в НП е посочено, че за процесното ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Задълженията за водачите, които управляват пътни превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, са посочени в чл. 139, ал. 7 ЗДвП. Именно неизпълнението на тези задължения осъществява признаците на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, но нито в АУАН, нито в НП е изложена фактическа обстановка, според която именно Г. не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 7 ЗДвП и съответно как е установено авторството на нарушението. В тежест на наказващия орган е да установи, че именно Георгиев е извършил нарушението и да изложи обстоятелствата свързани с това. Ето защо неоснователен е доводът на касатора, че ГТРС служебно е следвало да изследва това обстоятелство. При липса на такива установявания в АУАН и НП, недопустимо е това да стане в хода на съдебното обжалване. Освен това, при липса на съответствие между изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и състава на нарушението, за което е наказан водача, безпредметно се явява установяването на неговия автор.

Все в тази връзка следва да се отчете, че сходното съдържание на чл. 139, ал. 7 и чл. 179, ал. 3а ЗДвП не санира пропуска за прилагане на относимото за случая правило за поведение поради самостоятелното действие на двете правни норми. Неточното описание на нарушението, липсата на надлежна правна квалификация на деянието и неизяснените обстоятелства относно авторството му безспорно представляват съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице и са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо, като е стигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото ответникът има право на разноски по делото.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/11.10.2024 г., постановено по нахд № 111/2024 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на Г. М. Г. [ЕГН] от гр. Генерал Тошево, ул."Бачо Киро" №4, сумата от 550 лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.