Решение по дело №1300/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от директора на РИОСВ Бургас, против Решение № 538/30.05.2023 г., постановено по АНД № 1247/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено НП № 112/26.01.2023 г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което на „Хитиком“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на основание чл.162, ал. 1 от ЗООС е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като оспореното решение е необосновано и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и НП, както и присъждането на разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът –„Хитиком“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. С., който оспорва касационната жалба. Представя договор за правна защита и съдействие. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че настоящото съдебно производство е второ такова , като към момента на постановяване на НП е висящо друго такова , което дори е приключило с окончателен акт, което обстоятелство е основание за прекратяването му.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба от „Хитиком“ ЕООД против НП № 112/26.01.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл.95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС на основание чл.162, ал. 1 от ЗООС е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. С Решение 538/30.05.2023 г. по АНД № 1247/2023 г. съдът отменил наказателното постановление. За да постанови решението си съдът приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице, както и че нарушението не е доказано. Според въззивният съд липсва посочване в АУАН и НП качеството на лицето, заради което е трябвало да предприеме едно или друго действие по ЗООС, както и че не е посочено на кой имот или част от него е собственик дружеството и дали има качеството на възложител по смисъла на закона. Също така е посочено, че в конкретния случай не е доказано участието на наказаното лице в извършване на нарушението по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин. Прието е, че изводите на наказващия орган се основават единствено на предположението, че дейностите се извършват от жалбоподателя като наемател. Заключението на въззвния съдия е, че нарушението не е установено по безспорен начин с допустимите от закона доказателствени средства, а обвинението е основано на предположения, което е недопустимо, поради което и НП като незаконосъобразно и неправилно е отменено.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна е установено, че на 30.08.2022 г. служители на РИОСВ извършили проверка в поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 81178.50.55 и 81178.50.56, представляващи изоставена орна земеделска земя в м.Атия, землище на гр.Черноморец, където се установило, че е реализиран къмпинг „Айлякъ“, в който били поставени около 33 каравани с обособени дървени подиуми и навеси с общи санитарни помещения с изградена канализационна мрежа, събирателни шахти и резервоари за отпадъчни води, както и пропускателен пункт без съгласуване и съответно без издаден краен административен акт по реда Глава VI от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Липсвало произнасяне от Директора с краен административен акт. Към момента на проверката нямало данни за входирано в РИОСВ-Бургас уведомление за инвестиционно предложение в обхвата на ПИ и нямало приключила процедура по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

При така установените факти решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗООС за нарушенията по този закон физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС предвижда, че оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Съгласно т. 24 б. А от Приложение № 2 на ЗООС ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за изграждане на ваканционни селища извън урбанизирани територии, с обща площ над 10 дка и съоръжения към тях.

Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, сочи че възложителят на инвестиционно предложение информира писмено компетентния орган и обявява своето предложение на интернет страницата си, ако има такава, и чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин. Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице обявява предложението на интернет страницата си и уведомява писмено кмета на съответната община, район и кметство. Кметът на съответната община, район и кметство обявява инвестиционното предложение на интернет страницата си, ако има такава, и на общественодостъпно място.

Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е извършил преценка на фактите и е установил, че не е доказано участието на наказаното лице в извършване на нарушението по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин.

Не може да бъде споделено изложеното, че изводите на наказващия орган се основават единствено на предположението, че дейностите се извършват от дружеството като наемател, като дори този факт не е надлежно посочен в АУАН и НП.

Въпреки това крайните изводи за незаконосъобразност на постановеното НП съдът намира за правилни поради следните съображения:

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗООС за нарушенията по този закон физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв. Тази административно-наказателната норма е бланкетна и съдържанието й и състава на нарушението се попълва от конкретна разпоредба от ЗООС, която е нарушена. В случая това е посочената като нарушена разпоредба на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, която предвижда възложителят на инвестиционно предложение в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение да информира компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. Задължението за възложителя да уведоми РИОСВ за инвестиционното си намерение е свързано с преценката, която следва да направи този орган за необходимостта от екологична оценка и от оценка за въздействието му върху околната среда. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗООС, екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, които са изброени. Правилно първоинстанционния съд е установил, че в процесните поземлени имоти 81178.50.55, 81178.50.56, 81178.50.68 и 81178.50.69 по КК на гр. Черноморец, стопанисвани от "Хитиком" ЕООД, съгласно представените договори за наем, е имало изграден къмпинг със ситуирани 33 броя каравани с обособени дървени навеси и подиуми, 3 санитарно-хигиенни блока, площадково-канализационна мрежа, събирателни шахти и резервоари за отпадъчни води, както и пропускателен. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 31 от ДР на Закона за туризма "Къмпинг" е охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия. При съпоставка на направеното описание на обекта в АУАН и НП със разпоредбата на § 1, т. 31 от ДР на Закона за туризма се достига до извод, че процесния обект притежава всички необходими по закона белези за квалифицирането му като "къмпинг". С оглед на това следва, че при реализирането на този къмпинг, доколкото са наели изоставена орна земя, "Хитиком" ЕООД е имало задължението по чл. 95, ал. 1 от ЗООС да информира писмено директора на РИОСВ Бургас. Предвид обстоятелството, че предназначението на територията в която са поставени обектите е "земеделска", то във всички случаи за дружеството е възникнало задължение да информира компетентния орган, като в компетентността на органа е да извърши преценка за необходимостта от екологична оценка и от оценка за въздействието му върху околната среда.

Съдът обаче възприема изцяло становището, че в АУАН, и в НП не е посочено време на извършване на административното нарушение, съобразно изискванията на чл. 42, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата процесуални документа (АУАН и НП) е казано, че нарушението е констатирано на 30.08.2022г. по време на извършване на проверката. Предвид факта, че административното нарушение е извършено чрез бездействие, представляващо въздържане и пропускане да се изпълни определено задължение, установено в правната норма, АНО е следвало да установи и да посочи в обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време, който се явява най-ранния етап на инвестиционното намерение за дадения обект на "Хитиком" ЕООД и да го посочи като дата на нарушението. Именно през този период от време възложителят е следвало да извърши писмено уведомление на РИОСВ-Бургас по силата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС за инвестиционното си намерение и с бездействието му в този период от време е осъществило нарушението на ЗООС. Като не е посочил време на извършване на нарушението АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на соченото за нарушител дружество.

Съдът счита, че деянието е извършено под форма на бездействие и не спада към категорията на т. нар. "продължени" нарушения, съставът на които се осъществява непрекъснато във времето и продължава, докато бъде изпълнено дължимото действие или бъдело установено нарушението. Такова тълкуване не намира опора в закона, и не може да се прави аналогия с продължените престъпления, които се отличават с непрекъснато осъществяване на състава на определено престъпление.

Липсата на събрани доказателства за времето, което представлява най-ранния етап на инвестиционното намерение, липсата фактически установявания за крайната дата от този етап препятства съдебния контрол при проверката за спазването на сроковете в чл. 34 от ЗАНН при издаване на АУАН и на НП за нарушението.

В допълнение, част от съдебната проверка за законосъобразност на НП е проверката дали е спазено изискването на чл. 3 от ЗАНН и след като в АУАН и в НП липсва посочена дата на нарушението, тъй като не е установен и посочен периода от време, когато инвестиционното намерение е било в най-ранния етап, както въззивния, така и касационният състав не могат да установят кои са действащите към датата на извършване на нарушението правни норми и да преценят законосъобразно ли е издадено НП с което е наложена имуществена санкция.

С оглед на изложеното, като е отменил издаденото НП, РС Бургас е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който съответства на материалния закон и който следва да бъде оставен в сила като законосъобразен.

Отделно от изложеното, по делото са налице категорични доказателства за това, че за същото нарушение вече е била ангажирана административно-наказателната отговорност на същия правен субект, като с Решение №336/30.03.2023г. на КАНД 2002/2022г. е било оставено в сила решение № 758 от 13.07.2022 г. по административнонаказателно дело № 1354/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, с което санкциониращото дружеството НП за същото адм. нарушение, е било отменено. Недопустимо е при постановен краен съдебен акт по съществото на спора, въпросът за пререшаване на административнонаказателната отговорност да бъде поставян отново в нарушение на принципа Ne bis in idem.

С отговора по жалбатa ответникът е направил искане за присъждане на разноски. Искането е основателно и следва да бъде уважено в пълния размер от 800 лева, тъй като по делото са представени доказателства че са извършени такива разходи.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, , ХXVI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 538/30.05.2023 г., постановено по АНД № 1247 по описа за 2023г. на Районен съд –Бургас.

ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на „Хитиком“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 800 лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: