Решение по дело №935/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на „КЕЙСИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], № 10 представлявано от управителя Л. К., чрез адв. Я. Я. от Адв.др-во „Я.“ при АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], Адв.др-во „Я.“ против ЗППАМ № 25-1228-000215/09.04.2025 г. на началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месец, считано от 09.04.2025 г. по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на адм.-производствените правила и изискванията за съдържание на акта, като излага подробни съображения.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. от АК – Варна, редовно преупълномощен от адв. Яв.Я., който поддържа жалбата, изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по оспорването – началникът на група при ОД на МВР – Ст.Загора, сектор „ПП“ – Ст.Загора, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител – ст. юрк. Св. Р. е получено писмено становище в което оспорва жалбата и претендира за разноски по делото за юрк. възнаграждение.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че дружеството-жалбоподател е предоставил управлението на собствения си т. автомобил м. „*****“, с ДК№ [рег. номер] на лицето Д. К. К., работещ по трудово правоотношение в дружеството. Последния е бил спрян за проверка на 09.04.2025 г. около 10, 58 ч. на АМ „Тракия“, км. 213, общ. Раднево в посока – запад. При проверката се установило, че К. е управлявал процесното МПС без СУМПС, тъй като е било отнето по адм. ред

С процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1228-000215/ 09.04.2025 г. на началник група към ОД на МВР – Ст. Загора, сектор „ПП“ – Ст.Загора, за нарушение и на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на процесния автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, като са отнети: СРМПС № ******* и 2 бр. рег. Табели № [рег. номер].

По делото са събирани гласни доказателства, като е разпитана свид. В. Н.. Според последната, работеща при жалбоподателя, лицето К. работи за жалбоподателя на длъжността шофьор от 2022 г. за това, че К. е лишен от правоуправление на автомобил, в дружеството-жалбоподател са разбрали едва през м.април 2025 г., когато водачът е бил спрян и са отнели номерата на служебния автомобил. Никой във фирмата не е бил уведомен, че К. е с отнето СУМПС.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 25-1228-000215 за прилагане на ПАМ от 09.04.2025 г. на началника на група при ОД на МВР – Ст.Загора, сектор „ПП“ – Ст.Загора, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Ст.Загора е упълномощил началниците на групи в сектор„ПП“ при ОД на МВР за цялата територия на ОД на МВР – Ст.Загора да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (стр. 4 от адм. преписка)

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица). Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от лице, което е неправоспособно, поради отнемането на СУМПС по адм. ред и за собственик, чието МПС се управлява от такова лице по реда на чл. 171, т. 2а б. а от ЗДвП.

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 09.04.2025 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 03.01.2018 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: ….2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;……“

В настоящия случай дружеството-жалбоподател е предоставило управлението на собствения си автомобил на водач, по отношение на който е отнето СУМПС по адм. ред и правилно процесната ПАМ е приложена спрямо него, като съдът приема, че не са налице сочените основания за оспорване от жалбоподателя на процесната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

С оглед нормата чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП следва, че предвидената в нея ПАМ се прилага, както на водач, така и на собственик, който е предоставил своето МПС за управление на водач, който не е правоспособен, защото: не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и т. н., като в случая, свидетелството на водача за управление не е ясно дали е обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато.

Поради това съдът приема, че оспорения адм. акт е законосъобразен, съответства на изискванията за форма на адм. акт, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспорената заповед не противоречи на материалния закон и е издадена при спазване на адм. производствените правила. Не е налице такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго решение на поставения пред АО въпрос. Поради това съдът намира, че при издаване на АА не е налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила (чл. 146, т. 3 от АПК).

Процесната заповед е издадена при съответствие на целта на закона, а именно преустановяване на управлението на МПС от лице след отнемане на СУМПС по адм. ред.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният адм. акт е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При изхода от оспорването съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от НЗПП на АО следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение.

Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КЕЙСИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], № 10 представлявано от управителя Л. К., чрез адв. Я. Я. от Адв.др-во „Я.“ при АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], Адв.др-во „Я.“ против ЗППАМ № 25-1228-000215/09.04.2025 г. на началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месец, считано от 09.04.2025 г. по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА „КЕЙСИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], № 10 представлявано от управителя Л. К., да заплати на ОД на МВР – Ст.Загора направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.