РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Смолян, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20255440100659 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца Е. Н. К.
срещу Регионална дирекция „**“ гр.Смолян към ГДГП към МВР за осъждане
да му заплати - сумата в размер на 1946,47 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време за периода от 01.04.2022г. до
30.04.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 02.05.2025г. до окончателното изплащане, сумата
в размер на 340,05 лева обезщетение за забава върху сумата за главница за
периода от 01.04.2022г. до 30.04.2025г., изчислена до датата на депозиране на
подаване на исковата молба 02.05.2025г.
С внесения в срока по ГПК отговор исковете се оспорват.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.***
поддържа исковете.
За ответната страна исковете се оспорват чрез процесуалния представител
юриск.Х..
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. Последното се потвърждава и със заключението по
назначената съдебно- счетоводна експертиза. Според заключението по ССчЕ
1
общата стойност на положените часове допълнителен труд с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициента на база часова работна заплата,
увеличена с 50% надбавка за редовни работни дни и 100 % надбавка в
официални празници за процесния период, е в размер на 1946,47 лева, а
размерът на законната лихва е 340,05 лева до датата на предявяване на иска-
01.05.2025г..
Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във
вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За положения над
определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на
смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7
от ЗМВР.
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на
извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с
наредбата по чл. 187, ал. 10.
С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се 6
приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно
решение, исковете подлежат на отхвърляне. Положеният от ищеца нощен труд
е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория
служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата
от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед. След като е установен такъв ред в
ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се
прилага чл.9 от НСОРЗ. Съдържанието на правоотношението за полагания от
служителите на МВР нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота,
2
както се посочи, или противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани
с прилагането по аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е
предвиден в специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са
приложими. Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на
изпълняваната работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и
конкретна уредба. Разликата в статута и изпълняваната, специфичните
условия на труд са компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово
правоотношение, изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери
на обезщетения при прекратяване на правоотношението, по-ранно
пенсиониране, а също и ограничения. Предимствата и ограниченията са
свързани именно със специфичните функции. С посоченото по- горе ТР от
15.03.2023 год., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на
Общо събраните на гражданска колегия на Върховният касационен съд на РБ е
даден отговор точно на спорния въпрос, като същото е задължително за
съдилищата. Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за
заплащане на допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да
бъде отхвърлена. В същия, изложен по- горе смисъл, в Решение №213 от
02.04.2024г. на ВКС по гр.дело №2332/2023г. , IV ГО, ГК се приема, че
цитираното по- горе ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на
ВКС отчита, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния
труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР -
например допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на 7 служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това
тълкувателното решение прие, че правният режим на лицата в служебно
правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.
2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в
частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с
решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български
съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на
СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в
Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от
деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата,
ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.
Уважаването на предявените искове би им противоречало.
По горните съображения, исковете подлежат на отхвърляне. Тъй като
исковете за лихви са акцесорни и са обусловени от изхода по главния иск, като
неоснователни следва да се отхвърлят и предявените искове по чл. 86 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за
присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати
съдебни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на
3
100,00 лева.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е. Н. К., ЕГН**********, с адрес **,
срещу Регионална дирекция „**“ гр.Смолян към ГДГП към МВР за
заплащане на сумата в размер на 1946,47 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2025г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска в съда – 02.05.2025г. до окончателното изплащане, сумата в размер на
340,05 лева обезщетение за забава върху сумата за главница за периода от
01.04.2022г. до 30.04.2025г., изчислена до датата на депозиране на подаване на
исковата молба 02.05.2025г.
ОСЪЖДА Е. Н. К., ЕГН**********, с адрес **, да заплати на Регионална
дирекция „**“ гр.Смолян към ГДГП към МВР съдебни разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4