Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
април
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 471 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Д.В. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че ответникът е
сключил на 08.01.2015 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № 02115000238468, валидна от 12.01.2015 г. до
12.01.2016 г. за товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № *******. Поддържа се,
че при ПТП на 05.06.2015 г. около 06,45 часа в гр. Ямбол, в района на
кръстовището между ул. „Преслав“ и ул. „Драва“ на пешеходна пътека на ул.
„Преслав“ до № 210, водачът П.А.П., управлявайки товарния автомобил, виновно
нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пресичащата на
пешеходната пътека ищца. Вследствие на удара на ищцата били причинени следните
телесни увреждания: травматичен шок, контузия на главата, тялото и крайниците,
контузия на мозъка, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, счупване на
второ ребро вляво, контузия на бял дроб, контузия на лява раменна и лява колянна
стави, множество охлузни рани по крайниците, кръста и хълбоците. Твърди се, че
ищцата изпитвала сериозни затруднения при битовото си обслужване, разчитала на
помощта на близките си при хранене, преобличане, ходене до тоалетна. Изпитвала
силни болки при дишане и движение. Сънят й бил неспокоен. Твърди се, че
травмите от ПТП причинили на ищцата силни и продължителни болки и страдания,
затруднения при придвижване, довели до влошаване на качеството й на живот и
предизвикали сериозни затруднения в бита. Поддържа се, че ответникът е отказал
да изплати застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., предявен като
частичен от 40 000 лв. обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 05.06.2015 г. на пешеходна
пътека в гр. Ямбол, виновно причинени от водача на товарен автомобил „Форд
Транзит“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица №
02115000238468, валидна от 12.01.2015 г. до 12.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта-05.06.2015 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата с представени с отговора пълномощни.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е извършен деликт
от страна на П.П., оспорва механизма на ПТП описан в ИМ. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която макар да
пресича на обозначено за целта място, не се е съобразила с реална опасност и е
действала по опасен и рисков за собствения й живот и здраве начин. Твърди се,
че ищцата е можела да се съобрази с посоката и скоростта на движение на
автомобила и да не предприема пресичане, с което да избегне удара. Оспорва иска
по размер. Поддържа се, че данните в представените медицински документи са
предадени изключително повърхностно и непрофесионално, като в голямата си част
си противоречат.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, протокол за оглед на ПТП от 05.06.2015 г., фотоалбум, скица, от
показанията на свидетеля-очевидец П.А.П.-водачът на процесния товарен
автомобил, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по
делото се установява, че на 05.06.2015 г. в гр.Ямбол, в района на кръстовището
между ул. „Преслав“ и ул. „Драва“, на прав участък от пътя водачът на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с ДК № *******-П.А.П., се движи посока изход в лявата
част на пътното платно. Ищцата пресича пътното платно по пешеходната пътека отдясно
наляво. Траекторията на движението се пресича в лявата част на пътното платно и
ищцата е ударена с предна дясна част на буса независимо от предприетото аварийно
спиране от водача, след като възприема пешеходката на пътното платно.
Пешеходката удря главата си в предно челно стъкло в десния долен ъгъл, което се
чупи лъчисто. След удара на пешеходката, същата е отхвърлена напред в дясно, а
бусът спира на мястото, където е фиксирано в огледния протокол.
Вещото лице сочи, че причина за
ПТП е движението на товарния автомобил с по-висока скорост от необходимата и
невъзприемането на пешеходката като опасност на пътното платно, както и
навлизането на пешеходката на пътното платно с бърз ход и пресичането без да се
увери, че водачът на автомобила ще спре и ще я пропусне. Пешеходката е отстояла
от автомобила на 18-22,50 м и визуално е могла да възприеме автомобила и
прецени скоростта му на движение и да преустанови движението си.
От представената по делото и
неоспорена от ответника справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установява, че по отношение на увреждащото МПС е била
налице валидна „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица №
02115000238468, валидна от 12.01.2015 г. до 12.01.2016 г.
От заключението на комплексната СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р М. и д-р Д. се установява, че при процесното ПТП ищцата е
получила съчетана черепномозъчна, гръдна и на опорно-двигателния апарат травма:
травматичен шок, оток и охлузна рана на лицето в областта на лявото око,
контузионен оток на главата в лява теменна област, мозъчна контузия, счупване
на ІІ-ро ребро в ляво, контузия на белите дробове, контузия на лявата раменна става
и лявото коляно, рана на лявата предмишница около 4-5 см, охлузване на лявата
длан, охлузна рана в областта на седалището в дясно и областта на кръстната
кост. Описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Проведено е
болнично лечение за шест дни в периода от 05.06.2015 г. до 11.06.2015 г., по
време на което ищцата е оперирана-изрязване на нежизнена кожа върху раната на
лявата ръка и домашно-амбулаторно от 11.06.2015 г. за около три месеца.
Възстановителният период при тези травматични увреди е в рамките на три до шест
месеца. В резултат на получените увреждания на ищцата са причинени интензивни
болки и страдания за срок от 30 дни и умерени до 2-3 месеца. Ищцата се е
нуждаела от чужда помощ за 15 дни.
От заключението на СМЕ, изготвено
от вещото лице д-р М. се установява, че липсват доказани клинично и
параклинично патологични процеси, които биха довели до дихателна
недостатъчност-както за остра дихателна недостатъчност, така и за хронична
дихателна недостатъчност.
От разпита на свидетеля М. Д.К.-сестра
на ищцата, се установява, че след като узнала за катастрофата, веднага
потърсила сестра си в болницата, но не била допусната, защото ищцата била в
тежко състояние. Свидетелката видяла сестра си за първи път след като я изписали.
Ищцата се прибрала в апартамента си, където за нея полагала грижи свидетелката.
Едното ребро на ищцата било счупено, не можела да става сама, да се движи,
светлината й пречела. Докато се съвземе минали два-три месеца. Ищцата пиела
успокоителни хапчета да не я боли. Сега има моменти, когато започва да я боли
главата. В студеното започва да я боли от рамото надолу.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.06.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните заключения
на САТЕ и СМЕ, се установяват
елементите на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата.
Водачът на процесния
товарен автомобил-свидетелят П. установява, че ищцата пресичала пешеходната
пътека отдясно наляво. Установява още, че в дясното платно имало спрян бус
преди пешеходната пътека, който свидетелят заобикалял. Видно от заключението на
САТЕ, при навлизане на пешеходката отдясно наляво, ударът е бил предотвратим
независимо от скоростта на движение на пешеходката.
При това положение
съдът намира, че водачът на товарния автомобил е нарушил нормата на чл. 119, ал.1
и ал.2 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека, не е пропуснал
преминаващата по нея пешеходка, като не е спрял и се е движил със скорост,
която не му е позволила да спре, за да пропусне ищцата, при извършваното от
него заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно. Установява се,
че водачът е имал обективна възможност да спре и да предотврати удара, тъй като
когато пешеходката е навлязла на пътното платно от десния му край, отстоянието
на автомобила от местоудара е било 27 м, при опасна зона 22,43 м.
Безспорно наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата
на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре, но
това задължение възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са
стъпили или да преминават през нея. От своя страна при преминаване през
обозначена пешеходна пътека, пешеходецът има задължение да се съобрази с
разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение, както и да не навлиза внезапно на пътното платно.
Основателно е
въведеното от ответника възражение за принос от страна на ищцата. Съпричиняване
е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно.
В конкретния случай
ищцата въпреки, че е имала обективна възможност да възприеме автомобила и
прецени скоростта му на движение, не е направила това, респ.не е преустановила
движението си, с което също е допринесла за настъпване на произшествието.
Съдът като съпостави
поведението на двамата участници в произшествието и като съобрази, че
отговорността на водача на превозното средство е по-голяма, намира, че приносът
на ищцата е 20%.
Така мотивиран съдът
намира, че предявеният иск е доказан в своето основание.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което
и предявения частичен иск за сумата от 26 000 лв. се явява основателен, но
този размер следва да бъде намален със сумата от 5200 лв., която съответства на
приетия процент на принос от страна на пострадалата, или предявеният частичен
иск следва да бъде уважен за сумата от 20 800 лв. и отхвърлен за разликата
над тази сума до предявения размер от 26 000 лв. на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са
причинили болки и страдания за срок от 30 дни-интензивни и умерени до 2-3 месеца. Съобразява, че възстановителният
период при тези травматични увреди е в рамките на три до шест месеца, като ищцата
се е нуждаела от чужда помощ за 15 дни. По делото не са събрани доказателства
за наличието на трайни остатъчни явления.
Съдът и с оглед заключението на
вещото лице пулмолог, приема, че твърдяната контузия на бял дроб, респ. дихателна
недостатъчност и мозъчно сътресение със загуба на съзнание /налице е само
мозъчно сътресение/, не са доказани и за тях съдът не присъжда обезщетение.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 20 800 лв., считано от датата на увреждане-05.06.2015
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е направила разноски в
настоящото производство в размер на сумата от 836,14 лв.-депозити вещи лица,
свидетели, такса съдебно удостоверение.
От тази
сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 668,72 лв., която е съответна на уважената част от
иска /20 800 лв./
Видно от
представения договор за правна помощ от 07.10.2015 г. /л.84 от делото“, „А.Д.-Й.
и Е.“ осъществява безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият
закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество
възнаграждение, което е съответно на уважената част от иска с начислено ДДС,
предвид представените писмени доказателства, удостоверяващи регистрацията на
дружеството по ЗДДС.
При
материален интерес от 26 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1310
лв.
От тази
сума ответникът ще следва да заплати сумата от 1047,90 лв., която е съответна
на уважената част от иска /20 800 лв./, съответно 1257,48 лв. с ДДС.
Ответникът
е направил разноски в размер на 650 лв. за депозит вещи лица и адвокатско
възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС, съобразно договор за правна помощ и
съдействие от 23.02.2017 г. /л.37 от делото/, или общо
разноски в размер на 4250 лв.
От горната сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 849,99 лв., съобразно отхвърлената част от иска /5200 лв./,
или 181,27 лв. разноски по компенсация.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 832 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на В.Д.В., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис 4, адвокат И.Й. сумата
от 20800 лв. /двадесет хиляди и осемстотин лв./, предявен като частичен от
40 000 лв. обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и
страдания от травматични увреждания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
05.06.2015 г. на пешеходна пътека в гр. Ямбол, виновно причинени от водача на
товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.”
АД с полица № 02115000238468, валидна от 12.01.2015 г. до 12.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-05.06.2015
г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД,
поради приет принос в размер на 20% предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 20 800 лв. до частично претендирания размер от 26 000 лв. от
общо претендираната сума от 40 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на „А.Д.-Й. и Е.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 1 257,48 лв. с ДДС
/хиляда двеста петдесет и седем и 0,48 лв./
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис 4, адвокат И.Й. да заплати на основание чл.78, ал.3
от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 181,27лв. /сто осемдесет и един и 0,27 лв./ разноски по компенсация.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 832 лв. /осемстотин тридесет и два
лв./.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: